Владимир Мегре
Енергията на живота (27)

Закон за депутатите

Разбирах, че дядото на Анастасия притежава не само необикновени психоаналитични способности, но разполага и с конкретна информация за социалното устройство на различните страни. Но доколко конкретно може да е запознат с държавните институции? Та нали той живее в тайгата, там няма радио, телефон, телевизор. Тогава откъде може да постъпва информация при него, да кажем, за органите на държавната власт? Отникъде. Следователно той не притежава конкретна информация. И все пак аз го попитах:

— Знаете ли, че в нашата държава съществува такъв орган като Държавната Дума?

— Знам — прозвуча отговорът.

— А кои и как работят в него също ли знаете?

— Да.

— За всеки депутат ли знаете?

— За всеки.

— А какви закони приемат също ли ви е известно?

— Известно ми е не само какви закони приемат, но знам предварително и какви ще се приемат в бъдеще. Ама какво се учудваш пак, Владимире? За жреца това е толкова проста задачка, че даже не предизвиква и интерес.

— Ами учудвам се, защото не разбирам по какъв начин можете да знаете и за всеки депутат, и за това, какви закони ще се приемат в близко време от Държавната Дума. Това е някаква непостижима мистика.

— Никаква мистика няма тук, а задачката е съвсем проста.

— А, можете ли да обясните това явление, тази информираност.

— Мога, разбира се, всичко тук е пределно просто. Виж. Още преди пет хиляди години се е състоял Съветът на фараоните. В Римската империя се наричал „сенат“, при царете — „съвет на болярите“. Какво да кажа повече? Имената са различни, но същността е винаги една и съща. Законът няма да зависи от наименованието, а от това, на какво въздействие е подложен депутатът, в какви битови условия е поставен и каква перспектива има той пред себе си. А всичките условия за тях са били програмирани много преди това. Като се познава тази програма, е просто и лесно да се знае и какво ще бъде занапред; какво и как ще могат да решават.

— Какво общо имат тук законите и депутатският бит? Как може той да бъде свързан с глобалната програма? Освен това, какво знаете вие самият за бита на съвременния депутат?

— Това е съвсем просто. Разбира се, аз няма да говоря за това, как спи, какво яде и с какво се облича един, втори или трети депутат. Това не ми трябва, а и не е интересно. Но ще кажа за важното.

Хората стават депутати, след като са преодолели много интриги. Така е било преди, така е и сега, аз съм уверен в това. Това е първо. Когато се стремят към властта, много от тях попадат в зависимост от онези, които имат власт над парите. Но дори и да са преминали всички изпитания, депутатите се намират в менгеме. Програмата се опитва да ги откъсне от значимата за тях информация и успява да го направи.

Какво получава депутатът? Аз мисля и съм уверен, че както преди, така и сега той получава отделен кабинет, ново жилище, а в някои случаи вече и автомобил. В допълнение двама-трима помощници, а някой и повече.

— Да, в общи линии е така. И какво, искате да кажете, че всичко това съответства на програмата, която е разработена преди хиляди години ли?

— Разбира се, че съответства. Но чакай, нека да ти кажа по-нататък. Провери дали няма да сбъркам за съвремието. По-нататък си мисля, че депутатът трябва да работи, както работят всеки ден много други хора; да ходи на заседания в Думата, да издава закони.

— Да, така е.

— И срок има определен за всички и за всеки четири или пет години…

— Сега е четири.

— Нека да е четири. Когато срокът изтече, той трябва да бъде избран отново. Но до новия избор всеки си мисли за него.

— Да, мисли.

— Чакай, чакай, а ти откъде знаеш за това? Нали се чудеше, когато ти казах, че ми е известно какви закони ще се приемат. А ето, сам твърдиш сякаш знаеш какво си мислят депутатите за своето бъдеще. Ти какво, да не би да си станал ясновидец? Или може би мастит оракул?

