Едгар Алън По
Елдорадо

        Скитник-рицар аз знам,

        който бродеше сам —

в мраз и зной, без покой, без отрада;

        с песен грижите снел,

        вредом диреше — смел —

оня приказен свят: Елдорадо.

 

        Скръб духа умори;

        сянка пътя покри,

впи ръце във сърцето му младо.

        И закрея той блед —

        слаб да дири навред

в дни и нощи безчет — Елдорадо.

 

И пред Сянката спря

        той, когато разбра,

ден и нощ сетна мощ че отпада:

        „Де е златният край,

        дето скръб не витай? —

Посочи ми с лъчи Елдорадо?“

 

        Но от нея чу вест:

        „Между Сенките слез!

И злочест в лунний лес ти изстрадай

        всяка мъка докрай —

        там е златният рай,

в който ти ще прозреш Елдорадо!“