Алекс Кош
Огненият факултет (21)

Действие 0

Мисля си, че е необходимо да направим един малък исторически антракт, за да се запознаем с отношенията Лита—Шатер, както и отделно с историята на Шатер. Търканията между двете държави бяха започнали доста преди в Лита да се появи Академията на Занаята. Трябва да отбележа, че дотогава те имаха изключително икономически и политически характер. Но всичко се промени, след като в Лита се появи този бастион за Майсторите — Академията.

Всяка проява на магьосничество (Занаят или Изкуство) в Шатер се смяташе за най-тежко престъпление. Малко се тези, които си спомнят откъде започна всичко, но ето че вече хиляда години в Шатер управлява Орденът на Инквизицията, който изцяло се е посветил на унищожението на „неверниците“. Майстори, вампири, друиди, даже и драконите — ако някое от тези митични същества случайно попаднеше в пределите на Шатер, очакваше го смърт в подземията на Инквизицията. Най-характерното беше, че самите Инквизитори не се притесняваха да боравят със средствата на магията.

Каква беше яростта на Инквизицията, когато съседите им дадоха подслон на цели тълпи, отвсякъде прокудени магьосници! Не, те сега не се наричаха магьосници, тези неверници използваха друго, по-благозвучно име — Майстори. Това обаче не променяше отношението на Шатерската инквизиция към тях.

Армията на Шатер надхвърляше армията на Лита няколко десетки пъти. Преди всичко, Империята на елирите не притежаваше армия в общоприетия смисъл — само стражи в градовете и в пограничните райони с техните малки гарнизони, които за нищо не ставаха. На Шатер нямаше да му коства нищо да завладее цялата Империя на елирите, ако не беше едно обстоятелство — Академията. Един Майстор струваше колкото хиляда войника, а един Върховен майстор можеше да спечели цяла война. Затова елирите бяха разпуснали своята армия и Академията можеше да диктува условията си на Императора. Освен това съществуваха и Школите по Изкуствата, разхвърляни из целия град, както и замъците на вампирите в съседство. Школите, за жалост, можеха да удържат само временно вражеския натиск, а вампирите… как да разчиташ на вампирите? На тях може да им хрумне какво ли не.

Заради опасността от евентуално нападение, по границите постоянно дежуреха няколкостотин Майстори, разквартирувани из заставите и пограничните замъци. Ако се случеше нещо действително сериозно (да не забравяме, че Инквизицията не би имала нищо против да използва магии срещу „неверниците“), през телепортите в заставите винаги можеха да пристигнат и Върховни майстори и тогава…

Впрочем, в Шатер наскоро беше открито заведение, аналогично на Академията, чиято цел беше да обучава противниците на нашите Майстори. Оттогава в Лита честичко хващаха по някой и друг шпионин на Магическия орден, който душеше около Академията и се домогваше до тайните й. Това обаче не будеше голяма тревога, защото в Академията влизаха само хора, които бяха минали щателни проверки, където всички тайни, явни, стаени и дори задни мисли биваха извадени на показ.

Ако Шатер се справеше с бастиона на Майсторите — Академията, той би могъл спокойно и на практика без бой да вкара многочислените си войски в златния град. В такъв момент едва ли всички Майстори биха се намирали в кулата. Оставаха още Школите по Изкуствата, но обучената да унищожава магьосниците един по един Инквизиция би могла безпроблемно да се справи с тези досадни пречки. Защото само Академията, заедно с Асамблеята, която се състоеше от най-опитните Майстори, би могла да координира действията на всички сили и да унищожи без особено затруднение всеки противник.

Така беше в продължение на много векове. Така беше…

* * *

Магическият орден представляваше невисоко здание с формата на куб. За разлика от кулата на Академията, която се издигаше гордо над целия град, то по нищо не се отличаваше от останалите сиви здания, които в цял Шатер имаха една и съща кубична форма. Работата не беше в това, че жителите на Шатер държаха непременно да се различават абсолютно във всичко от елирите. Напротив! Тъкмо елирите се стремяха да бъдат по-различни. А Шатер предпочиташе да строи сградите си не нагоре, а надолу. Тоест, броят на подземните етажи, дори и под най-неугледните къщурки достигаше до десет. Какво да кажем за Магическия орден? В момента той имаше трийсет етажа в дълбочина, а строителството тепърва започваше.

Съветът на Инквизиторите се събра на най-долния етаж. Това не беше от съображения за безопасност, просто така бяха решили. Изобщо, за разлика от Майсторите, които се стараеха да вършат всичко по правилата, шатеряните си живееха доста безгрижно. Дори тържествените Съвети на Инквизиторите повече приличаха на своеобразни събирания. Днешният извънреден съвет не беше изключение.

— Тази прехвалена Империя на елирите е възникнала хиляда години след Шатерския халифат. Даже по големина на територията и брой на населението тази така наречена Империя отстъпва многократно на нашата държава!

Това беше началото на „речта“ на Старшия инквизитор.

— Преди да се появи Академията в Лита, Шатер не е гледал сериозно на Империята на елирите и е считал малката държавица с прекалено крещящо име за селце в покрайнините. — Залата зашумя, в знак на съгласие. — Това не е било случайно. Елирите не са можели да се похвалят с нещо кой знае какво — нямали са особени постижения в мореплаването и риболова, воините им са били посредствени, а работниците — мързеливи. Единствената гора на територията им се е пазела от друиди, планините им — от тролове, дракони и прочее същества. Дори почвата в Империята им трудно можела да бъде наречена плодородна. Изобщо, по всичко личало, че съседите ни много скоро ще започнат да гладуват и сами ще пожелаят да влязат в състава на нашия Халифат, както са постъпили всички съседни държави. Да, но не се е случило! Тези подлеци приютили змия в пазвата си.

