Мириам Мингър
Кръстоносецът (12)

Единадесета глава

Стана така, както беше предвидил Ги дьо Варен. Градове и местности прелитаха покрай Лейла като размазан пъстър калейдоскоп. Кратка почивка, набързо погълнато ядене, отново на гърба на коня и пак препускане и препускане. Въпреки съпротивата й, Ги настоя да я вземе при себе си. Нахлупила ниско над лицето си качулката на наметката, тя се държеше здраво за седлото и вече не обръщаше внимание дори на ръмящия дъжд, който сякаш не беше престанал от времето на тръгването им.

— В следващия град ще нощуваме — каза й един ден Ги и Лейла въздъхна облекчено. Когато от сивата мъгла изникнаха покриви, църковни кули и високи каменни стени, в сърцето й се надигна диво ликуване. Да вървят по дяволите и Ги дьо Варен, и Едуард Плантадженет с проклетата му коронация! На нея й трябваха само топла храна и спокоен сън в мека постеля. Откакто напуснаха Марсилия, не беше мила косата си, не беше сменяла дрехите си. Чувстваше се занемарена, разнебитена, изтощена до смърт.

Когато Ги спря коня си пред градската порта, двамата останаха силно изненадани от голямата тълпа, която се блъскаше по улиците след залез-слънце. Каручки, теглени от магарета и коне, селяни и крепостни, дами и господа във великолепни одежди изпълваха градския площад. Ги дьо Варен попита най-близкия човек и узна, че има панаир. А това означаваше, че всяка гостилница, от най-бедната до най-богатата, е препълнена с хора. Не можеше дори да се мисли за нощувка.

— Май ще се наложи да продължим за Париж. Тук няма да намерим подслон — мрачно обясни той на Лейла, която се вслушваше с широко отворени очи в бързата чужда реч.

— Не! — изплака тя. — Вече не съм в състояние дори да се помръдна, не разбирате ли! Умирам от глад и жажда, не мога да седна. Защо не предложите на гостилничаря шепа бисери? Тогава ще видим дали ще ви откаже!

Ги избухна в одобрителен смях и отбеляза с дяволито намигване:

— Ако съветът се окаже успешен, ще ви оставя да си починете. Иначе ще се наложи по време на цялата коронация да останете права.

Лейла се изненада от отстъпчивостта му. Когато враният жребец ги пренесе през дървения мост, тя бързо затвори очи, за да не вижда застоялата зеленикава вода в широкия ров, който заобикаляше града. Влязоха през широка порта, обградена от две високи кули, без никой от стражите да им обърне внимание.

Вътре цареше голямо оживление: движение, шум, ярки цветове, макар че и тук ръмеше противен дъжд, факли и фенери хвърляха жълтеникава светлина през сивотата на падащия мрак. Дори на пазарите за роби в Кайро не беше такава блъсканица.

Дебели търговци в обточени с кожи палта се пазаряха на висок глас с благородници в пъстри туники, клинове и остри обувки. Дами с развяващи се шлейфове и остри шапки, украсени с дълги була, повдигаха през смях полите си, за да минат през уличната кал, през струпания боклук, в който се ровеха улични песове. Кучешки лай, котешко мяукане, цвилене на коне и тропот на копита се смесваха с детски плачове, проклятия и пронизителни викове.

— Имайте още малко търпение — пошепна Ги в ухото на Лейла. — Ей сега ще се махнем от този дяволски панаир. — Топлият му дъх погали кожата й и засили странното напрежение, което я бе обзело. Докато препускаха като бесни, Ги дьо Варен намираше време да й обяснява откъде минаваха и очевидно се наслаждаваше на физическата им близост. Въпреки че се стараеше да остане равнодушна, Лейла слушаше с интерес разказите му и постепенно започна да гледа на чуждата страна с други очи. А скритото удоволствие, което изпитваше, насладата от допира на телата им, сигурността в силните му ръце, мускулестите гърди и твърди бедра я смущаваха все по-силно.

Тя побърза да се отърси от смущението и отново отправи поглед към пъстрата навалица по улицата. Конят напредваше съвсем бавно и двамата имаха възможност да се възхищават на многообразието от стоки и предмети, изложени за продажба. Виждаха се платове във всички цветове на дъгата, тъкани от близо и далеч, кожи и кожени изделия, накити и скъпоценни уреди, някои от които донесени от Ориента. Абаносово дърво, слонова кост и подправки, изкусно изработени златни и сребърни украшения, искрящи скъпоценни камъни и какво ли не още.

Лейла вдъхна дълбоко аромата на мускус и амбра, който идваше от една сергия, и в сърцето й отново се надигна копнеж по Дамаск и живота, който беше водила там. Трябваше да стисне здраво зъби, за да се овладее. Изправи се на седлото и се огледа. Може би именно тук щеше да й се удаде някаква възможност за бягство. Търговците предлагаха и прясно месо, сирене и хляб, вино и плодове. Имаше още сол, захар, лековити билки и изсушени горски плодове.

