Джоана Линдзи
В плен на моите желания (51)

Глава 51

Дрю никога не бе обезумявал до такава степен преди. Той си проправи път до основната сграда, но след като нахлу вътре и претърси няколкото стаи на горния етаж, където беше сигурен, че държат Габриел, откри единствено една жена с огненочервена коса да си събира багажа.

— Къде отведе жената Лакрос? — настоя за отговор Дрю.

Тя му хвърли само един бегъл поглед, преди да отговори:

— Аз й позволих да избяга, когато започна битката. Ако е достатъчно умна, значи се е скрила някъде.

Той се втурна надолу по стълбите и изхвърча обратно навън. Веднага забеляза, че са се появили още хора да помогнат да разгромят и последните останали пирати. По вида им отгатна, че са пленниците, които явно някой беше освободил. Не му трябваше много време да се сети кой беше този някой. Видя я да стои отстрани и незабавно затича към нея.

Габриел го видя как се втурна към нея и на свой ред се затича да го пресрещне. Хвърли се към него и обгърна с ръце шията му, когато се срещнаха на средата на двора. Той я прегърна толкова силно, че краката й се отделиха от земята и после я зацелува трескаво. Имаше чувството, че никога нямаше да спре.

— Мили боже, само като си помислих, че може да те докосне с мръсните си ръце… — започна той.

В същото време тя казваше:

— Толкова се уплаших, когато си помислих, че ви е хванал.

— Ами, хвана ни, но Джеймс успя да се освободи и да обърне нещата в наша полза.

— О, боже, Дрю, още няколко минути и…

— Нали не те е докоснал?

— Не, пистолетните изстрели отвлякоха вниманието му. А и в залата не беше останал никой да ме спре, затова се заех да открия тъмницата и да освободя баща си.

Щом спря да разказва и започна да трепери. Тялото й реагираше на преживяния ужас. Дрю веднага усети и се опита да я успокои. Собствените му страхове бяха отслабнали сега, когато тя отново беше в прегръдките му. Той я придърпа още по-близо до себе си, целуна я нежно и прокара ръка през косата й.

— За това, че дойдохме навреме, трябва да благодариш на Охър — каза той с успокояващ глас. — Биксли ни показа, на мен и Джеймс, скрития вход, но бяхме само тримата и трябваше много да внимаваме — всъщност Джеймс едва ме укроти. Боя се, че не разсъждавах много ясно тогава. Толкова много се страхувах за теб. Но после Охър се появи на главния вход с хората от корабите и ние успяхме да им отворим портата, преди всички пирати да се изсипят на двора. Къде е баща ти? Добре ли е?

Тя се огледа из двора и видя как баща й чупи някаква дебела дъска в гърба на… Това Пиер ли беше? Точно той бе и изглежда баща й държеше нещата под контрол. Повечето хора от екипажа му го бяха наобиколили. Другите се бяха заели да завържат пиратите, които бяха победили. Тези, които бяха останали при баща й, също участваха в побоя над Пиер и си го подхвърляха един на друг. Тя дори успя да види, че и Ейвъри е уловен и завързан заедно с останалите пленници.

Отново обърна поглед към Дрю и се усмихна.

— Да, отнасяли са се с тях доста добре, но съм сигурна, че заслугата не е била на Пиер, а на хората му. Та те са били приятели през повечето време, е, не точно приятели, но много повече от случайни познати, след като са си поделяли едно и също скривалище.

— Смятах — започна Дрю колебливо, — да помоля баща ти за разрешение да се оженя за теб.

Тя притихна и се дръпна назад да го види по-добре. Какво се четеше в очите й? Веселие? Смях? Нежност? Проклятие, не можеше да отгатне и изведнъж се почувства, като че ли губи почва под краката си. За първи път в живота си се чувстваше неуверен в присъствието на жена. Но пък и той никога не бе изпитвал такива чувства към никоя друга жена.

— Дрю, обичаш ли ме?

— Боже господи, Габи, наистина ли трябва да питаш?

— Но сестра ти беше толкова сигурна, че никога няма да искаш да се ожениш.

— Сестра ми въобще не знае за ада, през който ти ме накара да премина, докато реша, искам ли да се оженя, или не.

