Владимир Мегре
Енергията на живота (17)

В дълбините на историята

Разказът на дядото на Анастасия ме порази със своята невероятност и простота на доказателствата. Впоследствие сравних неговите изводи с други източници и бях поразен от съвпадението на фактите — факти, които водеха логическото мислене към определени изводи. И в по-нататъшното си повествование ще се постарая да съвместя изводите на дядото на Анастасия с другите източници.

В периода между 30-тата и 100-та година от нашата ера малки групи от вярващи евреи и неверници, които живеят както в Израел (Палестина), така и в пределите на Римската империя, започнали да се обединяват в самостоятелно течение вътре в самия юдаизъм — възникнала малка християнска община от хора, които вярвали свято в заветите на Иисус Христос и в Неговото скорошно възкръсване.

Този факт се потвърждава от много исторически монографии, в това число и от самата Библия. С една дума, фактът, че мощното християнско учение е започнало от събранията на малка еврейска община е потвърден.

Но нека сега се опитаме да определим по какъв начин учението на тази малка община изведнъж се е внедрило в Римската империя, в днешната Европа и в Русия. Въобще откъде и как е станало известно за него в много страни, след като дори в Израел за него са знаели малко хора?

По думите на дядото на Анастасия жреците, които по онова време ръководели евреите, забелязали, че при определено доразвиване, по-точно, преработка на християнското учение, то ще може да формира човек от робски тип, който ще се управлява лесно.

Човекът биоробот е такъв човек, който се е съгласил, разбира се, не съвсем доброволно, а под въздействието на специална окултна програма, да вярва в някакъв нереален свят. А тъй като нереален свят се изгражда от някого с определена цел, този някой твърди, че знае законите му и иска от човека да им се подчинява. А фактически го подчинява лично на себе си.

По-нататък жреците на юдаизма, които по това време вече притежавали не само знания, но и практически опит във внедряването на необходимите им видове учения сред масите, подготвили стотици проповедници от средата на християните, снабдили ги с пари и ги насочили към различни страни, за да внедряват необходимото им учение.

Като косвено доказателство за този факт може да послужи това, че в края на второто столетие от нашата ера еврейските християнски общини изведнъж разгърнали много широка мисионерска дейност в различни страни. А тя била предшествана от усилена евангелизация (издаване и тиражиране на християнската еврейска Библия).

На всички е добре известно, че издаването на книги и днес изисква доста пари. А в онези древни времена производството на всяка книга изисквало не просто пари, а много големи пари. Доста средства били необходими и за пътуването в други страни. Такива пътешествия можели да си позволят търговците или богатите знатни хора.

Тогава по какъв начин е осъществила такава едромащабна и скъпа операция една община, в която влизали предимно селски жители?

Разбира се, че те са получили квалифицирана теоретична подготовка и голямо финансиране. Вниманието на жреците към обикновения вярващ селянин, моралната и материалната подкрепа го превръщали във фанатик.

Представете си само един израелски селянин, на който изведнъж казват: „Ние виждаме в теб велик мисионер и проповедник. Ти малко ще се изучиш, ще получиш пари и след това ще учиш народа, но… но не само в нашата страна. Трябва да отидеш и в други държави.“

И те се понаучили, получили пари и тръгнали. Заминали по другите страни. Какъв бил резултатът? Дали са успели? Ни най-малко. Населението на всички страни отхвърлило еврейските проповедници. И не само ги отхвърлило. Отначало ги слушали, след това просто ги молили да си тръгнат, прекалено нахалните ги биели и насъсквали кучетата срещу тях.

За това свидетелстват многобройни факти в историята на Римската империя от онова време, накъдето били насочени основните сили на проповедниците.

В резултат на едромащабната акция в редица места в Римската империя били организирани мрежи от християнски общини, но те по никакъв начин не влияели на основните традиционни вярвания.

Древният Рим бил езически и си останал такъв. Тези секти не оказали никакво влияние и на политическия живот в империята, и на формирането на човека от нов тип, на роба-биоробот, за който мечтаели жреците.