Лейла познаваше повечето растения в кошовете на търговците, знаеше за каква болест могат да послужат. Други виждаше за първи път. Когато забеляза торбичката, пълна с макови, семена, дъхът спря в гърлото й.

По някаква случайност Ги спря коня точно пред този търговец. Намираха се пред една висока къща, над чийто вход висеше пъстро изрисувана табела. Ги скочи от седлото и вдигна сериозен поглед към спътницата си.

— Ще се опитам да получа стая в тази гостилница, милейди. През това време не прибягвайте до някой от любимите си трикове, моля ви. Ще ви виждам през отворената врата. Разбрахте ли ме?

Лейла кимна и измърмори нещо в знак на съгласие. Сърцето биеше като лудо в гърдите й.

Ги не изглеждаше много убеден и се огледа изпитателно. Съвсем близо до тях един млад селянин се беше облегнал на стената и очевидно си търсеше някакво занимание. Рицарят мушна една монета в ръката му и му поръча нещо с тих глас. Момчето кимна и улови юздите на коня.

Лейла преглътна мъчително. Как да избяга, когато момъкът стискаше поводите? Тя се огледа отчаяно и изведнъж се сети за торбата с маковите семена. Прониза я дръзка мисъл. Това беше игра с огъня, но имаше някакъв шанс да успее. Струваше си да опита.

Ги й хвърли последен заплашителен поглед през рамо и се скри в гостилницата. Когато Лейла се плъзна от седлото, момъкът я изгледа със зяпнала уста. Но не направи опит да я спре. Очевидно беше получил задача да пази коня, но не и дамата. Лейла го дари със сияеща усмивка и посвети вниманието си на сергията с лековитите билки. Трябваше да действа бързо, докато Ги не се е върнал. Той не биваше да узнае, че е слизала.

Трима купувачи преговаряха разгорещено с търговеца на билки. Лейла се промъкна безшумно зад тях и светкавично грабна от торбичката шепа макови семена. Никой не я забеляза. Тя скри плячката в джоба си и се обърна с невинен вид към коня и пазача му. Мъжете продължаваха да спорят с продавача.

Момъкът й помогна да възседне коня и когато Ги дьо Варен излезе на улицата, спътницата му седеше на седлото със скромно сведена глава.

— Бяхте права — заговори ухилено той. — Само като им показах гривната, най-хубавата стая се оказа свободна. — Той протегна ръце и й помогна да слезе от седлото. Хвърли крив поглед към сламенорусата коса на младия селянин, който се хилеше глупаво й непрекъснато се кланяше, и тихо попита: — Да не би този нещастник да си е позволил някоя дързост спрямо вас, лейди Лейла?

— Глупости — отговори остро тя и оправи полите си. — Вие обаче ме оставихте да чакам твърде дълго на дъжда.

Тя се опря на ръката му и се запъти към гостилницата.

— Прощавайте. Ще се опитам да се реванширам. Ще нощуваме тук и ще потеглим за Париж едва на разсъмване. Ще ни поднесат топла вечеря в стаята. Вече съм поръчал и гореща вода. И двамата имаме нужда от баня.

Когато влязоха в яркоосветеното преддверие, Лейла изгледа учудено спътника си. Този мъж беше пълен с изненади. Винаги, когато тя беше готова да повярва, че е забравил и нея, и потребностите й, проявяваше внимание и чувствителност. Дали някога щеше да го разбере? След малко разтърси ядно глава и се нарече глупачка. Ако дръзкият й план успееше, Ги дьо Варен щеше да изчезне завинаги от живота й. Защо й трябваше да си блъска главата тогава? Понесена от нарастваща възбуда, тя се изкачи по тясната стълба към втория етаж, където бяха стаите за гости.

Стаята не изглеждаше много гостоприемна, но две слугинчета бързо постлаха леглото с чисти чаршафи, докато третата внасяше пълен мангал с въглища.

Ги дьо Варен въведе Лейла вътре и първо отвори прозореца, за да прогони застоялия въздух. Един едър ратай довлече две големи дървени ведра и пред очите на мъжа изникна примамлива картина: Лейла в едно от ведрата, обвита в облак пара, нежната кожа зачервена и ухаеща, мократа коса нападала на кичури по гърба и гърдите…

Достатъчно. Защо продължаваше да се измъчва? По-скоро през зимата ще завалят рози, отколкото мечтата му да се превърне в действителност. Той се обърна и грубо прогони зяпналия ратай със заповедта да помогне на момичетата за горещата вода. После погледна Лейла и се учуди от бодрия й вид. Нали беше казала, че умира за сън? Вероятно възможността да се окъпе беше събудила обичайната й жизненост. Той също нямаше търпение да измие от себе си потта и мръсотията от дългия път.

— Разположете се удобно, милейди.

— А вие?

