Едгар Алън По
Сватбена балада

С халка сега съм аз

и със венец в косите.

Брилянт и скъп атлаз

са цели в моя власт

и кой така честит е?

 

Обича ме жениха,

но тупкат ми гърдите,

че в клетвата му тиха

камбани глас извиха

за оня, що убиха

там долу край върбите

и толкова честит е.

 

Той с думи утеши ме,

целуна ми косите.

И унес тих обви ме

и в гробен кът свали ме.

Делорм, любимо име,

там толкова честит е!

 

Да, бяха туй словата,

що свързваха душите

макар без клетва свята,

без вярност във сърцата.

Но шепне ми халката:

„Кой толкова честит е?“

Знак златен е халката —

кой друг така честит е?

 

Да можех да прогледна,

но сън слепи очите.

Кърви душата бедна,

пред стъпката поредна.

Във къщата си ледна

дали Делорм честит е?