Римските императори не обръщали внимание на проповедниците от първата вълна и не ги покровителствали. Император Нерон, който се отнасял спокойно към различните езически вярвания, не зачитал единствено християните. От своите територии гонели християните императорите Дионис (249–251), Диоклетиан (284–285) и Галерий (305–311) — един от главните им преследвачи.

Успех бил постигнат едва при втората проповедническа вълна. Те вече не били фанатици на вярата. Жреците ги подготвили по такъв начин, че от една страна, те можели да говорят убедително за вярата, а от друга — притежавали знанията на психолози, които могат да въздействат на човека, като използват стремежите му за свои цели.

В задачата на проповедниците от втората вълна се включвало изключително въздействие върху управниците. Те трябвало да ги убедят в това, че християнската вяра ще укрепи властта им, ще я направи вечна, че държавата ще бъде изцяло управляема, контролируема и процъфтяваща.

С тази цел били въведени и доктрините: „Цялата власт е от Бога“, „Управникът е наместник на Бога на Земята“.

Изповедта давала възможност да се контролират мислите, надеждите и постъпките на всеки член на страната. С една дума, започнали да убеждават управниците, че въвеждането на християнството в държавата ще създаде най-удобните условия за нейното управление.

Външно всичко изглеждало точно така, но само външно. Управниците, които се поддали на тези уловки, не подозирали, че всъщност те самите попадат под управлението на други сили.

Християнството в Римската империя започнало да укрепва забележимо от 312 година, когато те успели да убедят император Константин в ползата за самия него от наличието на християнски църкви в държавата. Константин се съгласил да ги покровителства, като поддържал в същото време и храмовете на римските богове.

В резултат на това положението на християнската църква в Римската империя се подобрило значително, богатствата се умножили, а следващите поколения християнски епископи придобили могъществото на римски сенатори.

Този факт и много следващи факти говорят, че това учение не е могло да се развива и да оказва някакво сериозно влияние върху обществото без поддръжката на светските управници. Неговите лидери също винаги се стремели към властта.

Могъществото на Римската църква е огромно и днес, но вече я няма Римската империя. Случайност ли е това? Изключение от правилото ли е, или закономерност? Отговор може да даде историята на държавите през следващите векове и до днес.

Никой не би могъл да назове нито една държава на тази планета, която да е процъфтявала след идването на християнството. И обратното, може да се изредят много държави, сполетени от печалната участ на Римската империя.

И още един интересен исторически факт — абсолютно във всички страни, приели християнството, скоро след това се появявали евреи с нехристиянско вероизповедание, които разгръщали доста странна дейност. Те необикновено лесно забогатявали.

Дейността им във всички християнски държави придобивала толкова мащабен характер, че не можела да остане незабелязана както от народа, така и от правителствата на тези страни.

Когато тя достигала кулминацията си в дадена страна, народът започвал да избива евреите, а правителството — да ги гони от страната.

Известни са многобройни факти за еврейски погроми в различни християнски страни още в началото на второто хилядолетие от нашата ера.

През 1096 година били изгонени и разгромени десетки еврейски общини по поречието на Рейн; през 1290 година изгонили евреите от Англия; в края на XIV век в Испания били избити повече от 100 хиляди евреи. Истина е, че след известно време евреите отново се връщали скришом в тези страни.

Списъкът от исторически факти може значително да се продължи. Но защо? И така е абсолютно ясно, че постоянно повтарящите се в продължение на много столетия подобни ситуации са програмирани.

А тъй като загубите се понасят от представителите на християнския свят и от самите евреи, значи съществува трето действащо лице, което не търпи загуби. За това трето лице и човекът от християнския свят, и евреинът са само биороботи, които могат лесно да се манипулират.

Кое е това трето лице? Историците, които се опитват да стигнат до същността, до корените на събитията в света за непрекъсващата се вакханалия в продължение на хилядолетия посочват само евреите.

