Владимир Мегре
Енергията на живота (15)

Противодействие

В това, че съществува противодействие на създаването на хармоничен, здрав физически и духовно начин на живот на хората, успяха да се убедят много читатели на книгите от серията „Звънтящите кедри на Русия“.

* * *

Вече неведнъж съм писал за това, че до мен достигаха съобщения, че уж руската православна църква се е обявила против Анастасия; и уж именно от средите на църковните служители се разпространяват слухове сред административните органи за това, че всички читатели на серията книги „Звънтящите кедри на Русия“ са сектанти.

Не повярвах веднага в сериозността на тези съобщения, но скоро след това членовете на новосибирския клуб ми разказаха, че в дирекцията на Дома на културата идвали представители на църквата и молили да се отмени провеждането на читателската конференция.

След това ми показаха как в единия от сайтовете на православието в Интернет някакъв човек, наричащ себе си „доктор по богословие“, ругае по всякакъв начин Анастасия и при това далеч не с богословски изрази. Читателите влязоха в спор с него, опитаха се да обяснят, че идеите на Анастасия са положителни, но „докторът по богословие“, изглежда, не беше в състояние да обсъжда тази тема. Много повече го интересуваше дали използвам истинската си фамилия, или литературен псевдоним.

След това от регионите започнаха да ми изпращат копия от вестникарски статии, написани така, сякаш са прекопирани от една — по стила на стандартните изрази и злобните измислици лесно можеше да се определи, че основно те произлизат от един и същи източник.

И накрая — един факт, който вече е съвсем извън рамките на нормалното. Санктпетербургският театър „Среща“ постави спектакъл по мотиви от книгата „Звънтящите кедри на Русия“, озаглавен „Анастасия“. Театралната трупа пристигна в гр. Владимир на 23 юли 2002 г. и представи спектакъла в концертната зала „Танеев.“

На 25 юли спектакълът трябваше да се представи в Тула. На 24 юли в първата колонка на местния вестник се появи обръщение към народа с подписа на мисионерския отдел на Тулската епархия, в което хората се призоваваха да не отиват на този спектакъл. Казваше се, че книгите и пиесата призовават хората да се върнат към езичеството…

С една дума, опитваха се да уплашат хората с нещо ужасно. Въпреки това спектакълът в Тула се състоя и залата беше пълна. Когато директорът на театъра „Среща“ ми донесе тази публикация, в мен и в други хора, които се запознаха с нея, веднага възникнаха едни и същи въпроси към мисионерския отдел на Тулската епархия.

Как може да се критикува спектакъл, който не е гледан? Единствената постановка беше във Владимир само преди два дни. Фактически премиерата беше в Тула.

А ето, в Санкт Петербург свещенослужителите дойдоха на спектакъла и след това благодариха на артистите за високата духовност на постановката. Казаха: „Да имаше повече такива!“

Изводът се натрапваше сам. Такова явление, каквото беше Анастасия, се наблюдава внимателно от някаква противоположна на нея сила. Тази сила може да се намира както на територията на Русия, така и извън нейните предели и разполага с някаква разгърната мрежа, която е в състояние да реагира на процесите, протичащи в обществото — да ги развива или забавя по свои съображения.

Разказите на Анастасия и на нейния дядо за жреците приемаха все по-реални и конкретни очертания. И сега те започнаха да се изразяват в конкретни действия.

Дядото говореше за това, че върховният жрец, който формира идеологията на цели народи, се е отказал да противодейства на Анастасия, но ще противодейства създаваната от векове система на жреците. И това също имаше своето потвърждение.

* * *

Ревностните изпълнители на противодействието по места се оказаха неспособни да вникнат в същността на събитията. Те действат сякаш по предварително заложена в тях програма, като обвиняват безразборно Анастасия в съвършено неприсъщи за нея деяния. Така например на въпроса: „Всички ли да отидат в горите?“ Анастасия отговаря: „Не трябва да се ходи в горите. Първо там, където си боклучил, изчисти.“

Но в пресата се появяват твърдения, че уж Анастасия призовава хората да изоставят градските си жилища, децата си и да отидат в горите.