— Ад? — ахна тя и се опита да се освободи от ръцете му, дълбоко възмутена.

Той я спря, преди да се е измъкнала и захлупи нежно с длани страните й.

— Сега знам, че за мен най-важно на света е никога да не те загубя. Знам, че си в мислите ми ден и нощ. Знам, че за малко не изгубих разсъдъка си при мисълта, че Пиер може да те нарани. Знам, че ме подлудяваш от желание и че искам да те защитавам, да се грижа за теб… И много добре знам какво означава всичко това, Габи. Толкова много те обичам, че чак сърцето ме боли.

Усмивката се появи бавно на лицето й, но беше ослепителна.

— Хайде да открием баща ми, за да му кажеш всички причини, поради които искаш да се ожениш за мен.

— Ами… Смятам да му споделя само една от причините, ако не възразяваш. Бащите някак не приемат много добре, когато някой вземе да им обяснява каква страст изпитва към дъщеря им.

— Добре, това можеш да го премълчиш.

— Като се замисля, бащите имат правото да откажат. Наистина ли ще ме накараш да направя това?

— Аз? Нали ти каза, че смяташ да поискаш ръката ми от баща ми? — напомни му тя.

— Беше само идея. Не бях го обмислил сериозно. Исках само да знаеш какво чувствам към теб. Имах нужда единствено от твоето съгласие.

— Спри да се притесняваш. Няма да се ядоса чак толкова, когато разбере за скандала в Лондон.

Дрю изстена. Но после видя усмивката й, точно преди да обвие с ръце врата му и да придърпа лицето му за целувка.

— Напълно заслужаваш да те измъча малко заради това, че ме накара толкова дълго да чакам това признание — прошепна тя срещу устните му.

— Значи ще се омъжиш за мен?

— Бях готова да го направя още в Лондон.

И в този момент, когато я зацелува, те забравиха за всичко около себе си, не чуха дори и веселите възгласи на приятелите, които ги бяха наобиколили. Близо до бараките Джеймс откри Нейтън, който здраво овързваше Пиер. Пиратът беше почти в безсъзнание от боя, който беше изял. Хората на Нейтън току-що го бяха оставили на мира. Всеки един от тях му бе забил по един ритник или юмрук в лицето като награда за гостоприемството му.

— На твое място просто щях да му счупя врата — отбеляза Джеймс.

— Джеймс Малъри! — възкликна Нейтън, като погледна нагоре. — Габи спомена, че си дошъл на помощ. Ако знаех, че ще се намесиш, нямаше да се тревожа толкова през всичките тези седмици.

— Предполагам, че с това въже възнамеряваш да обесиш Лакрос?

Нейтън хвърли един поглед през рамо към Пиер и поклати глава.

— Не, заслужава много по-лоша съдба. Ще го предам на английските власти в Ангуила и ще изгние в затвора.

— Е, в такъв случай, надявам се, че не възразяваш — каза Джеймс и после се наведе, повдигна главата на Пиер и заби юмрук в челюстта му. Сега вече той изпадна в безсъзнание.

Нейтън се ухили.

— Все същия стар Малъри, а? Мътните да го вземат, наистина се радвам да те видя. Ти не само спаси моя живот и живота на хората ми, но най-важното — спаси и Габи.

— Смятам, че Габи я спасих аз — каза Дрю, когато двамата с Габриел се присъединиха към тях.

Джеймс повдигна едната си златна вежда и каза великодушно:

— Съгласен съм, че зет ми доста помогна и също разби доста глави днес. Нейтън, това е един от по-малките братя на жена ми, Дрю Андерсън.

— За мен е удоволствие, сър — каза Дрю и сърдечно раздруса десницата на Нейтън.

— Не, удоволствието определено е мое — отвърна Нейтън. — Но Джеймс, ти плати дълга си към мен повече от веднъж. Аз просто те помолих да помогнеш на Габи да си намери…

Джеймс го прекъсна, като вдигна ръка и посочи Дрю, който отново страстно целуваше Габи.

— Мисля, че можем спокойно да приемем, че съм успял да удовлетворя всичките ти молби.