Мириам Мингър
Кръстоносецът (15)

Четиринадесета глава

На следващия ден не й беше трудно да избягва Ги дьо Варен. По време на безкрайната коронация Лейла седеше с брат си и жена му най-отзад в препълнената църква на Уестминстърското абатство и не можа да види почти нищо от великолепната церемония, камо ли да открие Ги в навалицата. Освен това нямаше никакво намерение да го търси, в никакъв случай!

Все пак тя го забеляза, макар й случайно, когато кралската двойка напусна Божия дом, следвана от огромна свита. Той крачеше точно зад краля, следван от богато облечени мъже и жени, които надвишаваше с цяла глава, и изглеждаше невероятно красив в зелената си туника, богато извезана със злато.

Лейла се престори, че разглежда високите стъклени прозорци, докато той отмина, но бузите й пламтяха, а сърцето й биеше като безумно. Беше съвсем сигурна, че и той я е видял.

Празничната трапеза след коронацията беше още по-разкошна от снощната, а в голямата зала се стълпиха почти двойно толкова гости. Лейла веднага забеляза, че Ги дьо Варен не седи на кралската маса. Но повечето хора все още не бяха намерили местата си и беше невъзможно да се открие някой познат в тази блъсканица. Лейла полагаше отчаяни усилия да прогони Ги от мислите си, но кой знае защо това се оказваше невъзможно.

Менюто надмина по разкош предишната вечер. Червено и бяло вино се лееха изобилно. Струваше й се, че ожаднелите гости изпразват чашите си по-бързо, отколкото слугите смогваха да ги пълнят. В залата цареше невъобразим шум. Артисти, смешници и музиканти показваха изкуството си. Чуваше се нежен звън на арфи, певци забавляваха гостите с дълги балади.

Скоро започнаха танците и залата се завъртя около Лейла като пъстър калейдоскоп от цветове, звуци и движения. Зави й се свят, лицето й побеля. Може би беше яла повече от обичайното, или храната беше твърде тежка? Или не беше свикнала с това сладко вино? А може би в залата беше прекалено горещо? Навсякъде се виждаха запалени факли, дебели свещи изпускаха нетърпима воня, макар че навън светеше ярко есенно слънце.

— Толкова сте бледа, Лейла — достигна до съзнанието й гласът на лейди Мод. — Лошо ли ви е?

Лейла вдигна глава, но лицето на жената се разми пред очите й. Понечи да каже нещо, но езикът отказа да й се подчинява. Чу само как лейди Мод изпищя ужасено и потъна в бездънна черна пропаст.

Когато отново отвори очи и светът лека-полека започна да се прояснява, усети хладен полъх. Ярките светлини бяха изчезнали, вече не усещаше натрапчивата миризма на ядене, не чуваше нито високата музика, нито грубите смехове. Къде се намираше? Едно беше сигурно, това не беше Уестминстър Хол. Някъде отзад се чу възбуден женски глас:

— Не можем да се върнем в Уелс и да я залъгваме със сладки приказки, докато получим по-добро предложение, съпруже мой. Вярно е, един припадък още не доказва, че сестра ти е в благословено състояние. Но нима можем да си позволим да изгубим всичко, само защото си внушаваме, че Лейла не носи под сърцето си копелето на Дьо Варен?

Лейла замръзна на мястото си. Гласът беше на Мод Жерве. Изведнъж осъзна къде се намира — в палатката на Роджър. Двамата съпрузи седяха до масичката в ъгъла, недалеч от постелята й.

Ужасена, Лейла затвори очи и се постара да лежи неподвижна, за да не привлече вниманието им. Изведнъж Роджър стовари юмрука си върху масата и тя се сгърчи, сякаш я беше ударил. Ала веднага се овладя и застина в предишната си поза. Можеше само да се надява, че не са забелязали издайническото й трепване.

— Бих могъл да го убия за това! Нали видяхте как се втурна след мен, когато я изнесох от залата. Никога преди това не съм го виждал толкова разтревожен и уплашен, даже след смъртта на Кристин. Това доказва, че между двамата има нещо, независимо дали тя го признава или не.

— Точно затова не бива да губим време, съпруже. Ги дьо Варен може да дойде всеки момент и да ви помоли за ръката й. Не забравяйте, че и снощи през цялото време я поглъщаше с очи — отбеляза раздразнено Мод.

