Серия
Звънтящите кедри на Русия (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Родовая книга, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us


Кой възпитава децата ни?

В частната поликлиника беше закачена табела, която уведомяваше пациентите, че ще приема доктор на медицинските науки, специалист по детска психология — бяха посочени името, презимето и фамилията на лекаря. Препоръчаха ми го като един от най-добрите научни светила по въпросите на взаимоотношенията между децата и родителите. Записах се за прием последен, за да разполагам с време. Ако разговорът се окажеше полезен, щях да предложа на лекаря срещу допълнително заплащане да продължа разговора — беше важен за мен.

В кабинета зад бюрото седеше човек на пенсионна възраст с тъжно лице, който уморено подреждаше изписани листове в една папка. Той ми предложи да седна, постави пред себе си чист лист и произнесе:

— Слушам ви. Какви са проблемите?

За да не разказвам дългата история и за събитията след срещата ми с Анастасия в тайгата, се постарах да формулирам въпроса си колкото е възможно по-кратко:

— Александър Сергеевич, трябва да създам контакт с детето си, със сина си, който скоро ще навърши пет години.

— Смятате, че сте загубили контакта си с вашия син ли? — попита уморено и безучастно психологът.

— Разумен, съзнателен контакт почти не е имало. Така се случи, че след раждането му не съм бил с него. Виждал съм го като пеленаче, а после… Нито веднъж не съм говорил с него, той е започнал да осмисля живота без мен. До този момент сме живели разделено, но сега ми предстои среща и разговор с моя петгодишен син. Може би съществуват някакви начини, методи, които биха ми помогнали да предразположа детето към себе си? Има такива случаи — някой мъж се жени за жена, която вече има дете, и някак си успява да създаде добър контакт с него, става му баща и приятел.

— Разбира се, има начини, но те невинаги са еднакво ефективни. Много неща във взаимоотношенията между децата и родителите зависят от индивидуалностите, от характерите.

— Разбирам, но все пак бих искал да знам тези конкретни методи.

— Конкретните… Ами добре… Трябва да знаете, че и сами майката и детето вече са семейство. Когато се появите в семейството, се опитайте колкото се може по-малко да нарушавате създадения начин на живот. За известно време ще бъдете чужд човек за сина си. Трябва да се примирите с това. Вие самият отначало трябва да се поогледате и да разрешите и вас да ви опознаят. Постарайте се появяването ви да е свързано с изпълнението на желания и мечти на детето, които до този момент са били неизпълними. Разберете от майката за каква играчка е мечтало, но тя не е могла да му я купи. Не бива вие да купувате тази играчка. Просто някой път започнете разговор за своето детство за своите играчки и кажете, че и вие сте мечтали за тази играчка. Ако детето прояви интерес към разговора и каже, че желае да я има, тогава му предложете да отидете заедно до магазина, за да я купите. Важен е самият разговор, съвместното пътуване. Момченцето трябва да ви довери своята мечта, да ви разреши да участвате в нейното осъществяване.

— Примерът с играчките нещо не ми допада много. Моят син не е виждал досега играчки, които се продават в магазините.

— Странно… Значи не става? Хайде, миличък, давайте съвсем откровено. Ако искате да чуете съвет, който да ви е полезен, разкажете за взаимоотношенията си с жената, която ви е родила син. Коя е тя? Къде работи, къде живее? Какви доходи има семейството? Какво от ваша гледна точка е станало причина за раздялата ви?

Разбрах: за да чуя по-конкретни съвети от психолога, ще трябва да му разкажа за взаимоотношенията си с Анастасия, в които самият аз все още не бях вникнал. По тази причина не знаех как да ги изложа пред психолога. Без да казвам името й, му разказах следното:

— Тя живее в безлюден край в Сибир. Запознах се с нея случайно, когато бях там с търговска цел. В началото на перестройката се заех с бизнес в Сибир — пренасях с кораб по реката различни стоки, а обратно возех риба, кожи, диворастящи плодове.

— Ясно. Значи като Паратов — разхождал се по реката търговецът напук на всички.

— Не съм се разхождал, а работех. Предприемачите винаги си имат достатъчно грижи.

— Да допуснем, че е така, но вие, предприемачите, успявате и добре да се развличате.

— С тази жена не беше развлечение. Аз поисках да имам от нея син. И по-рано съм искал да имам син, но после като че ли забравих за това си желание. Годините минаваха… А ето, като я видях… Такава здрава, млада, красива… Сега повечето жени са някакви хилави, болнави, а тя — здрава, цъфтяща. И си помислих, че детето също ще бъде красиво и здраво. Тя роди син от мен. Отидох при тях, когато синът ми беше съвсем малък, още не можеше да ходи и да говори. Държах го на ръце. След това не съм общувал с него.

— А защо не сте общували с него?

Е, как да обясня на този човек в кратък разговор всичко това, което съм описал в няколко книги? Как да му кажа, че Анастасия отказа да напусне своята полянка в тайгата и да се пресели със сина ни в града, а аз не съм в състояние да живея в тайгата? И това, че именно тя не ми даваше възможност не само да му подарявам традиционните играчки, но и просто да общувам с него. Всяка година отивах в сибирската тайга, стигах до полянката, където живееха Анастасия и моят син, но така и не успях да го видя. Всеки път се случваше той да не е при нея, а при дядо си или при прадядо си, които живееха някъде в съседство, в дебрите на безкрайната сибирска тайга. Анастасия отказваше да ме заведе на гости при тях и дори нещо повече — всеки път упорито настояваше, че трябва преди това да съм се подготвил за разговора със сина си.

Опитвайки се да докосна темата за възпитанието на децата, задавах на много мои познати един и същи въпрос: „Разговарял ли си някога сериозно с детето си?“ Макар че беше съвсем обикновен, въпросът винаги предизвикваше недоумение и объркване.

В края на краищата ставаше ясно, че разговорите при всички са едни и същи: „Отивай да се храниш… Време е да спиш… Не прави бели… Прибери си играчките… Научи ли си уроците?…“

Детето израства, тръгва на училище, а никой не говори с него за смисъла на живота, за предназначението на човека или дори просто за това, какъв жизнен път му предстои. Дали много от родителите нямат време, или смятат, че подобен разговор не е важен, не е ясно. Може би си мислят, че още не е дошло времето за това, че ще успеят да поговорят по-късно. Но не успяват. Детето пораства…

Но ако самите ние не се опитваме дори да поговорим сериозно с децата си, кой ги възпитава тогава?

Защо Анастасия не ми разрешаваше да общувам с родния ми син през всичките тези години? Не беше ясно от какво се страхува или какво предотвратява.

И ето, настъпи денят, когато тя изведнъж попита: „Владимире, чувстваш ли се готов да се срещнеш със сина си и да поговориш с него?“ Аз й отговорих, че искам да се срещна, но не бях в състояние да произнеса думата „готов“.

