Джоана Линдзи
В плен на моите желания (32)

Глава 32

На сутринта Габриел видя със собствените си очи доказателството за приятелството на Ричард. Явно след вчерашния им разговор, той беше решил да си разчисти сметките с Дрю, и го бе хванал неподготвен. В интерес на истината, синината на скулата на Дрю беше едва забележима и след няколко дни от нея не остана и следа.

Седмицата се влачеше дразнещо бавно и Габриел знаеше защо й се струваше, че времето едва пъпли. Всяка сутрин след закуска тя си позволяваше само няколко минути насаме с Дрю, за да изпита отново и отново върху него силата на чара си. А после цял ден мечтаеше за мига, в който отново ще го види и броеше часовете, оставащи до следващата им среща. Но се принуждаваше да стои по-далече и да се придържа към първоначалния план.

За съжаление, този план не се оказа толкова успешен. И въпреки че очите на Дрю пламваха, като я видеше, той беше прекалено зает със собствените си планове да офейка при първа възможност, за да се поддаде на ненатрапчивата й изкусителност. Той все още си въобразяваше, че ще успее да я привлече с чувствените описания на всичко, което би се радвал да й стори… само ако се приближи по-близо. Честно казано, той действаше като нея. Само че мотивите им бяха различни!

Той се опитваше да я прелъсти с романтични тиради, да я възпламени с груби фрази или с комбинация и от двете. Е, всичко това го беше чувала от пиратите под една или друга форма, иначе никога нямаше да може да устои на този чувствен натиск. Но тя устоя. Почти. Макар че постоянно й се налагаше да напуска на бегом каютата, за да охлади лицето си под прохладния вятър.

Даже присъствието на други хора не можеше да я накара да откъсне поглед от Дрю. Тази сутрин, когато влезе, той усърдно се раздвижваше — навеждаше се, протягаше се, даже се разхождаше, колкото му позволяваше веригата. Един-единствен поглед от тези тъмни като нощта очи и сърцето й заби тревожно. Даже когато седна да поговори с Охър, си наложи да гледа в чинията, за да не се захласне от играта на мускулите по гърба и задника на Дрю.

Сигурно щеше се наложи да стане по-дръзка. Да се престори, че се поддава на увещанията му. Но действията й бяха ограничени от това, че не можеше да го докосне. Не смееше да се приближи толкова много. А колко по-лесно щеше да бъде, ако можеше да го докосва и да го влуди от желание.

Но после тя се сети, че може и да не се съобрази с тази самоналожена забрана, поне временно. Моментално се вкопчи в тази великолепна идея и веднага тръгна при Ричард за помощ. Той се засмя, като чу плана й и на свой ред извика четирима от екипажа. Петимата сигурно щяха да успеят да се справят с пленника.

Дрю не се съмняваше, че нещо става. В каютата домъкнаха вана и я напълниха с гореща вода. Донесоха хавлия, сапун и още няколко кофи гореща вода, всъщност всичко необходимо за баня. А после мъжете се дръпнаха и се вторачиха в него. В този момент се появи Габриел и с ръце на хълбоците заяви:

— Време е за баня, капитане.

— Ами, давай — коварно се ухили той. — А аз ще се наслаждавам на представлението.

— О, не, не за мен — подсмихна се тя. — Аз се мия често. Ти вониш.

Дрю чак подскочи от възмущение.

— Как ли пък не! Аз всеки ден се мия с жалката порция студена вода, която ми носят!

— Явно това не е достатъчно. Нали няма да започнеш да отричаш, че мечтаеш за хубава гореща вана!

Той мълчаливо се съгласи с нея, но все пак прецени разстоянието от своя ъгъл до ваната.

— Веригата няма да стигне.

— Тя е толкова ръждива, че не бихме посмели да я мокрим.

— Значи ще свалите оковите? — живна той.

— Не се надявай много. Само докато се къпеш, а и прекрасно знаеш, че не можем да имаме вяра на хитрец като теб. Така че, момчетата ще ти помогнат, докато мигнеш и всичко ще е свършило.

Тя, решена да го заблуди, отново излезе от каютата. Разбирайки, че няма да може да действа с вързани ръце, ще реши, че на някой от моряците му е поръчано да го изкъпе.

Габриел не се върна, докато не чу виковете му. Той седеше във ваната, сам-самичък, с вързани ръце и крака. Влизайки, тя учудено повдигна вежди.