— Аз трябва да се погрижа за коня и да поговоря с гостилничаря. Преди малко ми казаха, че двама от рицарите ми също са отседнали тук, и трябва да се възползвам от тази случайност.

Сигурно в града има още много кръстоносци, дошли за панаира. Във всеки случай Бърнъл и Лангтън не са нощували нито веднъж тук, макар че са наели стаите преди повече от седмица. Сигурно всяка нощ сменят жените и… — Той млъкна, защото лицето на Лейла внезапно се обля в червенина.

— Ей сега ще ви донесат вода да се изкъпете — завърши бързо той. — Разбира се, вие имате предимство.

Бузите й се оцветиха в тъмночервено, но отговорът й прозвуча смайващо дръзко:

— Не виждам защо да не се окъпем едновременно, лорд Дьо Варен. — Тя хвърли бърз поглед към тежките кадифени завеси и навлажни с език пресъхналите си устни. — Ще сложим ведрата от двете страни на леглото и ще дръпнем завесите. Не е редно вие да се къпете със студена вода.

Ги беше толкова смаян от неочакваното предложение, че не намери нито дума за отговор. Беше сигурен, че тя ще го изгони от стаята, за да се изкъпе на спокойствие, че ще му заповяда да стои долу в кръчмата и да чака, докато го повика. А сега това… Не знаеше какво да мисли.

— Както желаете — проговори най-после той. — Ще поставя ведрата точно както ми казахте и слугините веднага ще ги напълнят, без да се налага да им обяснявате.

Опиатът, който Лейла смяташе да извлече от маковите семена, трябваше да бъде силно разреден, за да не нагарча. Следователно Ги трябваше да изпие голямо количество вино, за да му въздейства. Горещата баня и богатата вечеря щяха да я улеснят в намеренията й. Можеше да прибегне и до някои типично женски оръжия, за да разпали още по-силно желанието му. Във всеки харем се знаеше как се постъпва в такива случаи. Мъжете лесно се възбуждаха и кръвта им закипяваше. Тя щеше да утоли жаждата му с подправеното вино, рицарят щеше да заспи дълбоко и нямаше да се събуди най-рано до сутринта. Лейла неволно си припомни нощта в Лион, когато Ги беше изпил цяла стомна, за да заспи дълбоко и да сдържи рицарската си дума.

Така трябваше да стане и тази вечер. Ги нямаше да посмее да я докосне, защото за него рицарският дълг беше над всичко. А това означаваше, че ще удави желанието и отчаянието си във виното. Така тя щеше да бъде свободна.

— Слугините ще дойдат много скоро. Затова не ме чакайте. — Думите му я изтръгнаха от мислите за бягство. Рицарят стоеше до вратата и тъй като не получи отговор, след малко попита загрижено: — Да не ви е зле, Лейла?

— О, не, нищо ми няма. Просто съм уморена от дългия път.

— Така си и мислех. Остава ни още малко. — Изведнъж усмивката му угасна. В очите му проблесна добре познатото предупреждение. — Гостилничарят ми каза, че къщата има само една врата — тази, през която влязохме. И аз през цялото време ще я държа под око.

Лейла го изгледа обвинително и той изглежда се успокои, защото излезе от стаята, без да каже нито дума повече.

Докато едрият ратай и трите слугинчета пълнеха ведрата с гореща и студена вода, Лейла стоеше до прозореца и се взираше нетърпеливо в мрака. На масата вече ги чакаше вечерята заедно с няколко стомни червено вино. Лейла често поглеждаше към калаените чаши.

Щом слугите се оттеглиха, тя се втурна към дрехите си и се зае с тайното си дело. Извади маковите семена от джоба на наметката си и ги смачка в една чаша, после прибави вода от стомната и ги разбърка. Въглищата в мангала пламтяха буйно и тя въздъхна облекчено. Трябваше да възвари сместа, а после да я остави да покисне, за да постигне желаното въздействие.

Ги дьо Варен можеше да се върне всеки миг и да я изненада. Струваше й се, че отварата нарочно не иска да заври. Когато най-после засъска и закипя, тя въздъхна облекчено, уви ръката си с края на наметката и стисна здраво калаената чаша. В този миг пред вратата се чуха стъпки и Лейла едва успя да скрие чашата зад завесата, където щеше да се къпе тя. Ги вече стоеше на прага с две препълнени кожени торби и я погледна учудено.

— Защо още не сте във ведрото, милейди? Слугините слязоха преди доста време.

Сърцето й биеше с такава сила, че той със сигурност го чуваше.

— Аз… беше ме страх. Гостилницата е пълна с чужди мъже. Не можех да зарезя вратата, защото вие нямаше как да влезете. Предпочетох да ви почакам.

Мъжът й обърна гръб, хвърли торбите на пода и спусна резето на вратата. После я погледна със странен израз в очите. Лицето му потъмня.