През изминалите години четях всичко, което успявах да намеря за взаимоотношенията между родителите и децата. Пишех книги, изказвах се на конференции в различни страни, но почти не пишех и не говорех за най-важното, което ме интересуваше през всичките тези години — за възпитанието на децата и за взаимоотношенията на възрастното поколение с тях.

Осмислях множество съвети, прочетени в литературата за възпитанието на децата, но все по-често си спомнях фразата на Анастасия: възпитанието на децата е себевъзпитание. Дълго време не разбирах напълно смисъла на тази фраза, но в края на краищата направих ясен извод за себе си. Нашите деца не се възпитават от родителските наставления, не се възпитават в детската градина, училището и университетите. Нашите деца се възпитават от начина на живот — от нашия начин на живот, от начина на живот на обществото като цяло. И каквото да говорят родителите, учителите в училището или в което и да е друго образователно учреждение, каквито и мъдри системи на обучение да се използват, децата ще следват начина на живот, който се е наложил в живота на повечето хора.

Следователно, получава се така, че възпитанието на децата изцяло зависи от собственото ни разбиране за света, от това, как живееш самият ти, твоите родители и обществото като цяло. В едно болно, нещастно общество могат да се раждат само болни и нещастни деца.

— Ако вие не ми разкажете подробно за взаимоотношенията си с майката на вашия син, ще ми бъде трудно да ви дам действен съвет — прекъсна проточилата се пауза психологът.

— За това трябва дълго да се разказва. А накратко, животът се стече така, че няколко години не общувах със сина си и това е всичко.

— Добре, тогава кажете помагахте ли по някакъв начин материално на майката на вашия син през всичките тези години? Мисля, че материалната помощ за един предприемач е най-лесният знак на внимание към семейството.

— Не, не помагах. Тя смята, че има всичко необходимо.

— Какво, да не би да е много богата?

— Просто тя си има всичко.

— Александър Сергеевич рязко стана иззад бюрото си и бързо заговори:

— Тя живее в сибирската тайга. Води отшелнически живот. Нарича се Анастасия, вашият син е Володя, а вие сте Владимир Николаевич. Четох книгите ви, и то не един път.

— Да…

Вълнувайки се, Александър Сергеевич започна да се разхожда напред-назад из кабинета и после отново заговори:

— Така… Така… Нима аз намерих. Отгатнах. Моля ви, отговорете ми на един въпрос. Отговорете! Това е много важно за мен. За науката… Макар че не, не отговаряйте. Аз сам ще кажа. Започвам да разбирам… Уверен съм, че през всичките тези години след срещата с Анастасия вие интензивно сте изучавали психологията, философията. Постоянно сте мислили за възпитанието на децата. Така е, нали?

— Да.

— Но изводите, до които сте стигнали след прочитането на „умните“ книги и статии, не са ви удовлетворили. И тогава сте започнали да търсите отговорите в себе си или, с други думи, сте започнали да разсъждавате за подрастващото поколение, за възпитанието на децата.

— Сигурно е така, но повече мислех за сина си.

— То е неразделно свързано. Вие сте дошли при мен отчаян, без много да се надявате да получите отговори на въпросите си. Ако не ги получите от мен, ще продължите търсенето.

— Вероятно.

— Така… Разтърсващо… Ще ви кажа името на човека, който е неизмеримо по-силен и мъдър от мен.

— Кой е този човек и как мога да се добера до него?

— Този човек е вашата Анастасия, Владимир Нико-лаевич.

— Анастасия? Но в последно време тя говори много малко за възпитанието на децата. И именно тя не ми разрешаваше да общувам със сина си.

— Да, именно тя. До този момент не можех да намеря логичното обяснение за поведението. Невероятна постъпка. Любящата жена изведнъж заявява на бъдещия баща, че той не трябва да общува със сина си. Една ситуация, която е нестандартна и която не се е случвала по-рано. Но резултатът! Резултатът е разтърсващ. Та тя е успяла да накара… Не, тази дума не е подходяща за ситуацията. Анастасия успява да увлече… Кого? Извинете, да накара: един не особено образован предприемач да се заинтересува от психология, философия, от въпросите, свързани с възпитанието на децата. Вие сте мислили за това през всичките години. Самият факт, че идвате при мен, доказва това. През всичките тези години тя е възпитавала сама сина си, но едновременно с това е възпитавала и вас. Тя е подготвяла срещата на бащата със сина си.

— Сина си тя действително сама е възпитавала. Но що се отнася до мен — не смятам, че е така. Ние рядко се виждаме. И срещите ни са кратки.

— Но информацията, която тя ви подава по време на тези, както ги наричате, кратки срещи, вие осмисляте и досега. Разтърсваща информация. Вие, Владимир Николаевич, казвате, че Анастасия говори малко за възпитанието на децата, но това не е така.

Александър Сергеевич бързо се приближи към бюрото си и извади от чекмеджето дебела сива тетрадка, внимателно я поглади и продължи:

— Аз извадих от вашите книги всички изказвания на Анастасия за раждането и възпитанието на децата, като пропусках сюжетните подробности. Макар че може би напразно извадих цитатите от контекста. Безспорно сюжетът е важен за улесняване на възприемането им. В изказването на Анастасия е скрит велик, бих казал философски смисъл, мъдростта на древна култура. Склонен съм да предположа, и не само аз, че тези постулати са изложени в някаква древна книга, чиято възраст е милиони години. Думите на Анастасия се характеризират с дълбочина, с точност на изказа на най-значимите от наша гледна точка мисли, изложени в най-древните манускрипти и в съвременните трудове на учените. Когато извадих отделно всичко, което е свързано с раждането и възпитанието на човека…, се получи трактат, на който не може да се намери друг равен в света. Аз съм убеден, че въз основа на него ще бъдат защитени множество дисертации, ще бъдат дадени доста научни степени, ще се направят разтърсващи открития, но най-важното е друго — на Земята ще се появи нова раса, чието име е „Човек!“.

— Но човекът съществува и сега.

— Мисля, че от позиция на бъдещето фактът на съществуването на човека може да бъде поставен под съмнение.

— Как така? Нали ние с вас съществуваме, как може да се постави под съмнение нашето съществуване?

— Съществуват нашите тела, ние ги наричаме „хора“. Но съдържанието, психическото състояние на човешките индивиди в бъдеще ще се различават значително от сегашното и следователно, подчертавайки разликата, трябва да се промени името. Възможно е днешните хора да бъдат наречени „човекът от еди-кой си период“ или пък, родените в бъдеще, ще бъдат наименувани по друг начин.

— Нима всичко е толкова сериозно?

— И сериозно, и безспорно. Ето, вие сте прочели много книги, написани от учени, за възпитанието на децата. Кажете сега, от кой момент започва възпитанието на детето?

— Някои автори смятат, че трябва да започне при навършването на една година.