— И как, според теб, трябва да се къпя в това състояние, дявол да го вземе? — възмути се той.

Тя поклати глава:

— Нима моите хора са толкова страхливи, че не смеят да те докоснат?

— Откъде да знам? — измърмори той. — Не съм питал.

Старателно избягвайки да гледа голите му гърди, тя се приближи до ваната. Ако пак започнеше да се възхищава на великолепното му тяло, планът й щеше да се провали.

— Е, добре, това ще отнеме само няколко минути, така че без девически свян, ако обичаш.

— Каниш се да ме изкъпеш? — не можа да повярва той.

— Не виждам никой друг тук — парира го тя, минавайки зад него. Но първо си свали ризата, за да не я намокри, като се увери предварително, че той я вижда. И чу сподавения му стон.

— Габи, не…

— Какво? Сега ти ли ставаш плах? — подсмихна се тя, наслаждавайки се невъобразимо на ситуацията. Имаше възможност да го докосва колкото желае, под предлог, че му помага? Да, тя щеше го побърка! По-точно, собственото му желание щеше го побърка!

Тя насапуниса ръцете си. Не искаше между дланите й и кожата му да има каквото и да е, дори и парцалче!

Бавно и умишлено лениво започна да сапунисва раменете, гърба, мускулите на ръцете, под мишниците, плъзгаше се надолу, достигайки почти до задника му. Той се опитваше да хване пръстите й, но тя ловко се изплъзваше, усмихвайки се вътрешно.

Оставаше да измие косата му.

Тя плисна малко вода на главата му и започна да прави пяна. Дрю застена от удоволствие. Усмихвайки се доволно, тя започна да масажира кожата на главата и слепоочията му. Не й се искаше да спира, но не й оставаше много време. По нейна молба, Ричард щеше да се върне точно след двадесет минути и нямаше значение дали е свършила с къпането на Дрю или не. А тя така се отдаде на заниманието си, че нямаше представа колко време е минало.

Затова набързо изплакна косата му и преди окончателно да е загубила самообладание, започна да мие гърдите му. При това, дори не заобиколи ваната, за да не го гледа в лицето. Кой знае, ами ако я обвини, че иска да го съблазни с гледката на голите си гърди?

Но й се наложи да се опре в гърба му, за да стигне гърдите му. Дрю започна още по-силно да стене, когато топлите хълмчета се притиснаха в гърба му и се извърна, опитвайки се да достигне устните й. Но не успя.

— Целуни ме, Габи, нали това искаш.

На Габриел й секна дъхът. Господ виждаше, че го иска! Искаше го безумно.

Гледайки устните му, тя прекара ръка през корема, спусна я надолу… И чувайки възклицанието му, се притисна още по-силно към него. Но в този момент на вратата силно се почука, предупреждавайки я, че има около тридесет секунди да се оправи и да дойде на себе си. Тя се избърса набързо, навлече ризата си и почти избяга от каютата. За последен път си позволяваше подобна глупост! И какво значение имаше, че постигна всичко, което искаше, като го разгорещи до лудост, след като искрите на същия огън болезнено изгориха и нея?

Тя го сънуваше често, почти всяка вечер. И не се учудваше, понеже по цели дни мислеше за него. Но нито един от сънищата й не я беше възбуждал както този досега.

Те лежаха в тясното легло в неговата каюта.

— Време е да се съблечеш, момиче — промърмори той и тя едва не се засмя, защото това беше сън, а насън можеш да правиш всичко, което си поискаш! Но сън, лишаващ я от разум? Той лежеше върху нея и я целуваше. После свали нощницата й и на нея също й се прииска да гали голата му кожа. Тя усещаше такава жар и такива приятни нови усещания между бедрата си, че не смееше да отвори очи, за да провери дали е истина. Боеше се, че ще се събуди.

А Габриел не искаше да се събужда. Не сега. Първо трябваше да узнае повече за ласките му. Нека той я научи на изкуството на любовта…

Това е смешно. Не можеш да виждаш насън нещо, за което си нямаш и понятие. Но може би именно страстното й желание правеше ласките му толкова нежни. А и тя беше вкусила сладостта на целувките му. И в съня й бяха точно каквито ги помнеше. Възбуждащи, опияняващи, главозамайващи. А езикът му дръзко проникваше в устата й.