* * *

По този начин може да се направи извод, че някакви структури се опитват активно да пречат на разпространението на идеите на Анастасия, а именно — всяко руско семейство да получи хектар земя за изграждане на родово имение на нея.

* * *

Разбира се, опонентите на Анастасия се стараят да не споменават тази основна идея и предпочитат да плашат хората със своите лъжливи измислици.

Естествено, на мен ми се искаше да защитя и самата идея, и читателите на книгите от клеветите и от другите препятствия, които биха попречили за достигането на целта. Да защитя, но как? И конкретно от кого? Та нали и клеветниците имат конкретни имена, фамилии, началници и интереси. Разбира се, че имат. Има и център за анализи на привържениците на идеите на Анастасия. Не всички хора, които работят в него, са ми известни лично, но техните определения и изводи са доста интересни:

„Оказва се противодействие не непосредствено на Анастасия, а на националната идея, която се роди в Русия. Противодействието излиза от една междинна точка. Като по сигнал то се подхваща по места от адептите, които не контактуват помежду си. Те се намират в различни социални слоеве, в това число и в църковните.

Методът е примитивен: клевета, разпространение на лъжливи слухове. При необходимост провокация чрез оглавяване на движението и неговото дискредитиране.“

* * *

От центъра за анализи съобщаваха конкретно кой е откраднал компютъра с оригиналния ръкопис, какъв е бил планът за открадването на сайта, кой и как се е опитвал да замени книгите за Анастасия с други, като че ли подобни, но всъщност постепенно отблъскващи хората от идеите й.

Казваха ми, че силите, които организират дискредитирането на Анастасия и по същия начин клеветят училището на академик Щетинин и певеца Басков, са едни и същи. „А какво общо има тук певецът Басков?“ — ще се учуди читателят. Приятен млад човек, силен и красив глас — именно това ги вбесява. Представете си, че този млад руснак изведнъж изпее с превъзходния си глас:

Разцъфват изгревите по клоните на звънтящия кедър,

с лъча си озаряват раждането на Земята целомъдрена.

И небесата утринни с дъха на любовта си й помагат,

а ветрове междупланетни галят съня й със своите кавали.

Във всяко зрънце се заражда сила.

Във всяко дете изгрява месия.

В белия лъч ще се възроди Русия,

Анастасия, Русия, Господи, помогни ни.

Тази песен пееше детският хор при представянето на книгата „Кои сме ние?“ в концертната зала „Октябърска“ в Санкт Петербург. Вие може би сте я чували в изпълнение на бардовете и във видеофилма „Хора, върнете си Родината“. Тя е написана от учител от Белорусия и, изглежда, се превръща в народна. Може би певецът Басков ще изпее и други патриотични песни за Русия и те ще поведат руснаците… Ето защо, руските начинания са опасни за някого. Възраждането на Русия е опасно за някого!

Молеха ме да не се безпокоя, да не говоря за тези събития, уверяваха ме, че за първи път се е появила възможност да се изучи механизмът и да се назоват конкретните изпълнители на идеологическите диверсии срещу всички позитивни движения в Русия.

И аз не бих говорил. Нека с това се занимават компетентните органи. Сега моля за извинение, че въпреки дадената дума, не мога да премълча едно нещо. Ако премълча за това, ще изгубя за цял живот уважението към себе си.

Не е възможно да се премълчава за нападките срещу училището на Щетинин и неговите педагози, въобще за педагозите — новатори, а най-вече — за децата.