— Именно. В най-добрия случай от една година. Но Анастасия доказва, че човекът се формира още преди това… Сигурен съм, че сега си помислихте: „В утробата на майката.“ Но тя доказа, че родителите могат да формират бъдещото си дете още преди срещата на сперматозоида и яйцеклетката. И това е обяснено научно. Анастасия стои по-високо от всички съществуващи или когато и да е съществували на Земята психолози. Нейните изказвания са значими, те обхващат всички периоди на развитието и възпитанието на детето — преди зачеването, зачеването, утробния и т.н.

Тя засяга теми, които не са успели да осъзнаят нито древните мъдреци, нито съвременните учени. Тя акцентира върху това, без което е невъзможно да се роди и възпита пълноценен човек.

— Но аз не помня такова нещо. Не съм писал за периодите.

— Вие сте написали книги, свидетелстващи за събитията. Анастасия е разбирала, че ще пишете именно по този начин. А по-нататък е следващият й ход — тя сама е започнала да формира тези събития, като фактически е „облякла“ най-великия научен труд в увлекателна разказвателна форма. Тя е сътворявала вашата книга чрез своя живот, носейки на хората безценни знания.

Повечето читатели чувстват това интуитивно.

Много от тях са във възторг от книгите, но не могат да осъзнаят докрай причината за възхищението си, сверяват на подсъзнателно ниво информацията неизвестна до този момент за тях. Но тя може да се възприема и съзнателно. Сега ще ви го докажа. И така, пред нас е конспектът на изказванията на Анастасия зараждането на човека. Ние ги изучихме подробно и внимателно и ги коментирахме с колегата ми. Той е кандидат на медицинските науки, сексопатолог, приема пациенти в съседния кабинет. С него проведохме експерименти и анализирахме ситуацията.

Александър Сергеевич отвори тетрадката си и малко развълнувано и тържествено започна да говори:

— И така, началото… Периодът преди зачеването. В обозримото съвременно общество, минало и настояще, той почти не се разглежда като аспект на възпитанието на детето. Но днес е съвсем ясно — на Земята или някъде в безкрайните простори на Вселената е съществувала или съществува култура, при която взаимоотношенията на мъжа и жената са били неизмеримо по-съвършени от днешните. И времето преди зачеването е било важна компонента, а може би и основа за възпитанието на човека.

Като следва културните обичаи на неизвестната за нас цивилизация, преди да зачене детето Анастасия се подготвя. Тя е притъпила вашето сексуално влечение. За мен като психолог това е ясно от събитията, описани в първата книга. Ще напомня тяхната последователност. Вие с Анастасия правите почивка в тайгата, пиете коняк, хапвате. Анастасия не се докосва до предлаганата от вас храна и алкохолна напитка. Тя сваля горните си дрехи и ляга на тревата. Вие сте поразен от природната й красота, появява се естественото желание да обладаете прекрасното женско тяло. В сексуалния си порив вие правите опит за сближаване, докосвате тялото й и… губите съзнание.

Няма да изпадаме в подробности как тя е изключила съзнанието ви. Важно е друго — резултатът, че вие преставате да възприемате Анастасия като обект за удовлетворяване на сексуалните си потребности. И вие сам разказвате за това. Аз съм записал фразата ви: „И в мислите си нямах…“

— Да, така е. След случая по време на почивката при прехода в тайгата в мен повече не се появи желание за сексуален контакт с Анастасия.

— Сега второто събитие — зачатието, разказът за културата на зачеване на детето.

Нощуването в уютната землянка, ароматът на сухата трева и цветята. За вас е непривично да спите сам нощем в тайгата и молите Анастасия да легне до вас. Вие вече разбирате — ако тя е наблизо, нищо лошо няма да ви се случи. И тя ляга редом с вас.

По този начин до вас в много интимна обстановка се оказва най-прекрасното младо женско тяло, което има още една особеност — то излъчва здраве. За разлика от многото женски тела, виждани преди това от вас, то действително излъчва здраве. Вие чувствате ароматния дъх на Анастасия, но в същото време у вас не се появява никакво желание за сексуален контакт. Влечението е изгонено от вас. Пространството е изчистено за друго психическо състояние — стремеж за продължаване на рода. Вие мислите за сина си! За сина, който все още го няма. Ето я вашата фраза от книгата: „Добре би било Анастасия да ми роди син. Тя е толкова здрава. Значи и синът ми ще бъде здрав и красив.“ Вие съзнателно поставяте ръка на гърдите на Анастасия, галите ги, но това вече са други ласки. Те не са сексуални. Вие сякаш галите своя син. След това пишете за допира на устните ви, за лекото дишане на Анастасия, а после… пълно отсъствие на каквито и да е подробности. След това описвате утрото, прекрасното си настроение, усещането за необикновеното сътворяване. Сигурен съм, че издателите са ви предлагали заради по-голямата популярност на книгата да опишете тази нощ подробно.

— Да, действително неведнъж ми предлагаха да направя това.

— Но вие въпреки това не сте описал тази нощ нито в едно от новите издания на книгата, защо?

— Защото…

— Стоп! Моля ви, не говорете. Искам да проверя себе си, точността и верността на изводите си. Вие не сте описали сексуалните подробности на тази нощ, защото просто не помните абсолютно нищо след докосването на устните на Анастасия.

— Да, не помня и сега не съм в състояние да си спомня нищо — с изключение на необикновеното усещане на следващата сутрин.

— Това, което ще ви кажа сега, ще ви се стори невероятно. В онази прекрасна нощ вие не сте правили секс с Анастасия.

— Не съм правил? А тогава синът ми? Нали самият аз го видях.

— В онази нощ вие действително сте имали физическа близост. Имало е сперматозоиди… с една дума всичко, което съпътства зачеването на дете, но не е имало секс. Ние не един път сме анализирали с колегите ми онова, което се е случило с вас. Те, както и аз, са убедени, че вие не сте правили секс с Анастасия.

Самата дума „секс“ в днешно време предполага удовлетворяване на плътските потребности, стремеж за получаване на телесни удоволствия. Но в контекста на събитията на онази нощ в тайгата отсъства тази цел, имам предвид, че вие не сте се стремили да получите плътско удовлетворение. Стремежът и целта са били други — детето. Следователно и наименуването на събитието трябва да бъде друго. Работата не е само в терминологията, работата се състои в качествено различния начин на създаването на човека.

Искам да повторя още веднъж: това е качествено различен начин на създаването на човека. Моето твърдение не е абстрактно, то лесно може да се докаже чрез научни съпоставки. Съдете сами: днес никой от психолозите или физиолозите няма да отрече влиянието на психическите фактори за формирането на зародиша в утробата на майката. Наред с другите фактори често доминиращо значение има и отношението на мъжа към бременната жена. Ние не можем да отричаме влиянието на отношенията между мъжа и жената в момента на полова близост върху формирането на бъдещия човек. В единия случай това е отношение като към обект за удовлетворение на плътската похот, в другия — като към сътворец. Следователно и резултатът ще бъде различен. Възможно е, детето, заченато при такива условия да бъде поразяващо различно по своя интелект — колкото съвременният човек се различава от маймуната.

