Джоана Линдзи
В плен на моите желания (24)

Глава 24

— Какво според теб са правили пиратите в Англия? — попита Джорджина Джеймс.

Тя всячески се опитваше да покаже на съпруга си, че не е чак толкова разстроена, но не й се удаваше много, още повече, че видът й беше напълно отчаян. Тъкмо бяха изслушали разказа на един моряк от екипажа на Дрю. Той успял незабелязано да скочи през борда на „Тритон“, докато корабът още бил в канала и се отправил директно към Бъркли Скуеър, за да съобщи, че корабът на Дрю е превзет от пирати. От подслушания разговор беглецът разбрал, че ще се отправят към малък остров на изток от Сейнт Китс.

— Какво значение има? Пирати, крадци или каквото там са, все пак са успели да превземат кораба на брат ти. Проклет да съм, това никога нямаше да се случи на „Мейдън Ан“.

Джорджина се направи, че не го чува. „Мейдън Ан“ беше корабът на Джеймс, с който той дълги години се подвизаваше като пирата джентълмен и даже бе превзел няколко кораба, принадлежащи на Андерсън, а в добавка открадна и сърцето й, когато тя се нае за негов прислужник.

Съдейки по тона му, беше сърдит и нищо чудно. Джеймс не можеше да я гледа разстроена и по принцип жадуваше да убие всеки, причинил й болка. Но сега беше безсилен и това го вбесяваше още повече. Въпреки че по вида му трудно можеше да се забележи нещо. Не беше в характера му да изпада в шумни изблици на гняв. О не, в това отношение Джеймс Малъри беше уникален. Ако се канеше да разкъса някого на парченца, то врагът трудно можеше да заподозре нещо предварително.

— Добре поне, че Бойд е тук — въздъхна тя. — Той със сигурност ще иска да тръгне след „Тритон“.

— Абсолютно вярно, но ще ти олекне ли от това? — многозначително подчерта Джеймс.

Той я познаваше прекалено добре! Естествено, че нямаше да й олекне. Бойд не управляваше кораба си, който отгоре на всичко не беше приспособен за схватки с пирати. Всъщност, „Тритон“ също не беше тежковъоръжен.

— Купих кораб — продължи Джеймс. — Исках да те изненадам следващия път, когато в хубавата ти главица влезе мисълта да пресечем океана.

Въпреки тревогата си, Джорджина се усмихна. Той наистина не можеше да си намери място, откакто се разбра, че ще трябва да пътува за Америка не като капитан на собствен кораб, а като обикновен пътник. Вероятно затова бе направил всичко възможно това да не се повтаря повече.

— Значи се каниш лично да ги последваш?

— Разбира се.

— Превъзходен план — каза тя и веднага се почувства по-добре.

— Предположих, че ще ти хареса.

— И аз идвам с теб.

— Виж сега, Джордж…

— Не си и помисляй да ме оставиш в къщи да се поболея от тревога. — Той мълчаливо се втренчи в жена си, очаквайки тя да изтъкне множество други причини, които лесно можеше да опровергае. Но тя мъдро смени темата, като извади от джоба си бележка и му я подаде. Намери бележката, след като тази сутрин влезе в стаята на Габриел да я попита как се чувства, но за свое изумление установи, че момичето е изчезнало. Това доста я шокира, но последвалото посещение на моряка от екипажа на Дрю и съобщението, че корабът на брат й е отвлечен от пирати, я накараха временно да забрави за изчезналата си гостенка.

Джеймс прочете набързо бележката и се намръщи:

— Да не мислиш, че Габриел е отвлякла кораба на Дрю?

— Господи, не — ахна Джорджина, — това и през ум не ми е минавало. Просто бях поразена, че не ни е казала нищо за баща си, и вместо да поиска помощ е заминала, оставяйки тази бележка. Та вие с баща й сте били приятели, защо не се е обърнала към теб?

— Може би е помислила, че и без това прекалено ни е досадила. Но… не намираш ли това съвпадение за прекалено странно? Кога е заминала?

