Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Dream-Land, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 10 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Едгар По. Поеми. София, 1920


        По стръмен и самотен път,

        де злите ангели летят

        и в здрачини Кумирът Нощ

        издига трон на черна мощ —

        дойдох аз в родните места —

        от Туле — края на света, —

от онзи край, де Сън витай, и сред мъгли забулен дреме —

вън от Пространство — вън от Време.

 

Там дремят страшни бездни — долини — пещери;

текат реки безбрежни в титанските гори,

чиито странни форми очите не разкриват,

затуй че с капки тъмни мъглите ги обливат;

там планини издигат високо мощен стан,

готови пак да рухнат сред някой океан;

морета там изригват с гнева на вечни бури

вълни — и с тях достигат горящите лазури;

там езера, в които спят паднали звезди,

разстилат морно-мъртви, заглъхнали води —

води тъй морно-мъртви и тъй безмълвно ледни —

под сняг, над тях посипан от лилиите бледни.

Но там, до езерата с погребани звезди,

които в скръб разстилат заглъхнали води —

води безмълвни — морни — и мъртви — и вледени

в снега на лилиите, от вечен сън обвени —

до планините тъмни — и там, до бистри вир,

що ромоли тъй глухо и ромоли безспир —

до мрачните дъбрави — до черните блата,

де гущери и змии изскачат през нощта

до върха, де живеят в обител над скали

        вещиците зли!

До всеки кът и ъгъл, магесан и потаен,

там пътникът ще срещне на всяка стъпка, смаян,

рой спомени от дните в живота неживян —

видения въздушни, обвити в бял саван,

които тръпнат — стенат из вечен път към Заник

и мълком отминават учудения странник —

видения — другари, които по-преди

оттук — Небето грабна, Земята похити.

 

Но за духа — измъчен из мрака да блуждай —

и за сърцето морно, преситено да страда,

там е целебен край! —

И рай! — И Елдорадо!

 

Но пътникът щом дойде във таз страна — той сам,

той сам не смей открито да гледа всичко там;

и нейните вълшебства е слаб да различи:

навеки те са скрити за тленните очи!

Че властно техни Цар им навеки заповеда

да не повдигат нивга ни клепка, ни чело!

И затова душата измъчена ги гледа

там винаги през тъмно, опушено стъкло…

 

        По стръмен и самотен път,

        де злите ангели летят

        и в здрачини Кумирът Нощ

        издига трон на черна мощ —

        дойдох аз в родните места

        от Туле — края на света.

Край
Читателите на „Страната на сънищата“ са прочели и: