Макс Лундгрен
Момчето със златните панталони (8)

1

Достоверността на голяма част от събитията, за които разказах в първата част, успях да проверя лично.

Издирих продавача на велосипеди. Той отлично помнеше Матс и ми разказа куп неща за него, които аз, макар самият Матс да не ги бе споменал пред мен, опитах да вплета в разказа си за това какъв е бил той по онова време и как е разсъждавал. Продавачът на велосипеди си спомни и третоюлския понеделник. Позволи ми да прегледам старите му счетоводни книги. В тях открих разписката, за която стана дума в началото на книгата. Сумата „72“ бе задраскана и поправена на „82“.

В редакцията на „Сконес Дагблад“ научих много неща за Токен. Там се разказваха редица анекдоти за нисичкия шишкав редактор на рубриката „За дома, за семейството“, кой от кой по-смешни.

Но в един юлски ден — мненията си противоречаха само за годината — той изчезнал за известно време от редакцията. Един следобед изведнъж се почувствувал зле, прибрал се с такси у дома си, взел първо платена отпуска, а след това и безплатна. Когато по-късно се върнал на работа, бил вече друг човек — по-мълчалив, по-затворен. Случвало се дълго да стои край прозореца и да гледа навън, зареян сякаш в някакъв друг свят.

Успях да издиря и търговеца на яхти. Той веднага си спомни за Токен и Матс.

— И двамата не бяха наред — каза той. — Най-напред се запознах с момчето — то дойде с една чанта, пълна с банкноти от десет крони, и ми обясни, че години наред спестявали за яхта, то и баща му. Банкнотите бяха редовни, нищо лошо не искам да кажа, но все пак кой държи банкноти в чанта, вместо да ги внесе в банката. Момчето посочи без колебание една от яхтите, поиска обаче да се смени името й. Забравил съм как се казваше дотогава, но я прекръстихме на „Лейди Хансон“ ли беше, „Лейди Юхансон“ ли — не мога да ви кажа точно, тъй или иначе, някакво тъпо име. Наложи се да изпиша странното име и чак тогава потеглихме за рибарското село, където ни посрещна бащата на момчето — и той не по-малко чудат. Искаше да се откаже от покупката, ако не включа в цената моряшката си фуражка. Дадох му я, разбира се — разваля ли се такава сделка, но и до ден-днешен съжалявам, защото тя ми носеше късмет — оттогава търговията ми тръгна на зле. На следващия ден тия двамата щурчовци излезли в морето и разбира се, цамбурнали във водата, а яхтата се понесла сама през пролива, право към остров Вен. Нямаше сериозни щети, въпреки това момчето се обади на следния ден и попита колко пари ще искам, за да развалим сделката. Възвърнах си лодката, и то с печалба, но по-нататъшната й съдба не си спомням.

По-трудно се оказа да издиря чистачката госпожа Свенсон. Най-накрая успях да се срещна със сестра й. Тя ме осведоми, че госпожа Свенсон живее в Австралия и е омъжена за милионер.

— Да, да, всичко започна с тези три хиляди, които й изпрати господин Нилсон, редакторът. Сестра ми едва не се побърка от щастие и веднага замина за Испания. Трябваше да се върне на петнайсети август, но наместо това ми изпрати писмо. Ето, прочетете го сам.

„Скъпа Елза!

Бъди така добра и се обади у господин редактора да предадеш, че няма да мога да почистя у тях идния петък, защото току-що се омъжих и заминавам за Австралия. Много ги мисля как ще се оправят без мен и се чувствувам гузна пред тях, дано все пак намерят жена, която да поеме чистенето. Поздрави ги от мен и им благодари за парите. Казах ти вече, че се омъжих — много съм щастлива. Мъжът ми се казва Кен и новото ми фамилно име е Туидълует, само дето не мога да го произнасям. Не можеш да си представиш колко много общо има между него и моя Свенсон, лека му пръст. След смъртта му мислех, че такива като него вече не се срещат. Кен е моя възраст, на петдесет и една години, и малко самохвалко, също както Свенсон. Разправя, че имал седем хотела в Австралия, значи ме чака пране от сутрин до вечер, ако искам да има някакъв ред.

Поздрави всички, най-вече Матс!“

Следователно дотук успях да проверя разказа на Матс Нилсон. По-нататъшният ход на историята е неясен. Използувал съм най-вече сведенията, получени от самия Матс. Успях обаче да открия и данни, насочващи към някои от събитията. Преди всичко статии и съобщения във вестниците от онова време.

Те звучат съвсем безобидно и на пръв поглед по нищо не се отличават от стотици други съобщения от това време. При съпоставяне с разказа на младия швед обаче те потвърждават — почти във всички подробности, — че той е говорил за действителни събития.