— Няма да му я дам. Само през трупа ми!

— Знаете какъв е законът, съпруже. Ако сестра ви е съгласна, ние няма да имаме избор. Длъжни сме да одобрим женитбата.

— Тогава не бива да й позволяваме да даде съгласието си и толкова.

— Точно това имах предвид и аз. Спазарете се веднага с онзи лондонски търговец, който ви заговори снощи след вечерята. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Идете при него още тази вечер. Ако Лейла наистина носи под сърцето си детето на Дьо Варен, съпругът й ще повярва, че е заченала от него. Е, след няколко месеца ще преживее неприятна изненада, но тогава ще бъде вече късно. Не вярвам да ни я изпрати обратно. По-скоро ще приеме бебето за своя собствена плът и кръв и ще го отгледа. Важното е, че е готов да плати кралски, за да притежава съпруга с такова високо положение.

Лейла едва не изпищя. В гърлото й се надигаше гадене. Само преди няколко часа Роджър отново я беше уверил, че няма да пречи на връщането й в Дамаск. А сега се оказа, че я е лъгал най-безсъвестно. Ги дьо Варен беше прав с настойчивото си предупреждение. Тя се беше оставила да й замаят главата със сладки приказки и да я измамят като последна глупачка. Роджър беше лъжец. Не само, че нямаше да й помогне да се върне в Дамаск, ами и беше готов да я продаде на някакъв богат търговец, без да му мигне окото. Точно както беше очаквал Ги. И то още тази вечер! И то само защото се опасяваха, че е забременяла от Ги дьо Варен!

— Остани при нея, Мод — проговори мрачно Роджър Жерве. — Отивам да поговоря с търговеца Уесли. После ще повикам свещеник. Искам тази проклета венчавка да се състои до залез-слънце. Само като си помисля, че ще изплатим задълженията си на короната, иде ми да заскачам от радост. — В гласа му звучеше неприкрита горчивина. — Вече няма да ми се налага да се продавам като последен бедняк, за да се бия за някое дребно баронче срещу съседите му. Ще заживея като истински наследник на земите, където съм се родил. Името Жерве отново ще възвърне старата си слава в кралството. И всичко това само защото онази стара мръсница в Дамаск е имала великодушието да ме дари с една красива сестра.

Лейла беше толкова ужасена, че не можеше да си поеме дъх. Мръсница? Ето какво беше отношението на Роджър към майка им. Чу приближаващи се стъпки и задиша дълбоко и равномерно. Ненапразно беше седяла с часове до леглата на припаднали хора. Имитацията й беше безупречна.

— А моята благородна сестра се оказа същата похотлива мръсница като старата ни майчица, която е станала наложница на едно езическо куче в Дамаск. Но нима можех да очаквам нещо друго от нея, след като са я възпитали в харем? И седнала да ми обяснява, че иска да се върне в Сирия, за да споделя леглото на някакъв проклет сарацински лечител. Направо ми иде да се изсмея.

— Какво говорите, съпруже мой? — попита лейди Мод и пристъпи към него.

— Само като си помисля, че Дьо Варен е влюбен до уши в милата ми сестричка! Доколкото го познавам, сигурно се е забавлявал с нея през цялото пътуване, а сега си е въобразил, че я обича. Тя обаче не престава да говори за връщането си в Дамаск. Нищо, нека страдат и двамата. — Гласът му зазвуча опасно тихо: — Много скоро онзи негодник ще изпита на собствения си гръб какво означава да ти отнемат любимата жена. Дълго чаках този миг. Много, много дълго.

— Но нали имате мен, любими? — прошепна плачливо лейди Мод и копринените й поли зашумяха. — Нима продължавате да мислите за миналото, след като ви давам всичко от себе си?

— Добре го казахте. Всичко се забравя — отговори Роджър и след малко добави с предрезгавял глас: — Легнете.

— Тук, на земята?

— Защо не?

— Ами ако сестра ви дойде в съзнание?

Двамата погледнаха изпитателно крехката фигура в леглото.

Лейла спря да диша, макар че сърцето заплашваше да разкъса гърдите й.

— Нали виждаш, че спи дълбоко — промърмори пресипнало Роджър и от гърлото му се изтръгна диво ръмжене. Грабна жена си и грубо я хвърли на пода. Мод се изсмя дрезгаво.

