Владимир Мегре
Енергията на живота (16)

Към евреите, към християните и не само към тях

Като се обръщам към евреите и към християните, аз се надявам на разбиране поне от страна на част от привържениците на тези две взаимноизключващи се идеологии. Разбирам, че далеч не всички осъзнават целта, поради която бях принуден да засегна тази тема.

Щом беше спомената темата за християните и евреите в предишната ми книга, веднага последваха някои обиди, а същността на казаното от Анастасия преследва едно-единствено нещо — да се разлее светлина, да се изяснят причините за конфликтите между народите; конфликти, които не спират в продължение на пет хилядолетия.

Когато работех върху тази книга, здравият разум ми подсказваше, че е по-добре да не засягам темата за евреите и християнството. Защо да дразня част от читателите и нещо повече — да ги настройвам срещу себе си? И въпреки това не смятам, че имам право да я пренебрегвам, колкото и неприятна да изглежда за някого.

Когато цитирах информацията за еврейските погроми, продължаващи вече хилядолетия, аз споменавах само исторически факти и, доколкото можех, се опитвах да не коментирам описаните обстоятелства и да не им давам субективна оценка.

Единствената ми цел беше да се опитам да предотвратя поредния едромащабен погром над евреите едновременно в няколко страни.

По своите мащаби този погром може да стане значително по-голям от онзи, който е бил осъществен по време на хитлерова Германия. Той е почти неизбежен. Може да го предотврати само едно-единствено нещо — да бъдат разбрани в достатъчна степен причините за предишните погроми и да бъдат предприети действия за отстраняване на тези причини.

Ще се постарая да не прибягвам до твърденията на отшелниците от сибирската тайга — Анастасия и нейните дядовци, — макар че лично за мен с всяка изминала година те имат все по-голяма тежест.

За останалите хора те могат да изглеждат само като измислица. Ще се постарая да формирам доказателства от всички известни факти или от тези, в чието съществуване при добро желание може да се убеди всеки.

И така, както е известно от историческите източници, погромите над евреите са започнали по времето на египетските фараони. През последното хилядолетие те са ставали периодично — примерно, един път на сто години. Извършвали се в различни страни, които вече са били християнски. И с всяко следващо столетие ставали все по-мащабни. Последната акция с голям мащаб за унищожаването на евреите е била извършена от хитлерова Германия в периода 1939–1945 година. Евреите били изгаряни в пещите на концлагерите, разстрелвани, отравяни с газ. По различни данни в този период били унищожени около шест милиона евреи.

Повтарящите се събития, свързани с унищожаването на евреи в различни страни в продължение на хилядолетия, ясно и убедително говори за съществуването на някакви причини, предизвикващи тези събития, но някой много внимателно се стреми да замаскира именно истинските причини.

Пресата, радиото и телевизията се опитват да не засягат тази толкова остра тема. Дори само един намек за нея в средствата за масова информация се окачествява като разпалване на вражда между народите.

Всъщност за разпалване на вражда може да послужи мълчанието по острите въпроси, които тревожат обществото.

А за това, че обществото се вълнува от еврейския въпрос, свидетелстват много факти. На много хора е известно публичното изказване на руския генерал, депутат от Държавната дума, който заяви от трибуната на митинг: „Всички евреи вън от Русия.“

Редица депутати от Държавната Дума порицаха генерала. Естествено, в пресата не му дадоха думата. Никой не влезе в полемика с него. Защо? Да не би пък този генерал, който се придържа към такова мнение, да е единствен в Русия и да не си струва да се хаби скъпоценното ефирно време за спор на цялото общество с един човек?

Смея да твърдя, че не е единствен. Те са много и сред генералите, и сред чиновниците, и сред младежта. Броят на хората, смятащи, че за всички нещастия са виновни евреите, расте от ден на ден. Мълчанието на пресата дава възможност критичната маса да се натрупва. Ще цитирам цифри, които достатъчно красноречиво свидетелстват за това.