Учениците от училището на Щетинин заедно с преподавателите си решиха да построят още едно училище в Белгородска област. Съгласуваха го с местната организация и започнаха да довършват предоставената им сграда. Свикнали да се трудят, умеещи да проектират и да строят, те бързо се справиха с поставената им задача. Искаха и други деца да могат да се учат в нормално училище… Само че трябваше да изоставят ремонтираното училище. Защо? Защото провокаторите не дремят…

От същата тази точка, която организира разпространението на слуховете, че уж читателите на книгите за Анастасия са сектанти, са изстреляни точно същите обвинения: „Училището на Щетинин е тоталитарна секта.“

* * *

Както в случая с Анастасия и сега някакви уж православни отчета, като по сигнал, започнаха да потвърждават казаното. И отново стандартни повърхностни фрази и непотвърдени с факти обвинения.

„Учениците от училището на Щетинин — пише някой си отец Алексей — нямат никакъв опит в боравенето с пари.“ Лъжете, мужици, имат. Само че не са зациклили на тема пари като вас.

„В училището на Щетинин се използва методът извикване на виновния в кръг. Той застава пред цялата група. Тя е настроена отрицателно и отправя упреците си към него.“

Ама че обвинение! А нима казаците не са извиквали виновния „в кръг“? Извиквали са, но не само за порицаване, а са наказвали и с камшик. А нима нашите демократически и комунистически партии не са извиквали в своя „кръг“ провинилите се? А нима църквата не вика своите грешници в „кръга“ и не ги лишава от сан? Църквата е извършвала къде-къде по-жестоки неща — изгаряла е на клади. А тук — порицание…

Може би този, който е написал за този факт като за нещо отрицателно, е имал предвид, че „кръгът“ може да се състои само от собствената му персона? Но тогава няма да е кръг, а реален тоталитаризъм.

В други статии се говори като за отрицателен факт, че училището на Щетинин се охранява от казаци и на неговата територия невинаги може да се попадне безпрепятствено.

Но, господа, сега много училища се охраняват. И не само в нашата страна. Пък и какво ли ще правите в училището на Щетинин? Имайте страх от Бога. Пазете здравето си. Та нали изпадате в ужас дори когато виждате, че децата от това училище не пият, не пушат, строят сами новите сгради и се учат добре! Изглежда, е мехлем за душата ви, когато в училищата има наркотици и се използват цинични думи.

Няма да изреждам всички безсмислици, написани за прекрасното училище. Тези, които ги написаха, бяха порицани дори от своите колеги.

Ето какво е написал в статията си Александър Адамски. Ще цитирам извадки от нея:

В събота, първи април, по време на авторската телевизия (АТВ) беше показан запис на предаването „Пресклуб“, посветено, както сега е прието да се казва, на нееднозначните публикации в пресата за училището на Михаил Петрович Щетинин в село Текос, в Краснодарския край. Организаторите на „Пресклуб“-а решили да съберат журналистите, които пишат на училищни теми, и педагозите, за да обсъдят всичко.

От професионална гледна точка и като мироглед системата на Щетинин е уникално явление в съвременното образование и, разбира се, предизвиква спорове. Но аргументите на педагогическите килъри, (изразът е на Александър Радов) се отличават по същество от аргументите на спорещите с Щетинин.

Килърите не спорят, те се стремят да унищожат.

Откакто съществува и се помни, още от времето на Сократ, педагогиката е избивала блестящите учители философи за това, че те смущават младежта и преподават нестандартно.

Така че поредният опит за разгром на Щетинин не е случаен. Както каза на заседанието на „Пресклуб“-а Александър Радов, ако по-рано с организацията на погроми са се занимавали чиновниците, сега го правят много мили журналисти. Когато милите момчета и момичета се срещат с онова, което не се побира в техните обичайни представи и толкова не прилича на онова, което по тяхно мнение трябва да бъде училището или какъв трябва да бъде педагогът, или как трябва да бъде организирана системата на образованието, те се оказват неспособни да съществуват съвместно с това неразбираемо за тях нещо, което не се вмества в съзнанието им. Това, което не разбирам, няма право на съществуване — ето я тяхната проста и убийствена логика.

