Макс Лундгрен
Момчето със златните панталони (11)

4

В неделя, 21 юли, Матс и Токен приготвили първата пратка. Токен бил донесъл огромен кашон от редакцията и още в ранни зори Матс се заловил за работа, т.е. започнал да вади десетачки от джоба си. Токен броел парите и ги разделял на пачки.

Продължили тъй до късно вечерта. Матс чувствувал дясната си ръка изтръпнала. Монотонният глас на Токен отеквал в стаята като жуженето на земна пчела: седемдесет и три, седемдесет и четири, седемдесет и пет, седемдесет и шест, седемдесет и седем.

Към единайсет часа вечерта кашонът най-сетне се позапълнил.

— Колко станаха? — попитал Матс.

— 715 837 930 — казал Токен, — четирийсет, петдесет, не ме смущавай, ето че се обърках.

— Добре, че успяхме да обменим една голяма част в по-едри банкноти — казал Матс. — Доста подозрително би изглеждало да изпратим само банкноти от десет крони. Знаеш ли какво, татко? Ти сядай вече да натракаш писмото, останалите мога да ги преброя и аз. Кашонът почти се напълни.

Токен седнал пред пишещата машина.

— Не съм много по писмата — казал той. — Никога не знам откъде да започна.

— Това не е обикновено писмо — успокоил го Матс. — Измисли нещо. Скалъпи някаква трогателна история.

— „До многоуважавания Фонд за подпомагане на деца-сираци в чужбина“ — започнал Токен. — „Многоуважаван Фонд“, каква глупост — възкликнал той.

— Няма значение — отвърнал Матс. — Важното е от писмото да проличи на какво държим.

И Токен започнал да пише. Отначало доста бавно, а след това все по-бързо, докато накрая тъй се вживял в писмото, че забравил кое време е и къде се намира.

„Тези редове Ви изпраща човек с много години на гърба си. Цял живот съм се стремил да подсигуря старините си. А иначе сигурност никога не съм чувствувал, защото още с раждането си съм останал кръгъл сирак. Много съм се бъхтал в този живот, с много трудности ми се е налагало да се преборвам. Но с времето някак ми потръгна и станах заможен човек. Въпреки това нито за миг не ме е изоставял страхът, че отново могат да дойдат бедни и гладни времена. Затова години наред влагах част от състоянието си на сигурно място. Сега обаче чувствувам, че старостта иска вече своето и скоро ще удари часът, когато ще ида при дедите си или където ми е било писано, неведоми са пътищата господни, и докато още имам сили, искам да се разпоредя с парите си тъй, че те да носят радост и полза на хората. Народът в нашата страна не бедствува, но по света има и много мизерия. Вълнува ме най-вече участта на децата. Искам парите ми да отидат за деца, останали без родители. Такава е волята ми и нека Фондът я изпълни, защото в противен случай — жив или мъртъв — аз мога да поискам обратно парите си! Нека с парите от тази пратка (около 800 хил. крони) се построи училище за деца-сираци в Бара Неуда (на източното африканско крайбрежие — чувал съм, че народът там тъне в невъобразима мизерия). Децата могат да се обучават на нещо, което ще им е по сърце. Съкровеното ми желание обаче е да се подготвят за работа с деца и юноши и някой ден сами да поемат грижата за младото поколение. Предоставям на Фонда свободата да проектира училището както намери за добре, но държа в плановете да се предвиди и футболно игрище. Освен това настоявам да се заделят средства, с които поне веднъж годишно и най-малко за една седмица на децата да се подсигурява отдих край морето с риболов, ветроходство и каквито други развлечения им се приискат. Избрал съм и име на това училище — «Торкел Матсон» — в чест на един мой роднина, който веднъж ми услужи с двадесет и пет йоре — старият човек никога не забравя такава добрина. Нека Фондът най-съвестно управлява парите ми и тежко̀ на оногова, който дръзне да посегне на тях, за да се облагодетелствува лично — ще го изненадам в гръб, когато най-малко ме очаква, и ще му дам да се разбере!

 

P.S. Името ми искам да остане в тайна. Чуждо ми е всяко самохвалство“.

Токен въздъхнал. Последното било чиста лъжа, защото авторът на току-що завършеното писмо безспорно си падал малко самохвалко.

— Слушай сега — казал той и прочел писмото на глас. Когато свършил, попитал: — Хубаво, нали? Надявам се, точно както си го представяше?

Отговор обаче не последвал и Токен се извърнал. Матс седял с глава, обронена върху голямата маса на трапезарията. Дясната му ръка висяла встрани от тялото, а между палеца и показалеца се виждала банкнота.

Сънят бил съборил момчето със златните панталони. Токен приближил, внимателно издърпал банкнотата от ръката му и я сложил при останалите в препълнения догоре кашон. Вдигнал момчето и го пренесъл на леглото.

