Джоана Линдзи
В плен на моите желания (34)

Глава 34

Дрю й плати със същата монета в буквалния смисъл на думата. Габриел предполагаше, че ще я хвърлят в трюма при екипажа й, но Дрю действаше на принципа „око за око“ и я поведе към онзи ъгъл в каютата си, който тя му беше отредила. На всичко отгоре с огромно удоволствие собственоръчно й сложи оковите на краката. За разлика от веригата на Тимъти, веригата на Дрю все още беше закована за стената. Там се търкаляха и инструментите, с които бяха отворили халките. Така че, оковите скоро бяха готови за употреба.

Но Дрю нямаше нужда от инструменти. Той извади от джоба си катинар, който сигурно беше взел, преди да тръгне да я търси. Това още веднъж доказваше, каква участ й е готвил, преди да влезе в каютата, в която спеше. Дали също така е имал намерение да я обладае, или поне това беше спонтанно?

Тя нямаше намерение да пита. И всячески се стараеше да не обръща внимание на пръстите, докосващи крака й, докато той слагаше оковата около глезена й. Но явно днес никак не й вървеше. Всъщност, тя го наблюдаваше със смесица от гняв и наранени чувства. Сякаш железен обръч стягаше гърдите й, но каква ли беше причината за това… Най-вероятно негодувание.

Като приключи, я погледна с усмивка, а тя му отвърна с яростен поглед. Но това явно не го трогна. Той се запъти към леглото, смъкна ботушите и ризата си и се тръшна на него, като почти потъна в мекия дюшек. Цяло чудо беше, че леглото не се счупи под такава тежест. Дрю се обърна по гръб, сложи ръце под главата си и дълбоко, блажено въздъхна. Но само след секунда се оплака:

— По дяволите, цялата възглавница мирише на теб.

— Ами изпери калъфката — озъби се тя.

Той се засмя и се обърна на една страна, с гръб към нея. Скоро тя чу тихо похъркване. Трябваше да вдига шум, да не го остави да спи. Нали той постоянно я будеше, докато беше пленник, подробно обяснявайки й това, което искаше да прави с нея. „Око за око“ и в този случай? Но дори и да си беше получил кораба обратно, тя не мислеше да се отказва от плана си за отмъщение. Вярно, още не знаеше как да се принуди да прелъсти подлеца… не, негодника… не, дявола, наричащ се Дрю Андерсън.

Тя поклати глава и се огледа.

Той беше оставил завинтената за масата лампа запалена. За да може тя да види триумфа му? Не, най-вероятно е забравил да я изгаси. А може би е свикнал да спи на запалена лампа? Но пък веднага можеше да види, че дюшека и одеялото, които му беше дала Габриел, все още лежат на пода.

До тях беше гърнето, за щастие празно. Също така и останалата след вечерята чиния.

Девойката намръщено изгледа гърнето. Господи, какво щеше да прави с това? Нима никога нямаше да я остави сама? Ако беше така, щеше го накара да съжалява жестоко! Очевидно, за известно време ще трябва да забрави какво е това срам.

Тя искаше да се преоблече, за да си легне прилично облечена, но прецени, че с халата е много по-удобно. Честно казано…

След кратък размисъл тя хвърли и халата. Нека на сутринта да му изскочат очите, ако си направи труда да погледне към ъгъла. Нека се побърква от желание, което тя щеше да задуши в зародиш, защото нямаше да му позволи да се доближи до нея. Колкото по-силно я желае, толкова по-близо ще е тя до отмъщението си. Ами ако той не я пожелае повече… сега, когато отне девствеността й? По дяволите, не беше помислила за това. Но така или иначе, отговорът щеше да бъде ясен едва на сутринта. А дотогава нямаше да е зле да поспи.

Габриел с въздишка легна и се зави с одеялото. Дрю… да го вземат мътните, тя усещаше неговия аромат. Ще трябва да поиска друго одеяло! Утре.

Като се сви на кълбо, тя усети как студената халка одраска крака й. Като въздъхна отново, Габи седна и започна да изучава металната конструкция. Дрю се оплакваше, че с тази халка си е протрил кожата до кръв. Нямаше да е зле и тя да внимава. Всъщност, халката обхващаше неговия крак много по-плътно, понеже явно беше предназначена за мъжки крак. Тя размърда стъпалото си, за да провери как ще се чувства, и не вярвайки на очите си, се втренчи в халката, която лежеше на пода. Колко лесно се беше изхлузила!

Габриел бързо притисна с ръка устата си, за да не се засмее на глас. Без да губи нито секунда, тя наметна халата си и се промъкна към вратата. Но откри, че е здраво заключена!

Девойката непристойно изруга на ум и все така безшумно се върна на мястото си. Дрю промърмори нещо насън, но не се събуди. Габриел хвърли яростен поглед към гърба му и се мушна под одеялото. Даже нахлузи отново халката на крака си. Ще има и други възможности, когато вратата няма да е заключена.

Тя се усмихна. Дано се съмне по-скоро!