Джоана Линдзи
В плен на моите желания (20)

Глава 20

Габриел беше като вцепенена по време на цялото пътуване с каретата. Твърде много неща се бяха случили през последните няколко дни.

Охър я заведе в квартирата, която двамата с Ричард бяха наели близо до пристанището. Там, освен Ричард, ги чакаше и Биксли, ирландец с морковеночервена коса и най-добър приятел на Охър. Тя не очакваше да го види, но пък от друга страна не биваше да се изненадва. Все някой трябваше да донесе лошите новини за баща й.

Биксли обожаваше да ходи на лов за съкровища и беше абсолютно убеден, че в края на дъгата ги чака едно пълно със злато гърне. И тъй като и Нейтън беше увлечен по това, Биксли определено се чувстваше като у дома си на „Кърсти Джуъл“.

Ричард я прегърна. Изглеждаше си пак старият Ричард, облечен в обичайните си пиратски дрехи. Широката му бяла риза беше разкопчана почти до долу.

Той се вгледа внимателно в нея и нападна Охър.

— Тя защо изглежда все едно вече е в траур? Какво, по дяволите, си й казал?

— Cherie, нещата не са толкова зле, колкото изглеждат — увери я Ричард. — Ние не сме сигурни дали Пиер иска теб всъщност и използва картите само като извинение. Това е само предположение.

— Картите? — попита Габриел. — За какво говорите?

Ричард изгледа намръщено Охър.

— Значи не си й казал? За какво говорихте през целия път до тук? За проклетото време?

С типичното си невъзмутимо изражение Охър пренебрегна острите думи на Ричард и каза спокойно:

— Реших, че ще е по-добре да чуе всичко от Биксли. Пък и се надявам приятелят ми да си припомни още нещо, което евентуално е пропуснал да ни каже първия път.

— Нищо не съм пропуснал — измърмори Бъксли. — Пътят до тук беше достатъчно дълъг, за да си припомня всичко с най-малки подробности.

— Е, добре, кажи ми какво стана, Биксли! — каза Габриел.

— Беше това копеле Латис.

Габриел се намръщи.

— Първият помощник-капитан на баща ми?

— Аха — отвърна Биксли, — закара ни право в леговището на Пиер, докато баща ти спеше в каютата си. Нямаше никакъв шанс да устоим на атаката. Повечето от нас се събудиха вече оковани онази нощ.

— Пиер има собствено скривалище? — попита тя.

— Отцепил се е от другите, Габи — намеси се и Охър. — Открил е някакво изоставено укрепление и от години се е опитвал да го обнови. В момента, в който мястото било готово, веднага се е отцепил от съюза.

— И предполагам, че там държи баща ми сега?

— Да.

— Знаете ли къде е леговището му?

— Аз, не — отговори Охър, — но Биксли знае.

— Те се погрижиха да запомня къде е, защото ще трябва да те заведа там — каза Биксли. — На ден-два източно е от Сейнт Китс е, зависи откъде духа вятъра.

— Да не би Латис да си е мислил, че плува към безопасно пристанище? Той не е знаел, че Пиер се е отцепил, нали?

Биксли изсумтя.

— Знаел е, и още как! Оказа се предател, момиче. Кой би си помислил, че ще има куража да го направи, а?

Тя също не можеше да повярва. Латис беше, или по-точно до скоро беше първият помощник-капитан на баща й. Той бе решителен и уверен в себе си човек, но само що се отнасяше до морските дела. Когато беше на квартердека, не се замисляше два пъти, преди да изстреля заповедите си, обаче опреше ли до нещо друго, му трябваше цяла вечност, за да вземе решение и дори тогава беше много лесно да го разубедиш.

— Защо би постъпил така? — попита тя. — От страх?

— От алчност — ирландецът буквално изплю думите. — Пиер му е обещал да му даде „Кърсти Джуъл“. Но ще има да се чуди. Пиер никога не спазва обещанията си. Едва ли просто така ще се откаже от такъв чудесен кораб като този на баща ти.

— Добре, какво точно иска Пиер?

— Каза, че иска картите на баща ти. Нейтън, разбира се, побесня. Каза му точно какво да направи с… е, както казах, беше бесен. Нямаше никакво намерение да се раздели с колекцията си, която е събирал цял живот. Обаче категоричният му отказ нямаше да ни измъкне оттам, затова аз предложих на Пиер да му донеса картите. Знам къде са скрити. Но той не се съгласи и каза, че ти трябва да му ги занесеш.