Това е старият свят, изхвърлил онова, което е останало на дъното, последното, гъстата утайка на тоталитаризма, агресивен и непоколебим в своята ненавист към другото, различното от самия него; старият свят, в който няма място за търпимост, където децата трябва да са еднакви, а учителите трябва да ги учат на едно и също.

Началото на дискусията в „Пресклуб“-а беше показателно. Единият от тези, които са публикували нападките срещу Щетинин, каза, че има основания за обвинение, но преди това би искал да изслуша аргументите „за“. Поразяващо е колко е жизнеспособна сталинската логика, според която всеки човек първо трябва да се защитава, а вече след това обвинителите ще решат доколко е виновен онзи, който се защитава. Няма съмнение, че е виновен, въпросът е в това, до каква степен е виновен и каква да бъде мярката на наказание.

С писачите е безсмислено да се спори, а да се изрекат техните имена означава само да се рекламират и да се задоволява тяхното тщеславие, което те всъщност целят — да бъдат забелязани. Те просто трябва да се изтърпят, като се разбира, че чрез устата им говори старият, изживял времето си свят, а перото им се води от непроницаемо, тъмно невежество и злоба. Пък и самите те, общо взето, не са виновни за нищо, както не е виновно детето, което си е играло с клечки кибрит и е изгорило къщата, в която е живеело. Но какво ще стане с училището, с бъдещето на нашето образование?

От наша гледна точка Щетинин е направил велико откритие в образованието, което, разбира се, е останало незабелязано от неговите унищожители. Той е открил ново съдържание на образованието. Така е изградил режима на живот в своето училище, на своя педагогически остров, че това устройство е станало съдържание на образованието. Разбира се, и тук има програма и учебни предмети, децата изучават и математика, и биология. Но това е материалът, а съдържание е станала структурата на живот в Текос — строителството на къщи, осигуряването на храна, опазването на жилищата, изкуството, общуването помежду им. И още нещо — всички говорят за това, че децата са различни и те не само имат различен ритъм на учене, но и различни области, в които най-цялостно разкриват способностите си. Засега Щетинин само е успял да направи така, че всяко дете да се движи със свое, изключително индивидуално темпо на учене. И затова в училището на Щетинин ученикът може да учи физика за девети клас, а да изучава архитектура по програмата на ВУЗ. Именно това е непрекъснатото образование.

Кой друг е успял да направи такова нещо? Трудно е дори да си го представиш, а какво остава да го измислиш и осъществиш.

Разбира се, Щетинин е гений. Разбира се, Михаил Петрович е художник, мислител, забележителен представител на нашата култура.

И именно затова нито той самият, нито творчеството му могат да се поставят в предварително направени рамки и клишета — нито хвалебствени, нито злословни. С Щетинин може и трябва да се спори, от него човек може да се учи и е необходимо да го хвалим — художникът не може да живее без похвала, без признание. Но не трябва да бъде нагрубяван.

По принцип никой не трябва да бъде обиждан. И никой не трябва да бъде унищожаван, защото рано или късно онези, които си го позволяват, ще се срамуват. Само в бандите се самоутвърждават, като унищожават някой друг, а в нормалното общество се самоутвърждават чрез уважение и любов не само към себе си, но и към другите.

Че порицаха идеологическите килъри, наистина ги порицаха. И какво от това? Порицанието им беше награда. Техните господари ще им компенсират всичко. И те ще се стараят още повече. И винаги ще остават ненаказани. А как да се накажат? Хората само са изказали мнението си. Те просто са сбъркали, а за грешно мнение не се предвижда наказание. Но те не са сбъркали. Като наричат училището „тоталитарна секта“, те преследват точно определена цел — административните органи да се дистанцират и да не подкрепят новото прекрасно начинание в Русия. Да не би всички чиновници да тръгнат да разчепкват истинското положение на нещата? Но задължително ще се постараят да се дистанцират от всякакви контакти. Ами ако действително се окаже, че в това училище има нещо лошо? По този начин училището остава беззащитно, фактически е оставено да бъде унищожено. Тогава вече килърите с всички сили се опитват методично да нанасят ударите си.