— Тази сутрин… Не, чакай… Най-вероятно миналата вечер, когато вечеряхме у Тони. Габи се извини с оправданието, че не се чувства добре и си остана в къщи.

— Но се оказва, че е била достатъчно добре, за да се измъкне тайно от къщи, така ли? Явно неразположението й е било само предлог!

— Ооо, я стига, не може сериозно да предполагаш, че тя е способна да командва кораб? Дрю ми е брат. Ние с нея се сприятелихме, така че в краен случай, би помолила именно него да й помогне. Вероятно точно така е станало, и сега тя или е пътничка, или е пленница, като Дрю. Тя нямаше причини… да му желае… зло…

— Виждам, че си спомни какво направи той на бала онази вечер — с въздишка довърши вместо нея Джеймс. — Тъкмо това, което беше нужно, за да унищожи всичките шансове на горкото момиче за приличен брак.

— Глупости! — възрази тя. — Сигурна съм, че няма да има никакви клюки относно това. От бала минаха вече два дни и ние щяхме да знаем…

— О, не, знаеш, че човек научава последен лошите новини щом се отнасят пряко до него — прекъсна я той, — и понеже именно ти я представи в обществото, това до голяма степен те касае. Освен това, вчера не сме излизали, само вечерта отидохме у Тони.

— Ясно — унило промърмори тя. — Честно казано, когато за пръв път прочетох бележката, си помислих, че е уловка и тя просто е решила да се скрие, докато премине бурята. Тъкмо исках да те помоля да я намериш, за да задушим проклетия скандал в зародиш.

Джеймс повдигна златистата си вежда.

— И как щяхме да го направим, след като клюката вече е обиколила града? Рядък случай — този път слухът не е лъжлив, всичко е чистата истина.

— Можем да кажем, че Дрю е отхвърлен любовник, желаещ да си отмъсти. Много е просто — измъкна се тя.

— Искаш да кажеш, че тя е отрязала Дрю и той е решил да съсипе репутацията й?

— Но нали моят брат е виновен за всичко! Затова, ако репутацията й е съсипана, ще се чувствам толкова виновна.

— Престани! Откъде знаеш, може би са го провокирали?

— Ти вземаш страната на Дрю? — ахна Джорджина, гледайки невярващо мъжа си.

— Затваряй си устата, Джордж! Никога не бих го направил. Но нима наистина не си забелязала искрите, които прехвърчаха между тези двамцата?

— Разбира се, че забелязах. Отначало изглеждаше, че се мразят, но бързо им мина. И даже толкова се притесних, че предупредих Габи. Обясних й, че за Дрю жените са само забавление.

— А него предупреди ли го да стои настрана?

— Разбира се, че не — изсумтя тя, — нали знаеш какъв е той. Още по-непоколебим, отколкото беше ти, в решимостта си никога да не се жени. Той прекрасно знаеше, че тя не е за него.

— В това, мила моя, е целият проблем. Тя е много хубавичка и ако се е влюбила в Дрю, това за него би било непреодолимо изкушение.

— Е, за всеки случай пратих на Реджи бележка, за да разбера дали наистина из града се носят слухове. Тя е в течение на най-новите клюки, така че със сигурност ще знае. Но ако се вярва на Арти, Габриел е заминала едва вчера, с един от онези типове, които я придружаваха в Лондон. И е имала само един посетител, когото той е сметнал за някой от ухажорите й. Но ако, както ти каза, обектът на скандала винаги научава всичко последен, значи и тя нищо не е разбрала, нали?

— Не бих разчитал на това. Прекалено много проклети съвпадения има и ако именно тя е превзела кораба, това обяснява нежеланието й да моли Дрю за помощ.

— Ако тя е превзела кораба?

— Няма значение, скъпа, дали тя е пиратка, пленена е от пирати, или просто се крие — аз още днес ще събера екипаж. Така че, не се притеснявай за брат си. Този, който е замислил всичко това, няма да живее още дълго, можеш да разчиташ на това.