Джоана Линдзи
В плен на моите желания (4)

Глава 4

— Мислиш ли, че Дрю ще има нещо против? — попита съпруга си Джорджина Малъри, докато се приготвяха за вечеря.

— Значи ли това, че ще го питаш все пак? — отвърна Джеймс.

— Ами, разбира се.

— Мен не ме попита — напомни й той.

Тя изсумтя.

— Като че ли щеше да ме пуснеш сама.

— Разбира се, че не, но имаше вариант да те помоля да си останеш вкъщи.

Тя премигна насреща му изненадана.

— Наистина ли?

Той изстена вътрешно. Тя пометна с последното им дете. Дори не говореха за това, но се беше случило съвсем наскоро и Джеймс би се съгласил на всичко, за да й угоди, въпреки че едва понасяше братята й и мисълта да плава с един от тях, без той самия да е капитанът на кораба, бе последното нещо, с което при нормални обстоятелства би се съгласил. Всъщност, той обмисляше да си купи още един кораб, така че да не му се налага да й позволи да пътува с брат си, но едва ли щеше да успее за толкова кратко време и едновременно с това, да се съобрази с плановете на Джорджина. Би искал той да я заведе до Америка, но това не би й позволило да прекара повече време с брат си, а тя очакваше това време с нетърпение. По дяволите!

— Вече се съгласих, Джордж, така че всичко е решено? Той е твой брат, все пак. Ти какво мислиш?

Джорджина прехапа устни, въпреки че изобщо не изглеждаше разтревожена.

— Моментът е много подходящ, нали? — продължи тя, надявайки се той да потвърди. — Дрю така или иначе вече е планирал да отплава след няколко седмици и не към Карибите, а към дома в Бриджпорт, така че ще има място за пасажери и няма да му се наложи да се отклони от пътя си само заради мен. Убедена съм, че няма да има нищо против да отплава една седмица по-рано. Той бе решил да остане, само за да бъдем повече време заедно.

Джеймс повдигна едната си златисторуса вежда. Жест, който доста ядосваше съпругата му, преди да се оженят, но сега го намираше за привлекателно.

— И ти не би го молила при други обстоятелства?

— Ами, разбира се, че щях. Няма по-подходящ момент от този да го направим. В края на лятото сме и ще си бъдем у дома преди зимата. А и сватбата на Джереми е след няколко дни, което също е много удобно. Ще имаме достатъчно време да се върнем в Лондон, за да съберем багажа и да отплаваме следващата седмица. Просто щеше да ми е по-трудно да го моля, ако трябваше да се отклони от маршрута си, за да ме заведе в Бриджпорт, но след като и той отива там…

— Забравяш, че той обожава Джак. Би направил всичко, ако не за теб, то поне заради нея. А и също като теб, ще му бъде изключително приятно да я заведе в Кънектикът, за да я запознае от първа ръка откъде идват варварските черти в характера й. Братята ти от години ми проглушават ушите, че трябва да я заведем там. Ако зависеше от тях, Джак щеше да бъде отгледана в Кънектикът, а не тук.

Джорджина реши да не обръща вниманието на думата „варварски“ и само отбеляза:

— Не мисля, че идеята им е да я заведат, докато е толкова малка. По-скоро ще изчакат да порасне. Знаеш, че се надяват тя да се омъжи за американец, и ще я помъкнат натам, веднага щом стигне възраст, подходяща за женитба.

— Пепел ти на езика, Джордж! Тя ще се омъжи за англичанин — ако изобщо позволя на някой да припари до нея!

Последното го беше измърморил под носа си и това накара Джорджина да се ухили.

— Ами, идеята беше, че ако се влюби в американец, ти няма да можеш да попречиш на сватбата. Ще се възпротивиш, разбира се, в началото, но тъй като тя те върти на малкия си пръст, накрая ще се предадеш.

— Благодаря ти, че ме предупреди!

Той не каза нищо повече и тя се намръщи.

— С други думи, няма да й позволиш да припари дори близо до Америка, щом стане на възраст за женене?

— Съвсем точно.

Тя спря да се мръщи. Дори леко се усмихна.

— Не ми се ще да ти го казвам, но все повече и повече американци идват в Англия в днешно време. И можеш да бъдеш сигурен, че когато това време настъпи, братята ми ще започнат да влачат всеки, който е що-годе приемлива партия, за да го представят на любимата си племенница.

— Не бих залагал много на това, мила моя.

Тя въздъхна, защото си представи колко неприятно би било, ако съпругът й и братята й прекратят примирието си. То и без това си беше принудително. Не бе забравила, че се мразеха и се бяха опитали да се избият в миналото. Всъщност, братята й го бяха смазали от бой. И петимата накуп. Разбира се, въобще нямаше да успеят да го докопат, ако бяха играли честно, но бяха бесни, когато той обяви, че е компрометирал единствената им сестра и бяха твърдо решени да го обесят за пиратство, ако не се ожени за нея. Не бе най-доброто начало за чудесния брак, който имаха сега, но тя със сигурност не можеше да не се съгласи, че да опознаеш по-отблизо Джеймс Малъри, бивш развратник и бивш джентълмен-пират, бе невероятно вълнуващо.