А ние какво правим? Нали пред очите ни чернят не само педагозите, а и децата… Нали разбирате, че вече в продължение на две години натъпкват в калта повече от триста руски деца, очернят ги, обиждат ги.

Не вярвам, че това се прави от руснаци. Подобно нещо не е типично за руския характер, но ние наблюдаваме това преследване. Наблюдават го високопоставените чиновници и обикновените хора; наблюдаваме явната наглост и моралното избиване на децата. А кой го прави?

Нека за това да разкажат руските офицери. Но не дай си боже да кажем на внуците си: „Ние живяхме във времето, когато в Текос все още съществуваше училището на академик Щетинин и в него се учеха триста деца, които мечтаеха за една прекрасна Русия.“

Ние сме длъжни да кажем на внуците си, които ще живеят в руските имения: „Ето го и училището, в което сега отиваш с удоволствие. А всичко започна по наше време. Ние го опазихме.“

Всичко това ще стане по-нататък. А сега…

Михаил Петрович, вие, преподаватели в Текос, педагози новатори, трудно ви е, разбира се, но вие знаете… Вие прекрасно знаете, че „до истината не можем да стигнем пълзешком“. Освен това децата! Децата от училището в Текос. Моля да ми простите, млади руснаци, ако не успея във всичко, което съм длъжен да успея… Но аз ще успея. И много други хора ще успеят. Как е там при вас сега, сигурно е топло? Добре е, ако е топло. Нека по-често слънцето свети над вас, нека стопля мечтата на всекиго от вас.

* * *

Разказах на дядото на Анастасия за възникналата ситуация с надеждата, че ще получа съвет как да действам. Старецът стоеше, опирайки се на тоягата, останала от баща му, и внимателно слушаше разказа ми. Завърших разказа си и го помолих да ми даде съвет как да действам при тези обстоятелства. Старецът известно време помълча. Лицето му беше съсредоточено. После вдигна глава, присви очите си като че ли сканираше пространството и заговори:

— Не беше ясно нито на мен, нито на баща ми, нито на жреца ни върховен как Анастасия, нашата внучка, тайната на тайните ще успее да разкрие и на въпроса тоз да отговори. Защо в смрад започна нашата Земя да се превръща? Защо човекът произведе сам плътските страдания и предизвика лутането на човешките души?

Защо, щом ранните цивилизации са се смятали за най-умни, не са запазили за своите деца щастливия им начин на живот?

Днес е възможно всичко да се върне към първоначално създадения от Бога свят. На никого не беше ясно как той да се запази, как миналите грешки да не се повторят. И ето, моля, тя успя да сътвори със свойта мисъл една комбинация, изглеждаща невероятна, и веднага я въплъти. На всичките въпроси ще бъдат дадени отговори.

Анастасия сви събитията, които са се развивали с хилядолетия, в един век. Тя ги повтаря. Сега историята на Земята, на твоята страна, сам всеки върху себе си изпитва. Сам ще ги оцени и изводите ще направи, ще ги запише в книгата на своя род. Чрез себе си, чрез своите чувства, с душата си събитията през хилядолетията ще успее той да опознае.

И ето точно както клеветят сега Анастасия, така са клеветили твоите предци в Русия, когато са унищожавали културата им.

Езичеството и ведизмът в древна Рус нарекли варварство ужасно, безцветна култура. А как да се даде възможност да се почувства, да се разбере какво е ставало там в действителност?

Чрез себе си показа нашата внучка стремежите на своите руски прадеди и ударите върху себе си сега приема от потомците на тези, които навремето са излъгали пред съвременността, пред децата и внуците си.