При сътворението сексът и свързаното с него удоволствие не са самоцел, те представляват само средство. Телата ще се ръководят от други психически енергии, съответно ще се формира и друго състояние на детето.

От казаното по-горе следва първото правило: жената, която желае да роди пълноценен човек, да създаде здраво и щастливо семейство, трябва да може да улови момента, в който мъжът ще поиска да се сближи с нея с цел раждането на човек и ще си представя своето бъдещо дете, ще желае неговото раждане.

При това условие мъжът и жената достигат психическо състояние, което им позволява да получат най-голямото удовлетворение от близостта. А бъдещото дете получава енергии, които отсъстват при заченатите по традиционния начин, т.е. случайно.

— А жената как ще почувства този момент? Откъде ще знае какви са мислите на мъжа? Та нали мислите са невидими?

— Милувките! По тях може да се усети. Психическото състояние винаги се изразява чрез външни признаци. Радостта — чрез смеха, усмивката. Тъгата — чрез съответния израз на очите, позата и т.н. Мисля, че в дадения случай няма да е особено трудно да се различат чисто сексуалните ласки, когато мъжът докосва жената, от тези, когато желае дете. Само така става „нещо“, състояние, което е способно да изпита само едно от всички същества, живеещи на Земята — човекът. Никой и никога не ще успее да обясни научно и да опише това „нещо“. В момента, когато това става, не е възможно да се анализира. Като психолог мога само да предположа, че най-важното при такова събитие ще бъде не сливането на двете физически тела, а нещо неизмеримо по-голямо — сливането в едно цяло на две мисли; още по-точно — сливането в едно на чувствата на двамата. Получаваното в този момент удоволствие и чувството на блаженство ще превъзхождат значително простото сексуално удовлетворение. Неговата продължителност не е скоротечна както при обикновения секс. Неразбираемото приятно състояние може да продължава месеци, дори години. То формира здравото, любещо семейство. Именно за това говори и Анастасия.

Това означава, че мъжът, който го е изпитал веднъж, няма да иска да замени това усещане с простото сексуално удовлетворение. Той няма да пожелае да изневерява на съпругата си, на своята любима. Именно от този момент започва да се формира семейството. Щастливото семейство!

Има такъв израз: „Бракът се сключва на небето.“ В дадения случай изразът напълно се отнася за събитието. Преценете сам. Днес кое е общоприетото свидетелство за небесния брак? Хартийката, която се издава от службата за записване на актовете за гражданско състояние и всевъзможните църковни ритуали. Смешно е, нали? И смешно, и тъжно.

Анастасия дава точно определение: свидетелство за брака, сключен на небето, може да бъде само необикновеното, прекрасно състояние на мъжа и за жената, чието следствие е раждането на нов пълноценен човек.

От себе си мога да добавя: днес повечето деца са родени извънбрачни. И ето сега… Сега ще ви прочета коментара на моя колега — сексопатолог:

Сексуалното взаимоотношение на мъжа и жената, описано в книгата „Анастасия“ открива съвършено друго значение на секса. Всички досега съществуващи помагала по този предмет, започвайки от древногръцките, индийските и, завършвайки със съвременните, стават просто наивни и смешни в сравнение със значимото, изказано от Анастасия. Във всички древни трактати, достигнали до нас, както и в съвременните, изследванията за секса се свеждат до търсенето на различни пози, техники на ласки и външни атрибути. При това физиологичните, психическите способности и възможности на хората са различни.

За всеки отделен човек може да бъде приемлива и най-ефективна само една поза, която е присъща само на неговия характер и темперамент, на определени външни атрибути.

Едва ли ще се намери по света специалист, който да може точно да определи най-приемливия начин за конкретния човек измежду многото съществуващи.

За изпълнението на подобна задача специалистът трябва да знае хиляди съществуващи начини с всичките им нюанси, да изучи физическите и психическите способности на конкретния човек, а това е невъзможно.

Доказателство за това, че проблемът на теорията за сексуалните взаимоотношения между жената и мъжа не е решен от съвременната наука, е все по-голямата загуба на потентност при повечето мъже и жени в съвременното общество. Нараства броят на сексуално неудовлетворяващите се един друг семейни двойки. Нерадостната картина може да бъде променена.

Показаното от Анастасия свидетелства за това, че в природата съществува някакъв механизъм, съществуват някакви външни сили, които са в състояние за миг да решат изглеждащия като че ли неразрешим проблем. Този механизъм (или някакви сили) чрез определено състояние на двама души — мъж и жена — намират специално за тях, присъщите изключително само на тях, състояние и начини на половите взаимоотношения.

Получаваното в дадения случай удоволствие несъмнено ще достига максималната по своето равнище оценка. Напълно е възможно, изпиталите подобно удовлетворение мъж и жена, да запазят съпружеската си вярност завинаги, независимо от това, как ще бъде скрепена тя от законите и ритуалите.

Съпружеската вярност! Съпружеската измяна. Да, измяна.

Александър Сергеевич стана от стола си и продължи да говори прав:

— За първи път Анастасия показа природата на това явление. Аз помня наизуст и отделните й фрази, и целите монолози. Ето какво казваше тя: „Те по най-различен начин внушават на човека, че той може да получи удовлетворение, като мисли само за плътското удоволствие, и по този начин го отдалечават от истината. Нещастните излъгани жени, които не знаят за това, през целия си живот само страдат и търсят изгубената благодат. Но не търсят където трябва. Нито една жена не може да удържи мъжа от разврат, ако си позволява да му се отдава само заради удовлетворяване на плътските потребности.“ И ето още… Ей сега… Да… „След това те ще се стремят да обладават все нови и нови тела или да използват всекидневно и обречено само своите тела, осъзнавайки само интуитивно, че истинската благодат на истинския съюз все повече се отдалечава от тях.“

Причината за съпружеската изневяра е показана абсолютно вярно. Аз мога да обясня това и като психолог. Всичко е логично: мъжът и жената, т.н. съпруг и съпруга, се занимават със секс заради секса. Те интуитивно чувстват, че не получават достатъчно удоволствие, обръщат се към специалист, четат допълнително литература. Съветват ги да разнообразят позите, милувките, с една дума, да се заемат с търсенето на по-голямо удоволствие чрез смяната на сексуалната техника.

Обърнете внимание — да се заемат с търсене. Може и да не бъде казано на глас, но и те самите, както точно отбелязва Анастасия, знаейки интуитивно за съществуването на висша благодат, ще се заемат с това. Но… къде са границите на това търсене? Нима то се ограничава само в рамките на смяната на позите? Неговото логично продължение е смяната на телата.

„Ах! — викат в обществото. — Това е съпружеска изневяра.“ Не, няма изневяра. Няма, защото няма съпрузи!

