Едгар Алън По
Евлалия

Живях нерад

в печален свят

сред мъртвите води,

но с мене дивната Евлалия свенливо се сгоди,

със мене русата Евлалия засмяна се сгоди.

 

С такъв разкош

и звездна нощ

не гряла би победно.

И на кристал

от пара цял

сиянието ледно

не ще се мери на Евлалия със кичурче безредно,

не ще сравните на Евлалия и с кичурче най-бедно.

 

На страх и скръб

обръщам гръб —

с мен стене й душата,

а денем в дар

ни праща жар

Астарта в небесата

и гледа своята Евлалия с очи на майка свята,

тя гледа младата Евлалия с очите на цветята.