Джоана Линдзи
В плен на моите желания (36)

Глава 36

Дрю нареди да доведат на мостика тримата мерзавци, с които делеше каютата, след като Габи прояви страхливост и се премести другаде. Миналата седмица, докато той спеше, един от тях заби юмрук в челюстта му. Дрю така и не разбра кой от тримата го направи, а и не попита, понеже така или иначе не можеше да отвърне на удара. Но сега ролите бяха разменени.

Ръцете и на тримата бяха завързани зад гърба. Той ги накара да чакат почти цял час, преди да започне разпита.

След като прекара няколко дни с тях в една каюта, бе успял да научи имената им. Биксли се държеше предпазливо, но беше последният, когото Дрю би заподозрял в нападение. Ричард го гледаше насмешливо. Както винаги. Французинът, ако изобщо беше французин, в което Дрю дълбоко се съмняваше, изглеждаше абсолютен негодник и постоянно вземаше на подбив приятелите си, без да щади дори и Габи. По дяволите, това ужасно дразнеше Дрю!

Охър обаче си оставаше загадка. Той изглеждаше близък приятел на Габриел, но беше много потаен и сдържаше емоциите си, независимо какви бяха те.

Дрю тайно смяташе, че именно Охър го е ударил. Ричард беше прекалено безгрижен. Нищо не го вълнуваше. Напомняше му на самия него. Затова пък Охър бе прекалено сериозен. Кой знае какви мисли се въртяха в главата му! Ненапразно казваха, че тихите води… Дрю реши да го опознае по-добре.

— Какво става капитане? — нервно промърмори Биксли, когато Дрю се приближи до тях.

Дрю не отговори веднага. Нека да се поизмъчат в очакване, това беше в негова полза. Освен това му доставяше изключително удоволствие, че сега има власт над тези негодници и затова не бързаше с разпита.

— Успокойте се — каза той накрая. — Имам няколко въпроса. Само трябва да разбера кой от вас знае отговорите.

— Звучи загадъчно — отбеляза Ричард. — Може би просто трябва да свием платната. И аз съм човекът, който ви трябва.

— Платната ми са си наред — възрази Дрю.

— За бурята, която се задава, това не е достатъчно. Усещам, че скоро ще се разрази с пълна сила. Мога да я помириша във въздуха.

— Той си има очи, Бикс. И вижда, че бурята се приближава към нас.

— Но още не е свалил платната. И те ще станат на парцали, ако…

— Да не би да ми казвате как да управлявам кораба си? — прекъсна го Дрю, не вярвайки на ушите си. Искаше хубаво да се поизмъчат, преди да разберат защо ги е извикал, а тези негодници невъзмутимо го поучаваха.

— Ние сме моряци, капитане, също като вас — подсмихна се Ричард. — И ако виждаме, че с кораба нещо не е наред, нямаме намерение да мълчим и да чакаме, докато потънем.

— Ще прибера проклетите платна. Само ми отговорете: кой от вас ми разкраси физиономията, докато спях?

— А, ето откъде се е взела синината? — разсмя се Биксли. — А пък аз се чудех… Мислех, че в тъмното сте се спънал в одеялата и сте паднал.

Но на Дрю изобщо не му беше смешно. Той пристъпи към ирландеца и попита:

— Да започнем от теб, Биксли?

— Да започнем? — промърмори ирландеца, заставайки отново нащрек.

— Защо не? Това се нарича метод на изключването. Сигурен съм, че вече си чувал за него.

— Не съм чувал нищо подобно и нямам намерение да съм първият, дето ще го отнесе. Никого не съм бил.

— Никого? — повтори спокойно Дрю и премести погледа си първо към Охър, после към Ричард. И двамата изглеждаха безучастни. Затова Дрю добави с въздишка: — Така си и мислех. Ще трябва да приложа по-твърди методи.

Ударът в стомаха повали Биксли на земята. Той се просна на палубата, без да прави опити да се изправи. Вероятно се опасяваше от втори удар.

— Това не е необходимо — подхвърли Ричард. — Ако искаш да се биеш, развържи мен. Аз съм този, когото търсиш.

Дрю кимна и нареди на чакащите моряци да отведат Биксли и Охър в трюма. Не го показа, но беше много учуден. Може би между Габи и тъй наречения французин имаше нещо повече, отколкото предполагаше.

— Следващия път се постарай веднага да си развържеш езика — промърмори Биксли, докато двама моряци го изправяха на крака.

— Извинявай, Бикс — прошепна Ричард и се намръщи измъчено.

Дрю съсредоточено изучаваше красивото лице на врага, усещайки нарастващ гняв. Подозренията му пламнаха с нова сила. Защо изведнъж французинът са го засърбели ръцете? Каква беше причината? Дрю не беше направил нищо особено на Габи. Само я целуна няколко пъти, преди да отплава от Англия. Не, че не искаше да направи повече, само че тя не се съгласи.

Ричард се размърда неловко под изучаващия му поглед и накрая рязко подхвърли:

— И какво? Само един проклет удар. Голяма работа!

— Никога не бих предположил, че си ти — призна Дрю, когато останаха сами.

— Ами и аз също, ако искаш да знаеш — ухили се Ричард, — това беше внезапен порив.

— Защо?

Ричард сви рамене:

— Сметнах, че си го заслужил. И не само това, а и един здрав бой.

И понеже Дрю не мислеше така, моментално се вбеси.

— Искаш да ме пребиеш? Да чуем каква е причината.

— Шегуваш ли се момче? След това, което направи? — това изявление свари Дрю неподготвен. Той се намръщи замислено и поклати глава:

— Знам какво направих миналата нощ, но ние говорим за седмицата, когато седях окован и безпомощен и умирах от яд.

— Нали ти казах, това беше внезапен порив.

Дрю, не вярвайки на нито една дума, внезапно попита:

— Защо се преструваш на французин?

Ричард широко се усмихна:

— Защо си мислиш, че се преструвам? Защото акцентът ми понякога се променя? А може би съм французин, но съм израснал в Лондон?

— А може би си просто лъжец?

Ричард сви рамене:

— Какво значение има? Всички ние се преструваме на това, което всъщност не сме.

— Дори и Габи ли?

— Габи е такава, каквато иска да мислиш, че е — загадъчно отговори Ричард.

— И какво означава това? — изсумтя Дрю.

— Ако искаш да разбереш, би трябвало да питаш нея, не мен.

— В такъв случай, да се върнем към теб и онази проклета причина, поради която ме удари.

— Моля за извинение, капитане, повече нямам какво да кажа. Помолиха ме да пазя тайна. Какво ще кажеш да приемеш извиненията ми и да приключим с това?

— А какво ще кажеш да задоволиш любопитството ми, преди да съм те потрошил от бой.

— Можеш да опиташ. Аз не предавам приятелите си.

— Твърдиш, че тя е само приятелка?

— А ти какво си мислеше? Та тя искаше да се омъжи за теб.

Тази съдбовна дума употребена по негов адрес накара Дрю неволно да отстъпи. Самата мисъл за брак предизвикваше нервни тръпки. Невъзможно бе да повярва, че Габи е имала подобни мисли! Сигурно Ричард лъже, без да му мигне окото, за да го обърка.

Но изведнъж го загложди любопитство. Така че, той не издържа:

— Тя лично ли ти го каза?

— И без това издадох прекалено много — неохотно изсумтя Ричард. — Повече няма да чуеш и дума.

— Значи не си ме нападнал от ревност? — настояваше Дрю.

— Да не си оглушал, капитане? — каза пиратът. — Тя ми е най-добрата приятелка. Все ми е тая за кого ще се омъжи… Стига да не е за теб.

— Все пак ревнуваш?

— Не. Просто не ми харесва това, което й стори. Опитах се да ти намеря извинения, но честно казано, аз самият не им вярвам.

Дрю скръцна със зъби. Пиратът така успя да го вбеси, че едва удържа юмруците си. Ричард като нищо можеше да омете по задник палубата… и изведнъж на Дрю му просветна…

— Аз я напих, за да се опитам да я съблазня, но проклетият ми брат ми попречи и така и нищо не се получи. Габи да не си е въобразила, че нещо се е случило, докато не е била на себе си?

Ричард сви рамене.

— Никога не е споменавала за това, така че и представа си нямам.

— А какво точно е споменала?

— Добър опит, капитане, но тази тайна ще отиде с мен в гроба. Така че, можеш да ме пребиеш или да ме пратиш в трюма, защото разговорът ни приключи.

Съдейки по уверения му тон, Ричард явно приемаше за даденост факта, че Дрю и с пръст няма да го докосне. Би трябвало да го разочарова, дори и само за да си изкара яда. А той беше ужасно ядосан. Да положи толкова усилия и почти нищо да не научи!

Но все пак пусна пирата. По-добре да обсъди темата с Габи. Обаче и тя не бе в настроение и сигурно щеше да го ядоса и обърка още повече.

Би трябвало да я хвърли в трюма заедно с екипажа й. Тя си го заслужи, като му открадна кораба. Но и му дари повече наслада, отколкото очакваше, когато предната нощ я намери спяща в каютата. Оттогава не можеше да изхвърли от главата си подробностите от срещата им.

Господи, колко сладко беше всичко! Но случилото се снощи си имаше своите недостатъци: един път би трябвало да е достатъчен, но не беше. Та нали с всяка друга жена един път беше напълно достатъчен. Той се връщаше при своите любовници просто по навик, не защото държеше да ги види. Но с Габи искаше повече, даже пренебрегвайки угризенията на съвестта. Още нещо, което не проумяваше. Кой би помислил, че проклетата пиратка ще се окаже девствена?! Но му стана приятно, че той се оказа първия й мъж. И това усещане също беше ново за него, защото определено не търсеше това в жените и предпочиташе любовниците му да са опитни. Те знаеха правилата на играта и че женитбата с него беше невъзможна. Нима Габи действително го е искала за съпруг?

Дрю се усмихна и поклати глава. Скоро и това щеше да изясни.