Лейла много искаше да запуши уши, за да не чува пъшкането и кратките гърлени викове, които придружаваха бързия акт. Когато Роджър изпухтя доволно, тя разбра, че брат й много бързо е стигнал до края, и не се учуди от разочарованата въздишка на Мод.

— О, Роджър, защо толкова рано?

Мъжът обаче не се трогна от разочарованието й. Скочи на крака и започна да оправя одеждата си.

— Ако се събуди, докато ме няма, погрижете се да остане в леглото. Ще говоря с нея, щом се върна.

— Сигурно ще се опита да ни създаде трудности.

— Голяма работа. Ще чуе от устата ми същия отговор, който щях да й дам в Уелс. Като знае какво я очаква в случай на отказ, бързо ще се съгласи да сключи брак с определения от мен мъж. Красавица като нея никога не би допуснала да я затворят зад високите стени на някой манастир. Особено като знае, че по два пъти на ден ще я бият с камшик, за да унищожат плътските й желания.

Двамата се отдалечиха. Вероятно лейди Мод излезе да изпрати съпруга си. Лейла се подпря на лакът, надигна се и огледа палатката. Макар че беше готова да изпадне в паника, трябваше да намери път за бягство. Само след минута Мод се върна и тя побърза да се отпусне отново в леглото. Очевидно Роджър беше успял да я умилостиви, защото весело тананикаше някаква песничка. Разочарованието в прегръдките му изглеждаше забравено. Кой знае, може би Мод Жерве обичаше съпруга си и му прощаваше всичко?

Лейла размишляваше трескаво. Как да се измъкне от палатката? Мод наля вода в един леген и започна да се мие. За съжаление, не можеше да се измъкне през изхода, защото отвън пазеха войници. Освен това палатката й изглеждаше здрава и затворена отвсякъде.

Лейла отвори внимателно едното си око и видя, че Мод е с гръб към нея. Нямаше да позволи на Роджър Жерве да я омъжи против волята й за някакъв богат търговец. Решена на всичко, тя събра полите си и безшумно изпълзя от постелята. Промъкна се до платнището и заопипва за някоя дупка, като непрекъснато поглеждаше през рамо.

След няколко секунди, които й се сториха цяла вечност, тя загуби кураж и понечи да скочи и да се втурне през изхода. Изведнъж пръстите й намериха, каквото търсеха. Повдигна платнището и изпълзя навън.

— Спри, проклета вещице! — изкрещя пронизително Мод и хукна към нея. — Спри, ти казвам!

Лейла се втурна като безумна напред и усети как Мод се хвърли върху нея и я улови за глезена. Писъците й огласиха околността.

— Стража, стража! Тя иска да избяга! Спрете я, бързо! Не мога да я удържа!

— Пусни ме! — процеди през стиснати зъби Лейла и с все сила ритна ръката й. В следващия миг беше свободна и скочи на крака. Тежките черни кичури бяха нападали по лицето й, не виждаше нищо. Направи опит да ги отмахне от очите си и се втурна като сляпа напред. Изведнъж се блъсна в нечие едро тяло, което се издигаше насреща й като стена.

— Не, пусни ме, веднага ме пусни! — изплака тя и заудря като обезумяла гърдите на мъжа, който я стискаше в желязната си хватка. Някак си успя да отвори очи и се взря като замаяна в добре познато лице. Облекчението й беше толкова огромно, че едва не се строполи на земята.

— Ги!

— Дръжте се за мен — заповяда спокойно мъжът и излезе срещу петимата мъже, които тъкмо бяха заобиколили палатката и тичаха насреща му с извадени мечове. Стресната до смърт, Лейла видя как той също изтегли меча си от ножницата и го размаха срещу нападателите. Мъжете спряха и го изгледаха нерешително.

— Хайде, елате по-близо, ако смеете — произнесе подигравателно той и острието изсъска като змия.

— Не искаме да ви сторим зло, лорд Дьо Варен — проговори един от войниците. — Заповядаха ни да задържим дамата.

— А аз ви казвам, че тя ще дойде с мен. Или ни пуснете да минем, или ще ви накълцам на парченца.