Бракът, който се гради въз основа на една хартийка, не може да бъде брачен съюз. Това са само условности, измислени от обществото. Брачният съюз между мъжа и жената трябва да бъде сключен чрез достигането на онова най-висше състояние, за което е разказала Анастасия. Тя не само е разказала за него, но е показала и начина за достигането му. Това е новата култура на взаимоотношенията между мъжа и жената.

— Вие какво, Александър Сергеевич, да не би да предлагате на младите хора да встъпват в интимна връзка преди официалното сключване на брака им?

— Повечето хора постъпват точно така. Само че ние се срамуваме да говорим открито за това. Но аз предлагам да не се занимават със секс заради секса нито преди, нито след регистрацията на брачния съюз.

Ние се смятаме за свободно общество. Имаме възможност свободно да се занимаваме с разврат. И се занимаваме с това!

Развратът се превърна в индустрия. Киното и всевъзможните порно продукции, проституцията, гумените жени в сексмагазините — всичко това го потвърждава.

На фона на тази вакханалия, свидетелстваща за пълната безпомощност на съвременната наука да разбере природата и предназначението на механизмите, укрепващи сключването на съюза на двамата, това откритие се появи като озарение. Като психолог на мен ми стана ясна цялата грандиозност на откритото от Анастасия. Тя показа новата култура на взаимоотношения между мъжа и жената.

Основната роля в тях се дава на жената. Анастасия съумя да приближи и вас до разбирането на тази култура. Тя успя да направи това, вероятно използвайки интуитивно знанията на някаква древна цивилизация. Но… ние… По-точно моят колега доказа на практика… Доказа, че и мъжът може…

Той е сексопатолог. Ние заедно анализирахме изказването на Анастасия. Той е този, който първи каза за новата, неизвестна за нас култура на взаимоотношенията. А най-много го потресе изказването на Анастасия… Вие сигурно си го спомняте, тя казва: „Кой човек ще поиска да се появи на този свят вследствие само на плътски удоволствия? Всеки би искал да бъде сътворен при великия порив на любовта, в стремежа й именно за сътворение, а не да се появи на бял свят като следствие от плътски удоволствия.“ Но нашите деца са се появили именно като следствие на плътско удоволствие. Ние с жена ми искахме да имаме дете, правехме секс. Аз даже не знам в кой от дните е заченала жена ми. Започнахме да мислим по-конкретно за детето, когато тя забременя. Но Анастасия говори, че е необходимо определено състояние и намерение именно в момента, който предшества интимната близост. С една дума, моят колега вероятно е разбрал повече от нейното изказване, отколкото аз. Или е почувствал повече. И той поискал да изпита това състояние. Поискал да им се роди детенце, син. Колегата ми е прехвърлил четиридесетте, съпругата му е две години по-млада от него. Имат две деца. Както самият той призна, през последните години те рядко са правили секс. Но той започнал да разговаря с жена си за дете. Отначало тя много се учудила на желанието му. Казвала, че за нея вече е късно да ражда, но променила своето отношение към съпруга си в положителна посока. Той й дал да прочете книгата с изказванията на Анастасия. И жената сама започнала да разговаря. Не, не за желанието си да има дете, а за това, колко вярно е казаното в книгата. Веднъж през нощта колегата ми започнал да гали жена си като не мислел за секс, а за бъдещия си син. Вероятно той е успял да го направи така, както сте го направили вие. Разликата е само в това, че до това състояние ви е довела Анастасия, а той го е постигнал сам. Трудно е да се каже дали е станало случайно или не, но той по всяка вероятност е успял да постигне именно същото състояние. Жена му отговорила със същите ласки. Те не са млади хора и, разбира се, не са изпитали толкова силно сексуално влечение както в младостта си. Мислите за бъдещото дете вероятно изобщо са изместили на заден план мислите за техниката на секса. Като резултат… в резултат на това, „нещо“ се случило. Нито колегата ми, нито жена му са били в състояние да си спомнят подробностите от интимната близост. Както и вие, и те не ги помнят. Но като вас и те говорят за незабравими, прекрасни усещания на сутринта. Колегата ми казва, че през целия си живот не е изпитвал нещо подобно нито при близостта със съпругата си, нито при близостта с други жени, а той е имал доста.

Сега неговата четиридесетгодишна жена е бременна в седмия месец. Но това не е най-важното. Важното е друго — жена му се е влюбила.

— В кого?

— В съпруга си, Владимир Николаевич. Представете си само тази жена, мърмореща и раздразнителна преди това, сега идва понякога в нашата клиника и чака докато съпругът й приключи прегледите. Седи в хола и чака като влюбено момиченце. Аз често съм наблюдавал скришом израза на лицето й. Той също се е променил, появила се е едва видима, скрита усмивка. Познавам това семейство отдавна. Около осем години. Тъжната, омърлушена и понапълняла жена изведнъж се подмлади с десетина години. Тя стана красива въпреки явно забележимата й бременност.

— А отношението на колегата ви също ли се измени или остана същото?

— Той също се промени. Напълно спря да пие, макар че по-рано доста злоупотребяваше с това. Сега най-любимото занимание на двамата стана рисуването.

— Рисуването ли? Какво рисуват?

— Рисуват бъдещото си родово имение, за което говореше Анастасия. Искат да си вземат земя и да построят на нея… Не се изразих правилно, не да построят къща, а да положат основите на райското кътче за бъдещите си деца.

— За бъдещите ли?

— Да, за бъдещите. Сега жена му съжалява само за това, че зачеването на детето е станало в апартамента, а не в собствена къща, на собствена земя, облагородена от тях. Както казва Анастасия, в създаденото от собствените ръце пространство на Любовта, в което жената трябва да се намира по време на бременността и където трябва да стане раждането.

Съпругата на моя колега е убедена, че ще може да роди още едно дете. И колегата ми също вярва в това.

Аз съм убеден: присъщият на животните инстинкт за продължаване на рода се отличава от човешкия по това, че те се чифтосват, ръководени единствено от зова на природата. Занимавайки се с така наречения „секс“, човекът заприличва на животното. Детето, което се появява вследствие на такъв процес, ще бъде получовек-полуживотно.

Истинският човек може да се роди само тогава, когато в процеса на сътворението участват присъщите само на човека енергии и чувства: любовта, способността да вижда бъдещето, осъзнаването на сътворяващото се. Думата „секс“ тук не подхожда. Тя прави вулгарно даденото действие. Когато мъжът и жената достигнат състоянието, при което става сътворение, тогава между тях се сключва съюз в небесата. И този съюз не е скрепен с хартийка или с някакъв ритуал, той е скрепен с нещо неизмеримо по-голямо и по-значимо и затова ще бъде здрав и щастлив. И не трябва да се смята, че в такъв съюз могат да встъпят само младите. Примерът на моя колега показва, че това е достъпно за хората от всяка възраст. Той е възможен само в случай че те са в състояние да разберат значимостта на изложеното от Анастасия.

— И какво излиза? Всички, които имат печат в паспорта си за регистрация на брака им, в действителност не са женени.

