Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (47)

43.

По молба на Колиър Милн отложи делото с една седмица. Боб си почиваше у дома. Лекарят настояваше да не става от леглото. Едното му око беше насинено, имаше внушителни синини по китките и глезените, ала не бе получил други физически травми.

Той често говореше за Ралф. Най-лошата и въпреки това някак най-привлекателната част от разказа беше онзи момент, когато го бе намушил с нож на хълма, защитавайки майка си от нападателя. Обади се на дядо си Харлан в Монтерей, Нина го чу как описва случилото се, как й спасил живота, а гласът му буквално звънеше от гордост. Той се похвали с постъпката си на Трой, който седеше до леглото му и все искаше да чуе историята още веднъж и още веднъж. Това, изглежда, компенсираше преживяния ужас. Боб се беше държал храбро, беше отвърнал на удара.

Същевременно Нина знаеше какво облекчение изпитва синът й затова, че не беше убил Ралф. Лекарят не можеше да й каже със сигурност дали Боб беше заспал, или бе изгубил съзнание през последния час, прекаран в бараката.

— Често бебетата и децата просто изключват, когато са силно уплашени — каза той. — Тази сутрин в болницата докараха едно бебе, което се беше задавило с камъче. Майка му се обадила на 911. Докато пристигне медицинският екип, тя успяла да го извади от гърлото му. Малкият потънал в дълбок сън, докато го карали в болницата. Страхувахме се да няма увреждане на мозъка, ала бебето просто бе използвало всичкия си адреналин и бе потънало в здрав сън. Мисля, че и Боб просто е заспал.

Андреа беше препоръчала детски психотерапевт за Боб. Нина реши да изчака и да види как ще се развият нещата.

В понеделник, два дни след смъртта на Ралф, Пол се обади до дома й.

— Зная, че това е последното нещо, с което би ти се искало да натоварваш съзнанието си. Ала в петък трябва да се върнеш в съда, затова не мога да спра да мисля по този въпрос. Ралф не е чувал нищо за филма, но баща му е знаел — каза Пол. — Когато разговаряхме с Джери, той ни съобщи това.

— А-ха. — Пол имаше право за едно: през последните два дни Нина беше разговаряла с много хора, като същевременно не се бе отделяла от Боб. Вече не й се искаше да приказва с никого.

— Слушай това. Джери Кетрик чува изстрела, вижда как Кърт тичешком се отдалечава от къщата. Не се обажда в полицията. Отива при Тери и я убива.

— Какво те накара да стигнеш до това предположение?

— Непрекъснато мисля за онова, което той каза, след като застреля Ралф. Думите му бяха: „Аз съм виновен. Трябваше да я убия много по-рано.“

— Но това не е самопризнание. Освен това как е възможно…

После Нина се замисли: Джери Кетрик обичаше своя син. Ненавиждаше Тери. Ами ако…

Ами ако Джери е отишъл в студиото след Мат, застрелял е Тери и е избягал през задната врата? Ако Тери не е била мъртва, просто е била ранена и е правила видеоматериала, тъкмо когато е влязъл Джери…

— Давам златна монета, за да разбера какви са мислите ти — приказваше гласът на Пол в телефонната слушалка. Нина си припомняше Тери във филма, запечатал смъртта й. Устните й се движеха, изричайки без звук думите „Ангелът на смъртта“, след това тя бе вдигнала поглед, сякаш съвсем неочаквано бе влязъл друг човек! След това филмът прекъсваше.

Но…

Но Тери не бе протегнала ръка, за да изключи камерата, когато си е тръгнал Мат. Ако наистина бе сторила така, повдигането на ръката й нагоре щеше да бъде заснето.

Следователно някой друг я бе изключил.

„Но как е възможно да убиеш човек, без да оставиш никаква следа? Цялата тази кръв, Тери, просната на пода, окървавената възглавница под главата й…“

— О, Пол — възкликна тихо Нина.

„Поставяш възглавницата върху главата й, също както тя е постъпила със собствената си дъщеря…“

Справедливост с главно „С“.

— Възможно е — добави Нина. — Питам се дали Джери наистина я е убил. Но той спаси мен и Боб. Той ти помогна да ни намериш, макар че това означаваше край за Ралф. А той… той застреля Ралф.

— Не съществува никакъв начин да докажем това — отвърна Пол. — Кърт ще бъде оправдан. Сега нито един състав от съдебни заседатели няма да го осъди, при положение че Ралф, съседът на жертвата, няма алиби, а баща му е очевидец на престъплението.