Вгледал се в изпитото му личице.

— Ех и ти, шефе — прошепнал той. — Уж щеше да работиш, а пък заспа. Малък си ми ти още. И въпреки това ми се струва, че ти си по-мъдрият от двама ни.

Съблякъл внимателно Матс, завил го в леглото и пъхнал под възглавницата му овехтелите кафяви панталони.

— Дано имаш право — помислил редакторът на рубриката „За дома, за семейството“ и непохватно погалил момчето си по бузата. — Дано имаш право и децата от училището „Торкел Матсон“ излязат по̀ стока от нас!

* * *

Токен сложил писмото най-отгоре в кашона, завързал го със здрава връв и отново седнал пред машината да попълни пощенската декларация. Получател: Фонд за подпомагане на деца-сираци в чужбина, Стокхолм. Подател: … Токен се замислил малко и написал: А. Андершон, Скатгренд 123, Малмьо. Съдържание: … Нисичкият шишкав редактор смръщил чело и бръчките му изпъкнали по-ясно от обикновено. Изведнъж лицето му просветнало. С голямо задоволство той написал: „Книжни пари.“

* * *

Тишина обгръщала цялото предградие. Токен внимателно открехнал прозореца и почувствувал полъха на приятната лятна нощ. Постоял малко така, с широко отворени ноздри като куче, което души въздуха. Предградието нямало собствено ухание дори през летните месеци, но с малко повече търпение след известно време можело да се долови дъхът на морето, невидимо прокраднал се през каменния град, за да достигне чак там, където допреди десет години хората спели в своите селски къщи и в лятната нощ по полето зреела реколтата.

Токен въздъхнал, съблякъл се и легнал, но не забравил да прегледа „Сконес Дагблад“. Запалил нощната лампа и малко поизтощен след дългия трудов ден, разтворил своя вестник.

Разгърнал първо рубриката „За дома, за семейството“, за да види как се списва в негово отсъствие. Прочел част от материалите и изругал тихичко, но цветисто. Ругатните от разстояние имат обаче още по-слабо въздействие, отколкото морският вятър на двайсет километра от брега; смисълът им се губи напълно, ако няма кой да ги чуе.

После прехвърлил комиксите и отгърнал да провери дали светът ще просъществува още известно време, или някой луд се кани да го взриви с атомни бомби. За момента обстановката изглеждала доста спокойна в това отношение и Токен продължил да прелиства вестника. Вниманието му се спряло на статия с тлъсто заглавие — след първите няколко реда тя събудила у него голям, все по-изострящ се интерес.

Вълна от дръзки кражби залива цялата страна

В последно време от различни краища на страната се съобщава за загадъчни и необясними кражби. Очевидно е, че обирите са дело на изключително нагъл и изпечен мошеник. Полицията не е успяла да открие досега никакви следи от злосторника.

Собственикът на верига от магазини за хранителни стоки Гунар Свенсон, всеобщо известен като „Хрансон“, един от най-големите богаташи в страната, загубил през нощта в сряда срещу четвъртък около осемдесет хиляди крони в по-дребни банкноти. „Хрансон“ обиколил с колата си своите дванадесет стокхолмски филиала и сам прибрал приходите за деня. Сумата, която общо ще да е възлизала на около шестстотин хиляди крони, оставил в „неразбиваемата“ си каса. „Хрансон“ се кълне, че е заключил касата. Според думите му той е единственият, който знае шифъра за отварянето й.

Въпреки това мистичният крадец успял да се промъкне във вилата, минал покрай „Хрансон“, който винаги спи в близост до касата с оръжие под възглавницата, отворил изключително сложната ключалка, оставил всички по-едри банкноти и задигнал дребните, заключил касата и се измъкнал по обратния път покрай „Хрансон“. Като се имат предвид неговите изявления, че се събужда „от шума на паяк, който плете мрежата си на петнайсет метра разстояние от него“, можем да си направим заключение, колко ловко е действувал злосторникът.

За вълна от подобни кражби през изтеклата седмица се съобщава и от други краища на страната. Крадецът преодолява най-сложни препятствия абсолютно безшумно и без да оставя каквито и да е следи. Той действува много прецизно и никога не ламти за едри пари, по които би могъл да бъде уличен много по-лесно. Странното е обаче, че не се интересува и от монети. Полицията е крайно заинтересувана да се свърже с лица, у които са възникнали евентуални подозрения във връзка с появата на неестествено много банкноти от десет крони. Обществеността се призовава към по-голяма бдителност.

След като прочел статията, Токен дълго време стискал вестника пред себе си.

— О, небеса, о, небеса — прошепнал той накрая. — Значи такава била работата!