Излиза, че те са виновни за всичко. Но ако съществува трета сила, тогава както евреите, така и християните са само марионетки — биороботи в ръцете й.

Все пак дали е възможно да се определи и докаже днес нейното съществуване? Разбира се, че е възможно.

А с помощта на какво? С помощта на историческите факти и логическото мислене. Преценете сами.

* * *

Сред евреите има един род, съсловие, националност, каста (може да се нарече както искате — същността не е в името), ще наречем тези хора за удобство „левити“. Има исторически източници, които сочат, че родоначалници на левитите са египетските жреци. Като се опираме на по-известните за много хора източници и конкретно на Стария завет, можем да видим, че левитите са били в особено положение.

Според израелските закони например те не участвали във военни действия; не били длъжни да плащат на никого никакви налози и данъци. При преброяването на населението, левитите не били включвани в списъците.

При изграждането на лагери по време на походите, израелските родове, наброяващи от 50 до 150 хиляди човека, се разполагали в кръг. Всеки имал предварително определено място. Посочвало се къде да се разположи станът — дали на север, юг, запад или на изток и къде да се постави охраната. Мястото за разполагане на левитите било винаги в центъра. Фактически в задълженията на всички израелски родове се включвала и охраната на левитите.

И с какво се занимавали представителите на това съсловие левити? В задълженията им влизало да назначават свещенослужители от своите редове, да следят за изпълнението на установените за евреите закони. Тези закони регламентирали какво да се яде, как да се постъпва с неверниците, накъде да се върви.

Строг конкретен регламент, определял целия ден — от сутринта до вечерта. В него се посочвало къде, кой, в кои земи да се намира и с кого да воюва. По този начин фактически управници на еврейския народ се явявали левитите. И съдейки по всичко, те са били доста квалифицирани ръководители.

Трудно е да се каже дали самите левити са били евреи. Далеч не всички закони, към които трябвало да се придържа всеки евреин, важели за левитите. Задължителният за всички евреи закон за обрязването на осмия ден след раждането за тях не бил задължителен.

По този начин, като знаели тайните науки на египетските жреци и имали възможност да се занимават с експерименти, да наблюдават и да размислят, освободените от военна служба и обичайните за всички всекидневни задължения, те можели поколение след поколение, включително и до днес, да усъвършенстват знанията си.

„Как така и до ден-днешен? — може да се усъмни някой. — Не сме чували нищо за такава националност или съсловие — левити. За англичаните, за руснаците, за французите всички са чували, а кой знае защо левитите — най-умните и при това управляващи света — са малко известни.“

Ами, защото както египетските жреци навремето, така и те трябва да остават в сянка. Ако се случи нещо, всички претенции ще бъдат към евреите — изпълнителите на тяхната воля.

Ето защо бият и унищожават евреите в продължение на хилядолетия в различни страни на света. Защо ги унищожават? За това, че евреите по най-различни начини се опитват да спечелят колкото се може повече пари. И много от тях успяват.

Е, и какво общо имат с това левитите? Каква им е ползата или какъв интерес имат, ако евреите в Англия, Испания или Русия провеждат своя политика и прехвърлят съществена част от държавните или частни средства в своя банка? С една дума, ако ги присвоят. Народът и правителствата на тази или онази страна ще разберат за неблагопристойните деяния, ще започнат да бият евреите или просто ще се държат лошо с тях. Та нали така може да стигнат и до левитите? С една дума, може да ни се стори, че в действията на мъдрите левити няма логика. И няма за какво да помагат с мъдри съвети на евреите, да организират за тях хитри комбинации, да манипулират цели държави.

Оказва се, че има защо. Има директен, прост и конкретен интерес. Парите! Богатите евреи, в която и страна да се намират, са задължени да дават част от своите доходи на левитите. Доказателства? Моля! Съгласно Стария завет израелците трябва да дават една десета част от своя доход на левитите. Всъщност това звучи така:

„Всички възвишаеми приноси от светите неща, които Израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; аз съм твоят дял и твоето наследство между Израилтяните. А на Левийците, ето, аз давам в наследство всичките десятъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане. Израилтяните да не пристъпват вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях та измрат. Но Левитите да вършат службата в шатъра за срещане и те да носят виновността си; вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между Израилтяните. Защото десятъците, които Израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на Левитите; затова рекох за тях, те да нямат наследство между Израилтяните.