Като се започне от 1992 година различни издателства в Русия пуснаха на пазара повече от петдесет книги, разобличаващи евреите. В тази доста сериозна цифра не влизат стотиците самиздателски материали, многочислени вестници и списания. Тези издания не стоят по рафтовете в книжарниците, не събират прах в складовете за книги. Те преминават от ръка на ръка. Много от тях се изпокъсват от четене. Тези издания се разпространяват чрез системата „до поискване“. А това, че въпросът, който вълнува множество хора, не се обсъжда в пресата, се оценява от тях просто — „цялата преса е в ръцете на евреите“. Аргументите им са такива, че за неподготвен човек е трудно да спори с тях.

* * *

В купето на влака, с който се връщах от Санкт Петербург в Москва, влязоха двама мъже и младо девойче. Мъжете бяха облечени в рубашки с тъмен цвят, запасани с широки офицерски колани. По всичко си личеше, че са изморени от някакви бурни събития. Легнаха да си почиват на горните легла.

Поговорих с девойката, която също беше облечена така строго. Стана ясно, че те се връщат, както тя каза, от конгрес на „патриотичните сили на Русия“.

— И какви задачи бяха поставени на вашия конгрес? — попитах девойката.

— Борбата срещу световното еврейство — гордо отговори тя.

— Как бихте могли да се борите с някой, който се намира в Европа, в Америка, при положение че се намирате в Русия?

— Наши привърженици има и в Европа, и в Америка. Не с всички имаме контакт, но познаваме много движения, които споделят нашите възгледи. Скоро срещу световното еврейство ще се обединят патриотите от различни страни.

Девойката беше приказлива, говореше смело и откровено. Дали по поръчение, или по собствена инициатива тя изпълняваше ролята на агитатор на своето, както смяташе, „патриотично“ движение.

Попитах я:

— Кажете, а лично на вас евреите навредили ли са ви по някакъв начин?

— Разбира се, че са ми навредили. Заради тях съм принудена да живея в бедна и мръсна страна, която се прекланя пред Запада и се храни с неговите огризки.

— А защо смятате, че евреите са причина за несполуките в страната?

— Защото програмата им за действие е такава — да излъжат, да окрадат една страна, след това друга, трета. А щом първата се изправи на крака, отново да я окрадат. Че те не ни смятат за хора. Ето, прочетете какво е написано тук. Това е извадка с някои цитати от техния Талмуд^[1]. Тя ми подаде тънка брошура, като я разтвори на определено място и аз започнах да чета.

Няма да ви цитирам тези извадки, защото тогава, по време на разговора, ми беше трудно да преценя доколко те съответстват на казаното в Талмуда. Но това, че според Стария завет на евреите се предлага да се смятат за избран народ, ми беше известно. Работата е в друго. Поразен от яростната агресия на младата „патриотка“, аз си помислих, че в края на краищата, истината трябва да се погледне в очите.

Причините за непрекъсващите конфликти в много страни се крият в това, че в едно и също общество съществуват едновременно две религии, които взаимно се изключват.

Хайде да поразсъждаваме какво нещо е религията. Тя преди всичко е идеология, оформяща определен тип човек, която го включва в определена програма за действие.

Религията (в случая на еврейския народ) определя този народ като единствено богоизбран и даже конкретизира, регламентира неговите действия спрямо другите народи.

В християнството се казва, че християнинът е роб и само след земния живот някои от християните могат да си почиват в рая. За богатите е трудно да попаднат там. Трябва да обичаш ближния си и да делиш имуществото си с него.

В Талмуда се казва: „Всичко е твое“; в Библията — „Раздай всичко“. Добра комбинация! Тези две взаимноизключващи се идеологии, както ни е известно, са излезли от едно място, от Израел. Но това не означава, че тези, които са ги разработили, задължително са евреи. Важно е съвсем друго нещо — неизбежността на конфликта.

Това, че конфликтът между привържениците на двете идеологии е неизбежен, може добре да се проследи в поведението на малките деца. Ако кажем на едно дете, че всички играчки, които види, принадлежат само на него, а на друго внушим, че то трябва да даде на някого своите играчки (когато те му потрябват), какво ще стане?

Детето може и да се съгласи един-два пъти да ги даде, но в никакъв случай няма да изпита любов към този, който ги е взел. След това ще поиска да си ги върне, ще протегне ръчичката си, но нищо няма да му дадат. Като резултат то ще заплаче и ще се опита да използва сила.

