Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (41)

37.

— Въведете Франк Фонтейн.

Криминологът се приближи, тътрейки крака, и седна в свидетелската ложа. Той все още не беше навършил тридесет години, имаше лъскава, черна права коса и буйни вежди. Макар че беше облечен в цивилни дрехи, от вида му се излъчваше усещане за безукорна чистота на човек, който е носил бяла лабораторна престилка през по-голямата част от живота си.

Колиър му зададе няколко предварителни въпроса, с които установи, че Фонтейн работеше за шерифа на административната област и бе преотстъпен в съответствие с изискванията на закона да подпомага местната полиция при разследване на различни случаи на убийства.

— Вярно ли е, че сте работили при събирането и проверката на веществените доказателства, свързани със смъртта както на Тери Ландън, така и на Темара Суит?

— Точно тук ще ви прекъсна — намеси се съдията Милн, обърна се към съдебните заседатели и постави очилата на масата пред себе си. — Вероятно сте забелязали следния факт: макар че подсъдимият е обвинен в извършване на едно убийство — това на Тери Ландън, — от време на време изникват факти, свързани с друго убийство — това на Темара Суит. Искам ясно да подчертая, че подсъдимият не е обвинен в убийството на Темара Суит. Свидетелските показания, свързани с нейната смърт, трябва да бъдат разглеждани от вас само във връзка с въпроса какъв е мотивът за извършване убийството на Тери Ландън. Ще ви информирам допълнително по този въпрос в по-късен етап от разглеждането на делото.

Нина наблюдаваше госпожа Бъргъни. Както и бе очаквала, изглеждаше, че председателстващата съдебните заседатели не беше чула нито дума от съобщението на Милн. Тя разглеждаше късата пола на дамата съдебен заседател, седнала до нея. Останалите съдебни заседатели също изглеждаха погълнати от странични неща. Нина можеше само да се надява, че те ще се осведомят за казаното току-що от инструкциите, които за съжаление щяха да получат едва след разглеждане на всичките свидетелски показания.

— Продължавайте — заяви Милн с вид, показващ, че съдията е доволен от себе си.

— Да, сър. Бях призован да работя по двата случая. Работих първо по случая Ландън.

— Опишете обстоятелствата, при които получихте задача да работите по случая Ландън.

— Полицейското управление на Южно Тахо се свърза с канцеларията на шерифа в Плейсървил с молба специалист криминолог да бъде изпратен на улица „Койот“ номер 8 в девет часа и петнадесет минути сутринта на тридесет и първи март. Вече работех за шерифа в Тахо, затова отидох направо на местопрестъплението.

— Докладът ви, обозначен като Доказателство 12 по делото, обобщава вашата дейност на посоченото място и време, нали? — Нина си помисли дали да повдигне възражение срещу доклада, в който бяха залегнали необорими данни; реши, че те могат да й бъдат от полза, и замълча.

— Да. Останах там няколко часа. Взех кръвни проби от стените, пода и тялото на покойната. Снех пръстови отпечатъци от редица повърхности, в това число и от пушка „Ремингтън“ 30–06, която беше намерена на местопрестъплението. Освен това задържах два куршума и две гилзи.

— И така — каза Колиър. — Моля, обобщете събраните от вас данни по отношение на всяка кръвна проба. Резултатите от работата ви са обозначени като доказателство по делото и са онагледени в тази диаграма.

Фонтейн описа търпеливо и подробно данните, които беше събрал по време на работата си по случая. Лабораторните му методи бяха безупречни. Той беше използвал ръкавици във всички случаи. Беше водил изрядно подредени и четливи записки.

— Пръски кръв тук и тук — заяви той, сочейки с маркера си по диаграмата. — Разположени са на височина пет фута и един инч на стената близо до куршум номер едно. Смесени са с тъкан…

— Човешка тъкан?

— Точно така. Това подсказва, че тъканта, пръските кръв на стената и куршумът са се появили там по едно и също време.

— Сравнихте ли кръвните проби от стената с кръвта на покойната?

— ДНК тестовете показват, че кръвта е била само на покойната.

