Макс Лундгрен
Момчето със златните панталони (14)

7

Целият ден преминал в главоблъскане над новата „тактика“. Токен лежал в люлката на дървото и наблюдавал облачетата, които ту изплували, ту изчезвали нанякъде. А неприемливите хрумвания в главата му също ту се скупчвали, ту се разсейвали.

Матс седял направо на земята и разсъждавал по своему. Край него жужало шведското лято с хилядите си гласове: на кошерни и земни пчели, на скакалци и птички. Той обаче бил далеч от това спокойно кътче, зареян в мисли за чудатия и смахнат свят, в който възрастните успяват да свършат по някоя глупост на всяко кокошо примигване.

— Долу възрастните — провикнал се Матс.

— А? — стреснал се Токен.

— С тези панталони бих могъл да стана президент на целия свят и да оправя много неща!

— Началото е винаги едно и също — казал Токен. — Появява се някой, който иска да оправи нещата, и отново се стига до война и мизерия. Ти май също си на път да станеш като възрастните, а?

— Не ме разбра правилно — отвърнал Матс.

Дълго седели смълчани и обмисляли новата си „тактика“.

— Мъчна работа — подхванал Токен. — Рискът с изпращането на колетите стана прекалено голям. Нашата полиция трябва да е неимоверно тъпа, за да не разбере най-сетне, че не може да няма връзка между парите, които валят във Фонда, и мистериозно изчезващите банкноти. Ще трябва да се ориентираме към партизанска тактика!

— Какво искаш да кажеш?

— Вече ще имаме наготово едри банкноти, нали? Можем да изпращаме парите в обикновени, големи пликове. Те положително ще събират по сто банкноти. А сто плика са вече един милион. Само че няма да ги изпращаме от едно място, а ще обикаляме страната. Да, това е начинът, най-сигурният начин — ще кръстосваме страната надлъж и нашир и ще пускаме писмата в различни селища. Здравата ще се изпотят, ако искат да ни открият.

— Хм, не е много глупаво — признал Матс.

— Сече ми пипето на мен — казал самодоволно Токен. — Навремето направих революционно откритие, тъй нареченото копче за ергени. Да не ме беше изпреварил друг, днес щях да съм милионер. Но знаеш ли какво? Дойде ми още една идея. Така и така ще обикаляме страната заради пликовете, защо да не изпращаме част от парите и с пощенски записи. Не по много наведнъж, само по няколко хиляди. В графата „Подател“ ще пишем: Нилсонови, Юхансонови, Андершонови, Хансонови — все различни имена. Един вид като фалшива диря, какво ще кажеш? Така ще помислят, че въодушевени от съобщенията из вестниците за големите дарения, получени от Фонда, някои семейства са се запалили и те да дадат пари в полза на децата-сираци. Как ти се струва?

— Добре — казал Матс.

— Не добре, а направо гениално — извикал Токен. — Остава само да купим пликове и да запретваме ръкави. Колко ще са ни необходими?

— Хиляда — предложил Матс.

— Хиляда!

— Ще рече десет милиона като начало — продължил Матс, загледан в един скакалец, който търкал задните си крачка, сякаш се готвел за грандиозен симфоничен концерт.

— Десет милиона — въздъхнал Токен и се надигнал от люлката. — О, небеса, о, небеса! Как ли ще свърши всичко това!

— Да не забравиш марки — подсетил го Матс. — И да не купиш всички пликове на едно място — няма да искаш повече от сто наведнъж. Тръгвай сега, а аз започвам да трупам стотачките на купчинки.

* * *

Цели два дни Матс трупал купчинки от банкноти по сто крони. Токен ги броел, надписвал адресите и навлажнявал марките с език, тъй че накрая всичко в устата му имало вкус на лепило. Решили да разпращат пликовете до различни благотворителни организации, не само до Фонда за подпомагане на деца-сираци в чужбина, а и до „Спасете децата“, „Червения кръст“ и други.

Наближавал вече краят на юли, когато двамата се отправили на своята дълга „партизанска“ обиколка. За две седмици пропътували почти десет хиляди километра надлъж и нашир из цялата страна. За това време пуснали няколко хиляди писма, може да се предполага, че общата сума на изпратените в тях пари е възлизала на около трийсет и пет милиона крони.

Гениалното хрумване на Токен да изпращат пари направо с пощенски записи от името на „Нилсонови от Алингсос“ или „Хансонови от Борленге“ или „Йонсонови от Кнеруп“ се оказало отлично средство за заблуда.

Вестниците, които по-рано се надпреварвали да пишат за огромните дарения, насочили вниманието си към внезапната вълна от милосърдие, която заляла всички Нилсонови, Свенсонови, Андершонови, Хансонови, Петершонови и Першонови.

„Сред нашия народ се е пробудил неимоверен интерес към проблемите на развиващите се страни“, писал един вестник. „Явлението е още по-похвално, защото семейства с една и съща фамилия са обединили усилията си и сега жертвуват мило и драго, за да си извоюват името на най-щедра фамилия в нашата страна. Засега водят Нилсонови, следвани по петите от Хансонови и Свенсонови, но Першонови и Петершонови също имат добри шансове.“

Вестниците започнали да печатат класации на първите десет сред най-щедрите дарители и след няколко седмици надпреварата станала толкова интересна и завладяваща, че от всички краища на страната започнали да валят по-големи и по-малки пожертвования.

