Алекс Кош
Огненият факултет (13)

Действие 0

Тази Асамблея на Майсторите беше по-различна от другите. Преди всичко с това, че този път тя беше напълно и изцяло посветена на новото поколение Майстори. Точно на това съвещание се обсъждаше програмата за обучение и всички останали организационни въпроси, свързани с новите ученици. На всеки трийсет и три години програмата за обучение претърпяваше съществени промени, тъй като науката не стоеше на едно място и понякога променяше обичайните представи, като ги доуточняваше или усложняваше. Освен това, след първата седмица на обучението се правеха някои изводи и прогнози за бъдещето.

Огромната Заседателна зала по нищо не се различаваше от останалите зали в Академията. Едната страна на залата опираше в стената на кулата и по тази причина представляваше полукръг, а другата й страна беше образувана от две стени, които се срещаха под прав ъгъл. Това беше оптималната форма, която позволяваше на един етаж да бъдат разположени от три до няколко десетки зали с различни размери.

Цялата полукръгла стена беше запълнена от многобройни амфитеатрални банки чак до тавана. Това позволяваше на всички присъстващи да наблюдават и чуват всичко, което ставаше на катедрата. Днес Заседателната зала беше препълнена до пръсване. В началото тя не беше предвидена за такова количество хора, но в последните сто години, откакто Академията съществуваше, броят им нарасна изключително много. Главната причина за тази суматоха беше желанието на всеки нов випуск Майстори да има свои представители в Асамблеята. Естествено, старшите членове на Асамблеята на Майсторите имаха далеч по-големи права и тяхното влияние, както в Залата на Асамблеята, така и извън нея, беше значително по-силно. По-младите поколения Майстори обаче бяха по-малко закостенели и по-активни и в някои неща превъзхождаха старите. Младото поколение преуспяваше особено силно в интригите…

— Майстори Занаятчии, обявявам нашето събрание, посветено на новия набор ученици, за открито.

С тези думи по регламент започваше всяко заседание на Асамблеята. Но днес, обичайното начало на заседанието беше прекъснато по най-безобразен начин.

От един от горните редове скочи един млад Майстор.

— Преди началото на основната част бих искал да направя кратко, но много важно изявление! Разполагам с много важна информация!

— Един такъв като него вече си го отнесе — тихо измърмори негов съсед от по-горния ред.

Председателят на съвета — възрастен човек, с прошарена коса, от по-старото поколение, който беше на този пост повече от сто години, почука с дървеното чукче по катедрата.

— Млади човече, ще ви помоля за малко търпение.

— Но моето съобщение наистина е много важно! — настоя младият Майстор.

— Още една дума и ще направите съобщението си в коридора — тихо предупреди Председателят и върна събранието в обичайното му русло.

— И така, нека започнем с едно наистина — председателят наблегна на тази дума — важно съобщение. Каня тук многоуважавания Майстор Ревел Пирет.

Един доста пълен и плешив Майстор стана и се понесе към катедрата. Пътьом той огледа с тъмнокафявите си очи цялата зала, сякаш се стараеше да надникне в душата на всеки от присъстващите. Много от тези, върху които попадаше погледът на този, наглед добродушен човек, се чувстваха, меко казано, неуютно. В това нямаше нищо чудно, защото Майстор Ревел ръководеше Службата по безопасност на Академията. Влиянието на този човек беше огромно и не се ограничаваше нито от стените на Академията, нито от пределите на златния град Лита. Много хора смятаха, че той знае абсолютно всичко за всеки що-годе известен човек на континента.

— Добър ден, уважаеми колеги — с много мек глас започна Майстор Ревел. — Предлагам да си спестим встъпленията. Смятам да говоря направо. Ако си припомните моето съобщение от миналото заседание, в което споменавах за някои намеци на мои приятели от Шатер, няма да бъдете изненадани и от сегашната ми информация. И така, мога да ви зарадвам — в Академията ни е проникнал шпионин на Шатерската инквизиция!

В залата се вдигна шум.

— Сигурен ли сте?

— Старият Ревел май се е преуморил…

— Как е успял да се вмъкне?

— През нашата свръхсложна защита никой не може да мине!

— Господа, успокойте се — почука по катедрата Председателят.

Майстор Ревел кимна с благодарност.

— Никой не е пробил вашата уникална свръхсекретна система за защита. Шпионинът се е промъкнал в качеството си на ученик.

— Не може да бъде — викна някой от залата. — Проверихме всички ученици, един по един… и не само това — преровихме личните досиета на всичките им роднини до десето коляно!

Естествено, виковете се носеха от горните редове, където седяха най-младите Майстори. Останалите търпеливо чакаха реда си.

— Ако чуя още един вик от залата, този, който нарушава реда, ще бъде изгонен — все така тихо изрече Председателят и така тресна с чукчето по масата, че горката маса обидено изскърца и поддаде под удара на немладия, но все още много силен Председател.

В залата най-сетне настъпи тишина.