— Е, вече всичко е наред. Не се бавете повече. — Покашля се и издърпа с такава сила завесата на леглото, че Лейла се стресна. Чу го да сваля колана с меча и да го оставя на леглото. После съблече и останалите си дрехи.

Това й вдъхна нова смелост, особено когато Ги каза:

— Що се отнася до мен, аз ще побързам, докато водата е още топла.

Когато изведнъж изникна иззад завесата, гол, с изключение на долните гащи, които носеше дори в затвора, и хвърли в краката й едната торба, Лейла едва не изпищя.

— Това са вашите дрехи, лейди Лейла. Купих ви сапун с розово масло. Нали обичате аромата на розите?

Тя кимна безмълвно.

— Ще го намерите най-отгоре.

— Благодаря ви.

Мъжът побърза да се скрие зад завесата и Лейла прехапа устни. Сега трябваше да събере сили и да прогони всички колебания и съмнения, за да не изложи на риск дръзкия план. Скоро чу шумно плискане и въздъхна облекчено. Съблече се набързо и остана само по дългата ленена риза, през която прозираха съвършените форми на тялото й.

Макар че гърлото й се свиваше от страх, тя посегна към стомната с вино и попита тихо:

— Искате ли нещо за пиене, лорд Дьо Варен?

Шумът оттатък завесата изведнъж престана. Ги седеше като ударен от гръм. Никога не беше очаквал, че Лейла ще прояви загриженост за потребностите му. Тя се сети, че постъпката й е необичайна, и побърза да обясни:

— Ще ви донеса виното, преди да съм влязла във ведрото. След кратка пауза Ги отговори спокойно.

— Както желаете.

Лейла коленичи и с треперещи ръце измъкна отварата от мак иззад завесата. Отля няколко капки в стомната с вино, като се стараеше вътре да не попадат семенца. После разбърка сместа и внимателно я опита. Нямаше и помен от горчивина.

Тя се изправи и започна да хапе устните си, за да блестят червени и горещи. Когато заобиколи леглото, дъхът й спря. Трябваше да очаква, че ведрото ще е прекалено малко за мъж като Ги дьо Варен.

Той стоеше прав. Мократа коса беше нападала по лицето му, силното тяло беше цялото в сапунена пяна. Защо не беше увил около хълбоците си ленена кърпа? Нямаше ли поне капчица приличие? Нима искаше тя да го види гол?

— Виното — промърмори едва чуто тя и с треперещи ръце му подаде стомната. Когато той посегна да я вземе, пръстите им се докоснаха и тя неволно отстъпи крачка назад.

Макар че вече го беше виждала гол в затвора в Дамаск, а след това често се беше събличал пред нея в общите им стаи, сега беше съвсем различно. Блясъкът в очите му издаваше, че и той изпитва същото. Макар че намерението да го възбуди още повече беше част от плана й, тя не смееше да откъсне поглед от лицето му, за да не застраши собственото си самообладание.

— Благодаря ви, Лейла — отговори Ги и отпи голяма глътка. Когато свали стомната, я измери безсрамно от глава до пети, после закова горящ поглед в гърдите й, които се полюшваха под тънката риза. Когато очите му продължиха нагоре към пламтящите устни, Лейла нервно ги навлажни с връхчето на езика си и усети тежест в слабините. Коленете й омекнаха. Желанието в погледа на мъжа беше толкова силно, че й се искаше да побегне. Вместо това продължи да стои като закована. Едва дрезгавият звук на гласа му разруши магията:

— Водата ви ще изстине, милейди.

— Да, разбира се. Прав сте. Благодаря ви.

С пламтящи бузи Лейла се обърна и се скри зад завесата. Макар че беше пресметнала до последната подробност поведението на Ги, тя не очакваше такава реакция от страна на собствените си сетива и сега трябваше да се пребори с треперенето и възбудата си. Засега всичко вървеше по план. Мъжете лесно се оставяха да ги заблудят.

Лейла чу плискането на водата оттатък и побърза да завърши тайните си приготовления. Смеси червеното вино в другата стомна с остатъка от опиата и изхвърли маковите семена през прозореца. После остави калаената чаша на масата и свали ленената риза през главата си. Хладният въздух, които влизаше през отворения прозорец, втвърди връхчетата на гърдите й.

Доволна от себе си, тя се потопи във водата. Все още беше приятно топла. Докато миеше лицето и ръцете си и наблюдаваше блестящите капчици по гърдите си, тя си казваше колко е приятно все пак да се окъпеш истински след седмици лишения. Разбира се, много по-приятно щеше да бъде, когато се върнеше в Дамаск и се оставеше в ръцете на слугините. Тъй като нямаше кой да отстранява косъмчетата по тялото й, те бяха израсли и малкият черен триъгълник между краката й я отвращаваше. Дано събитията през тази съдбоносна нощ се окажеха щастливи за нея, за да може да се прибере вкъщи и да се потопи отново в обичайния си живот.

