Владимир Мегре
Енергията на живота (19)

Терорът

През последните години много страни бяха залети от терористични акции. Днешните хора все още не са изтрили от паметта си 11 септември 2001 година (срутването на кулите в Ню Йорк), а неотдавна беше извършен страшен терористичен акт и в нашата страна. На 23–26 октомври 2002 година терористи задържаха 800 души в московския Театрален център на „Дубровка“ по време на мюзикъла „Норд — Ост“.

Между тези две тежки терористични акции станаха редица по-малко „зрелищни“ атаки в различни краища на Земята, които причиниха човешки жертви. Всеки път правителствата на различни страни гневно осъждат терористите. Специалните служби ни уверяват в неизбежността на наказанието на виновните и предприемат все повече предпазни мерки за повишаване на безопасността.

Вече е създадена международна коалиция за борба срещу тероризма. Но и днес терорът не намалява. Напротив, той става все по-рафиниран и по-мащабен. Създава се впечатление, че някой майсторски плъзга по лъжлива следа и правителствата, и спецслужбите на много страни.

Истинският източник и главен организатор на много терористични нападения по света съвсем наскоро беше разкрит отчасти в Русия.

Докато заложниците бяха задържани (23–26 октомври), по водещите телевизионни канали вървяха множество интервюта и коментари. Заместник-министърът от Министерството на вътрешните работи на Русия представяше информацията, получена в щаба за извънредно положение. Белокосият строен човек говореше ясно, по военному. В речника му отсъстваха паразитни думи и звуци от типа „ъ-ъ, е-е“. Фразите бяха смислени и пълни с чувство, а това означаваше, че мисълта му работи достатъчно бързо и точно. Именно той беше един от първите, които казаха; „Имаме си работа с религиозни фанатици.“ Възможно е много хора да не са обърнали внимание на тази фраза. За малкото разбиращи тя означаваше, че е треснал гръм от ясно небе. За първи път, при това от устата на заместник-министър на вътрешните работи, беше назована една от основите на тероризма. След терористичния акт тя беше формулирана като „ислямски фундаментализъм“. Започнаха да се чуват гласове, че ислямските фундаменталисти са обявили война на християните и на евреите, по-конкретно в Израел, в Русия и САЩ.

Възниква въпросът: Как да се борим с религиозния фанатизъм? Предлагам да се успокоим и да разгледаме положението по-внимателно.

Нека преди всичко да определим дали религиозният фанатизъм е присъщ само на исляма или съществува и в другите религии. Разбира се, че съществува. Да си спомним многочислените кръстоносни походи на християните; да си спомним картината „Княгиня Морозова“; нека си спомним и имената на много мъченици, готови заради някакви религиозни догми да жертват собствения си живот. След тяхната смърт те са били въздигани в „ранг“ светии.

Съвършено очевиден става фактът, че не самата религия като цяло, а конкретните догми, внедрени в различните религии, карат хората да пренебрегват собствения си живот. Религиозният фанатик камикадзе е уверен, че той не пренебрегва живота си, а преминава в истинския живот.

Как става това? Сред вярващите, без значение дали са мюсюлмани или християни, винаги може да се отдели група от най-привързаните към определени догми. След това с помощта на окултните ритуали тяхната вяра може да се усили до фанатизъм. По този начин се получава биоробот, вярващ в това, което сам не може да види и което не е в състояние да разбере по пътя на логиката.

По-нататък онзи, който познава законите на психиката, прекрасно разбира кои „бутони“ на биоробота може да се натиснат, и го прави. Той просто посочва обекта, който трябва да се унищожи заради бъдещия светъл живот. Биороботите сами разработват операцията и я осъществяват. Собственият им земен живот за тях е без значение — те са уверени в своя преход в по-добрия свят, във висините.

И докато съществува доктрината за добруването не на Земята, а някъде на друго място, никакви специални служби и армии не ще успеят да ликвидират терористите камикадзе.

Нека си представим следващата ситуация. Специалните служби на водещите държави са се обединили и със съвместни усилия са унищожили до един всички терористи. Е, и какво ще се промени след това? Ще се родят нови. Нали доктрината, която ги произвежда, съществува.