— Да, някои от картите са у мен — припомни му тя. Нейтън й ги беше дал преди доста време, но повечето бяха съвсем ненужни, защото той вече ги беше използвал и не бе открил нищо.

— Да, но малко хора знаят за това. Аз със сигурност нищо не съм му казал, също и баща ти. Латис може и да е казал нещо, но аз не съм сигурен, че той знаеше. Не, поне за мен беше очевидно, че кап’тан Пиер иска теб, а не картите.

Този път това ужасно предположение стигна до съзнанието й и тя потрепери от отвращение. Капитан Пиер, злият, плашещ я до смърт мъж, когото тя се надяваше да не види никога повече. Не, Биксли сигурно се беше заблудил. Картите на Нейтън бяха доста ценни в края на краищата. А и Пиер нали си имаше приятелка?

— Ами Ред? Не е ли с Пиер вече? — попита тя Биксли.

— А, с него си е. И тя беше там, когато обясняваше какво иска. Като чу за теб, се вбеси. Даже хвърли една кама по него. Проклет да съм, ако не я извади от деколтето си. Какво дяволско място да криеш оръжие, а?

Охър се покашля, за да покаже на Биксли, че се отклонява от въпроса. Ирландецът само се ухили най-безсрамно.

— Предполагам, не е успяла да го убие, щом си тук?

— Не, не го уцели. И Пиер, този мръсник само се изсмя насреща й.

— Все още не мога да повярвам. Та те с баща ми бяха партньори в бизнеса?

— Съвсем не, cherie — бързо я поправи Ричард. — Нейтън, също както и останалите от съюза, едвам понасяше Пиер. Те бяха много доволни, когато той се отцепи. Всички бяхме.

— Но той се отнася добре с баща ми, нали? Заради предишното им партньорство?

Веднага си пролича, че Биксли не иска да отговори на този въпрос. Той направи пауза и се зае да пресушава чашата си, дори хвърли на Охър умолителен поглед да смени темата.

— Кажи ми! — настоя тя.

Биксли въздъхна.

— Това укрепление, където се е устроил има тъмница, момиченце. И баща ти и всичките ни хора са затворени там. Аз самият също изкарах няколко дни там. — Като видя колко е пребледняла, се опита да я успокои. — Не беше чак толкова зле. Спал съм и на доста по-лоши места.

Като си помисли, че държат баща й в тъмница вече от седмици, и че ще минат още няколко, докато успее да стигне до него, тя пребледня още повече.

— Какъв е планът ви? — попита тя Охър.

— Естествено, няма да те оставим в ръцете му — увери я той. — Но най-вероятно няма да можем да се приближим достатъчно до леговището на Пиер, освен ако не види, че си с нас.

— Мястото е оградено с високи стени отвсякъде и го охраняват много строго — обясни Биксли.

— Не ме интересува какво ще ми струва. Искам баща си далеч оттам възможно най-скоро — отвърна Габриел разгорещено. — Тръгваме веднага.

— Можем да се качим на кораб за Сейнт Китс, но след това как ще стигнем до крепостта на Пиер? — намеси се Ричард. — Тя е на необитаем остров и е далеч от търговските маршрути на корабите. Това, което ни трябва, е собствен кораб и екипаж. Независимо от плана, който ще измислим, без собствен кораб ще сме много ограничени във възможностите си.

— Ами, тогава да си намерим кораб! — каза тя решително.

— О, ще намерим — увери я Охър. — Ще го купим, ще го наемем, ако трябва ще го откраднем, но като стигнем Сейнт Китс, ще имаме кораб.

— Нали Биксли каза, че островът на Пиер е източно от Сейнт Китс? — припомни му тя. — Няма ли да спестим ден или два, ако плаваме директно към острова, вместо да го подминем, за да търсим кораб и после пак да се връщаме?

— Тя е права — каза Ричард. — А пътническите кораби спират на много места и това още повече ще ни забави.

Охър кимна.

— Предполагам, че шансовете ни да намерим добър кораб тук в Лондон са доста по-добри. Пристанището в Сейнт Китс е много по-малко. Но не съм чул някой да продава кораб тук, а редовно ходя на доковете.

Габриел се поколеба за момент. После лукава усмивка накъдри устните й.

— Сещам се за един. Не се продава, но утре сутринта ще се отправи в открито море.