Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Detective, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2009–2010)

Издание:

Артър Хейли. Детективи

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, 1997

Редактор: Ани Николова

Коректор: Ани Стаменова

История

  1. — Добавяне

Пета глава

Новината за насилствената смърт на Синтия Ърнст се разнесе из Маями като приливна вълна.

И медиите избухнаха.

Също и останалите общински съветници, побеснели от онова, което смятаха за варварско убийство на един от своите.

Още преди да отнесат трупа на Синтия Ърнст, докато санитарите установяваха смъртта й, в сградата на общината бяха пристигнали две подвижни телевизионни станции — екипите им снимаха и задаваха въпроси, на които никой не даваше ясни отговори. Бяха научили от съобщенията по полицейската радиовръзка, както и други репортери и фотографи, които бързо се присъединиха към тях.

Подпомагани от пристигналите подкрепления, сержант Брейнън и партньорът му се опитваха да поддържат ред.

За Малкълм Ейнсли и Ръби Боуи събитията се развиваха като разпокъсан монтаж. След спешните обаждания до и от кабинета на заместник-началник Серано им наредиха да останат на място и да не разговарят с никого, докато не пристигне експертен екип от Министерството на вътрешните работи: стандартна процедура в случаите, когато полицай причинеше смърт или сериозно нараняване при изпълнение на служебните си задължения. Пристигналият съвсем скоро екип се състоеше от сержант и детектив, които старателно, но не враждебно разпитаха Ейнсли и Боуи. Бързо стана ясно, че още преди тръгването на екипа, министерството е било информирано за обвиненията на предварителния състав на съдебните заседатели и за заповедта за арестуване на Синтия Ърнст.

Полицейското управление, което също се мъчеше да събере информация, отклони исканията за незабавен коментар за убийството на общинския съветник Ърнст, но обеща пълни разкрития по време на пресконференция в 18:00 ч. същия ден, на която щеше да присъства началникът на полицията.

Междувременно началникът прати съобщение на кмета и общинските съветници, че ще телефонира на всеки от тях лично един час преди пресконференцията, за да им съобщи най-новата информация. Щеше да е по-удобно да проведат специално съвещание в неговия кабинет, но според „слънчевия закон“ на Флорида членовете на съвета нямаха право да се събират на каквото и да е друго място в отсъствие на медиите или на предварително информирана и поканена публика.

След разпита, проведен от екипа на Министерството на вътрешните работи, Ейнсли и Боуи се явиха на личен доклад в кабинета на заместник-началник Серано в присъствието на майор Фигерас и майор Йейнс. По време на целия разпит двамата детективи не скриха нищо, но както изглеждаше, не им задаваха и прекалено задълбочени въпроси — например защо Ейнсли и Ръби са се разделили за кратко в сградата на общината? Инстинктът подсказваше на Ейнсли, че основателно или не, чиновете в случая нямаха значение и полицейското управление маневрираше, за да защити хората си. Освен това се чудеше дали някой от петимата си спомня завоалираните думи на Йейнс за Синтия, изречени в същата стая само час преди това: „Така ще може да направи нужното и да лапне пищова. Ще спести на всички адски много неприятности“. Дали сега споделяха взаимно чувство на вина, че никой не възрази? И дали инстинктивно не усещаха, че ако започнат да задават прекалено конкретни въпроси, може да изплува нещо, което предпочитаха да не чуят?

Всичко това, Ейнсли бе сигурен, никога нямаше да получи отговор.

Накрая обобщиха всичко, което щяха да съобщят на медиите, и Серано лично го записа, за да бъде преписано и доразвито като официално изявление:

„Действайки с пълномощията, произтичащи от трите обвинения на предварителния състав на съдебните заседатели, двама полицейски служители — сержант Малкълм Ейнсли и детектив Ръби Боуи — се опитаха да арестуват съветник Синтия Ърнст. Полицаите отнеха пистолета на арестантката, който беше известно, че притежава. Преди да й бъдат сложени белезници, тя неочаквано извади малък пистолет, с който се готвеше да стреля срещу сержант Ейнсли. Тогава детектив Боуи стреля със служебното си оръжие и уби арестантката.“

Скоро след това тези факти бяха потвърдени от униформените полицаи, които веднага след изстрела бяха реагирали на радиоповикването на Ейнсли и за секунди се бяха появили на мястото.