Излиза, че с помощта на двете различни идеологии се предопределя конфликтът дори между децата, които ще се родят в бъдеще. В този случай националността не играе никаква роля. Ако направят всички евреи християни, а славянските народи — евреи, пак ще стават подобни конфликти.

Помежду си не воюват постоянно различните националности, а различните идеологии, „използващи“ националностите!

Неведнъж ни се е случвало да чуваме дори от много културни и просветени хора за необходимостта от търпимост към различните вероизповедания. Държавната Дума прие закон, наказващ онези, които разпалват национална и религиозна неприязън. Ние виждаме по телевизията как лидерите на различни духовни школи присъстват заедно на светските правителствени приеми.

Изглежда, сякаш всичко е наред, интелигентно и правилно, но от това екстремизмът съвсем не намалява. Показват ни минирани плакати с надпис „Бий ги“. Чуваме информация за взривове край седалищата на обществени организации…

Какво става всъщност? Всичко е много просто. Само с красиви думи и призиви не е възможно да се промени положението.

И не само това, благодарение на тях то само се утежнява, умело се маскира зад тези думи. Маскира се, за да взриви, да унищожи държавата в часа „хикс“.

* * *

„Нека се отнасяме с търпимост към всички вероизповедания.“ Хайде. Аз например, а мисля, че и много други хора, не съм против търпимостта.

Но какво става в този случай със самите вероизповедания? Ами ето какво — всяко от тях с всички сили се стреми да набере колкото се може по-бързо голяма сила, да привлече на своя страна колкото се може повече привърженици. Като резултат, смятайки, че са завоювали достатъчно стабилни позиции, двете идеологии непременно влизат в двубой. За това свидетелства ясно историята на безкрайните конфликти, но човечеството като кодирано продължава с векове да натиска едни и същи гребла.

Дали са знаели за това жреците, създатели на двете идеологии? Знаели са. Не може да не са знаели тези, които са способни да оказват психологическо влияние върху много хора от различни страни; онези, които могат така добре да кодират хората. Те действително ли са искали да ощастливят еврейския народ като са му говорили, че е избран? Историята показва, че целта е била съвършено друга. В продължение на векове еврейският народ се използва като разменна карта, като изкупителна жертва, като щит, който не позволява на хората да насочат вниманието си към онези, които „играят играта си“, като използват и евреите, и християните в ролята на пешки в проста партия шах. И на едните, и на другите това кодиране носи само страдание.

Преценете сами към какво се движи всичко сега. В света се натрупва все повече агресивна енергия. Продължава конфликтът между Израел и Палестина. Като използва военна техника и поддръжката на САЩ, Израел може да окупира Палестина и да накара палестинците да се подчинят на неговите искания, но това съвсем няма да означава поява на взаимно уважение между двата народа, живеещи в съседство. Точно обратното, в целия мюсюлмански свят рязко ще се увеличи енергията на агресията, насочена към евреите. Тази енергия задължително ще се прояви, включително и в непрекъсващи терористични актове на територията на Израел и на САЩ. Но работата не е само в прекия израелско-палестински конфликт.

За много хора на планетата става все по-очевидна безизходицата в развитието на земната цивилизация. СПИН, наркоманията, престъпността, техногенните катастрофи поглъщат хората. Огромна част от хората на планетата са лишени от възможността да употребяват храна, която не вреди на здравето, да пият чиста вода, да дишат чист, а не замърсен въздух.

А какво ще стане, ако се появи информация за истинската причина за социалните и техногенни катаклизми; ако се появят лидери, които ще покажат истинските виновници за угнетяващата ситуация на планетата, които ще разкрият играта на жреците, на целите и задачите им?

Именно от това се страхуват световните идеолози. Затова, като се стараят да не допуснат всенародния гняв да се насочи към тях, те подхвърлят все тази изпитана карта — евреите. С една дума, те са виновни за всичко — дръжте ги. А в гнева си масите се нахвърлят безразборно върху всички евреи. Така е било неведнъж през вековете. Нахвърлят се, като смятат, че ликвидират злото, но в действителност само „изпускат парата“.