На всички хора, които живеят на Земята днес, предложи тя, като в историческа пиеса роля да си изберат. А после ролята, която са сами избрали, да я изиграят, да погледнат ситуацията отстрани. И даже тези, които ще гледат само като зрители, тогава ролята на зрителите ще играят, ще преживяват, събитията ще преоценяват, сами към действия ще се стремят.

Избързах аз. Ти отговор от мене искаше да чуеш за това, кой сипе оскърбления, обиди и препятствия създава. Ще отговоря, за жреца отговорът не е сложен.

Определени хора се опитват да създават пречки на всички, които разбраха и се запалиха от идеите, които внучката Анастасия огласи. Но те не са обикновени хора. Те са биороботи, които се ръководят от малка секта, родила се отдавна, и то не в Русия.

— Но аз имам изрезки от вестниците и в тях има подписи на хората, които пишат статиите, а в една от тях конкретно се говори за това, че против Анастасия се е изказал мисионерският отдел на Тулската епархия. Има и съобщения на хора от различни региони за отрицателното отношение на отделни християнски енории. В тях също ли има, както вие казвате, биороботи, които се подчиняват на някаква секта?

— Самите хора-биороботи не осъзнават своето подчинение. В тях отдавна е заложена определена програма. Тази програма не предвиждаше явяването на Анастасия, затова се срина и започна да се саморазрушава.

— В главата ми някак не се побира такава информация. Къде да намеря потвърждение за нея?

— Ако не ти се побира в главата, подреди спокойно всичко чрез своята логика. Така всеки, който е в състояние да мисли, може да открие доказателствата.

— Да подредя чрез логиката?

— Да, простите и известни факти. Ето, виж как може да се разсъждава, като се базираш само на фактите.

— Как?

— Най-напред разбери точно какво предложи Анастасия всички да направят.

— Ами тя предложи на всички да си вземат не по-малко от един хектар земя и да построят и уредят на него имение за своето семейство и бъдещите си поколения. Както казва тя, ако всяко семейство направи своето райско кътче, цялата Земя ще се превърне в рай. Освен това тя разказа, как може да се засаждат растенията, с които да се храним и които да могат да се преборят с болестите на човека. Говореше и за здравословния начин на живот, за възпитанието на децата, за грижовното отношение към природата, твърдеше, че мислите на Бога са разтворени в природата. С една дума, построи модел, чрез който Русия може да стане процъфтяваща страна, в която ще живеят щастливи семейства.

— Когато Анастасия разказа за родовите имения, всъщност тя разкри на хората най-великата тайна на Божественото битие. Показа пътя за връщането на човека в рая. Това става ясно, ако се съединят в едно цяло всичките й изказвания, разпръснати в различните книги.

Тя разкри тайната, която в продължение на хилядолетия е била пазена от силите на мрака. Те унищожиха всичко, което би могло да помогне на хората да разберат за нея.

През втори век от така наречената „ваша ера“ е била унищожена и последната книга, написана с руническа азбука. В тази книга се разказваше за божествения начин на живот на човека. В нея се говореше за възможността да се опознае Вселената чрез хармоничното усвояване на собственото късче земя, земята на рода, а след това на цялата планета Земя.

За човека, усвоил до съвършенство Земята, би се открила възможност за усвояване на други планети във Вселената. Този начин на усвояване не е технократски, а психотелепатичен.

— Нима никой от великите мъдреци нито веднъж не е говорил за Земята така, както тя?

— Владимире, няма да намериш нито в един от съществуващите сега трактати откритията, които Анастасия направи за хората. Нещо повече, в продължение на шест хиляди години хората усилено биват отдалечавани от това, да разбират земята. Подхвърлят им се най-различни учения и се твърди, че истината е в тях.

Човекът изучи едно учение и скоро вижда, че в него няма истина. Веднага му поднасят друго — изучава и другото, после третото… и така животът си минава, а човекът, дори когато вече умира, не е успял да разбере същността на живота.