— Печатът в паспорта е просто една измислена от обществото условност. Хартийките, всевъзможните ритуали при отделните народи се различават през различните периоди, но същността им е една — въздействие върху психиката, опит по изкуствен път да се създаде поне привиден съюз между двамата и Анастасия го подчертава много точно: „Лъжливият съюз е нещо страшно. Децата! Разбираш ли, Владимире? Децата! Те усещат изкуственото, лъжливото в такъв съюз. И тогава поставят под съмнение всичко, което родителите казват. Те подсъзнателно усещат лъжата още при зачеването си. И затова се чувстват зле.“

Оказа се, че в природата съществува не изкуствен, а природен, Божествен съюз. И на съвременните хора им е показано как да се създаде той.

— Значи, дори и женените, имам предвид тези, които имат печат в паспорта си, фактически трябва повторно да встъпят в брак със съпруга или съпругата си.

— По-точно казано, не повторно, а наистина.

— За много хора ще бъде трудно да го разберат. Във всички страни са свикнали с това, че сексът е върховно удоволствие и всички го правят заради удоволствието.

Лъжа е това, Владимир Николаевич. Деветдесет процента от мъжете не могат да удовлетворят жените.

Митът, че повечето хора получават най-голямо наслаждение от секса е само едно психологическо внушение. Сексуалните влечения на човека се използват от търговската индустрия. Съществуват маса легални и нелегални порно списания — това са парични потоци. Именно те объркват главите на хората. Филмите, в които супермени от всякакъв вид и цвят безпроблемно задоволяват своите партньорки, са също бизнес.

Ние просто се страхуваме, притесняваме се да признаем един пред друг, че нямаме подходящи партньори, но неоспоримият факт остава. Шестдесет процента от сключените брачни съюзи се разпадат. Останалите четиридесет процента от семействата са далеч от съвършенството. Постоянните съпружески измени, процъфтяването на проституцията са свидетелство за това.

Удовлетворението, което изпитваме днес от секса, далеч не е пълно. То е само малка част от присъщото на човека удовлетворение от истинското, осъществявано съвместно, сътворение на Божественото предназначение, което търсим напразно през целия си живот.

„Не търсим където трябва!“ Верността на казаното неоспоримо се потвърждава от самия живот.

Анастасия, представителка на културата на някаква древна цивилизация, за която нашите историци вероятно нямат никаква представа, разрушава създадените стереотипи. За съвършенството на тази култура може да се съди и по отношението към бременната жена.

Задължително условие при тази култура е, че през деветте месеца на бременността жената трябва да се намира на мястото, където е заченала. Там трябва и да роди. Колко е важно това!

С помощта на информацията, с която разполага съвременната наука, и чрез сравнителния анализ може да се докаже преимуществото на това твърдение. Мястото, където трябва да стане зачатието и износването на бъдещото дете от майката, е наречено поместье[1] — имение. В него мъжът и жената със собствените си ръце са засадили градината с най-различни растения. Физиолозите не биха отричали значението на правилното хранене на бременната жена. За това са написани много научни и научнопопулярни статии. И какво? Всяка бременна жена ли трябва да ги изучава? Да забрави за всичко друго и усилено да чете литературните източници — какво и как да се използва като храна. Трудно е да си представим такова нещо.

Дори всяка бременна жена да изучи тези научни трактати, пред нея би се изправила друга неразрешима задача — откъде да вземе препоръчвания продукт.

Нека си представим много богата съвременна семейна двойка. Материалните й възможности позволяват да купят каквото им се иска. Илюзия! Няма и не може да има пари, даващи възможност да се купи това, което ще поиска бременната жена в момента, в който го поиска. Имам предвид, че за никакви пари не е възможно да се купи например ябълка, близка по качество на тази, която жената ще откъсне от своята овощна градина и веднага ще я изяде.

Следващият аспект е от психологически характер и не е по-малко важен от физиологическия. Нека си представим и да сравним две ситуации.

Първата е стандартна и се случва при повечето хора. Да вземем за пример младо семейство със средни или малко над средните доходи. Бременната жена живее със съпруга си в апартамент. Може ли тя да се храни достатъчно качествено? Не! Съвременните, дори и най-скъпите супермаркети, не са в състояние да ни предложат качествена храна. Консервираните, замразените хранителни продукти са неестествени за човека. Пазарите ли? Но и там продуктите, меко казано, са със съмнително качество. Дори частните производители се научиха да използват всевъзможни химически добавки при отглеждането на хранителни продукти. Когато ги отглеждат за себе си е едно нещо, но когато са за продан, е друго. Стремежът им да получат по-голям доход ги подтиква да използват стимулатори. Това разбира всеки и е естествено да възникне чувство на тревога при приемането на храна с неизвестен произход.

Чувството на тревога! То се явява постоянен спътник на съвременния човек.

Върху бременната жена се стоварва безкраен поток от информация за непрекъснати социални катаклизми и екологични бедствия. В нейното съзнание и подсъзнание все повече нараства тревогата за съдбата на бъдещото дете. А къде, в какво могат да се намерят положителните фактори? Тях просто ги няма и не може да ги има в чудовищните условия на бита, на които самите ние се обричаме.

Дори и в добре подредения апартамент ние свикваме с обстановката и тя престава да радва очите ни, че е нова и уютна. Ние свикваме, че вещите стареят и се чупят, така както знаем и привикваме, че водата във водопроводите е негодна за пиене. Но всичко това изведнъж започва да усеща ясно бременната жена. На нея не й остава нищо друго, освен да се надява на късмета си. Това е единственото, на което може да разчита, намирайки се под натиска на безизходността.

Във втория случай жената, обкръжена от пространството на Любовта, както го нарича Анастасия, освен удовлетворяването на физиологичните си потребности получава и най-мощната психологическа подкрепа.

Съвременната наука може да изясни и да докаже верността на почти всички твърдения на Анастасия. Те са доста прости и логични. Човек само може да се учудва защо ние, произнасяйки множество неразбираеми речи, от умни по-умни, не акцентираме вниманието си върху твърденията на Анастасия.

Но Анастасия говори и за загадъчни, необясними за съвременната наука явления:

„Трите главни точки, трите първи плана на битието родителите трябва да предоставят на детето.“

По-нататък тя каза, че за сливането в едно цяло на трите тайнствени точки на битието на едно място, а именно в имението на рода, трябва да стане следното:

„И мислите на двамата в любовта им в единно цяло ще се слеят… Това е точка първа — нейното име е родителска мисъл…“

„Точка втора, а по-вярно, човешки план още един ще се роди, нова звезда ще грейне в небето, когато в Любов и мисли за творението тъй прекрасно ще се слеят две тела в едно на мястото, където дом строиш ти, жив и райски, за бъдещото си дете.“

„И трета точка. Новият план на това място трябва да се появи. Там, където е заченато детето, там трябва и да се роди. И задължително бащата трябва също да присъства. Тогава и над тримата венец ще възкачи великият, любящ нас всички ни, Отец.“

Без съмнение преимуществото на зачеването, износването и раждането на детето на едно и също място — в прекрасното семейно имение — могат да докажат научно и физиолозите, и психолозите. Но всъщност Анастасия говори за нещо по-голямо. Тя казва, че в този случай се осъществява цялостна връзка на новородения човек с Космоса. Защо? За сметка на какво? Доколко е важен за съдбата на бъдещия човек този подход към неговото раждане? Съвременните учени могат само да имат предположения.