По-късно Ейнсли и Ръби едва успяха да се видят за кратко насаме.

— След няколко минути чакане започнах да ставам неспокойна — обясни Ръби. — Тъкмо навреме, нали?

Ейнсли я прегърна.

— Дължа ти живота си — отвърна той. — Ще изпълня каквото поискаш. Само ми кажи.

— Ако се сетя за нещо — подсмихна се Ръби. — Виж, действията ми бяха съвсем егоистични. Работата в отдел „Убийства“ без теб нямаше да е същата. Ти научи всички ни на толкова много неща, превърна се в истински пример за подражание. Надявам се, че не те засрамвам.

Ейнсли стеснително сви рамене и предпазливо каза:

— Работата с теб, Ръби, беше истинска чест за мен. — Сега не е моментът, помисли си той, да й съобщи за решението си да напусне отдела, а навярно и управлението. Засега тайната оставаше между тях двамата с Карън.

 

 

Приготовленията за пресконференцията бяха извършени светкавично. Между полицейското управление и щатската прокуратура се провеждаха дълги телефонни разговори. Съвместно се реши, че трябва да бъдат разкрити всички важни факти за Синтия Ърнст: трите обвинения на предварителния състав на съдебните заседатели, дневниците на Елиънър Ърнст, насилието над малката Синтия, бременността, планът й да убие родителите си, дори фактът, че важни улики за друго двойно убийство, укрити от нея, са останали непроучени в продължение на година и половина в отдел „Веществени доказателства“ в полицейското управление. Последно беше обвинението, че Синтия не е съобщила информацията си за убиеца на инвалида.

Както се изрази заместник-началник Серано, след като се консултира с началника и служителя от отдела за връзки с обществеността Евелио Хименес: „Това е една чудовищна каша, от която никой няма да излезе чист. Могат да се появят проблеми обаче, ако скрием каквото и да било и после някой проницателен репортер го изрови“.

Само някои улики, които можеха да потрябват за процесите на Патрик Дженсън и Върджило, щяха да останат временно в тайна. Арестуването на Дженсън и обвиненията срещу него вече бяха известни.

Колкото до Върджило, съмняваха се дали изобщо ще го заловят. Когато от отдел „Убийства“ в Метро-Дейд научиха за участието му в убийството на Райс, той бе обявен за издирване. Детективите в Маями постъпиха по същия начин и заради убийството на семейство Ърнст. Но Върджило беше избягал в родната си Колумбия, от която нямаше голяма вероятност да го екстрадират.

 

 

Пресконференцията се проведе във фоайето на полицейското управление. Близо до главния вход стояха неколцина полицаи, които проверяваха служебните документи на журналистите. До асансьорите на първия етаж бе поставена катедра с микрофони. За всичко това щеше да отговаря Евелио Хименес: офицер от отдела за връзки с обществеността, прям и делови, бивш репортер във вестник.

Само минути преди пресконференцията, с посърнали лица влязоха членовете на общинския съвет. Репортерите ги наобиколиха, но никой от съветниците не отговори на въпросите им.

Телевизионните камери снимаха, микрофоните бяха подредени като плътна ограда, химикалките и лаптопите бяха готови, когато Хименес съобщи:

— Началник Фаръл Кетлидж.

Началникът на полицията пристъпи напред. После заговори тържествено, но без да губи време.

— Без никакво съмнение това е най-тъжният ден в цялата ми полицейска кариера. Смятах Синтия Ърнст за лоялен служител и своя добра приятелка. Една част от мен ще я запомни така, въпреки престъпленията и ужаса, които станаха известни. Защото, както след малко ще чуете, госпожица Ърнст е била престъпничка, виновна освен за всичко останало, и за ужасното убийство на родителите й…

Присъстващите във фоайето ахнаха. Няколко репортери хукнаха към телевизионните микробуси, други включиха клетъчните си телефони.