А човекът все пак интуитивно е привлечен от земята, от нейното велико знание. След като разбрали, че не са в състояние да изтръгнат из корен стремежа на човешките души към земята, силите на мрака решили да попречат на този стремеж.

Въобще уловките през вековете са били много. Но през последните шест хиляди години никой не се е занимавал осъзнато със земята.

— Осъзнато означава ли така, както говори за нея Анастасия?

— Да, така както говори тя и така, както я разбират хората.

Анастасия насочи цялото човешко общество по един прекрасен път. И никой повече не ще успее да й пречи, защото много хора носят в своите сърца мечтата й.

— Но нали все пак пречат — клеветят и читателите, и Анастасия. Ако разбираха, че няма да успеят да й попречат, не биха я клеветили.

— Сега, Владимире, с помощта на тези, които злословят, по-високите йерарси се опитват да не допуснат поставянето на непосредственото начало на новата ера в Русия. А малко по-късно те ще представят в друга страна идеята в изопачен вид и ще се опитат да я опорочат.

Анастасия успя да предвиди отрано всичко това. А нейният предварително обмислен ход порази върховния жрец. Анастасия разбираше — след като разкрие същността на човека и на земята, много хора няма да сдържат желанието си за незабавно взаимодействие. А прибързаността може да навреди — нали задължително пространството си първо в мислите си трябва ти да сътвориш.

Сега в Русия клеветниците създават пречки, но хората пък не предават мечтата си и без да отстъпват, създават мислено своето пространство.

Разбира се, системата е силна, но не може тъй безразборно да се обвиняват всички хора. Сред служителите на църквите съществуват различни мнения за Анастасия.

— Знам това, неведнъж съм се срещал със свещенослужители, които разбират и поддържат Анастасия.

— На теб и на твоите читатели трябва да е ясно за кого е неизгодна появилата се информация в Русия.

— Мисля, че много държави, които смятат себе си за развити, не биха искали изведнъж да видят по-развита друга страна.

— Логично е, но във всяка страна живеят много хора. Според теб как е — всички ли следят внимателно събитията в Русия и ги анализират?

— Разбира се, че не. Но определено има заинтересувани хора.

— Кои например?

— Кои ли? Ами например онези, които търгуват с лекарства и ги доставят в големи количества в Русия. За тях не е изгодно руснаците да престанат да боледуват.

— Още.

— Още… Много хранителни продукти се доставят у нас от чужбина, а при осъществяването на плана на Анастасия ще бъде обратното — Русия ще доставя хранителни продукти в много страни. И в това отношение тя ще бъде извън конкуренцията.

— Значи планът на Анастасия е неизгоден не на населението в различните страни, а на отделна категория лица и те могат да се намират в която и да е държава, в това число и в самата Русия. Така ли е?

— Да. В общи линии е така.

— Сега ми кажи дали тези лица, притежаващи огромни капитали, могат да имат свои служби, които да следят в какви насоки се развива светът?

— Разбира се, всички големи компании имат такива служби. В противен случай ще се разорят. Дори има учебни заведения, в които се подготвят такива хора.

— Добре. Значи големите компании имат служби, които се занимават с развитието на тяхната дейност в различни страни. И те могат да влияят за създаването на благоприятни условия за себе си.

— Да.

— Ти се съгласи. Добре. Тогава по-нататъшната логическа връзка ще те заведе до това, че с подобни служби могат да разполагат и правителствата на цели страни.

— В историята има много примери и най-важният от всички се отнася точно за малка еврейска група, с помощта на която днес се управляват Америка, Европа и Русия. Макар че те са били само един инструмент в ръцете на жреците.

— Каква е връзката между християнските епархии, изказали се срещу идеите на Анастасия, и тази група?

— Нали ти казах, че биороботите, които се изказват, са хора точно от този тип. Той се формира под въздействието на програмата на жреците и е разпространен сред малка еврейска общност.

— Къде да намеря доказателства за подобно твърдение?

— Във фактите на историята. Погледни ги внимателно и безпристрастно.