— А бе никакъв не съм станал. Тук и на глупака му е ясно. Ако изборите са скоро, всеки, който иска да бъде преизбран, ще мисли за тях и ще действа по въпроса.

— Ти само не бързай. Забележи какво каза: „Ще мисли за преизбирането си.“

— Да, казах.

— Но нали депутатът трябва да мисли за новите закони?

— Ами да, той едновременно с това мисли и за законите.

— Кога? В коя част на деня? Повярвай ми, общо взето, на него не му остава време за размисъл. Известно ти е, че на народа не му е за първи път да избира депутати и след това да чака мъдри закони от тях. Но той не разбира именно това, че програмата е замислена по-рано и не дава възможност на депутатите да мислят.

Някой път поразмисли сам върху това.

* * *

Впоследствие често мислих за това. И действително, общоприетите закони за избирането и задълженията на депутатите започнаха да ми изглеждат като някаква абракадабра.

Нека се опитаме да анализираме установилата се практика. Относително умен човек, даже малко по-умен от другите, е решил да стане депутат в Думата, да участва в приемането на мъдри закони, които да помагат на хората животът им да стане по-добър.

Докато преминават през воденичните камъни на избирателната кампания, кой по-малко, кой повече попада в зависимост от капитала. Това по никакъв начин не означава, че някои от богатите в този свят оказват финансова помощ на всеки кандидат с оглед на бъдещи услуги. Достатъчно е да се види какви лостове могат да се задействат с помощта на парите. За така наречените „мръсни технологии“ ни разказват в пресата и ни показват по екраните на телевизията. Но ние гледаме ситуацията с очите на странични наблюдатели. Човекът, който участва в избирателната кампания, не е страничен наблюдател. Той е подложен на атаките на черния пиар. Дори някой да не ги е изпитвал, може да предположи какво оръжие би могло да се използва срещу него с помощта на парите. И е напълно естествено да има защитна реакция — каквото и да става, трябва да защити тила си. А тилът е едрият капитал. Значи трябва да акостира на някой финансов бряг. Или, както е прието сега да се казва, да се присъедини към олигарсите.

Или пък попада в зависимост от някоя партия. Не е важно от коя, важното е, че после ще трябва да си отработи получената подкрепа.

А какво става с мъдрите закони? Ей това. За тяхното приемане не са създадени съответните условия.

Разбира се, депутатите имат редица привилегии — дори депутатска неприкосновеност пред правоохранителните органи, но въпросът си остава. Ако се поставят от едната страна на везните депутатските привилегии, а от другата — нервите, свързани с работата им, интригите, интензивността на работата, не е известно кое ще натежи повече.

Има и още едно парадоксално обстоятелство. В историята на човечеството не е известен нито един човешки индивид, нито един велик мъдрец, който да е способен ежечасно, всеки ден да приема изключително мъдри решения. Както знаем, дори и известни управници и пълководци са правили грешки.

Режимът на работа на депутатите е подреден по такъв начин, че те трябва да заседават всеки ден. Забележете, всекидневно по няколко часа. На всяко заседание се приемат по няколко законопроекта, при това от различни сфери на живота.

Както е показала историята, нито теоретично, нито практически е възможно приемането на мъдри закони при такъв режим на работа. Не е възможно поради следната причина: недостиг на време за размисъл. И въпреки това, именно такъв абсурден ред на работа на законодателите съществува в повечето страни на различните континенти на Земята. Кой го е въвел? А бе той се е установил някак си сам, ще си помислят много хора. Не е някак и не е сам. Прекалено добре е обмислен и целенасочен. А освен това ни най-малко не се обсъжда този въпрос сериозно.

Можем колкото си искаме да говорим с доказателства за неговата пагубност. Тя може да се докаже и научно с помощта на психоаналитици. Това, разбира се, е важно, но не е главното. Основното е да се разбере каква е алтернативата. Но нищо не ни идва в главата като алтернатива. А и кой да се сети за алтернатива, след като тази практика се е установила едва ли не като закон почти във всички страни.