Лейла разплете дебелата плитка и за известно време забрави всичко наоколо. Тази баня беше твърде рядка благодат, за да мисли през цялото време за предстоящото бягство. Залови се с две ръце за ръба на ведрото и наведе глава назад, за да намокри косата си.

Едва сега си припомни ароматния сапун в кожената торба. Застана на колене и се опита да се протегне към торбата и да я отвори. След кратко ровене намери търсеното и се обърна, за да се потопи отново във водата. Изведнъж изплака от болка. Един дълъг черен кичур се беше заклещил между две дъски на ведрото.

— Какво стана? — обади се загрижено Дьо Варен.

— Нищо, нищо, благодаря. — Това беше лъжа, Лейла дърпаше и теглеше, но напразно. Мокрият, натежал от водата кичур не искаше да се измъкне. Как можа да бъде толкова несръчна! Тя се сви на кълбо във водата, но въпреки това гърдите й останаха открити. Нямаше как, трябваше да помоли Ги да й помогне.

На лицето й изгря странна усмивка. Може би пък тази неприятна случайност също щеше да се окаже от полза за плана й. Щом я видеше така, рицарят щеше да се възбуди още повече. Щеше да я освободи, а после да изпие цялата стомна вино още докато се къпеше. Ако го погълнеше наведнъж, маковият извлек щеше да подейства най-много след час.

По гърба й пролазиха студени тръпки. Не разбираше дали е от страх, или от вълнение. Мигът на раздялата наближаваше.

Тя пое дълбоко въздух и помоли едва чуто:

— Лорд Дьо Варен, ще дойдете ли да ми помогнете? Косата ми се закачи между дъските и не мога да се освободя.

Оттатък Ги остана като ударен от гръм. Изправи се и притисна грубата ленена кърпа до гърдите си с такава сила, че усети дивото биене на сърцето си. Слабините му пареха непоносимо. Беше толкова възбуден, че щеше да се пръсне. А сега трябваше да се справи и с още една опасност. Дано Бог да му е на помощ! Знаеше си, че от тази обща баня можеха да се очакват само неприятности. Никога не биваше да се съгласява с предложението й. Но може би не беше чул добре?

— Лорд Дьо Варен?

Мъжът изпусна шумно въздуха от дробовете си и изскочи от ведрото. Не, не се беше излъгал. Въпреки това се поколеба. Нима Лейла не разбираше какво му готви? Нима не проумяваше какво опустошително въздействие оказва върху него? Когато преди малко му донесе виното, едва не я издърпа при себе си във водата. Вместо в прозрачната риза можеше спокойно да се яви пред него съвсем гола. Тъмният триъгълник между стройните й бедра изпъкваше толкова ясно през тънката тъкан. Защо трябваше да го изкушава така, сега, когато бяха само на четири дни път от Лондон?

— Лорд дьо Варен?

— Триста дяволи! — изруга глухо Ги и уви ленената кърпа около бедрата си. Тя не можеше да скрие възбудата му, но тесните долни гащи бяха още по-неподходящи. Макар че напрягаше цялата си воля, това не променяше нищо. Трябваше да й помогне, но дали щеше да успее да се овладее?

Той изпразни стомната на един дъх и си каза, че в този момент би предпочел да е прикован към стената в затвора на Дамаск и да го подлагат на мъчения. Беше готов да пренесе нажежено желязо на няколко метра разстояние, или да извади камък от вряща вода, само и само да не заобиколи това проклето легло със спуснати завеси. Усещаше, че му предстои най-трудният изпит в живота му. Преглътна мъчително и закрачи с тежки стъпки към ведрото на Лейла.

Тя беше с гръб към него и той схвана положението с един поглед. За да я освободи, трябваше да мине от другата страна. Нямаше никаква друга възможност.

— Защо се забавихте толкова, милорд? — попита Лейла, стараейки се да обуздае треперенето на гласа си. — Вижте какво стана!

— Виждам — отговори пресипнало той. Макар че се чувстваше изложена на показ, Лейла дори не направи опит да закрие гърдите си при приближаването му. Горещият му поглед я опари. Той заобиколи ведрото и попита тихо: — Как го направихте?

— Исках да издърпам по-близо торбата и да извадя сапуна. — Лейла млъкна като опарена и затаи дъх. Възбудата му опъваше дебелата ленена кърпа, която беше увил около бедрата си. Тя сведе бързо глава, без да обръща внимание на болката, която я прониза при това рязко движение. Слава Богу, че не беше съвсем гол както преди. Но след като видя очите му, тя се проклинаше, че няма с какво да се покрие. Не биваше да го възбужда толкова. Вдигна ръце и ги сложи върху гърдите си, сви колене, за да скрие тялото си, макар че оскуба косата си и едва не изпищя.

— Ох! — простена неволно тя и продължи задъхано: — Умолявам ви, милорд, помогнете ми! Толкова боли!