Тя изсумтя неодобрително и каза:

— Не знам защо изобщо подхванахме темата за женитбата на Джаклин, при положение, че има толкова време дотогава. Би трябвало да обсъждаме сватбата на Джереми, тъй като тя е само след няколко дни. Казах ти, че и той ще дойде на вечеря, нали? И че има нужда малко да го развеселим? Поканих Пърси, както и Тони със семейството му.

Джеймс пристъпи зад гърба й и обви ръце около нея.

— Всичко това го чух още на закуска. Това, което не знаех, е, че си притеснена и не започвай да отричаш сега. Нямаше да повтаряш все едно и също, ако не беше. Признай си, Джордж.

— Изобщо не съм притеснена. Очаквам Дрю веднага да се съгласи да ни вземе на кораба си, щом го помоля и точно това ще направя довечера.

— Тогава какво има?

Тя отново въздъхна.

— Ами осъзнах, че остаряваме, Джеймс.

— Да бе, как не!

Тя се обърна и също го прегърна, което не беше никак лесно, като се има предвид широкоплещестото, мускулесто тяло на Джеймс Малъри.

— Така е! — настоя тя. — Сега, след като и Джереми се жени, не се съмнявам, че скоро ще имаме и внуци и тогава определено ще се почувствам стара.

Той избухна в смях.

— Какво глупаво момиче си ми ти! А аз си мислех, че ставаш такава, само когато си… бременна. Мили боже, Джордж, да не би пак да си бременна?

Тя се намуси.

— Не, доколкото знам. Не, не мисля.

— Тогава спри да се държиш глупаво или трябва да ти напомня, че Джереми ти е доведен син и е само няколко години по-млад от теб. Ще станеш баба само по закон. И да не си посмяла да ме наречеш стар отново или пак ще ядем обувки на вечеря.

Тя се отблъсна от него и се засмя при спомена, как я бе подгонил около бюрото в каютата на кораба му „Мейдън Ан“ след като я беше заплашил, че ще изяде злобата си за вечеря, в отговор на забележката й, дали го стяга чепика да я хване. И всичко, защото му беше казала, че е стар. И сигурно наистина щеше да я накара. Тя беше наранила суетността му, при това съвсем предумишлено. Така или иначе, оттогава злобата и чепиците, като по-специално меню за вечеря, бяха нещо, с което постоянно се шегуваха.

— И, разбира се, че момчето има нужда да го ободрим малко — съгласи се Джеймс. — Бъдещата му тъща просто го изрита от къщата си и не му позволява да види булката преди сватбата. Проклет да съм, ако бях позволил на семейството ти да ме държи далеч от теб, след като вече датата на сватбата беше уточнена!

— Много смешно, Джеймс! На нас изобщо не ни се наложи да определяме дата за сватба и ти много добре го знаеш. И двамата бяхме завлечени до олтара в деня, в който се запозна със семейството ми.

— И, слава богу, но пък и диваците са толкова предсказуеми!

Тя избухна в смях.

— Нека да не им казваме, че в действителност ти беше този, който ускори нещата в онзи ден. Те наистина си мислят, че всичко е станало заради тях.

— И да им кажем, няма да повярват. За щастие, само един от братята ти е тук сега, макар че и един е много, но този все пак го понасям донякъде.

— Никога няма да си признаеш, че братята ми не са чак толкова лоши, нали? Дрю съвсем наскоро отърва Джереми от принудителен брак и при това, без да го молят дори.

— Оценявам помощта му. Не вярвах, че ще го кажа, но наистина съм му задължен. Ти само не му го припомняй! Дяволски много се надявам да забрави.

— О, я стига! Той не очаква нищо в замяна. Андерсън не са такива и ти много добре го знаеш.

— Осмелявам се да не се съглася с теб, Джордж. Всеки е такъв, ако изпадне в наистина сериозна нужда. За щастие, той си има четирима братя, на които да разчита, преди да опре до мен. Май че Тони дойде — добави той с намигване, когато и двамата чуха шума, който идваше от долния етаж. — Според мен трябва да обясниш на дъщеря ни, че това квичене е присъщо на прасетата, не на малките момиченца.

Развеселена от реакцията на съпруга си на врявата, която дъщерята на Тони и тяхната собствена вдигаха, тя му се усмихна широко и каза:

— Няма да има полза. Знаеш много добре, че Джаки и Джуди са неразделни и са много невъздържани и развълнувани, ако не са се виждали няколко дни.

— И затова вдигат тази невъобразима врява?

— Което ми напомня, че Джаклин наистина очаква с нетърпение това пътуване, но не мисля, че се е сетила, че няма да вижда Джуди няколко месеца.

Джеймс изстена вътрешно, защото веднага разбра накъде бие.

— Близнаците ще останат при Рийгън, но сега ти хрумна да си вземем още един пътник, а? Брат ми никога няма да се съгласи. Не се съмнявай!

— Разбира се, че ще се съгласи. Това ще бъде пътуване с образователна цел. И за момичетата ще е полезно да посетят Америка. И двете никога не са напускали Англия.

— И какво общо има това с факта, че Тони ще тъгува за дъщеря си?

— Просто му напомни, че ще останат сами с Рослин.

Той я придърпа обратно в обятията си.

— А аз кога ще остана насаме с теб?

— Искаш ли? — Тя почти измърка, обвивайки ръце около врата му и се наклони към него. — Тогава ще измисля нещо и можеш да разчиташ на това.