— Защо не го попитаме, Пол?

— Това ми харесва. Просто и директно. Тъкмо излизам от града. Ще се отбия до къщата на Кетрик.

Пол почука върху външната врата на къщата на Джери Кетрик и когато никой не му отвори, влезе направо вътре, защото тя беше отключена. На пода около люлеещия се стол във всекидневната стая имаше празни бутилки, прахчета, найлонова торбичка с две дози прах, останали на дъното. Значи Кетрик се бе отдал на безконечен запой. Той бе обичал сина си въпреки всичко — налудничавостта, убийствата, онази стая… Детективът извика, ала хижата беше празна и прохладна, върху прозорците бяха опънати одеяла, спиращи топлите лъчи на лятното слънце отвън.

В края на коридора Пол видя, че вратата на стаята, принадлежала на Ралф, беше затворена. Насочи се към срещуположната страна на къщата, намери легло, върху което бе застлана лека памучна покривка. Тя беше безупречно изопната, недокосната от никого. Вратата на банята беше открехната, олющеният пластмасов под беше гол. Детективът премина коридора, върна се отново към стаята на Ралф, викайки Джери, ала не получи отговор. Застана пред затворената врата и спря да помисли. Усети, че го лъхна течение — духаше под вратата, почувства, че му става по-хладно на челото. Едва в този миг осъзна, че то бе осеяно с капчици пот. Ралф… или Джери… някой от тях сигурно бе оставил отворен прозорец в тази стая. Част от Пол желаеше да постави ръка върху дръжката на вратата. Останалата част от съзнанието му отказваше да го стори. Той остана пред вратата към ада и бездната, към града на безумците, изпълнен с безкрайна тъга. Надежда всяка оставете…

Детективът отвори вратата и влезе в стаята.

Късно тази нощ Пол отново се обади на Нина. Гласът му беше необичайно тих и развълнуван. Той просто й каза, че Джери Кетрик се е обесил в стаята на сина си, оставяйки кратка бележка. В нея си признаваше, че е убил Тери Ландън.

Не описа на Нина подробности от сцената. Това не беше необходимо. Беше й разказал за стаята на Ралф по-рано. Тя можеше да си представи всичко.

— Но защо? — попита тихо Нина.

— Ралфи е казал на баща си, че Тери е имала намерение да прави филм за него. Джери си е помислил, че знае за какво ще се говори в него. Смятал е, че тя го е покварила и сега възнамерява да печели, излагайки на показ престъпленията му. Ралф му е разказвал за Темара.

Нина мълчеше, мислейки си как ли би се почувствал Мат, след като научи за това. Пол и всички останали щяха да си помислят, че Джери бе изстрелял втория изстрел.

— Тери разпръсна толкова много смърт след себе си — изрече накрая Нина. — Толкова много хора, които поддържаха контакт с нея, не оцеляха.

— Ти например. Отиде до ада и се върна обратно. Как се чувстваш?

— Изпитвам облекчение.

— Ще дойда за началото на съдебното заседание — увери я Пол. — Пази се.

— Пол.

— Да?

— Благодаря ти за всичко.

— Направих го само заради теб.

В петък сутринта Милн обяви оправдателна присъда и освободи съдебните заседатели.

Настана невероятна врява. Сред всеобщия шум Кърт прегърна Нина, притискайки я дълго в обятията си. Пол стоеше нетърпеливо до тях. Когато най-сетне я пусна, детективът стисна ръката му. Към групата им се приближиха доброжелатели, потупваха Нина по гърба, изричаха поздравления и комплименти. Колиър успя да си пробие път до нея сред човешкото множество.

— Ето че отново се справи — рече той и добави, че ще й се обади по-късно, за да я поздрави; дотогава щял да ближе раните си. След секунда и прокурорът изчезна сред многолюдното човешко море.

Върнаха Кърт обратно в затвора, за да оформят документите по освобождаването му. Нито той, нито Нина говореха за бъдещето.

Навън в коридора започнаха да блестят светкавици на фотоапарати, различни въпроси бяха отправяни към Нина, хората се блъскаха да стиснат ръката й. Усмихната, тя само заяви, че е щастлива, защото справедливостта е възтържествувала. Съдебните заседатели я очакваха. Тя отиде да разговаря с тях и да им благодари. Госпожа Бъргъни сподели, че харесвала стила й, ала Нина би трябвало да отмята назад косата си и да носи по-дълги поли. След това Пол успя да проправи пътека и двамата се добраха до паркинга.