Началникът спомена и за двете убийства, за укриването на които Синтия бе помогнала в качеството си на детектив от отдел „Убийства“.

— По-рано днес — заяви той, — на основата на трите обвинения на предварителния състав на съдебните заседатели, беше издадена заповед за арест. Именно по време на ареста госпожица Ърнст неочаквано е извадила скрит пистолет, който явно е възнамерявала да използва срещу един от арестуващите я полицаи. Придружаващата го полицайка е стреляла само веднъж и моментално е убила госпожица Ърнст. Ако желаете, можем да поговорим още за това, но сега искам да свърша с днешните събития, като започна с обвиненията на съдебните заседатели срещу Синтия Ърнст. Ще помоля господин Кързън Ноулс, шеф на служба „Убийства“ в щатската прокуратура, да разкаже за обвиненията и за доказателствата за тях.

Облечен по-официално от обикновено, Ноулс застана зад катедрата и авторитетно говори в продължение на десет минути, през които изложи повечето факти, представени пред съдебните заседатели. Мнозина от публиката вдигнаха погледи от бележките си и напрегнато се заслушаха, докато описваше дневниците на Елиънър Ърнст и упражняваните над детето насилия.

— Разбрах — продължи Ноулс, — че в момента копират важни страници от дневниците и че скоро ще ги направят публично достояние.

Бяха му зададени няколко въпроса, но репортерите не се държаха агресивно. Повечето изглеждаха смаяни от информацията. Всички изпитваха усещането, че откровените думи и искреността са основна потребност на деня.

Когато Ноулс завърши, думата взе Серано. Заместник-началникът представи Лио Нюболд, който говори кратко, а после и Малкълм Ейнсли, който разказа за убийството на Густав и Елиънър Ърнст и за опита да бъдат имитирани предишните серийни убийства. Бързо стана ясно, че Ейнсли има поглед върху целия сложен комплекс и в продължение на половин час той ясно и уверено отговаряше на репортерите.

Вече се чувстваше изтощен, когато репортерка от телевизията го попита:

— По-рано се каза… — Тя замълча и се консултира с бележките си. — … Лейтенант Нюболд каза, че вие първи сте повярвали, че убийството на семейство Ърнст не е просто продължение на предишните. Защо сте останали с такова впечатление?

— Защото в Откровението няма заек — импулсивно отвърна той и съжали за думите си в мига, в който ги изрече.

След озадачено мълчание същата жена продължи:

— Бихте ли пояснили?

Ейнсли погледна към заместник-началник Серано, който сви рамене и каза на журналистите:

— Тук имаме способни хора, които понякога разкриват престъпления по необичаен начин. — После се обърна към сержанта: — Давай, кажи им.

— Всичко се свежда до символите — неохотно започна Ейнсли, — оставени от един и същи убиец на четири местопрестъпления и в крайна сметка идентифицирани като религиозни символи, вдъхновени от Откровението в Библията. На местопрестъплението в дома на Ърнст беше оставен заек. Това просто не съответстваше на цялостната картина.

Докато описваше символите от предишните убийства, Ейнсли си спомни, че по онова време цялата тази информация не беше разкрита на медиите и по-късно остана така, защото просто не се бе налагало. Накрая Елрой Дойл беше осъден и екзекутиран само заради убийството на семейство Темпон, на местопрестъплението на което не бе оставен символ.

Ето защо тази информация беше нова, при това изключително интересна, ако се съдеше по броя на репортерите, които, свели глави, припряно записваха или чукаха по клавишите на лаптопите си.

Когато Ейнсли свърши, някакъв мъжки глас попита:

— Кой откри какво означават онези символи?

— Аз ще ви отговоря — намеси се Серано. — Връзката направи сержант Ейнсли и тя доведе до неколцина заподозрени, един от които беше Елрой Дойл.

— Сержант Ейнсли — попита възрастен репортер, — вярно ли е, че някога сте били свещеник?