Залата притихна осъдително.

— Те дали убежище на неверниците, които завзели властта в Империята и започнали да налагат своите порядки. Сега всичките им градове са пропити с магия, хората са се превърнали в стадо, а всички се управляват от така наречените Майстори!

— Да се накажат! — изрева залата.

В такъв стил вече не едно десетилетие преминаваха Съветите на Инквизиторите. Въпреки това по-далече от виковете „Да се накажат!“, кой знае защо, нещата не стигаха.

— Да, наказанието е неизбежно — съгласи се председателят. — Мечът на разплатата отдавна виси над проклетите Майстори…

— Моля за думата — надигна се от мястото си един висок и слаб Инквизитор.

— Разбира се, разбира се — набързо се съгласи Старшият инквизитор. — Представителите на Наказателните бригади (така се наричаха отрядите, които преследваха „неверниците“) могат да вземат думата преди останалите.

Високата фигура на Наказателя се издигаше над всички в залата.

— Действително — със заговорнически тон започна Наказателят, — мечът на възмездието отдавна е вдигнат над главите на неверниците, но днес — той направи кратка пауза, — най-сетне успяхме да нанесем удар.

Залата посрещна това радостно известие с пълна тишина.

— И защо едва сега разбираме за това? — тихо попита Старшият инквизитор.

Залата зашумя в знак на съгласие.

— От съображения за безопасност не можехме да разпространяваме информация за операцията — спокойно проговори Наказателят. — Вече наведнъж се е потвърждавало, че врагът има шпиони сред нас, включително и — той обходи с поглед залата — в Съвета на Инквизиторите.

— Струва ми се, че сте твърде мнителен — прозина се Старшият инквизитор. — Но сега няма да се занимаваме с това, разкажете ни по-подробно какво сте предприели.

— Разбира се — съгласи се Наказателят. — От много време насам се мъчим да внедрим в Академията свой агент, но всичките ни опити досега завършваха с провал.

— Това го знаем — Старшият инквизитор прекъсна недоволно Наказателя.

— Добре — въздъхна Наказателят. — Както знаете, вчера имаше прием на нови ученици в Академията на Занаята.

Старшият Инквизитор понечи отново да прекъсне Наказателя, но не успя.

— Сред тези, които постъпиха днес в Академията, има и наш агент — отчетливо произнесе той.

В залата настана неописуема олелия.

— Най-сетне!

— Откога се мъчим всички ние…

Наказателят вдигна очи към небето. Точно той знаеше много добре, че тези, които присъстваха сега в тук, по-далече от красивите приказки не бяха отивали. Но когато все пак някой се захващаше с нещо и постигаше успех, веднага прозвучаваше това мистично „ние“. А когато нещата се проваляха също веднага се посочваха не по-малко мистичните „вие“ и върху тях се хвърляше цялата отговорност.

— И вие сте уверен, че вашият агент не е разкрит? — скептично запита Старшият инквизитор.

— Преди няколко часа пристигна подробен отчет от него за изминалите два месеца, които той прекара в Академията и ние…

— За изминалите два месеца?! — извика Старшият инквизитор и позеленя от гняв. — Ума ли си загубихте?!

— На ваше място бих се въздържал от подобни заявления по мой адрес… — с тих тон изрече Наказателят.

Този път Старшият инквизитор побеля от страх.

— Извинете моята несдържаност — поправи се той. — Но, съгласете се, че думите ви звучат малко… странно.

— Съвсем не — възрази Наказателят. — Още преди няколко години изказах предположение, че Майсторите могат да регулират времето вътре в Академията според своето желание. Нашият агент потвърди това предположение и освен това ни предостави още много друга полезна информация за методиката на подготовката на Майсторите…

— Да не би да искате да кажете, че за този ден в Академията са минали повече от три седмици? — уточни старшият Инквизитор.

— Според вас, проблеми с дикцията ли имам? — Наказателят гледаше хладно.

— Просто е трудно за вярване — бързо отговори Старшият инквизитор. — Да-а, успехите ви са похвални. А как успя вашият човек да се промъкне в Академията? Нали уж бяхме опитали всички начини и все без резултат.

— Как да ви кажа?… — Наказателят се усмихна. — „Наш човек“ в случая не е най-удачното възможно понятие. Да речем, че… сме предприели нестандартен ход, който се е оказал успешен.

— Добре — съгласи се Старшият инквизитор. — Това наистина е голям пробив. Но какво общо има това с „меча на възмездието“? И защо операциите на нашите агенти ги водят Наказателите?

„Нашите агенти“ Наказателят реши да пусне покрай ушите си… засега. Щом членовете на съвета си падат по това да се присламчват към чуждите успехи — нека. Но когато Наказателите се справят с Академията на Занаята, тогава всеки ще получи според заслугите си.

— И на мен ми е любопитно да разбера това — обади се Инквизиторът, който отговаряше за агентурните мрежи в Златния град.

— В началото — Наказателят наблегна на това — планувахме само една малка диверсия. Даже не бяхме сигурни, дали агентът ще може да ни предаде някаква информация. Той обаче с лекота предаде един куп ценни сведения, в това число и за телепортите, които водят до Крайдол — това е малко градче на границата.

— Да, знаем къде е Крайдол — измърмори Старшият инквизитор.

— Агентът също така ни съобщи кое е най-подходящото време за нападение — направи се, че нищо не е чул Наказателят. — В светлината на получените сведения, преди два часа взехме решение, заедно с нашия агент, да проведем мащабна операция.

— Колко мащабна? — пожела да уточни Старшият инквизитор.

— Операцията по завземането на Академията би ли била достатъчно мащабна за вас? — поинтересува се Наказателят.