Владимир Мегре
Енергията на живота (9)

Божествената вяра

— На теб ти е известно, че Земята и всичко, що расте на нея и живее, както и всичките процеси, и дъждът, и снегът, и вятърът от Него изначално са замислени. Нашият създател — Великият разум — в порива на вдъхновение е сътворил велико творение. Като завършек Той успял да сътвори подобния на Себе си човек.

От времето на сътворението много същности оставали със съмнението — действително ли Бог е създал човека като ненадминато творение в цялата Вселена? И съответства ли на действителността твърдението Божие, че равен е човекът на самия Бог, а не на многото вселенски същности?

Както сам Бог е заявил: „Той е Мой образ и подобие, Аз всичко съм му дал и в бъдеще помисленото също му го давам“. Бог искал да види Своето създание — човека — подобен на Себе си.

А сега погледни съвременното човечество. Много хора говорят за Бога. Говорят за силата на своята любов към Създателя. И сами лъжат себе си, защото не можеш да обичаш някого, без да го виждаш, без да го чувстваш, без да го разбираш.

Много хора казват: „Аз вярвам в Бога.“ А все пак конкретно в какво вярват? Вярват в това, че Бог съществува ли? Но това е доста примитивно съзнание. Човек, който казва: „Аз вярвам, че Бог съществува“, фактически си признава, че той не чувства, не разбира Бога, а само вярва в Неговото съществуване.

Ако те разбират, че Бог е всемогъщ, добър и любещ родител, тогава какво правят за Бога освен да изричат думи? Рушат Неговите творения, изолират се от света, създаден от техния Баща, зад каменните стени на манастирите. Измислили са и са изпонаписали хиляди трактати. И навсякъде едно и също. В трактатите се говори, че трябва да се покланяме на Бога. Всъщност е неизвестно на кого се покланят.

А сега, Владимире, си представи състоянието на Бога, който наблюдава цялата тази вакханалия. Ако се постараеш, ще можеш да си представиш това състояние. Та Бог притежава всички чувства, които има човекът, само че при Него те са по-силни, по-изострени и по-чисти. Ти и със сегашните си човешки, родителски чувства можеш да си представиш състоянието на нашия Родител, на нашия Създател.

Гледа Той Своите деца, а единственото, което те правят, е да ридаят: „Ние Те обичаме, само ни дай още от Твоята милост. Ние сме Твои роби, ние сме немощни и неразумни, ние сме глупави, Господи, помогни ни.“

Нима могат така да се държат създания, подобни на Бога? Какво може да причини по-голяма болка на родителя от тези безпомощни стенания на децата му? Ето защо у вселенските същности са се появили съмнения в съвършенството на Божиите творения.

— Но кой, как и кога е успял да подведе така човека?

— Да измами човека може само равния на него по сила на мисълта — самият човек.

Жреците са насочили човека по пътя на деградацията. Те възнамерявали да докажат на Бога, че са в състояние да управляват цялото човечество. А човешките стонове и мъки ще накарат Бога да влезе в диалог с тях. Те смятали така, защото знаели: Бог не говори никога с никого, не се намесва в човешките съдби, всички съдби се определят от собствения избор. Но ако човечеството стигне до гибел, Бог може би ще влезе в преговори с онези, които водят човечеството към пропаст, за да предотврати падението; с онези, които влияят на човешката психика. Ще постъпи така заради човечеството.

Изминали хилядолетия. Бог не влизал в диалог с жреците и не правел нови чудеса, за да вразуми всички хора. И сега първо моят баща, а след това и аз разбрахме защо. Ако той беше направил това, ако Бог се беше намесил в човешкия живот, Той сам би потвърдил предположенията на вселенските същности, че човекът не е съвършен.

Но най-важното — Неговото вмешателство би убило окончателно вярата на човека в самия себе си. Човекът окончателно би престанал да открива в себе си Божествените начала, надявайки се само на помощ отвън.

И Той чакал и вярвал в Своите деца, наблюдавал какво се случва и страдал, търпял насмешките и подигравките по Свой адрес. Той вярвал в Своето творение — човека. Неговата вяра е действително Божествена вяра.

Жреците се надявали, че развръзката може да настъпи мигове преди мащабната катастрофа. Надявали се, че замисленото от тях ще се осъществи. И никой от тях не очаквал, че само един човек, млада жена, за броени години ще разруши плановете им, хилядолетните им усилия и ще обърне човечеството към Божествените първоизточници.

* * *

Този обрат осъществи Анастасия. Тя показа на Вселената силата на Божието творение, на Божествената мъдрост. И може би за първи път… Ти само се задълбочи, представи си, Владимире, величието, значимостта на събитието. За първи път от момента на земното сътворение нашият Баща чу думи за съвършенството на Своето творение.

Моделираното от Анастасия прекрасно бъдеще вече живее в пространството, всеки момент то се конкретизира от много хора, които започват да разбират своята същност и предназначение и материализацията неизбежно ще настъпи.

— Но кога ще настъпи? Нали жреците също могат да действат и да пречат?

— Но не и върховните. Сега трябва да се превъзмогне програмата, сътворена от жреците. Преди да си отиде, баща ми говори с единия от тях. Жреците никога не се срещат помежду си. Те се намират в различни краища на Земята, но могат да общуват от разстояние, като чувстват помежду си помислите си.

Моят баща стоеше на един малък хълм. Утринният лъч вече се плъзгаше по короните на кедрите, осветяваше лицето и фигурата му. Чувах как звучи в пространството беззвучния диалог:

— Аз, Мойсей, съм потомък на онази династия, която е управлявала съдбините на хората в продължение на хиляди години. Аз съм техният потомък и родоначалник. Към теб, върховен що се определяш, се обръщам, без да моля. Недей усилията свои да хабиш, като противодействаш на Анастасия.

Не отговарят всичките стремежи на внучката ми на нашите помисли и замисли. Несъответствията нейни ми харесват, допадат те на моята душа. Аз съм Мойсей и аз съм жрец, по сила ний сме равни, със себе си ще защитя аз мойта внучка.

А отговорът, даден от върховния жрец, бил такъв:

— Да, Мойсей, по сила ний сме равни. И затова аз зная: не нападки и обвинения очакваш ти от мен, а съвет. Аз съм този, който мисли днес как да й се помогне, как да се спре чудовищната система. Ние създадохме чудовище и то е по-силно от нас. Нали и ти участва в създаването му? То поглъщаше децата и тъпчеше човешките тела в продължение на не едно хилядолетие. За да го спрем, сега ще са необходими усилията ни, и то столетия наред.

Но мисълта на твойта внучка е по-стремителна от нашите. Тя за година сама твори хилядолетие. Сега да й помогне или навреди не е по силите на никого от нас. Единственото, в което съм уверен, е, че ний сме длъжни начина си на живот да сътворим по образа начертан от твойта внучка. И всички свои знания в сътворението си да вложим, за хората да станем ний нагледен пример.

Жреците помежду си не говорели многословно, но казаното имало голям смисъл.

— Мисля, че диалогът между жреците няма да бъде разбираем за всички. На мен например не ми е ясно какъв е този звяр, който е изяждал децата. И защо те желаят да помогнат на Анастасия? И баща ви, и върховните жреци, въпреки това казват, че не са в състояние да помогнат.

— Всичко е в скоростта на мисленето, Владимире.

— В скоростта ли? Но защо е толкова важна тя? Каква е взаимовръзката?