Но щом дядото на Анастасия пръв заговори по този въпрос и след като е запознат с работата на съвременните законотворчески събрания в продължение на хилядолетия, може пък да предложи алтернатива. И аз го попитах:

— А вие бихте ли могли да предложите вариант на изборите и организация за работата на законодателите?

В отговор чух следното:

— Безсмислено е да се говори за самите избори, докато не се изменят условията на работа и бита на депутатите.

— А какви трябва да бъдат по ваше мнение условията им за работа и битът?

— Преди всичко е необходимо депутатите, макар и частично, да се изведат от изкуственото информационно поле и да им се осигури хранене, което да е в състояние да поддържа пълноценна работа на мозъка; да се създаде образ, който се ползва с уважение в обществото, който може да води след себе си всеки депутат.

— Какво означава „да се създаде образ“?

— Ако се съди по онова, което ти разказа за депутатите и техните външни атрибути, всичко говори, че сред народа съществува отрицателен образ на чиновника въобще и на депутата в частност.

— Да, в общи линии е така, действително битува отрицателен образ.

— Това е много лошо. Хората изграждат отрицателни мисловни форми по отношение на депутатите и в резултат на това фактически те самите ги правят такива. А образът е най-силната, концентрирана енергия на мислите на множество хора.

— А от къде на къде хората трябва да мислят положително за тях, ако животът им не се подобрява?

— Ето, виждаш ли как се е получила затворената окръжност. Всеки път като че ли избирате най-добрите хора, но щом бъдат избрани, веднага ги определяте като най-лоши.

— Кажете ми конкретно как може да се излезе от този порочен кръг?

— По-добър начин от този, който предложи Анастасия, не е имало през изминалите пет хиляди години и не се предвижда в обозримото бъдеще.

— Какво имате предвид?

— Земята.

— Но тя казваше, че е необходимо да се даде най-малко по един хектар на всяко семейство, което пожелае; да се даде за пожизнено ползване за създаването на свое родово имение. А за депутатите не е говорила нищо.

— Да, точно така. На всяко семейство, което желае. Нима депутатите нямат семейства?

— Имат.

— А може би трябва да се започне точно от тях?

— Народът ще каже, че са станали съвсем нагли, че привилегиите все не им стигат.

— Необходимо е да се обясни на народа за кого се прави това. На народа трябва да се обясни в кой случай могат да се появят закони, каквито той очаква.

— А как да им се дава земята, на общо основание или като на привилегировани?

— На общо и не съвсем. Всеки депутат трябва да получи не по-малко от сто и петдесет хектара земя, на която да се изгради селище от нов тип, въз основа на принципите, за които говореше Анастасия. От тези сто и петдесет хектара за пожизнена собственост на депутата може да се даде само един хектар, ако семейството му не е голямо и не се предвижда да се увеличи. Ако депутатът има деца, които са създали семейства, и те желаят също да имат собствени имения, тогава е необходимо да се отдели по хектар и за семействата на децата. По този начин депутатът може да получи като собственост само един, три или пет хектара в зависимост от големината на семейството му.

— А другите хектари? Вие казахте сто и петдесет.

— Тридесет процента от останалите той може да раздаде на когото пожелае. На останалите трябва да се заселят хора от различни слоеве на обществото — военни, учени, художници, предприемачи. Във всяко селище трябва задължително да се предоставят един или два хектара на деца от домове за сираци, на бежанци, но в едно и също селище не трябва да се предоставя земя на двама депутати.

— И какво, да не би, ако всеки депутат има свое родово имение, законите веднага да станат по-добри?

— Разбира се, че ще се подобрят. В страната ще се появят най-мъдрите закони в света.

— За сметка на какво?