— Запознат сте с констатацията на следователя, че покойната е била простреляна във врата. В задната част на врата й има голяма рана, получена при излизането на куршума. Всичко това ви е известно, нали?

— Да.

— Стигнахте ли до някакво заключение каква е била позата на покойната, когато куршумът е бил изстрелян срещу нея?

Фонтейн бе установил, че Тери Ландън е стояла права, близо до пушката, обърната с лице към нея, когато била простреляна. Оръжието било наклонено под ъгъл и насочено с цевта нагоре.

— Означава ли това, че нападателят е коленичил на пода?

— По този въпрос приемам мнението на следователя. Доктор Клозън.

— Какво ще кажете за куршум номер две?

— Този куршум бе взет от друга стена, разположена срещу външната врата. На стената до куршума също имаше кръв и човешка тъкан.

— Можахте ли да установите чия е кръвта и тъканта от тези проби, сравнявайки ги с други проби, които сте имали на разположение?

— Те бяха идентични с ДНК пробите на подсъдимия, предоставени на нашата служба.

— Какви изводи направихте от това?

— Куршум номер едно е поразил Тереза Ландън, а куршум номер две е ранил подсъдимия.

— Сравнихте ли набраздяването и останалите данни при изстрелването на куршумите с показателите на пушката „Ремингтън“, която също сте взели от местопрестъплението? — Пушката беше представена в съдебната зала.

Кърт написа в бележника си: „Само ако не я бях оставил при нея.“

— Да. И двата куршума определено са били изстреляни от пушката „Ремингтън“ — заяви Фонтейн и показа на съдебните заседатели друга диаграма, на която бе направена съпоставка между изстреляните на местопрестъплението куршуми и стрелбата с други куршуми по-късно, за да бъде направено нужното сравнение. Дори Нина виждаше, че набраздяванията в двата случая бяха почти идентични.

— А сега ни запознайте с информацията, свързана с отпечатъците от пръсти, които сте снели — каза Колиър. Изминаха почти три часа, докато Фонтейн обясняваше в умопомрачителни подробности как бил снет всеки отделен пръстов отпечатък, как бил обозначен и анализиран. Експертът по пръстовите отпечатъци, привлечен от Нина, бе работил часове наред с нея във връзка с очакваните свидетелски показания на криминолога. Тя отмяташе в записките си едно след друго всички изброени от него доказателства.

Най-сетне Фонтейн съобщи до какви заключения е стигнал в работата си. Върху цевта на пушката беше намерил запазени изцяло пръстови отпечатъци както на Кърт, така и на Тери, заедно с няколко неидентифицирани частични отпечатъци. Отпечатъците върху спусъка бяха зацапани и идентифицирането им се бе оказало невъзможно. Върху камерата беше намерил само зацапани и частични отпечатъци. Отпечатъците върху облата дръжка на входната врата бяха прекалено замазани и идентифицирането им също се бе оказало невъзможно. Навсякъде в студиото се виждаха отпечатъците на Тери — следи от призрачното й пребиваване тук, уловени с помощта на химикалите. Освен това Фонтейн бе открил и други, неидентифицирани отпечатъци. Ала върху пушката изцяло запазените пръстови отпечатъци бяха само на Тери и на Кърт.

 

 

— И така, нека поговорим за намерените човешки останки в малка пещера недалеч от езерото Фолън Лийф.

— Моля.

— Ваша чест, сега възнамеряваме да предложим на вниманието на съда фактите, които обсъждахме миналата седмица — каза Колиър, продължавайки репликата, подадена му от съдията.

— Много добре — Милн се обърна към съдебните заседатели и започна да чете от записките си: — На този етап от развитието на съдебното дело ще ви предоставя информация с оглед на някои сведения, които ще бъдат предложени за разглеждане на процеса. Те представляват свидетелски показания и веществени доказателства, свързани със смъртта на друго лице — Темара Суит. Уведомявам ви, че подсъдимият не е обвинен в убийството на Темара Суит. От вас не се очаква да вземате решение дали той трябва да бъде осъден за престъпление, свързано с нейната смърт. Ала вие можете за вземете предвид сведенията, че подсъдимият е причинил смъртта на Темара Суит, приемайки, че това би могло да бъде мотив, тласнал подсъдимия към убийството на Тери Ландън.