Ейнсли се бе надявал да не се стигне до този въпрос. Въпреки че не криеше миналото си, малцина извън управлението знаеха за него.

— Да, бил съм и в случая това ми помогна.

— Защо сте напуснали тази работа и сте станали полицай? — разнесе се женски глас.

— По свое решение, съвсем доброволно. Причините са лични, така че няма да ги обсъждам. — Той се усмихна. — В досието ми няма нищо осъдително и приемането ми за служител в полицията го доказва. — В залата се разнесе лек смях, който поразведри тежката атмосфера.

Повечето от репортерите нямаха търпение да излъчат новините и малко по-късно пресконференцията приключи, макар че някои журналисти и телевизионни екипи останаха за персонални интервюта на английски и испански. Разпитваха най-вече Ейнсли и той бе задържан още четирийсет минути. Дори и тогава репортерите го последваха до колата му без да спират да го снимат и да му задават въпроси.

 

 

През следващите дни Малкълм Ейнсли беше водеща фигура по телевизията. Изявленията му се излъчваха непрестанно. Репортерите от националните телевизионни мрежи отразиха историята на Синтия Ърнст и в повечето материали Ейнсли беше представен като официален говорител на полицията. По вечерните новини на „Ей Би Си“ подробно обясниха тайнствените символи и тяхната библейска интерпретация. В центъра на репортажите отново бе Ейнсли.

Пресата също отрази случая „Ърнст“, като прояви интерес към религиозното минало на Ейнсли. Един от репортерите откри информация за докторската му степен и за репутацията му на учен, като спомена и за съавторството на детектива в „Еволюиращите вярвания на цивилизацията“. Тази новина също обходи екраните на страната. Името му се появи на страниците на „Нюзуик“ и „Тайм“, а последният брой на националния седмичник „Пърейд“ излезе с надпис на корицата:

ДЕТЕКТИВ — УЧЕН И БИВШ СВЕЩЕНИК,
ЗВЕЗДА В РАЗКРИТИЕТО НА КРИМИНАЛНИ ЗАГАДКИ

Телефонната централа в полицейското управление в Маями получаваше безброй обаждания от кино- и телевизионни продуценти и всичко това опровергаваше предвиждането на заместник-началник Серано, че никой няма да излезе чист от случая „Ърнст“.

— Наистина ми се иска всичко това да престане — призна на Лио Нюболд Ейнсли.

— Както чувам, момчетата над нас изпитват същото чувство — отвърна лейтенантът.

Въпреки неспокойствието си полицейското ръководство явно бе облекчено, че няма да се стигне до мъчителния за тях съдебен процес срещу Синтия Ърнст.

 

 

— Здравейте, сержант Ейнсли! — поздрави секретарката на майор Фигерас, Тиодора Ернандес, когато детективът се появи във външния офис на шефа на секцията „Криминално разследване“. — Преди да влезете — помоли го тя, — бихте ли ми направили една услуга?

— Стига да мога, Тио.

— Ами децата ми постоянно ви гледат по телевизията и четат за вас. Когато им казах, че ви познавам, адски се развълнуваха и ме помолиха да ви взема автограф. — Тя извади две бели картички и му подаде химикалка. — Имате ли нещо против?

— Аз не съм известна личност — смутено възрази той.

— О, напротив! Напишете на едната картичка „На Петра“, а на другата — „На Хусто“.

Ейнсли взе химикалката и картичките, написа двете имена и се подписа. После ги подаде на секретарката.

— Довечера вкъщи ще стана истински герой — рече Тиодора, докато го водеше към вътрешния кабинет. Сержантът забеляза, че вратата му е открехната.

Когато Ейнсли влезе, Марк Фигерас се изправи усмихнат.

— Ето я нашата звезда! Как се чувстваш?

— Абсолютно не на мястото си — сбърчи лице Ейнсли.

— Е, скоро всичко ще свърши. Можеш ли да се справиш?

— Предполагам. Ами управлението?

— Може да има известни проблеми — махна с ръка Фигерас. — Така или иначе, остави формалностите, Малкълм. Наредиха ми да проведа този разговор с теб — като мъж с мъж. А, все пак първо има една формалност. От този момент вече си лейтенант Ейнсли. — Той протегна ръка. — Поздравления. Може би малко късно, но е в правилната посока.