И Господ говори на Моисея, казвайки: Говори на Левитите, казвайки им, когато зимате от Израилтяните десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десятък от десятъка за възвишаем принос Господу. И тия ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина. Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десятъци, които зимате от Израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу. От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях. Затова, да им речеш, когато принасяте най-добрата част от тях, останалото ще се счита за Левитите като доход от гумното и като доход от лина. Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане.“ (Библ. Числа. Гл. 18,19–31)

Някой ще си помисли: „А какво общо имат днешният ден и Старият завет с отпреди повече от две хиляди години?“ На което може да се отговори така. А нима днес сред евреите няма вече вярващи, свещенослужители и равинат? Разбира се, че има! И, разбира се, мнозинството от евреите спазва религиозните канони. А щом е така, опитайте се да си представите с какъв колосален капитал, разпределен в банките на различни страни, разполагат левитите.

При това няма защо да се тревожат за съхраняването и умножаването на своите капитали. Много от банкерите в различните страни са евреи и това е тяхна задача. Разбира се, в определен момент левитите могат да подскажат къде е по-добре да се вложат парите, кои режими, групировки, опозиции на дадено правителство да се поддържат или, обратното, да се унищожат чрез финансови интриги.

Човек можеше да се усъмни в информацията на Анастасия затова, че човешкото общество се управлява само от няколко жреци. Но сега, когато логическата верига се подреди, не следва да има съмнения у хората, които са в състояние да мислят логически. Тук фанатиците не влизат в сметката.

А логиката се състои в следното. Под ръководството на жреците от Египет излизат милиони евреи. Най-близки помощници на жреците са левитите, на които е възложена задачата да формират от евреите определен тип човешки индивиди. За тази цел е създадена и специфична идеология — религия, която препоръчва серия от ритуали и своеобразен начин на живот.

Левитите успяват да изпълнят поставената им задача. Създадената преди няколко хилядолетия идеология господства над евреите и днес. Тя ги прави различни от хората от другите националности на Земята.

Един от основните постулати на тази идеология твърди, че Бог е определил в качеството си на избран народ единствено евреите измежду всички други народи, които населяват Земята.

И така, идеологията съществува и днес, съществуват евреите, конфликтите продължават. Евреите са наблюдавани от много хора. Но къде са левитите? Чуваме ли нещо за тях? Почти не чуваме, но те съществуват. И в това се състои тяхната хитрост или мъдрост.

А сега си представете, че на Земята има съдружие от хора, които владеят езотеричните знания в много по-голяма степен от останалите. Те са придобили през хилядолетията все по-голям и по-голям практически опит за въздействие върху масите. Може ли да се сравни с тях някой институт в която и да е държава, който се занимава с проблемите на развитието на страната, с формирането на идеологии? Не е възможно по ред причини. Левитите са предавали езотеричните знания на своите потомци по наследство. Предават ги и днес. Съвременната наука отхвърля езотеричните знания, а следователно не ги изследва, най-малкото не се занимава сериозно с тях.

Такова абсурдно положение не е случайно. Защо е абсурдно ли? Сами преценете.

От една страна, дадена държава признава официално някои религии, а това всъщност е чиста проба езотерика. Дори им дава привилегии за тяхното материално развитие. От друга страна, тя не създава условия на своята наука за изследване на езотеричните направления. Следователно на територията на тази държава са легализирани структури, които са в състояние да влияят на психиката на населението, но светското правителство има доста смътна представа в какво се изразява това влияние в реалния живот. Тогава кой управлява и кого управляват?