При тези думи по лицето му пробяга мрачна усмивка. Иска и тя се поизмъчи малко, макар че нейната болка не беше нищо в сравнение с неговата.

Лейла във водата не беше толкова хубава, колкото си я представяше Ги, а много, много по-прекрасна. Струваше му се, че дяволът е зад гърба му и го подтиква да върви напред. Никога преди това не се беше озовавал пред такова огромно изкушение. Как да удържи рицарската си клетва, когато това беше свръх силите му? Стисна здраво зъби и коленичи, за да измъкне заклещилия се кичур.

Справи се бързо и облекчението му беше безкрайно. Изправи се, като през цялото време се опитваше отчаяно да не поглежда към изваяното тяло и твърдите гърди, по които блестяха водни капчици. Но не успя. Никога не беше виждал толкова красива жена, никога.

— Благодаря ви, лорд Дьо Варен — прошепна Лейла и очите й заблестяха като грамадни аметисти на светлината на газената лампа. — В стомната на масата има още вино. Пийнете още малко, докато свърша с къпането.

Лейла беше права. Имаше нужда от силно питие, за да прогони парещото желание в слабините, което заплашваше да го надвие. Наля си с треперещи ръце пълна чаша и я изпи на един дъх. Последва я втора, трета. Изведнъж му се зави свят, олюля се и трябваше да се залови за масата. Чашата му се търкулна на пода. Ушите му забучаха.

Какво, по дяволите, ставаше с него? Остави стомната и се наведе да вземе чашата. Никога не се беше напивал от две стомни вино. Трябваха му най-малко три, за да му се замае главата.

Остави чашата на масата и изведнъж забеляза нещо дребно, червеникавокафяво, което се беше полепило по ръбовете й. Заприлича му на изсушено цвете. Триста дяволи! Не можеше да повярва, че… Помириса внимателно и веднага усети едва доловимия сладникав аромат, който се носеше от металното съдче и потвърждаваше покълналото в душата му подозрение.

В този миг Лейла скочи от дървеното ведро зад гърба му, толкова бързо, че водата се разплиска на всички страни. Прозрението го озари като светкавица.

— По дяволите! — изрева дрезгаво мъжът. — Какво си ми дала, жено?

Масата се преобърна, стомната, чашите и вечерята се разсипаха по пода. Вместо да отговори, Лейла грабна ризата си и се втурна към вратата. Ги се хвърли след нея и едва не преобърна ведрото с водата. Беше му достатъчен един дълъг скок, за да настигне бегълката. Разтърси я с все сила и изсъска:

— Сложили сте нещо във виното ми! Признайте! Признайте! Никога не го беше виждала толкова гневен. Страхът стегна гърлото й. Коленете й омекнаха и тя едва не се строполи на земята. С изкривено от гняв лице и яростно святкащи сини очи Ги стоеше и я гледаше. Ей сега щеше да я убие с голи ръце.

— Отговорете ми! Искахте да ме упоите, нали?

Лейла се бореше да си поеме дъх и проклинаше небрежността си.

— Да — проговори най-после тя.

— Какво сложихте във виното?

— Мак. Семена на полски мак.

— Откъде ги взехте?

— От сергията пред гостилницата. Откраднах ги.

— Откраднахте ги, значи? — Заплашителният му поглед се плъзна по треперещото й голо тяло. Изведнъж той я придърпа грубо към себе си, улови мократа й коса и изви главата й назад. Горещ, натежал от аромата на виното, дъхът му опари смъртнобледото й лице. Гласът му се снижи до опасен шепот: — Наистина ли ме смятате за глупак, Лейла? Опитахте се да ме изиграете, нали? Много добре знаехте какво правите. Виното, прозрачната риза, косата, която се заклещи между дъските, красивото ви тяло, всичко беше игра. Само че залогът се оказа твърде голям. — Той зарови пръсти в косата й и Лейла изпищя от болка. — И още вино, докато вие се изтягахте във водата.

— Не! — изохка тя. — Не, косата ми наистина се заклещи!

Той обаче не я слушаше. Притисна я толкова силно до себе си, че едва не я задуши.

— И докъде щяхте да стигнете? Сигурно щяхте да ме милвате и галите с опитността си на харемска наложница, докато опиатът започне да действа? Тогава вече нямаше да имам сили да ви завлека в постелята, нали? Подправеното с маков сок вино щеше да запази скъпоценната ви невинност, а аз, глупакът, щях да легна и да заспя, така ли?

Лейла престана да се съпротивлява. Той беше разгадал играта й, беше разрушил хитрия й план. В слепоочията й пулсираше тъпа болка. Как можа да си помисли, че може да си играе с огъня? Защо го възбуди толкова? Не биваше да отива толкова далеч. По никакъв начин.

— Колко време имам още? — попита дрезгаво мъжът и прекъсна обърканите й мисли. — Колко време ще мине, докато опиумът ме свали в безсъзнание?