Тогава какъв е изходът? Разбира се, традиционните предпазни мерки трябва да се предприемат, но заедно с това е необходимо да се разбере причината и да се ликвидира доктрината, която поражда все нови и нови терористи камикадзета.

Да се разбере! Сега това е най-важното! В противен случай борбата с тероризма ще се превърне във фарс.

Представете си следната ситуация. Религиозен фанатик, терорист камикадзе, отвлича самолет и го насочва към важен обект в населен град. С терориста се водят преговори, съобщават му, че са готови да изпълнят някои негови искания. Но преговарящите дори не допускат, че исканията на религиозния фанатик не са земни цели — неговата цел е да загине и да се пренесе в небесния рай, такъв какъвто той си го представя.

Догмата за небесния рай влияе и на атеистите. Тя се проектира от колективната мисъл на хората от различни вероизповедания и вече не едно хилядолетие оказва изключително пагубно влияние върху цялото човешко съдружие.

* * *

Това, което ще кажа сега, може да изглежда неосъществимо, даже фантастично. Единственото безкръвно решаване на проблема може да бъде следното:

Патриарсите, мюфтиите, старейшините на религиозните направления (на първо място на християните католици и мюсюлманите) трябва незабавно да организират събор, на който да преценят внимателно създалото се в света положение и да изменят доктрините в своите религиозни движения, които са пагубни за живота. Необходимо е да се помогне на религиозните фанатици отново да открият човешкото светоусещане. Трябва да се заяви: „Отецът е тук на Земята и никъде другаде!“

Ами ако духовните лидери не се съберат? Ако не направят подобно изявление? Няма нищо страшно.

То вече е направено!

Вече никого не трогват изявленията на лидерите на духовните движения: „Нека да живеем задружно.“ Едва ли някой вярва на думите им: „Ние нямаме отношение към терора.“ Необходима е по-кардинална крачка.

Казах, че подобен събор и неговите изявления могат да се оценят като нереални. Нека тогава да помислим защо такова просто и реално действие изглежда нереално. Защо не вярваме, че високодуховните хора, облечени във висш сан, могат просто да се споразумеят помежду си? Ако те не могат да се договорят, какво бихме могли да очакваме от обикновените вярващи?! Ако те не успеят да се споразумеят сами, тогава трябва да им се съдейства от здравомислещата общественост и правителствата.

Трябва да се договорят! Ако това не стане, с цялата си мощ ще заговорят бомбите. Затова е по-добре да говори човешкият разум. И нека говори той — разумът на децата на Бога.

* * *

На пръв поглед може да ни се стори, че позитивни промени въз основа на идеите на Анастасия могат да станат в Русия, както и в другите страни, едва след много време. Може да ни се струва, че човешкото съзнание се променя постепенно, но практиката показа, че при много от читателите то се променя за миг.

Нека да погледнем какво би станало с Чечня, ако правителството на Русия и Държавната Дума бяха разгледали и приели закона за земята и ако всяко желаещо семейство получеше един хектар земя за уреждане на имение — такова за каквото разказваше Анастасия.

Какво би станало тогава с Чечня? Ами ето какво.

Двадесет хиляди бежанци, които вече трета година живеят в палатки, биха получили именията си. За три години същите тези палатки, които сега са опънати в мръсните палаткови градчета, днес щяха да се намират сред прекрасни градини; а някои семейства биха успели да си построят и къщи.

Кой пречи да се осъществи сега подобно нещо? Този, на когото е изгоден не мирът, а друго; този, който се опитва да не допусне каквито и да е позитивни промени в Русия.

Напразно се стараете, момчета! Едва ли някой от вас може дори и смътно да си представи коя е Анастасия и олицетворение на какви сили е тя.

Ще кажа само едно — тя не само ще сътвори това, което е замислила, тя вече го е създала. Сега става материализацията му и вашето противодействие е доказателство за това. На всяка строителна площадка има боклук, но след това задължително го прибират и садят цветя.