И второ, правителството и всички мислещи хора в държавата могат да се опитат да си извлекат урок от историята. Историята е много добро училище за живота. И именно затова тя трябва да се знае. Тези, които управляват света, я познават прекрасно. Но за по-голямата част от хората, в това число и за правителствата, историята на държавата, в която те живеят, не е известна. Нещо повече — тя е изкривена. Това много добре може да се види, ако се вземе за пример Русия.

* * *

Не беше отдавна времето, когато в училищата, в институтите, в изкуството и особено в литературата, се твърдеше колко ужасен е бил животът на нашите баби и дядовци в царска Русия. Повечето хора вярваха свято в това. Болшинството не само вярваше, но и се възхищаваше от тези, които ни отърваха от ужаса на царизма. За много хора комисарите в кожени якета станаха герои и кумири, а поповете — символ на мракобесието.

И изведнъж пред очите ни, забележете не през две-три поколения или столетия, а направо пред очите ни историята се смени. Оказа се, че комисарите с кожени якета са били бандити, че народът е бил подложен на геноцид. И след царизма ние сме живели в най-ужасната, най-тоталитарната държава в света. И отново повечето хора повярваха в това. И отново мнозинството се възхити от тези, които го освободиха от потисничеството на тоталитарната държава.

Нямам намерение да правя преценка кой от режимите е по-лош и кой по-добър, но бих искал всички заедно да размислим за рязката промяна, за полюсното изменение в нашето съзнание за много кратко време. Замисляли ли сте се защо то се променя така? Дали измененията стават сами или под нечие въздействие?

Не е трудно да се досетим — върху нашето съзнание от много отдавна са въздействали с лекота, въздействат и днес. Ние сме като опитни зайчета в нечии ръце.

Само майсторите на въздействието се съревновават помежду си.

Но нека поне да се опитаме да разберем каква е истината за тази действителност. Да се опитаме да определим историческата действителност не според нечии думи, а чрез собствените си разсъждения.

Обърнете внимание, ние можем всеки ден да гледаме по няколко канала на телевизията как умело изневеряват мъжете на жените си, и обратното. Предлагат ни да обсъждаме маса несъществени проблеми, но не дай си Боже някой от политиците, журналистите или писателите да засегне сериозна тема. Тя може само да се мерне и веднага ще потъне в кашата от интриги, клюки, клевети, стрелящи сериали и психотропна реклама.

Необходимо е да се направи сериозен анализ на преживяното, критичен анализ на днешното състояние на живота на хората на планетата и да се изработи план за бъдещето. Необходима е нова идеология — идеология, която да не противопоставя цели народи, а да ги обединява.

Но ако се каже хиляда пъти, че тя е необходима, ако даже се извика хиляда пъти, тя няма да се появи. Ако се съберат всички водещи учени в света и седнат заедно, за да я разработят, пак няма да се получи нищо. Ще се получи само един безкраен спор. Ако науката беше в състояние да създаде такава идеология, тя отдавна би я представила поне в една страна.

Анастасия — сега вече не е важно коя е тя. Важно е друго.

На фона на вакханалията Анастасия подари на света идеята за именията на рода. Сега вече става ясно, че тя представи с прости думи философията, новата идеология, която е била и си остава непоклатима в човешкото сърце от времето на сътворението.

Императорът и просякът, християнинът и евреинът, мюсюлманинът и шинтоистът, руснакът, китаецът или американецът винаги са намирали най-голямо спокойствие и благодат за душата си в лоното на Божествената природа.

Философията на Анастасия е философия на обединението не на думи, а на дело — в интерес на всички народи. Както показа животът, тя се възприема от хората от различни националности, в това число и от евреите. Аз имам документи, които свидетелстват за това.

И предлагам на еврейските аналитици, на християните и на идеолозите на патриотичните движения, на лидерите и на редовите членове на големите и малки религиозни общности да обсъдят нейните идеи, нейните философски стремежи.

Самото обсъждане вече е съзидателен процес, който може да доведе до единство на противоположностите, който може да ни насочи „към съвместно творчество и радост за всички при неговото съзерцаване“, както е искал това Бог.