Госпожа Бъргъни слушаше учтиво. Беше възможно тя да е съсредоточила върху думите на Милн цялото си внимание, ала можеше да мисли и за това как си купува нова кола. Никой не бе в състояние да каже каква бе истината в този момент.

— Можете да продължите, господин прокурор.

Колиър каза:

— Бяхте ли извикан на двадесет и четвърти юни да подпомогнете разследването на случая, свързан с човешките кости, намерени недалеч от езерото Фолън Лийф?

— Да, бях. Впоследствие останките бяха идентифицирани като принадлежащи на Темара Суит — Фонтейн извади нов комплект записки. Той описа подробно как бил призован на мястото и изброи всички предмети, които беше намерил. В човешкия скелет има цяла купчина кости. Нина никога нямаше да забрави онази смразяваща гледка.

— Под тялото все още имаше парчета изгнил син плат, вероятно част от някаква дреха. Върху… китката й — криминологът съзнателно употреби популярното название на тази част от ръката, а не научния термин — все още имаше часовник — той внимателно извади часовника от найлоновата торбичка, където се съхраняваше вещественото доказателство. — Марка „Таймекс“ — продължи той. — Ала той бе престанал да работи — Фонтейн се усмихна на малката си шега, но никой друг в залата не го последва. — Майката, госпожа Суит, разпозна часовника — добави той. — Зъболекарският картон на жертвата потвърди неубедителното до този момент идентифициране на останките.

— Участвахте ли в огледа на местността наоколо, стремейки се да установите къде всъщност е настъпила смъртта?

— Да. Освен това получих и прочетох допълнителните доклади, изпратени от заместник-шерифите. Ала престъплението е извършено преди много години. Пещерата е близо до пътеката, отвеждаща от лесничейската станция на хребета Ангора до езерото Фолън Лийф. Затова си помислих, че може би тя е била убита на пътеката.

— Възразявам. Това е предположение.

— Възражението се приема. Съдебните заседатели ще оставят без последствие последното изречение от отговора на последния въпрос.

— Господин Фонтейн, успяхте ли да установите кой е източникът на куршума, намерен в тялото на Темара Суит.

— Да, успяхме. Прокуратурата предложи да сравним този куршум с другите два, намерени при разследване на първото убийство. Проведените от нас изпитания доказаха, че куршумът е бил изстрелян от същата пушка „Ремингтън“, с която е убита Тери Ландън. Оръжието е регистрирано, както заявих по-рано в показанията си, на името на подсъдимия.

Колиър задържа Фонтейн на свидетелската ложа почти целия следобед. Когато най-сетне пред Нина се откри възможност да му зададе своите въпроси, тя започна:

— Нека изясним няколко неща, господин Фонтейн. — „Говори съвсем разбираемо — помисли си тя. — Нанасяй мълниеносни удари, след това бягай.“

— По отношение на двата куршума, намерени от вас в студиото на Тери Ландън…

— Да-да.

— Вие ги посочихте като куршум номер едно и куршум номер две. Отразяват ли тези обозначения мнението ви кой от двата куршума е бил изстрелян пръв?

— Не. Приехме тези названия според реда, в който намерихме куршумите.

— Следователно е възможно подсъдимият да я бил прострелян пръв, а жертвата — след него?

— Всъщност аз съм убеден в следното: следователят ще ви каже, че жертвата не е била в състояние да стреля, след като е била простреляна във врата. Раната е била прекалено сериозна.

— Основавайки се на фактите, с които разполагате, бихте ли отговорили на следния въпрос: възможно ли е първо жертвата да е стреляла срещу подсъдимия, а след това някой друг да е прострелял нея? — попита Нина.

— Не е — заяви Фонтейн. — Върху пушката открихме само негови и нейни отпечатъци.

— Това не е съвсем точно, нали? Не бихте ли проявили по-голяма прецизност в този пункт? Нима не е вярно, че върху пушката е имало няколко неясни отпечатъка, които не сте успели да идентифицирате?