— Няма нищо — Майстор Ревел топло се усмихваше. — Нека младежите си излеят емоциите… Кои са там? Натан, Рик, Джери, Дарек? Нали не пропуснах някого?

След тази фраза, до края на заседанието на Асамблеята в залата цареше относителен ред. Майстор Ревел беше от хората, от които никой не се притесняваше, че се страхува.

— С удоволствие ще отговоря на последния ви въпрос. Шатер умее да си подбира кадрите не по-зле от нас, а в изследването на хипнотичните техники са дори по-напред от нас. Още преди четиридесет години разконспирирахме един от приближените на Императора, който техните специалисти бяха хипнотизирали. Лесно ли беше да го прихванем? Колко време ни отне? Три години! И до ден днешен, не знаем за какво е бил програмиран и кога е бил обработен. Оттогава мина много време и те със сигурност са напреднали още повече.

Един Майстор, който седеше на първия ред, вдигна ръка, за да поиска думата.

— Слушаме ви, Майстор Литок — произнесе Председателят, давайки му думата. — За тези, които не знаят, ще кажа, че Майстор Литок, вече трийсет години работи в областта на хипнозата. През всичкото това време той работеше в тесен контакт с вампирите и изучаваше техните методи на хипнотизиране.

— Благодаря ви, Майстор Конор — Майсторът се надигна от мястото си. — Майстор Ревел, макар че не успяхме да разберем за какво е бил програмиран този агент, ние все пак го разконспирирахме. И сега, при наличието на достатъчно време и с подходящи средства, бихме могли да разкрием всеки хипнотизиран агент.

— А как стои въпросът с давността на хипнозата? — поинтересува се Майстор Ревел.

— Действително, след увеличаването на срока на давността, може да се каже, че следите от обработката ще бъдат по-бледи. Но теоретично, бихме могли да извадим и най-бледите, и най-старите следи.

— Извинете, но… по-продължителните изследвания… те колко биха траяли? — попита Майстор Ревел, знаейки предварително отговора.

Майстор Литок леко се смути.

— Ами… теоретично… няколко седмици може би ще стигнат…

— Много интересно — възхити се Майстор Ревел. — И как смятате да го осъществите?

— Можем да проверяваме учениците един по един и…

Майстор Литок се смути.

— Ето на — Майстор Ревел поклати глава. — Виждате, че работата не е лесна. Не бива да плашим шпионина. Това, преди всичко, може да накара нашите приятели в Шатер да застанат нащрек. Ако техният диверсант разбере, че сме го засекли, може да сътвори много глупости, а на нас не ни трябват излишни жертви. Могат да пострадат околните, самият шпионин също може да пострада, ако го извадим от хипнозата. Не, трябва да работим много тихо — това първо, и второ — трябва да използваме подходящия момент.

Майстор Литок седна на мястото си.

— Да използваме подходящия момент ли? — попита Председателят.

— Именно — вдигна показалец Майстор Ревел. — Можем да използваме този агент за дезинформация на колегите от Шатер.

— Тоест?… — Председателят изглежда беше забравил за регламента.

— Както знаете, те създадоха свой Магически орден като противовес на нашата Академия. И сега най-сетне ще могат да получат достъп до тайните ни! Нима не можем да се възползваме от ситуацията и да им издадем някоя и друга „тайна“, от която да им запищят ушите?

— Какво предлагате? — за пръв път прозвуча глас от първия ред, където седяха най-уважаваните Майстори.

— Предлагам да им покажем Академията, която готви ново поколение бойци. Да променим програмата си, слагайки акцент върху двубоите с пълен контакт!

— Да, но контактните двубои започват в трети курс и дори второкурсниците не са подготвени за такива натоварвания — възразиха от залата.

Всички забравиха за регламента, в това число и Председателят.

— Точно така! От това трябва да се възползваме! Както би потвърдил всеки специалист по хипноза, силното психическо напрежение и травмите често водят след себе си до срив в хипнопрограмата. Нека си пишат, че качествената хипнопрограма не може да бъде пробита. Не зная какво ще ни каже Майстор Литок по темата, но аз съм убеден, че няма непреодолими хипнопрограми, има слаб стрес и слаби травми! — Майстор Ревел хладно се усмихна.

— И вие сте готов да подлагате безразборно на стрес всички ученици? — попита Председателят.

Погледът на Майстор Ревел стана суров.

— Щом се налага, готов съм да подложа на стрес цялата Академия! При това на стрес какъвто никой не е виждал!

Цялата зала притихна.

— Добре, нека допуснем, че ще променим програмите — след пауза каза Председателят. — Ще бъдат ли обаче обикновените двубои достатъчен стрес, който да може да свали хипнозата?

— Може би не — отвърна Ревел. — Но не забравяйте, че те ще се осъществяват при пълен контакт! Да ви припомням ли колко травми получават третокурсниците при контактните двубои? Това е в трети курс! А и Наблюдателите не дремят и се стараят да предотвратяват всяка травма! А сега си представете, че в двубоите участват първокурсници, а Наблюдаващата страна се представлява само от един Майстор и той предотвратява само травмите с опасност за живота.