Ейнсли се зачуди какво следва. Повишението го радваше и повече от всичко му се искаше да телефонира на Карън, за да сподели новината с нея. Но продължи да чака, за да види какво ще му каже Фигерас.

— По отношение на кариерата, сега вече си в добро положение, Малкълм, и можеш да избереш няколко пътя: в общи линии зависи от твоето решение. Първият е да станеш шеф на „Убийства“. — Когато Ейнсли го погледна изненадано, той продължи: — Лио Нюболд е произведен в капитан и ще бъде преместен в друг отдел. В твоя случай също е нормално да те преместим, но личното ти досие в „Убийства“ е изключително и може да се допусне изключение, ако го искаш.

— Не искам — поклати глава Ейнсли. — Вече обясних на Лио причините.

— Неофициално чух за това и те разбирам. Просто искахме да знаеш — всички възможности.

Това „искахме“ беше многозначително. Онова, което щеше да му каже Фигерас, идваше отгоре.

— Добре, дай да видим бъдещето ти в управлението — продължи шефът на „Криминално разследване“. — Ставаш лейтенант на трийсет и девет. След още три години можеш да си капитан, след това, по решение на началника — майор, макар че нищо не е сигурно, и в сравнение с други е малко позакъсняло. Така че навярно на четирийсет и четири ще станеш майор след петнайсет години служба и както знаеш, нагоре остават малко постове, съперничеството за които е голямо. Така че можеш да продължиш нагоре, но майор ще е максималният ти чин, преди да се пенсионираш. Откровен съм с теб, Малкълм.

— За предпочитане е.

— Трябва да имаме предвид още нещо и сега наистина ти говоря като приятел. Наскоро привлече общественото внимание както никой друг досега. Една от причините е, че свърши страхотна работа, особено в отдел „Убийства“. Но медиите се нахвърлиха най-вече върху миналото ти на свещеник и учен, което ме навежда на една идея.

Ейнсли се досещаше какво следва.

— Въпросът е, че заради цялото това внимание, Малкълм, каквото и да направиш в управлението отсега нататък, медиите ще го забелязват и навярно ще го превъзнасят. В това всъщност няма нищо лошо, но за да сме честни, управлението може да изпадне в неудобно положение. Както знаеш, малцина тук постоянно са в центъра на общественото внимание и това се отнася даже за началника: повечето от жителите на Маями вероятно не знаят как се казва. Така е било винаги и повечето от нас бихме искали да си остане така.

— Хайде да сме наясно по въпроса — каза Ейнсли. — Да не би да ми казвате, че въпреки всичко, което се случи, въпреки повишението ми и останалото, всъщност искате да напусна?

— Ако си го приел така — отвърна Фигерас, — значи не съм успял да си свърша работата, защото това е последното нещо, което съм искал да кажа. Но повечето от нас тук смятат, Малкълм, че за теб в управлението просто не е останало нищо, което да отговаря на способностите ти. Бихме искали да се насочиш към нещо по-изгодно за теб, където по-добре ще можеш да използваш дарбите си.

— Проблемът е — рече Ейнсли, — че напоследък не чета много обявите за търсене на работа. Като че ли е трябвало.

Фигерас се засмя.

— „Търсене“ е подходяща дума. Истината е, и тъкмо това исках най-вече да ти кажа, че една организация извън полицейското управление влезе във връзка с началника, кмета, а може би и с други, и много иска да постъпиш в нея, както разбрах, при изключително изгодни условия.

Ейнсли се смути.

— Известна ли ми е тази организация?

— Не зная. Най-заинтересован е председателят на директорския борд на университета на Южна Флорида. — Фигерас се консултира са някакъв лист върху бюрото му. — Казва се доктор Хъртли Алърдайс. Съгласен ли си да се срещнеш с него?

„Животът е пълен с изненади“, помисли си Ейнсли.

— Какво друго мога да кажа, освен „да“?