Вероятно беше успяла да забрави нещо от онова, което той бе обещал да направи с нея, защото в съня всичко беше различно. Тя вече беше гола, той не я съблече бавно, без да бърза, както беше обещал. Но я увери, че ще отвръща на целувките му. И тя отвръщаше. Каза, че тя няма да може да се владее и тя не се и опитваше. Кълнеше се, че тя ще се притиска в него толкова силно, че да усети цялата сила на желанието му и о, господи, в съня й всичко беше точно така!

И все пак тя помнеше много от заканите му, защото насън му позволяваше да я целува и докосва навсякъде: по шията, раменете, гърдите. Той обхвана с устни зърното й и сякаш я опари нажежена стомана, а по тялото й пробягаха тръпки. Той се кълнеше, че тя ще се побърка от желание и беше напълно възможно да е точно така. Не още… но щеше, защото той започна да смъква дрехите си… О, не беше важно в какъв ред. Важното бе да направи с нея всичко, което й беше обещал!

Дрю започна да ближе зърната й. Тогава само от думите му бяха се втвърдили и възбудили. Точно както сега. После близна пъпчето й… корема, горещото, влажно място между краката. О, господи, какво удоволствие! Той наистина щеше да я побърка, не, чакай… откъде се взе това! Тя знаеше много за любовта, но не и това.

Габриел бавно се съвземаше, отърсвайки остатъците от съня, но той отново започна да я целува, успокоявайки и окуражавайки я. И тя упорито се уверяваше, че това е сън, само сън. Той е прикован с вериги и няма как да се озове в леглото й.

И тогава я прониза остра болка, която помете всяко подобие на сън и сладки блянове. Тя се втренчи в лицето на Дрю Андерсън, осветено от меката светлина на лампата и разбра, че той го бе направил отново!

И този път наистина я бе съсипал. Непонятно, как беше успял да се освободи, но сега лежеше върху нея, в леглото й. Двамата бяха голи… и той току-що бе отнел девствеността й!

— Господи, какво направи! — ахна тя, отблъсквайки го. — Как…

— Шшшт, само искам да ти доставя удоволствие — страстно прошепна той и дори през обхваналата я паника нещо трепна в нея.

— Ти победи! — извика тя. — Отне ми всичко! И сега корабът отново е твой, а ти лежиш в леглото ми!

— Не, мила! Обещавам ти, че няма да те оставя така! Помниш ли как ме възбуди тази сутрин? Сега е мой ред да ти го върна, но аз ще завърша това, което започнах и няма да те разочаровам. Позволи ми да ти покажа! Позволи ми да те любя!

Той не злорадстваше, не се радваше, че е излязъл победител. Честно казано, тя не можеше да разбере за какво мисли Дрю, затова тихо възкликна от изненада, когато той започна отново да я целува. Бе се отнесъл с нея внимателно, не желаейки да я буди предварително. Но сега тя беше будна и той отприщи цялата страст, която тя подклаждаше в него през изминалите дни. А тя си мислеше, че не е успяла да разпали кръвта му — явно е грешила.

Тази целувка й помогна да се опомни от шока и с поразителна бързина запали предишния огън. Устните му я изгориха, езикът му властно завладя устата й, широката му длан придържаше главата й и не й позволяваше да се отдръпне, но тя вече не искаше. Ръцете й сякаш по своя воля се вдигнаха и обгърнаха врата му. Той вмъкна ръка между тях и притисна гърдата й. И тя усети как плътта му я изпълва, но той остана неподвижен сякаш в очакване. И самото съзнание, че той е в нея, предизвика вълна от наслада, неуправляем поток от усещания, каквито предизвикваше толкова често преди.

Тя се притисна към него, поемайки го по-дълбоко. Това се оказа толкова прекрасно, че тя го направи отново и отново. И, о, божичко, потокът от усещания я поглъщаше все повече. Взривът на удоволствие надмина всичко, което бе изпитвала досега и продължи, докато Дрю не направи първия тласък… а после, колкото и невероятно да беше, се повтори още веднъж, в момента, в който той яростно се изливаше в нея.

И замря.

Тя самата нямаше сили да помръдне. Беше напълно изтощена и по всяка нейна клетка се разливаше блаженство. По-късно щяха да дойдат въпросите. Но единственото, на което беше способна в момента, беше кротко да потъне в прегръдките на съня.