Включено в книгата
Оригинално заглавие
For Annie, ???? (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 6 гласа)
Сканиране
Boman (09.03.2011)
Разпознаване и корекция
Alegria (09.03.2011)

Издание:

Едгар Алан По. Страната на сънищата

Съставител: Огняна Иванова

Превод: Георги Михайлов, Евгения Панчева

Корица: Атанас Василев

Редактор: Виктор Самуилов

Технически редактор: Йордан Зашев

ИК „Златорогъ“, София, 1996

ISBN 954–437–042–0

Книгата е издадена с любезното съдействие на информационната служба при посолството на САЩ в България

 

Edgar Allan Poe. The Complete Tales and Poems. Penguin Books


Отминаха вече

и треска, и страх.

Отлитна далече

и болката с тях.

Накрай от живота

съвсем оздравях.

Останах без сили

и мъчи ме скръб.

Не мърдам и пръстче,

лежа си по гръб.

Но знайте, покоят

така ми е скъп!

 

И в своето ложе

спя сън на агнец

в мен пътник случаен

видял би мъртвец.

Би почнал да мисли,

че аз съм мъртвец.

Стенания тежки,

сълзи от болежки,

утихнаха днес.

И пулса лудешки,

измъчил сърцето,

да, пулса ужасно лудешки.

О, секнаха днеска,

и болка без жал

и слабост, и треска

на ум полудял,

животът ми, треска

на ум полудял.

И мъката, дето

най плаши, нали,

и жажда, що извор

не ще утоли:

проклетата жажда

на страстите зли,

че пих от реката

на сънни мъгли.

 

Че пих от реките,

които текат

на няколко стъпки

във земната гръд,

там, там — в пещерите

на земната гръд.

 

Не искам аз нивга

да каже глупак,

че с тясно съм ложе,

че тегне ми мрак.

Дълбок е сънят ми

в такъв точно мрак.

За сън ни е нужен

ей този тук мрак.

 

Духът ми измъчен

тук спи сред покой.

Забрави, не жали

за розите той,

за мирти и рози

на страсти безброй.

 

Че тихо полегнал

на одъра свят

духът си представя

по-чист аромат:

на дъх теменужен

и люляков цвят,

парфюма уханен

на люляков цвят.

 

Тъй легнал, щастлив

от представи мечтани,

той къпе се в тях

и във чара на Ани.

Обливат го в струи

косите на Ани.

 

Със нежна целувка

ме тя приласка

и аз на гръдта й

бленувах така,

и сякаш заспал бях

във рая така.

 

Изтля светлината.

Загърна ме тя

и тихи молитви

за мен зашептя,

към ангел-хранител

молитви шептя.

 

И с нейната обич

спя сън на агнец,

а вие решихте —

лежи тук мъртвец,

да, с нейната нежност

спя, кротък агнец.

Как вие решихте,

че аз съм мъртвец,

та тръпнете цели —

„Това е мъртвец“!

 

Не греят в небето

звездите събрани,

тъй както сърцето

ми сгряла е Ани.

Гори то с лъчите

на моята Ани,

щом помни лъчите

в очите на Ани.

Край
Читателите на „На Ани“ са прочели и: