Джоана Линдзи
В плен на моите желания (46)

Глава 46

Изготвиха два плана. Нито един не включваше някоя жена, която прилича на Габриел да заеме мястото й. Дрю беше ядосан. На него му харесваше този план, защото това щеше да осигури безопасността на Габи, но когато почна да спори с Джеймс, той изтъкна, че ако нещо се обърка и се наложи да влязат в открит сблъсък с Пиер, Габриел щеше да се окаже единствената, която може да го примами извън леговището му.

Джорджина нямаше такъв късмет. Тя беше успяла да уговори Джеймс да напусне Англия с него, но това пътуване си беше безопасно. Те дори успяха да избегнат ужасната буря. Въобще не ги засегна. И Джеймс се беше наслаждавал на всяка минута от това пътуване в компанията й, както беше очаквал от самото начало, и затова се беше съгласил да го придружи. Но сега можеше да се окаже опасно, а нищо не можеше да го накара да промени решението си, щом станеше въпрос за нейната безопасност. Тя щеше да ги чака в гостилницата в Ангуила — точно където и Дрю искаше да остави Габриел.

Нямаше да им отнеме повече от ден, а да се върнат дори по-малко, така че сестра му нямаше да седи сама твърде дълго в тревожно очакване да се завърнат. Според Биксли, укреплението на Пиер се намираше само на няколко часа път оттук.

Двата плана много си приличаха. Всичко опираше до времето. Можеше да се опитат да нахлуят през нощта, когато повечето в укреплението щяха да спят или можеха да използват кораба на Дрю и факта, че Габриел е с него и така да отклонят вниманието на врага, докато няколко от тях успеят да изкачат високите стени и да се промъкнат до тъмницата.

— Не само баща ми трябва да бъде освободен — напомни им Габриел. — Останалите от екипажа му също са с него. Той няма да тръгне без тях.

Тъй като Пиер и хората му със сигурност щяха да забележат многото хора, които се опитват да се покатерят по стената през деня, решиха да използват прикритието на нощта. Закусиха богато и се оттеглиха за кратка почивка, преди да потеглят.

Дрю се надяваше да прекара това време с Габи, но сестра му имаше други планове за него. С поглед, който не предвещаваше нищо добро, тя го повлече навън, където можеха да поговорят на спокойствие.

— Имам сметки за уреждане с теб — започна тя. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Знаеш ли въобще, че си въвлякъл горкото момиче в скандал в Англия с тази необмислена забележка за пиратство, която изтърси на последния бал?

— Не беше нарочно. Но да, тя ми каза за това.

Джорджина примигна насреща му.

— Значи все пак тя е научила, преди да тръгне.

— Да. И това й е дало допълнителен мотив да ми отмъкне кораба — с един куршум два заека — както се изрази.

— Като отмъщение? — предположи тя. — Колко находчиво, а и изобщо не съм изненадана. При тези обстоятелства сигурно и аз щях да направя същото.

Той се ухили.

— Не, нямаше. Тя наистина знае как да управлява кораб, а ти не, така че никога не би ти дошло на ум.

— О, я престани! — сряза го тя. — Няма да ме отклониш от основния проблем.

— Няма никакъв проблем.

— Как ли пък не, дяволите да те вземат — възпротиви се тя. — Тя е млада, невинна…

— Вече не е чак толкова невинна.

— Разбирам — въздъхна тя, но после се поправи. — Не, не разбирам и точно от това ме беше страх. Много добре знаеш, че тя беше под наша закрила. Мили боже, Дрю, къде ти беше акълът?

— Тя отказа закрилата ви.

— И потърси твоята, а това пак значи, че семейството е отговорно за нея. Едно и също е. Ще трябва да се ожениш за нея, знаеш го, нали? Когато Джеймс разбере, ще те накара.

— Ами по-добре да се опита да убеди нея. Аз вече й предложих.

Тя се намръщи насреща му, защото не й беше споменал това по-рано.

— Защо не ми каза веднага?

— Защото тя ми отказа.

Тя го изгледа все едно не вярваше на ушите си.

— Наистина? Не мога да повярвам!

И Дрю не можеше да повярва, но се опита да й обясни.

— Тя мисли, че съм истински Дон Жуан, мръсник и съблазнител.

— Ти си съблазнител, Дрю.

Той й се усмихна.

— Но не и ако се оженя. Или си мислиш, че женитбата няма да ме промени?

— Какво мисля аз няма никакво значение, особено за тези неща. — Но после го изгледа многозначително и попита: — Обичаш ли я?

— Разбира се, че не — каза бързо той. Но после призна. — Вярно, никоя друга жена не съм желал така, както нея, но съм сигурен, че ще ми мине, когато срещна следващата.

Джорджина изсумтя и забучи пръст в гърдите му.

— Съветвам те да си помислиш още веднъж, скъпи братко! Много по-добре е да знаеш, че се жениш не защото така трябва, а защото така искаш.

Тя се обърна да си ходи. Той извика след нея:

— Казах ти, че ми отказа.

— Това няма да има никакво значение, след като Джеймс научи какво е станало. Можеш да бъдеш сигурен в това.