— Скоро ще можем да приключим цялата акция — отбелязал със задоволство Токен. — Аз бях този, който каза: Гениално! Само че мътните ги взели! Трябва да се погрижим Нилсонови да спечелят. В Маркарюд аз лично ще внеса десет хиляди от името на Нилсонови. Хайде по-живо вади парите! Имаме само двайсет хиляди преднина пред Свенсонови!

* * *

Една късна вечер към средата на август баща и син седели в стаята си в едно бяло мотелче недалеч от Стокхолм и всеки четял своя вестник.

— Тук пише — казал Матс и се усмихнал на себе си, — че навред по света като гъби никнат училища, финансирани с шведски волни пожертвования. Подчертава се, че всичко е дело на обикновените хора. Споменава се освен това, че чувствително увеличената помощ от наша страна е привлякла вниманието на ООН и че редица страни също са увеличили бюджета си за подпомагане на третия свят, особено Дания, която държи в нищо — дори във футбола — да не е по-назад от нас. Пише още, че културният елит… какво е това?

— Кое?

Токен бил напълно погълнат от собственото си четиво.

— Културен елит.

— Културен елит? Ами, той включва… той включва… такива като мен например. Хора, които са загрижени и за другите. Които измислят разни неща. Да, в този смисъл. Хора с будна съвест и тям подобни.

— Тук пише, че постоянните атаки на културния елит в печата, по телевизията и радиото най-сетне са дали резултат. Съвестта на хората се била пробудила, тъй пише тук.

— Много интересно — промърморил Токен. — Културният елит винаги е дрънкал глупости, но слушай сега пък аз да ти прочета! Скоро вече ще ни спипат! Само три кратки съобщения. Но и те са достатъчни, предостатъчни, момчето ми!

Странни произшествия във валутните отдели

Много от нашите най-големи банки съобщават за странни произшествия. Чиновници, често пъти хора на възраст и с голям опит в банковото дело, подават оставка и преминават на друга работа. При напускането си дават крайно мъгляви и незадоволителни обяснения. Повечето твърдят, че страдат от преумора, имат проблеми със зрението или пък психически оплаквания. Привиждало им се как цели пачки чуждестранна валута се обменят от само себе си в шведски крони, макар че сметките винаги излизали ажур. Известен банков чиновник от Стокхолм, който току-що е преминал на работа към индустриалния бранш, заявява: „Работата във валутните отдели е твърде напрегната. Последните седмици бяха истински ад. Случвало ми се е да преброя 130 000 лири стерлинги, а само час по-късно, при затваряне на банката, да установя, че сумата възлиза на 80 000 лири стерлинги и дефицит в сметките няма. Тъй като подобни неща се случваха без преувеличение всеки ден, за мен има едно-единствено естествено обяснение на този феномен: преумора“.

— А ето — продължил Токен — и другото съобщение. То оправдава всичките ми предположения!

Вълна от големи кражби в САЩ, Англия и Франция

Силна международна мафия върлува в момента в почти целия свят. Откраднатите суми възлизат на около 40 милиона шведски крони. Потърпевшите са изключително знаменитости и големи богаташи. Въпреки съвместните усилия на Интерпол, ФБР^[1] и Скотланд Ярд, досега не е арестуван никой от тази мафия. Сред жертвите можем да споменем филмовите звезди Едгар Хед и Лора Бекмор, френския плейбой Минисент Фрей и най-големия синдикален шеф в Щатите Алан Уолис.

— А ето и третото съобщение!

Огромните дарения — недекларирани суми, подлежащи на данъчно облагане?

Шведската полиция проявява все по-голям интерес към огромните дарения, които преди месец направо заляха Фонда за подпомагане на деца-сираци в чужбина. Стиловият анализ на отделните писма доведе до сензационното разкритие, че те са съчинявани от един и същ автор, който няма особено богат речник. Това значително облекчава работата на криминалната полиция…

— Ново двайсет! — възкликнал Токен. — По дяволите, какво искат да кажат с това…

— Чети по-нататък — подканил го Матс.

Затвърждава се убеждението, че парите са изпратени от някой нечестен данъкоплатец, който по този начин иска да облекчи съвестта си. Ако наистина е така, благородните му намерения едва ли ще му бъдат от полза: парите принадлежат на държавата и законът си е закон. Фондът е назначил юрист, който да бди над интересите му. Полицията не разполага още с никакви улики срещу анонимния дарител, но неговият начин на изразяване ще улесни издирването — няма да мине много време и той ще бъде изправен да отговаря пред данъчните власти!

— Каква излиза тя, че отсега нататък до края на живота си ще трябва да си затварям устата — измърморил мрачно Токен. — А и каква обида — да пишат, че нямам… как беше? „Особено богат речник“, хм! Що не вземат да се…

Токен хвърлил поглед към момчето си. То било вдигнало юмруци.

— Има да почакат, преди да ни хванат — заканил се Матс. — Играта още не е загубена.

— Поне засега — добавил Токен, измъчван от мрачни предчувствия.