— Така до края на курса нито един ученик може да не доживее! — ужаси се Председателят.

— Нищо подобно — разсмя се Майстор Ревел. — Уговорих се с друидите и те обещаха да ни предоставят най-добрите си лечители. Техните лечители могат да съживят когото поискате за няколко часа!

— Забележително — раздаде се глас от залата. — Първо допускаме в Академията вампири, после — друиди… По-нататък какво може да последва? Може би ще наемем тролове да ни сервират в столовата?

— Ако трябва, ще наемем и тролове — усмихна се Майстор Ревел, — но нека се върнем към двубоите. Може контактните двубои да не могат да свалят хипнопрограмата, но със сигурност могат да накарат шпионина да нервничи и да прави необмислени постъпки. Освен това, ще изберем най-подозрителните хора, на които максимално да усложним живота.

— Знаете ли? — Майстор Ромиус произнесе тихо тази фраза, но всички я чуха. — Вашата идея да усложните нечий живот много ми напомня философията на вампирите. Не се ли притеснявате да не заприличате на тях?

— Ни най-малко — усмихна се Майстор Ревел. — Вампирите в много отношения са достойни за уважение. Например, в умението да постигат целите си на всяка цена. И между другото, Майстор Ромиус, точно вие ли ще ми говорите за прилика с вампирите? Та нали тъкмо вие, единствен за цялата история на Академията, доведохте тук вампир, макар и под предлог, че ще изследвате връзките им с другия свят… как го наричате?

— Земя — с досада изрече Ромиус.

Той не обичаше да закача тази тема, защото изследванията му от няколко месеца насам не бяха мръднали ни на йота.

— Аха! — Майстор Ревел лукаво погледна към Ромиус. — Между другото, вашият приятел, вампирът, все още ли не се чувства добре? Нали той, „кървавият“ Велхеор, е един от най-древните вампири и със сигурност може да разбие за няколко минути всяка хипнопрограма. Не е ли така?

— Така е, по принцип — уклончиво отвърна Ромиус. — Но не и в сегашното му състояние.

— И дълго ли ще пребивава в това състояние? — поинтересува се Майстор Ревел.

— Може би ден, може би година… — повдигна рамене Ромиус. — Как бих могъл да съм категоричен за феномен, с който съм се сблъскал съвсем наскоро? Нужни са години…

— Добре, добре — прекъсна го Майстор Ревел. — Сега не става дума за това. Макар че аз бих взел вашия гост като „консултант“ по въпросите за „усложняването на живота“. Мисля, че той ще е доволен от моето предложение, а и ще получи истинско удоволствие от нашето сътрудничество.

Майстор Ромиус не реагира на казаното от шефа на службата по безопасност, вземайки го за шега. Самият Майстор Ревел никак не се шегуваше и възнамеряваше съвсем сериозно да пообщува с вампира по темите, които го интересуваха. Още повече че тъкмо навреме се появи подходящ повод.

— Извинете — обади се от горните редове младият човек, който в началото на заседанието напираше да направи важно съобщение. — Щом като вие самите пренебрегнахте регламента, аз все пак държа да кажа това, което исках.

— Добре, млади човече, кажете каквото имате да казвате, но по-бързо! — въздъхна Председателят.

— В деня на приема, аз бях дежурен и по време на това дежурство се случи нещо. Първо, вампирката закъсня с няколко минути и както ми се стори, прескочи стената. Смятам, че това е твърде подозрително.

Майстор Ревел вдигна очи към тавана.

— Знам, че е закъсняла. Но заради това не можем да я изгоним. В правилника е казано само, че всички ученици трябва да се явят в Академията до изгрев слънце. Който закъснее, просто не може да мине през преградата, която се спуска след това. А че тя е успяла да прескочи петметровата стена е… забавно според мен…

— Все пак, не е ли подозрително? — удиви се младият Майстор.

— Подозрително ли? — Майстор Ревел внимателно погледна към младия човек. — Вие сте Натан, ако не греша? Не ви ли е известно, че нито един вампир не може да бъде хипнотизиран? Те имат вграден имунитет към подобни фокуси. Освен това, няма вампир, който би тръгнал доброволно да помага на Шатер. — Майстор Ревел се почеса по главата и си призна. — Впрочем, ние разработваме и такава версия, но не си струва да зацикляме върху тази тема!

— Добре — съгласи се Натан. — Но не е е само това. Освен вампирката, която закъсня, аз видях и още нещо, по-точно, видях още някого.

— Друго? — Майстор Ревел едва потисна прозявката си.

— Върху този някого имаше видими следи от хипноза.

— И ти мълчиш толкова време?! — изрева Майстор Ревел. — Разказвай всичко подред и гледай да не изпуснеш нито една подробност.