— Не мога да кажа точно — призна тихо тя. — Мисля, че няма да е много скоро. Сега вероятно усещате леко виене на свят…

— Значи имам достатъчно време? Много добре — прекъсна я заплашително той.

— Какво ще правите? — попита глухо тя, когато Ги изведнъж я вдигна на ръце и я потопи във ведрото. Водата беше приятно хладка. Той коленичи отстрана и посегна към сапуна, без обаче да пуска Лейла от ръката си. Тя се дръпна, но безуспешно.

— Ето какво възнамерявам — отговори дрезгаво той и се наведе над нея. — Ще доведа докрай играта, която започнахте вие. — Потопи ръка във водата и започна да мие гърдите й. Зърната им скоро щръкнаха и се втвърдиха под умелите му милувки. След малко слезе към корема. — Първо ще ви окъпя, за да сте съвсем чиста. И вие бяхте готова да сторите това за мен, нали? Така щях да се насладя на великолепното ви тяло и да погълна достатъчно вино, за да падна в безсъзнание.

— Не! — изпищя тя, защото ръката му се плъзна по бедрото й и в утробата й лумна пламък. Стисна колене, но напразно. Ги дьо Варен ги раздели без усилие. — Не бива да правите това! Помнете клетвата си! Дадохте рицарската си дума да ме пазите и защитавате!

— Никоя клетва не може да устои пред дяволска измама като вашата — отговори грубо мъжът. Отдаден изцяло на възбудата си, той бе прекрачил всички граници. Знаеше само едно: вече нямаше смисъл да се измъчва така.

Нямаше да се бори повече. Нямаше да мисли, нямаше да бъде разумен. И най-вече нямаше да понася безропотно болката от парещото разочарование, което беше изпитал от постъпката на Лейла. Щеше да доведе докрай тази проклета игра, която започна тя, преди да стане твърде късно и опиумът да го приспи. Още отсега волята му беше скована от някакво тъпо вцепенение, крайниците му натежаваха и изтръпваха. Слава Богу, все още имаше сили да се бори с действието на опиата.

Да вървят по дяволите и клетвите, и рицарската чест! Да върви по дяволите целият свят! Той желаеше Лейла, както не беше желал никоя друга жена преди нея, и щеше да я направи своя сега, тук. Само това имаше значение.

— Е, как ви харесва това, красавице? — пошепна гърлено Ги дьо Варен и целуна врата й, докато сапунисваше тялото й. Ароматният сапун се плъзна по ръцете й, после по стройните крака и спря по-дълго от вътрешната страна на бедрата. След малко той загреба вода с шепи, за да изплакне пяната. Скоро кожата й се зачерви под меките му и едновременно с това властни движения.

Лейла напразно се опитваше да се освободи от яката му хватка. Собственото й тяло я издаваше. Отдавна беше престанала да усеща изстиващата вода. Вместо това жадуваше за милувките му, които разпращаха горещи вълни по цялото й тяло. Цялата трепереше от напрежение. Между бедрата й нещо тръпнеше и пулсираше. Откъде беше дошло това диво желание? Така не биваше. Не можеше да допусне сладостното мъчение да продължи. Ги трябваше най-после да престане. А може би тя не искаше това?

— Пуснете ме — прошепна тя, останала без дъх, когато мъжът раздели краката й, помилва меката плът и потопи пръсти в тайната, овлажняла от желание долинка. — Недейте — простена тя. — Умолявам ви…

— Не говорете, Лейла — достигна до ушите й дрезгавият му глас. Той проникваше все по-дълбоко, пръстите му триеха внимателно чувствителните места. — Та вие просто пламтите, любима. Толкова сте гореща, значи също го искате, тук и сега.

Лейла се извиваше в ръцете му. Тази милувка беше толкова шокираща, толкова интимна.

— Не! — изпищя изведнъж тя и го отблъсна с все сила. — Вие сте варварин и аз ви мразя. Ако ми сторите това, цял живот ще ви презирам!

— Само така ви се иска — процеди дрезгаво мъжът. — Желанието ви обаче е по-силно от всичко друго. Кръвта пулсира във вените ви както отровата в моите. Аз също имам основания да ви мразя, жено, след всичко, което ми сторихте, и въпреки това ви желая. Не съм в състояние да ви намразя, не разбирате ли?

Ги я вдигна от водата и тя се стече на блещукащи капчици по тялото й. Когато я хвърли на леглото, дъхът й спря. Завесите висяха на парцали, толкова силно ги беше дръпнал мъжът в бързината си. Ленената кърпа беше паднала от хълбоците му, видът на могъщата му мъжественост я стресна до смърт. Той легна върху нея и зашепна гърлено в ухото й:

— Не забравяйте едно, Лейла — след тази нощ вие никога няма да се освободите от мен, кълна се в това. Някой ден… Някой ден аз ще ви…

Той замлъкна изведнъж. Тялото му се разтърси от силни тръпки. Юмрукът му се стовари с такава сила върху леглото, че дъските изскърцаха.