Мъжете се спогледаха уплашено. Всички познаваха страшната слава на рицаря Дьо Варен. След миг се появи, куцукайки, лейди Мод, която разтъркваше зачервената си ръка и пищеше пронизително.

— Убийте го, глупаци, вие сте петима срещу един. Мъже ли сте или баби?

Ги дьо Варен заотстъпва назад, без да изпуска ръката на Лейла.

— Вървете след мен и когато ви кажа, бързо се наведете. Лейла не можеше да каже нито дума. Само кимна и той се обърна отново към петимата мъже, които продължаваха да се колебаят.

— Ако някой посмее да се доближи, ще умре от бърза и страшна смърт. Знаете, че казвам истината.

Войниците се вцепениха на местата си, после бавно отстъпиха назад и прибраха мечовете в ножниците си.

— Какво правите, по дяволите? Нима ще ги оставите да избягат? — изграчи разярено лейди Мод.

Ги стисна здраво ръката на Лейла и хукна като подгонен звяр право към Уестминстърското абатство, което сивееше в далечината.

— Как така се оказахте пред палатката на брат ми точно когато реших да избягам? — попита задъхано Лейла и се опита да тича в крак с него.

— Тревожех се за вас. Не можех просто да стоя и да чакам, без да знам добре ли сте или не. Затова дойдох, без да чакам покана от Роджър. Като ви видях да се измъквате тайно от палатката, разбрах, че вече сте много по-добре. — Усмивката му беше момчешка.

Толкова беше хубаво да чуе, че Ги се е тревожил за нея. Въпреки това попита бързо:

— А къде ме водите сега?

— В църквата на абатството. Пред брачния олтар.

Лейла не повярва на ушите си. Потърси погледа му, но той я потегли след себе си напред.

— Мисля, че по някакъв начин сте разкрили истинските лица на брат ви и коварната му жена.

— Да, така е. Но това още не означава…

Ги дьо Варен спря толкова внезапно, че Лейла се олюля и едва не падна. Усмивката изчезна от лицето му и отстъпи място на мрачна решителност.

— Какво още трябва да се случи, за да ви убеди, милейди? Трябва да знаете какво искате, защото лейди Мод веднага е хукнала да повика брат ви. Или ще се съгласите да станете моя жена, или ще приемете участта, която ви е отредил Роджър Жерве. Ако се съди по тайното измъкване от палатката му, сигурно е измислил нещо не много приятно. Затова побързайте.

Лейла хвърли бърз поглед към заплашителната сграда на абатството.

— Защо ме принуждавате да извърша нещо, което не искам? Знаете, че след всичко, което ми причинихте, мога само да ви мразя. И винаги ще ви мразя.

— Не бъдете толкова сигурна.

Макар че сърцето й възликува, Лейла продължаваше да се колебае. Не можеше да се върне при Роджър, в никакъв случай. Ги дьо Варен беше единственото й убежище в това отчаяно положение. А бракът с него не означаваше, че ще забрави завинаги надеждите си да се върне в Дамаск. Не, този брак щеше да й помогне да спечели време, а точно то й беше необходимо сега. Време, за да измисли нов план.

— Добре, лорд Дьо Варен, ще стана ваша съпруга.

Очите му заблестяха, в гласа му прозвуча неизказано облекчение:

— Повторете тези думи пред свещеника, мила моя. А сега тичайте. Трябва да побързаме.

— Няма ли да е необходимо съгласието на брат ми?

— Не, слава Богу, не. Светата ни църква е сметнала, че когато невестата е навършила петнадесет години, може да решава сама. Побързайте!

Двамата се прикриха в сянката на сивите стени и скоро влязоха в хладното, сенчесто преддверие на Божия дом.

— Ей, вие, почакайте! — Ги повика един монах в черно расо, който тъкмо излизаше през вратата.

— Мене ли имате предвид, милорд?

— Да, вас. — Ги стисна здраво ръката на Лейла и се запъти към монаха. — Има ли свещеници в църквата?

— Разбира се, милорд. Молят се пред главния олтар.

— Прекрасно. Вземете това. — Той свали от гърдите си тежката златна верижка и я подаде на монаха. — Занесете го веднага на крал Едуард.

— На Негово величество? — повтори монахът с широко разтворени от изненада очи.

