Октав Мирбо
Градината на мъките (2)

Преди да започна най-ужасния епизод на моето пътуване в Далечния Изток, струва ми се, че ще е интересно да обясня накратко какви обстоятелства ме принудиха да предприема това пътешествие. То е страничка из съвременната история.

Може да възникне недоумение защо тъй ревниво ще се старая да не споменавам името си в моя разказ, пълен със скръб и истина. Веднага отговарям: „Не е важно името ми!… То е само име на човек, който е причинил толкова много зло на другите и на себе си, при това на себе си повече, отколкото на другите, и се опитва да поправи своята душа в самотата и неизвестността. Мир на праха на неговия грях.“