— По дяволите, не! Не сега!

Макар че едва съобразяваше, Лейла осъзна, че опиатът е започнал да действа. Обаче завладяващата целувка, с която устните му запечатаха нейните, доказа, че ще мине още време, преди Ги да падне в безсъзнание и макът да я спаси от най-страшното. Тя усети езика му върху своя и си каза, че сега трябва да го отблъсне. Вместо това се надигна жадно срещу него и потопи езика си дълбоко в устата му. Ги беше прав, тя го желаеше и беше готова да го приеме, дори ако това щеше да й струва всички сладости на далечния мюсюлмански рай. Когато се настани с цялата си тежест върху нея, тя окончателно престана да мисли.

Вече нямаше разлика между добро и зло, копнежът по миналото изчезна, страхът от бъдещето също. Остана само чувственото опиянение от целувката, от играта на езиците. Ръцете на Ги бяха навсякъде по тялото й, галеха я, милваха и притискаха с дива страст. Лейла се предаде без съпротива на желанието си, потъна в бездънната му пропаст, изгуби се цяла в новите, никога неизпитвани чувства и усещания.

Усети как зърната на гърдите й се втвърдяват още повече, когато Ги се впи в тях с устни и зъби. При тази интимна милувка тя почти загуби свяст, простена дрезгаво и зарови пръсти в мократа му, разбъркана коса. Господи, колко беше хубаво да усети върху себе си могъщото му тяло, играта на силните мускули под изненадващо меката кожа, топлината, която я сгряваше.

Обезумял от страст, мъжът раздели краката й с коляно и започна да милва интимните й части, докато не я подлуди.

Лейла се извиваше като змия под пръстите му, стенеше и му се молеше да я освободи. Възбудата й причиняваше непоносима болка. Дъхът й излизаше на тласъци от неравномерно повдигащите се гърди. Струваше й се, че няма да издържи още дълго. Така и не разбра кога мъжът отдръпна ръката си и проникна в утробата й и един-единствен мощен тласък.

Тих писък, нещо между поемане на дъх и скимтене, издаде, че мястото, което досега бе разтърсвано от сладостни тръпки, е било пронизано от остра болка.

— Няма нищо мила, не се страхувайте, скоро ще ви мине — пошепна дрезгаво Ги. — Мислете само за удоволствието. Болката няма да трае дълго, обещавам ви.

Лейла заби нокти в гърба му и се изви насреща му, за да го приеме още по-дълбоко в себе си. Опиянена от мощните му движения, тя обви крака около бедрата му и се нагоди към ритъма на тялото му. Надигаше се, за да го приеме, отдръпваше се, за да се съедини отново с него, и се носеше на вълните на удоволствието.

— Мислете само за насладата, скъпа, за горещата, дива наслада. Почувствайте я, почувствайте ме в себе си.

— Да, да — простена задавено жената и хълбоците й закръжиха в неистов ритъм. Цялото й тяло тръпнеше и се извиваше под напора на чувственото удоволствие.

— Вече сте моя, моя — проговори дрезгаво Ги, докато я водеше към върха на насладата. — И няма да позволя никой друг мъж да ви вземе, кълна се в това!

В мига на първия си оргазъм Лейла разбра, че той говори истината. Тя беше само негова. Тялото му се сгърчи, семенната течност се изля в утробата й, й я направи част от него. Смеейки се и плачейки едновременно, Лейла се притисна с все сила до гърдите му и повярва, че умира от щастие и удоволствие.

— О, Лейла, Лейла!

Останала без дъх, тя се отпусна на възглавницата и Ги падна изтощено върху нея. Изпълнена докрай от него, тя усети как крайниците му все още тръпнат от преживяния оргазъм.

Мина доста време, преди Лейла да разбере, че мъжът над нея е загубил съзнание. Омаята на преживяното изчезна светкавично. Жестоката действителност я зашемети като безмилостен удар с юмрук.

Разкъсвана от парещо чувство за вина и внезапен прилив на гняв, тя се опита да се изтръгне от прегръдката му. Напразно. Попаднал под властта на опиата, той я беше заключил в желязната си хватка. Тежкото му тяло лежеше върху нейното като скала. Беше й невъзможно да се освободи.

Чувствата, които я заливаха, бяха толкова противоречиви, че предизвикаха сълзи в очите й. Отчаяна до дън душа, тя захълца безпомощно. Никога не се беше чувствала толкова безсилна и объркана. Загуби невинността си и вече нищо нямаше да бъде както по-рано. Пропиля възможността за бягство, а сега трябваше да лежи и да чака въздействието на мака да отслабне.

С треперещи пръсти, мокри от сълзите й, Лейла докосна лицето на Ги дьо Варен и въздъхна. Дълбоко в сърцето си започваше да съзнава, че вече не иска да напусне този мъж, който я беше завладял цялата.