— Сега депутатите прекарват голяма част от времето си в своите кабинети и на заседания, откъснати са от хората. Сега не получават благодарности за добрите закони и порицание за лошите. Те следват естественото си желание и се стремят да осигурят материалното благополучие на семейството си. Когато техните депутатски пълномощия приключат, те могат да сменят местожителството си, да се преместят в друг град или даже в друга страна, където никой няма да им държи сметка или да ги преследва в случай на нарушение на някакви общоприети норми. Смяната на местожителството или страната няма да повлияе на благосъстоянието им. Като имат пари, могат да намерят навсякъде подслон, храна и дрехи, но не е възможно да си осигурят с пари родово имение, Родина. В днешно време понятието за Родина е изкривено. Сега наричат Родина територията, определена с граници от някого. А нали Родината винаги започва от земята на рода и се разширява чрез равните на теб по дух. Тези, които започнат да изграждат своите имения, ще получат Родината си и за вечността. Загубата на родовото имение е загуба на Родината и вечността. Това е най-голямата трагедия за семейството. Не законите и моралът ще предпазват депутатите от грешни решения, а родовото имение. И за хората, които имат Родина, парите ще престанат да бъдат от първостепенно значение. Само в родното си имение човек може да получи необходимата му храна, в това число и за работата на мозъка. А нали това е много важно за хората, на които им предстои да мислят много. Заседания на Държавната Дума трябва да има максимум три дни в седмицата. Останалото време депутатите трябва да бъдат в своето родово имение. Там те ще размислят, там ще протича основният процес по създаването на закони. Жените на депутатите не трябва да се занимават с работа, която не е свързана с дейността на съпруга им депутат. Родното имение ще опази депутата поне за известно време от въздействието на изкуствената информация, ще помогне на мисловния му процес. Великите мисли са се раждали в умовете на философите в условията на уединение, а не по време на публични изказвания.

— А какво ще стане, ако част от депутатите не поискат да вземат земя и да създадат на нея родово имение?

— Ето, сега вече стигнахме и до подбора на народните избраници. Ако някой от депутатите не поиска да създаде родово имение, народът не трябва да го избира при следващия вот. Макар и да има гражданство на страната, в която е бил избран, в действителност той е чужденец. На него не му е нужна Родина. И каквито и хубави думи да се казват за него, със своята дейност той реално няма да допринесе с нищо за добруването на народа си.

— Но щом знаят, че избирателите ще дават приоритет на кандидатите, които имат свои имения на рода, някои от тях ще вземат земя, ще си построят на нея дворци, тенискортове, тухлени огради и няма да посадят горичка, овощна градина, жива ограда, както казваше Анастасия. Тогава какво ще стане?

— Тогава те ще покажат същността си. В този случай хората ще могат да направят своя правилен избор. Знаеш ли защо в Русия се е наложило използването на презиме за всеки човек? По-рано в Русия, когато човек казвал името си, добавял примерно следното: „Аз съм Иван от имението на Никита“ — казвал името на баща си или на дядо си, основателя на имението на рода. Това означавало, че имението е известно с нещо. Когато човекът изричал името на родителя или прародителя си, той най-пълно представял себе си, своя характер и способности. Онзи, който не можел с гордост да посочи своето имение, се смятало, че няма род.

Колкото повече говореше дядото на Анастасия за родовите имения, толкова по-силно изпъкваше в съзнанието ми радостната картина на бъдещето на страната. Само си представете! Триста и шестдесет депутати от Държавната Дума взимат по сто и петдесет хектара земя и организират триста и шестдесет прекрасни селища от нов тип. Всеки от тях не само на думи, а на дело показва на какво е способен.

И в Русия ще се появят първите триста и шестдесет оазиса, в които руснаците ще започнат да живеят в човешки условия. След това тези депутати ще приемат закони. И, естествено, няма да бъде гласуван нито един закон, който вреди на околната среда.

Те ще напишат закони, които действително ще гарантират на всеки гражданин правото да получи своето малко късче Родина. И ще пазят това право, защото и те ще имат своя Родина.