Владимир Мегре
Енергията на живота (14)

Обществото на шизофреници

Когато слушах разказа на дядото на Анастасия за това, как и с какво трябва да се храни човек, неволно го сравнявах с храненето на съвременния човек, дори и на богатия, живеещ в така наречената „цивилизована страна“. Създаваше се доста загадъчна ситуация. Нека, в края на краищата, да вникнем в нея.

И така, всички знаем, че за човека е полезно да употребява за храна пресни, екологично чисти продукти. Всички ние знаем, че в природата съществуват растения, които могат да лекуват всякакви болести на човешкото тяло. Стоп, тук трябва да се каже по-точно: в природата съществуват растения, които са в състояние да не допускат заболявания на човешкото тяло. Тогава защо не са близо до нас? Защо, под чие въздействие ние избираме начина си на живот, който унищожава нашата физика и нашия разум? Някой просто ни се присмива, като ни кара на всичкото отгоре да наричаме този начин на живот „цивилизован“.

Ако ние употребяваме термините „цивилизована страна“, „цивилизована държава“ и при това разбираме общество от хора, достигнали определено и, разбира се, правилно ниво на развитие, това развитие би следвало да е отразено, включително и във въпросите на храненето; дори не в това число, а на първо място.

Сега нека да посетим заедно един супермаркет на така наречената „цивилизована държава“. Тези, които не са били в западните страни, могат да посетят и нашите магазини. В големите градове асортиментът на стоките в тях не се различава много от западните.

Ще видим, че повечето продукти са опаковани красиво и имат дълъг срок на годност. Ще видим множество изсушени, замразени и концентрирани продукти. Целият този асортимент не може да се нарече пресен продукт.

Освен това в супермаркета можем да видим и така наречените „пресни зеленчуци“ — красиви на вид домати, краставици и т.н. Но днес вече стана общоизвестно, че това са хибриди — специално селектирани сортове, които, за разлика от нормалния естествен плод, могат да запазват дълго време красивия си външен вид за сметка на качеството.

В европейските страни това е известно едва ли не на всеки възрастен жител. Там вече се появиха вериги магазини, на чиито фирмени табели е обозначено, че предлаганите в тях стоки са екологично чисти и цената им е примерно пет пъти по-висока, отколкото в обикновените магазини. Следователно обществото е признало, че в останалите магазини, които са значително повече, продуктите не са екологично чисти.

Но нека наречем нещата с техните истински имена. Обществото е признало, че повечето хора употребяват продукти, вредни за здравето.

Стоп! А какво става тогава с термина „цивилизована държава“? Нима хората в цивилизованата държава могат да използват недоброкачествена, вредна за Здравето храна? По-точното наименование на такава страна би било „недоразвита“ или държава с „умствено ограничено население“.

Във „възглупавите държави“, на които така старателно се опитва да прилича и Русия, се очертава определена система за измама на населението. Вижте какво става. Човекът използва за храна некачествени продукти и започва да боледува. Разболелият се човек попада в ръцете на системата с име „здравеопазване“. Тази система разполага с огромен брой лекарствени препарати, болници, научни центрове. Тя е със заплащане. В нея се въртят огромно количество пари.

Казват ни, че тя непрекъснато се усъвършенства, но обърнете внимание: според статистиката количеството на болните се увеличава непрекъснато. При това се появяват нови болести, с които човечеството не се е сблъсквало по-рано. Появиха се много психически заболявания, появи се и така модерната професия психотерапевт. Резонно е да се зададе въпросът: Каква е причината за влошаването на здравето на населението в „цивилизованите държави“? Не участва ли в това влошаване самото здравеопазване?

Влошаването на физическото състояние на човека е факт, в който, при желание, може да се убеди всеки, ако съпостави данните от различните източници.

Ние говорим за физическото състояние, но по-опасен фактор е психиката. Стига само човек да се откъсне от досадната еднообразна информация, която не му позволява да се замисли над същността на събитията, и може, меко казано, да се усъмни в нормалността на по-голямата част от населението на т.н. „цивилизовани страни“; да оцени избрания от обществото начин на живот като следствие от шизофренично заболяване. Преценете сами.

Например на човека, който живее в своето имение, му се прииска да си хапне ябълка. Какво прави? Излиза в градината, откъсва пресния плод и го изяжда. Нека видим сега действията на другия човек, който живее в апартамент в град на една развита страна. Той също иска да си хапне ябълка. Човекът взима пари, отива в магазина, купува си ябълка, но тя вече не е прясна. Той купува ябълка, отгледана от друг човек, който после я е опаковал в амбалаж. Някой друг я е транспортирал с камион или самолет. Трети е построил магазин и е изложил ябълката на щанда. Всичките операции, като се започне от отглеждането до продажбата, се фиксират от специални хора, съставят се отчетни документи, събират се данъци, мита и други непосилни налози или рушвети. По този начин се задейства цяла верига, в която хората уж извършват някаква работа — предоставят възможност на себеподобните си да вкусят плода на овошката.

А онзи, който яде този плод, преди да удовлетвори своята потребност трябва да работи някъде, за да получи първо хартийките — парите — и да плати на цялата измислена от някого верига, стояща между клончето на ябълката и човека.

И обществото смята това явление за нормално. Измаменото общество не подозира, че някой е поискал да отдалечи хората от истинското им предназначение и да ги накара да се занимават с нещо безсмислено.