— Точно така. Кажете му, че лорд Дьо Варен и младата му съпруга са потърсили защита в църквата на абатството и го очакват в дясното крило зад олтара. Разбрахте ли ме?

— Да, милорд, в дясното…

— Добре. Кажете му още да побърза, ако не иска в деня на коронацията му да се пролее кръв. Той ще разбере какво имам предвид. — Ги го побутна нетърпеливо към вратата. — Вървете, и по-бързо!

Монахът кимна с глава и се втурна забързано по каменните стълби. Черното расо се развяваше зад гърба му.

Свещениците пред олтара, свели глави в безмълвна молитва, скочиха изненадано и се обърнаха към влязлата двойка. Ги вървеше с широки крачки, Лейла подтичваше след него, останала без дъх.

— Един от вас трябва да ни венчае, свети отци — проговори почтително лордът. — Другите ще бъдат свидетели на церемонията.

Лейла не смееше да вдигне поглед. Тримата свещеници очевидно бяха разбрали, че трябва да се бърза, и пристъпиха към тях. Първият, строен, едър мъж, измери с внимателен поглед Ги дьо Варен и направи лек поклон.

— Познавам ви, милорд. Вие сте лорд Дьо Варен.

— Да, аз съм. А това е лейди Лейла Жерве. Дойдохме тук, за да ни венчаете, и то веднага.

Свещеникът се вгледа в зачервеното лице на Лейла и попита бащински:

— А вие дадохте ли съгласието си на благородния господин, милейди? — Когато Ги понечи да отговори, свещеникът го спря с властно вдигане на бледата си, отрупана с пръстени ръка.

Лейла не можа да отговори веднага. Ги притисна с такава сила ръката й, че тя едва не изпищя.

— Да, отче. Дадох думата си на лорда.

— Тогава застанете пред олтара, чеда мои.

Ги дьо Варен усети как цялото тяло на Лейла се напрегна. Когато двамата коленичиха пред олтара, ръката й затрепери в неговата. Докато произнасяха брачните клетви, тя беше свела очи, но като чу твърдото му, решително „Да“, вдигна глава към него. В очите и все още се бореха страх и упорство, но внезапен прилив на топлина омекоти чертите й. Сърцето заблъска като чук в гърдите му, сякаш искаше да ги разкъса. Господи, как обичаше тази жена! Когато свещеникът ги подкани да се изправят, магията на мига се разруши.

Едва бе произнесена брачната благословия, когато откъм вратата долетя разгневеният глас на Роджър Жерве.

— Елате е мен, бързо — прошепна настойчиво Ги и се обърна към свещеника: — Задръжте ги колкото се може по-дълго. Може би животът и на двама ни зависи от това, отче.

Видимо учуден, божият служител кимна. Още преди да е успял да попита нещо, Ги дьо Варен улови за ръка младата си жена и се скри в дясното крило зад олтара. Скри я в един ъгъл, където цареше пълен мрак, извади меча си и я закри с тялото си, защото в каменния свод отекнаха тежки стъпки и дрънчене на оръжие.

— Къде са те? — изрева като побеснял Роджър Жерве и Лейла изтръпна от ужас.

Ги изпъна рамене и погледна зад гърба си. Лейла се беше свила в най-далечната ниша, аметистовите й очи се взираха неподвижно в полумрака. Неговата красива, упорита и своенравна съпруга трепереше с цялото си тяло. Той й кимна успокоително и сложи пръст на устата си, когато Роджър Жерве повтори ядния си въпрос:

— Говорете най-после, човече! Къде са? И бъдете уверен, че няма да се поколебая да употребя сила, макар че сте божи слуга. Говорете, чувате ли!

— А аз, господине, настоявам вие и хората ви веднага да приберете оръжията си! Намирате се в Божия дом и присъствието ви тук в пълно бойно снаряжение нарушава светостта на това място. Да не говорим за безбожните ви заплахи!

— Махай се от пътя ми!

Ги дьо Варен изкриви лице. Кратък вик на болка отекна в тишината. Дали Жерве беше блъснал свещеника, или се беше осмелил да му стори нещо по-лошо?

— Претърсете църквата, а после и криптата! Намерете ги! Трябва да са тук. Видели са ги да тичат към абатството.