Опитах се да съпоставя казаното от Анастасия с това, което пророкуват популярните сега хороскопи. От само себе си възникна въпросът, кой от трите момента може да се смята като най-важен за раждането на човека: мисълта, физиологичното зачеване или появяването на бял свят на младенеца от утробата на майката.

Общоприето е да се смята за дата на раждането на човека моментът на излизането на бебето от утробата на майката. Хороскопите се изчисляват от този момент. Но на науката вече е известно, че намирайки се още в майката, плодът вече живее, чувства. А щом това е така, значи човекът вече съществува. Той вече е роден. Той се движи — майката усеща тласъците на неговите крачета и ръчички. А може би е по-точно да се приеме, че датата на раждане на човека е моментът на оплождане на яйцеклетката? От гледна точка на физиологията този миг определя най-точно датата на раждане на човека. Но… Срещата на сперматозоида и яйцеклетката не е причина, а следствие. Тя е предшествана от помислите на двамата родители. А може би именно те са определящи за датата на раждане? От трите момента днес е прието за дата на раждането да се смята появяването на плода на бял свят. Утре може да бъде общоприето друго. Според теорията на Анастасия излиза, че датата на раждане на човека е моментът на сливане на трите съставящи в едно, на всичките изброени по-горе моменти. И това има своя неоспорима логика. Но ние, имам предвид и съвременната наука, и религиозните учения, се страхуваме дори да споменем за това.

— А от какво има да се страхувате?

— Има от какво… Виждате ли, Владимир Николаевич, ако ние признаем безспорността на твърденията на Анастасия, веднага ще трябва да признаем, че в сравнение с хората от онази култура, която тя представя, ние не сме пълноценни хора. Ще се окаже, че при повечето съвременни хора няма една или две съставящи, присъщи на пълноценния човек. Ето защо ние се страхуваме не само да говорим, но дори да помислим за това. А би следвало да се замислим…

— Но може би именно за това не говорим и не мислим, защото тези твърдения са прекалено спорни?

— Напротив! Те са твърде безспорни!

Първо. Помислете сам, кой би отричал, че по-нравствена и психологически по-наситена е ситуацията, при която не развратът, а мисълта за бъдещото дете предшества срещата на сперматозоида и яйцеклетката.

Второ. Абсолютно безспорно е и това, че бременната жена трябва да има пълноценно хранене, да избягва стресовете. За това подхожда идеално собственото имение, за което говори Анастасия.

Трето. Раждането в позната обстановка, в обичайна среда е по-благоприятно за родилката и най-важното — за детето. Това също е безспорен факт както за психолозите, так и за физиолозите. Вие съгласни ли сте с всяка от трите точки?

— Разбира се, че съм съгласен.

— Ето, виждате, че те са безспорни, и не само за учените. Следователно ние не можем да отричаме положителното въздействие от съединяването в едно цяло на тези три положителни компонента.

Като психолог мога да предположа, че при такова съединяване в пространството протича психическа реакция. На нея реагира цялото пространство на Вселената. То приема новороденото и установява информационна връзка с него.

— Възможно е да е така. Но какво значение има в този случай точността на определянето на рождената дата на човека?

— Огромно! Глобално! Това определя равнището на нашето собствено светоусещане. Ако ние поставяме на първо място появяването на плода, следва, че в нашето светоусещане е първична материята.

Ако поставяме на първо място момента на сливане на помислите на мъжа и на жената, първично в нашето светоусещане се явява съзнанието. Следователно оттук вече ще се формират различни култури, определящи начина на живот. В първия случай се дава предимство на материята, а във втория — на духовността. За това отдавна се води гласен и негласен спор. Но сега за мен вече е очевидна цялата му безсмисленост. Анастасия говори за съединяване в едно цяло не само на тези две понятие, но и на третото. Базирайки се на нейното твърдение, може да се изгради теория за раждането на пълноценен човек, а също и възможността да бъде реализирана. Това е просто и достъпно за всеки. Но защо ние не реализираме възможностите си? Защо в съзнанието ни има хаос, а животът ни протича в суета? Ето, това е въпросът.

— А аз мисля, че все пак може да се приеме за дата на раждането денят и часът, когато бебето се появява на бял свят от утробата на майката. Само трябва да се нарече по-точно: час на появяването му в света.

— Възможно е и така. Напълно е възможно! Но все пак попитайте Анастасия за мига на раждането.

— Ще попитам. И на мен ми е интересно да науча кога конкретно съм се родил, кога се е родил синът ми.

— Вашият син… Вие дойдохте при мен за съвет, а аз се хванах за своето… Извинете ме, разприказвах се. Чувствителен съм към тази тема. Разбирате ли, имам прием три дни в седмицата. Хората идват при мен с проблемите си.

Въпросите на всички са стандартни: Как да възпитам детето си? Как да установя контакт със сина или с дъщеря си? А детето вече е минало петата година, десетата, а понякога и петнадесетата си година.

Да кажеш на човека: „Късно е, бащице, да възпитаваш“ — значи да убиеш последната му надежда. И ето, налага ми се да се занимавам, откровено казано, с утешаване.

— Та нали и моят син скоро ще навърши пет години. Значи ли, че аз също съм закъснял?

— При вас, Владимир Николаевич, положението е различно. До вашия син е Анастасия. Неслучайно тя не ви е позволила да хвърлите детето в бита на нашия свят. Тя го възпитава в съответствие с другата култура.

— Значи ние със сина ми сме хора от различни култури, а оттук следва, че никога няма да се разберем помежду си, така ли?

— Родителите и децата като че ли винаги са представители на различни култури, имат различен светоглед. Всяко поколение има свои приоритети. Наистина разликата не е толкова поразителна както във вашия случай. Моят съвет към вас е следният: преди да започнете да общувате със сина си, да се посъветвате с Анастасия, как да го направите по-добре. Отнесете се с внимание към това, което тя ще ви каже. Вие вече сте чели много за възпитанието на децата, мислили сте върху това. Сега ще ви бъде по-лесно да я разберете.

— Невинаги успявам да я разбера, дори и след като мине доста време. Някои нейни изказвания предизвикват съмнения. Те са мистични и недоказуеми. Много от нещата, казани от Анастасия, се стремя въобще да не публикувам, защото често приличат повече на фантастика и…

Александър Сергеевич изведнъж удари с длан по масата и рязко, дори някак си грубо ме прекъсна:

— Нямате право да постъпвате така. Ако вашият ум не е в състояние да осъзнае нещо, дайте възможност това да направят другите.