Хората са били доведени до този абсурд постепенно. Не е трябвало да се извърши бързо. Ако стане бързо, дори необразованият човек би могъл да види безсмислеността на събитията.

Представете си парадоксалната ситуация. Един прекрасен ден вие както обикновено решавате да отидете при ябълката и да си откъснете плод. Прекрачвате прага на къщата, насочвате се към ябълката и виждате редица от хора.

— Кой си ти? — питате най-близкостоящия.

— Аз съм продавачът на ябълки — отговаря той.

— А тези зад теб кои са? — продължавате да се учудвате вие и чувате отговора:

— След мен стои човекът, който докарва ябълките в магазина ми, след него е този, който ги събира от дървото, а до всекиго от нас виждаш хора с чисти костюмчета — това са тези, които записват колко ябълки минават през нас.

— Какво, да не сте се побъркали? — възмущавате се вие. — Защо се занимавате с безсмислени работи? Кой ще ви благодари за тая безсмислица?

И в отговор ви казват:

— Ти ще ни казваш „благодаря“, ще ни плащаш с пари, а с тези пари ние също ще си купуваме ябълки.

— Че откъде ще взема толкова пари, за да ви ги дам?

— Ами иди при съседа с крушата, там има едно свободно място за отчетник. Ще станеш отчетник, ще получаваш пари, ще ни плащаш и ще ядеш ябълки, когато си поискаш.

Пълен абсурд, ще кажете вие, шизофрения. Разбира се, че е абсурд, разбира се, че е шизофрения, но именно това се случва днес с всички нас.

Налага се съвършено очевидните условия за здрав живот да се изложат във вид на трактат. Ами тогава, ето го малкият трактат:

Първо

Всеки човек, който живее на Земята, трябва да има собствено имение, собствено пространството, за да осигури на своя организъм качествена храна.

Второ

Човекът трябва, желателно е, да засади със собствените си ръце плодните растения — тези растения, които той смята, че ще бъдат вкусни и полезни за него. Например, ако човекът знае предварително, че не му харесва червеното френско грозде, тогава то не трябва да се засажда в големи количества. В имението трябва да се засадят не по-малко от триста вида многогодишни растения. Няма да се спирам отново върху необикновените начини на садене и общуване с растенията, те са описани още в първата книга, когато Анастасия разказваше за хората, които живеят на вилите си. Разбира се, подобно нещо не е възможно да се осъществи за една година, а да кажем за две или три. Но е напълно възможно и фактически така ще се осигури идеален източник за храна и за децата.

Трето

Сутрин, след като се събуди, човек задължително трябва да се разходи из родовото си имение и, ако в него се появи желание, да изяде узрелия вече плод или някоя тревичка.

Това трябва да се прави само по собствено желание, а не по препоръка от някой диетолог, дори ако той е със звание академик. След като се запознае с всички вкусови качества на растенията в имението ви, вашият организъм сам ще състави идеалната за вас диета по качество, количество и време за приемане на храната. Необходимо е да се излиза из имението не само сутрин или в строго определени от някого часове за приемане на храна, а тогава, когато се е усетил глад.

В съвременните условия много хора не могат да живеят постоянно в имението си, дори и да го имат. Но е желателно да отиват там поне един път в седмицата. А в случай на неразположение е най-добре, преди да пият лекарства, да отидат за няколко дни в пространството на своя род и да постоят там.

Ако вие вече сте формирали собственото си пространство, ако вашият организъм разполага с информация за растенията там, той ще може сам да избере с абсолютна точност това, което е необходимо за оздравяването му.

Според твърдението на Анастасия не съществуват болести на човешкото тяло, които пространството на Любовта, сътворено от вас, да не е в състояние да победи. Разбира се, тя има предвид не пространството на апартамента в града, а имението, което е изградено въз основа на принципите, изложени от нея.

* * *

Формулирах тези правила в бележника си, прочетох ги на дядото на Анастасия и попитах:

— Да не би да съм изпуснал нещо? — Той отговори:

— Ако е накратко, като начало може да бъде и така, но задължително трябва да се каже и за съседите.

— Че какво общо имат съседите? — не разбрах отначало аз.

— Как какво? — се учуди дядото на въпроса ми. — Помисли сам. Ако непосредствено зад оградата на имението ти е разположен завод, кадящ смъртоносен пушек и вятърът го носи към пространството на твоето имение, какво ще дишаш?

— Никой няма да строи имението си до завод — възразих аз и замълчах.

Спомних си, че в град Новосибирск вилните места се намираха само на около петстотин метра от оловния комбинат, а в Германия селскостопанските полета — до аутобан с осем платна.

Помислих си: Ето на, такова обикновено нещо като отглеждането на селскостопанска продукция за прехрана на човека е възможно само в екологично чисти места, желателно е да не е в близост до големите градове… Такова просто нещо и съвсем да не може да стигне до ума на човека. Действително трябва да се напише още една точка.

Четвърто

Вашето имение трябва да се намира в екологично чиста зона. То трябва да е заобиколено от именията на единомишленици, участващи в създаването на райските родови оазиси. Ветрецът ще отнесе живителния нектар от вашето имение към съседите, но друг ветрец ще донесе от тях живителен въздух.