Ги се обърна рязко, придърпа Лейла зад последната дървена пейка и клекна до нея, стиснал в ръка верния си меч. Затаи дъх и зачака. Щеше да мине само минута, докато ги намерят. Численото превъзходство на противника му създаваше грижи. Ако се съдеше по шума и тежките стъпки, Роджър беше довел не само двадесетте рицари, които го придружаваха на коронацията, а и простите войници. Един-единствен човек не можеше да се задържи дълго срещу всички тях. Едуард Плантадженет беше последният му шанс. Само кралят можеше да сложи край на това безумие.

Когато чу приближаващите стъпки, Ги стисна до болка дръжката на меча.

— Ето ги, милорд! — изрева нечий глас. Само след миг войникът лежеше пронизан на пода и стискаше окървавената си ръка. Ги дьо Варен се стрелна като светкавица иззад пейката и удари с такава сила втория нападател, че го просна на земята. Поне дузина рицари се нахвърлиха едновременно върху него, но отстъпиха назад, когато мечът му изсвистя като светкавица.

— Обграден сте, Дьо Варен, предайте се — заповяда вбесено Роджър Жерве и закрачи към врага си през тесния проход, създаден от хората му. Васалите затвориха редиците си зад господаря и насочиха мечовете си към рицаря. — Не бъдете глупак и престанете да се съпротивлявате.

— Глупакът сте вие, Роджър Жерве, щом мислите, че доброволно ще вляза в лапите ви.

Братът на Лейла направи още една крачка напред и подигравателно изкриви лице.

— Значи припадъкът ви е минал по-бързо, отколкото очаквахме, скъпа сестричке. Трябваше да се сетя, че сте достатъчно умела в лечителското изкуство и знаете как да се престорите на изпаднала в дълбоко безсъзнание. Сигурен съм, че сте чули всяка дума.

— Не му отговаряйте, Лейла — проговори предупредително Ги дьо Варен. Можеше само да се надява, че тя ще се вслуша в съвета му. Не биваше да дразнят и без това бесния Роджър. Когато младата му жена замълча, той изпита безкрайно облекчение. Вероятно беше твърде уплашена, за да може да говори.

— Да приема ли, че съм дошъл твърде късно, за да предотвратя венчавката?

— Точно така, лорд Жерве — отговори невъзмутимо Ги. — Сестра ви каза своето „Да“ пред олтара и вече е моя законна съпруга.

— Вярно ли е това, скъпа сестро?

— Да — отговори тихо Лейла и в погледа на брат й пламна такава дива омраза, че в този миг той се превърна за нея в живо въплъщение на злото.

— Тогава сте допуснали непростима грешка. Ей, вие двамата, хванете я!

Лейла изпищя ужасено. Двама рицари се хвърлиха към нея и в същото време Роджър размаха меча си, за да прониже гърдите на врага си. Ги успя да се метне настрана, но падна на колене и нададе дрезгав вик. Лейла помисли, че съпругът й е загубил съзнание, и отново изпищя. Видя как нападателите го обграждат от всички страни и пред очите й причерня.

— Не, не, пуснете го! — изпищя тя. Отчаяните й викове огласиха притихналата църква. Обезумяла от ужас, тя се отбраняваше като тигрица от двамата рицари, които се опитваха да й извият ръцете на гърба.

— Спрете веднага! В името на краля, приберете оръжията си!

 

Лейла замръзна на мястото си. От очите й потекоха сълзи на облекчение. Като през мъгла видя как Роджър и хората му се обърнаха и се озоваха срещу две дузини рицари в пълно въоръжение. Начело на малкия отряд беше застанал Едуард, кралят на Англия, и стискаше в десница обкован със скъпоценни камъни меч. Двамата мъже, които я държаха, отстъпиха почтително настрана.

Когато Лейла изхълца задавено и се свлече на колене, Ги дьо Варен се втурна към нея като обезумял. Улови я, преди да падне, и я притисна до гърдите си. Устните му зашепнаха дрезгаво:

— Няма нищо, любима, всичко е наред. Спасени сме.

— Роджър ви рани, мили господарю, видях го!

— Само драскотина, скъпа моя, не си струва дори да говорим за това.

Лейла скри лице в рамото на съпруга си и захълца приглушено. Никога не беше изпитвала такова огромно облекчение. Избликът на чувства я изненада. Никога не беше смятала, че е способна на такова нещо. Само преди минути му беше казала, че го мрази, а сега трепереше от страх за живота му!