На мен не ми хареса резкия тон на психолога и смисъла на казаното от него. Не за пръв път слушах и четях подобни изказвания по мой адрес. Според тях се получаваше, че съм някакъв тъпак и моята роля се свеждаше само до най-точното излагане на всичко казано от отшелницата. Но умниците, които правеха подобни изказвания, не вземаха под внимание всичко. Реших да поставя на мястото му станалия изведнъж агресивен психолог:

— Вие, разбира се, поставяте себе си към тези — другите, които са способни да разберат всичко казано. Аз не съм психолог с научна степен, но дори за мен е ясна простата истина: ако се публикуват всички изказвания, които са мистични и без доказателства, тогава отношението към всичко, написано в книгите, ще бъде като към приказка. Тогава ще бъде погребано всичко рационално, което може да се приложи още днес, сега. Като не публикувам някои мистични изказвания, може би по този начин спасявам рационалното.

— А можете ли да кажете по-конкретно за каква мистика става дума?

— Да, ето за каква например. Тя каза, че е събрала най-добрите звукосъчетания от Вселената, скрила ги е в текста на книгата и те ще влияят благотворно върху читателите.

— Да, спомням си такова нещо. Много добре си го спомням. Написано е още в първата книга. Там е казано, че въздействието ще се усили, ако четящите слушат по време на четенето естествените природни звуци.

— Значи помните? И това, че тези думи звучат не само в текста на самата книга, но са поместени и на вътрешната страна на корицата. Помните ли? Издателите ме посъветваха така, за да се заинтригуват читателите. Така и направих…

— Правилно сте постъпили.

— Правилно ли?! А знаете ли, че много хора бяха отблъснати от фразата на корицата? Много от тях го сметнаха за рекламен трик, дори в пресата писаха за това. В някои от изданията махнах този текст от корицата. Много хора го смятат за мистичен, за измислица.

— Идиоти! Нима… Нима разумът на обществото е способен да атрофира до такава степен? Или умственият мързел изключва логическото мислене на масите?

— Какво общо има тук леността на ума, ако не е възможно да се докаже?

— Да се докаже ли? Какво трябва да се докаже? Това изказване е не друго, а гениален по своята простота и ефективност психологически тест. Чрез него за един миг и съвсем простичко се определят пълните глупаци с атрофирани умствени способности. Ако те на всичкото отгоре се изказват и в пресата, по този начин казват: „Гледайте всички колко сме глупави, невежи.“ Гениален тест!

— Какво общо може да има някакъв тест? Не е възможно да се докаже казаното.

— Смятате, че е недоказуемо? Ами че то няма какво да се доказва. Казаното от Анастасия е аксиома. Преценете сам. Текстовете на която и да е книга, обърнете внимание — на всяка книга, всяко писмо, която и да е реч се състоят от звуци, именно от звуци. Това е разбираемо, нали? Съгласни ли сте с това?

— Ами, в общи линии да, съгласен съм. Действително текстовете на всички книги се състоят от съчетания.

— Виждате ли колко просто е всичко? И тези, които ги мързи да мислят логически, се спъват в тази простота.

— Възможно е… Но нали тя каза, че е намерила и събрала от просторите на Вселената най-добрите съчетания и те ще оказват благотворно влияние върху четящите.

— Но и в това няма абсолютно нищо мистично. Преценете сам. Когато четете една или друга книга, вестник или статия в списание, нима тя не ви влияе? Текстът може да ви остави равнодушен, може да ви раздразни, да предизвика удовлетворение, гняв или радост. Така ли е? Ясно ли е? Съгласни ли сте?

— Да.

— Ето, чудесно. А що се отнася до благотворното влияние на текстовете на Анастасия, то е доказано от реакцията на читателите от прочетеното. Не става дума за рецензиите, които могат да бъдат по поръчка. Че влиянието е благотворно, се потвърждава от творческия порив. За него свидетелстват множеството стихотворения и песни, написани от вашите читатели. Купих си пет аудио сборника с песни, посветени на Анастасия! Написали са ги обикновени хора или може би точно обратното — необикновените. Купих аудиокасетите, слушах ги. Самият живот потвърди казаното от Анастасия — нали стихотворенията са се родили под въздействие на прочетеното! А вие казвате „мистика“. Нямате право да бъдете цензор на Анастасия.

— Добре. Сбогом. Благодаря за съветите.

Вече бях хванал дръжката на вратата, за да изляза от кабинета на психолога.

— Почакайте, моля ви, Владимир Николаевич. Виждам, че ми се обидихте. Простете ми, ако тонът ми е бил малко рязък. Не искам да се разделим така.

Александър Сергеевич, леко пълен, възрастен човек, стоеше в средата на кабинета. Той внимателно закопча сакото си и продължи:

— Разберете, вие сте длъжен да пишете всичко, за което говори Анастасия. Дори нещо от казаното да е неразбираемо за вас, за мен или за някой друг. Нека да е така. Важното е да разберат те!

— Кои те?

— Младите жени, които могат все още да раждат здрави деца. Ако те разберат, всичко задължително ще се промени. Всъщност ние сякаш говорихме много малко за вашия син, а вие нали именно за това дойдохте при мене.

— Разбира се, че дойдох за това.

— Нищо конкретно не мога да ви посъветвам. Прекалено нестандартна е ситуацията. Може би е добре да му занесете в тайгата някакви книжки с картинки. Например за историята. Да се облечете по-добре. Може и глупост да казвам сега, но просто ми се иска да не представяте нашата действителност прекалено груба.

— А каква? Украсена и замазана ли?

— Работата не е в това. Нали вие ще застанете пред сина си като представител на нашата действителност и по този начин ще се компрометирате пред детето.

— А защо трябва само аз да отговарям за всички извращения в нашето общество?

— Ако вие покажете неспособността си на вашия син да промените в нашето общество поне нещо към добро, ще покажете безсилието си. Ще се компрометирате пред сина си. Мисля, че той е възпитан така, че не разбира съществуването на нещо невъзможно за човека.

— Изглежда сте прав, Александър Сергеевич. Благодаря ви за смисления съвет. Действително е по-добре да украся малко нашия живот пред детето. Точно така, заслужава си, иначе ще си помисли… — Ние си стиснахме ръцете и, както ми се стори, се разделихме без неприязън.

Бележки

[1] поместье (имение) — Думата няма точен аналог в българския език, тъй като във всички близки думи се подразбира участие на наемна работна ръка при изграждането на къщата, създаването, облагородяването и поддържането на градината, гората, отглеждането на животни и т.н. в имението. — Б.пр.

Поместье (имение, чифлик, ферма, стопанство) — участието на наемна ръка официално се въвежда едва в началото на 19 век във Великобритания. В България става необходимост когато е създадена Третата българска държава. Преди това всички по-заможни семейства имали свои стопанства, които създавали с личен труд. При разрастване на стопанството ставало нужда да се наема външна помощ за стопанисването. — бел. devira