— Свалете оръжията, какво чакате! — заповяда твърдо кралят и даде знак на хората си. Рицарите заобиколиха нападателите. Бледи и мрачни, мъжете трябваше да се подчинят.

— Обяснете мотивите за действията си, лорд Жерве — нареди сухо Едуард.

Роджър изпъна широките си рамене и застана пред монарха с гордо вдигната глава.

— Исках само да защитя онова, което ми принадлежи, Ваше величество. Лорд Дьо Варен дори не сметна за необходимо да поиска съгласието ми, преди да принуди сестра ми на тази венчавка. Изисквам бракът веднага да бъде обявен за невалиден, преди да… преди да бъде консумиран. — Последната дума беше произнесена с дълбоко отвращение.

— Какво имате да кажете по този въпрос, лорд Дьо Варен? Как ще отговорите на обвинението?

— В този случай съгласието на лорд Жерве не е необходимо, Ваше величество — отговори невъзмутимо Ги. — Дамата ми даде думата си. Законът не изисква нищо повече. Освен това бракът ни вече е сключен пред Бога и това стана в деня, когато се заклех да направя тази дама своя съпруга.

Лейла побледня като платно, макар да знаеше, че това признание е необходимо. И все пак, да заяви пред толкова хора, че още преди венчавката е влязъл в леглото й…

— Мога да ви дам доказателство, Ваше величество — продължи все така спокойно Ги дьо. Варен. — Аз бях този, който отне невинността на лейди Лейла, а господата Робърт Бърнъл и Хенри Лангтън са мои свидетели.

— Невинността на една харемска дама, как ли пък не! — изръмжа презрително Роджър Жерве.

— Тихо! — извика възмутено кралят. — Как смеете да осквернявате това свято място с безбожните си приказки! — Той пое дълбоко въздух и се обърна към Лейла. В строгия му глас прозираше вродена деликатност: — А вие, милейди, вие по своя воля ли казахте „да“ пред светия олтар?

Лейла сведе глава. Тишината под високия свод беше потискаща. Струваше й се, че всички присъстващи чуват лудото биене на сърцето й.

— Да, Ваше величество. — При тези думи Ги дьо Варен я притисна с благодарност до могъщите си гърди.

— Така да бъде — реши кралят и отново се обърна към Роджър Жерве: — Трябва да знаете, лорд Жерве, че имам пълното право да ви прогоня от двора си заради безредиците, които предизвикахте в днешния празничен ден. Ала безкрайната почит към свещения повод, по който всъщност сме се събрали днес, не ми позволява да прибягна до това строго наказание. Не забравяйте обаче едно: ако още веднъж извадите меч в църква или посмеете да се доближите със зли намерения до лорд и лейди Дьо Варен, главата ви ще падне под секирата на палача!

Изпълненият му с отвращение поглед се насочи към мъжете, които се гърчеха на пода и стенеха от болка.

— Изнесете ги навън — заповяда остро той.

Кралят изчака, докато Жерве и рицарите му излязат през главния вход на църквата, и продължи с усмивка:

— Да ви изпратя ли личния си лекар, Дьо Варен? Някой трябва да се погрижи за ръката ви.

Ги дьо Варен сведе поглед към младата си съпруга и си пожела по-скоро да изтрие с целувки сълзите от бузите й.

— Не, Ваше величество, благодаря ви. Сигурен съм, че лейди Дьо Варен знае как да се погрижи за мен.

— Тогава ще ви чакам на празничната вечеря. Съпругата ви ще получи всичко необходимо, вода, ленени превръзки и мехлеми. Трябва само да заповяда.

— Много съм ви задължен, Ваше величество.

Едуард пристъпи с усмивка към стария си приятел и окачи на врата му тежката златна верижка.

— Не си струва да се говори за това, Дьо Варен. Днешният ден ще се запечата дълбоко в паметта ми, както и във вашата, надявам се, след всичко, което се случи тук. Какво ще кажете?

Ги усети как неизпитвано досега вълнение стегна гърлото му и не можа да отговори. Вместо това целуна нежно тила на младата си жена и я притисна още по-здраво до себе си, преди да последва краля към изхода на църквата.