— Да, ала по всяка вероятност те принадлежат на същите хора, оставили изцяло запазените отпечатъци, които ние идентифицирахме — отговори Фонтейн.

— Нима това не е твърде неубедително предположение от ваша страна, господин Фонтейн? Не е ли възможно някой от онези частично запазени отпечатъци да е оставен от трето лице? А може би стрелецът е носил ръкавици?

— Никога няма да узнаем това — отвърна Фонтейн.

— Следователно отговорът ви представлява само предположение?

— Просто казвам какво е моето мнение.

— Но мнението ви не се основава на потвърдени факти, нали? В момента вие стискате микрофона в ръка. Върху него са останали отпечатъците от пръстите ви заедно с отпечатъците на много други хора, нали?

— Предполагам, че е така. Не зная кога ги почистват.

— Да предположим, че не са почиствали микрофона дванадесет години — каза Нина. — Всъщност, нека се изразя по друг начин. Да предположим, че няма да почистват микрофона дванадесет години… вие сте го държали, хората го прибират в някакъв шкаф и повече не го използват. Кажете ми — отпечатъците от пръстите ви все още ли ще бъдат запазени върху микрофона?

— Ако върху тях не се наложат отпечатъците на разсилния — отговори Фонтейн.

— Добре. Нека предположим, че подсъдимият е държал в ръцете си пушката преди дванадесет години и повече не я е докосвал оттогава; освен това ничии други отпечатъци не са се насложили върху неговите. Възможно ли е отпечатъците му все още да бъдат запазени върху пушката.

Фонтейн потри брадичката си. Той не искаше да отговори на този въпрос.

— Е?

— Използвайки съвременните технически средства и методи, бихме могли да открием пръстов отпечатък дори той да е оставен преди толкова години — отговори криминологът. — Той ще бъде твърде неясен, ала неясни очертания биха могли да се получат и когато натискът на пръстите е много слаб.

— Можете ли да определите точно кога са оставени пръстовите отпечатъци, намерени от вас върху цевта на пушката?

— Мисля, че не съществува такъв начин. Едни пръстови отпечатъци могат да припокриват други, това ни навежда на мисълта, че горният отпечатък е оставен след тези под него. Ала аз не бих могъл да ви кажа откога е останал първият от серията отпечатъци.

— И така, нека изясним този въпрос: основавайки се на наблюденията ви, господин Фонтейн, след като вземем предвид отпечатъците, показани на вашата диаграма, възможно ли е отпечатъците на господин Скот да са останали върху пушката отпреди дванадесет години?

— Възразявам. Неясен въпрос. Подвежда свидетеля и го принуждава да прави предположения.

— Формулирайте въпроса си по друг начин, госпожо Рейли — постанови Милн.

— Господин Фонтейн — продължи упорито Нина. — Отговорете на въпроса ми, като се основавате на всички свои наблюдения, извършени на местопрестъплението, след като сте анализирали събраните от вас факти. Отговорете ми, основавайки се на съвременното си обучение в областта на правовата наука, както и на опита си в криминологията: възможно ли е подсъдимият да е оставил пръстовите си отпечатъци върху пушката месеци или години преди смъртта на госпожа Ландън? Това твърдение влиза ли в противоречие с някой от събраните от вас факти?

— Отново възразявам, изтъквайки същите мотиви.

— Възражението е отхвърлено.

— Твърдението ви не противоречи на никой от горепосочените факти — отговори господин Фонтейн.

— Направихте ли лично вие или някой от вашата служба тест с флуоресцен^[1] върху дланите на подсъдимия Кърт Скот — такъв тест би показал дали той е използвал наскоро огнестрелно оръжие?

Нина вече знаеше отговора, разбира се; беше сигурна, че такъв въпрос щеше да му бъде зададен. Както бездруго очакваше, криминологът се намръщи, после се размърда неловко на мястото си — перфекционист, уловен в непростим пропуск. След миг започна да преглежда записките си, търсейки някакъв изход, ала накрая все пак трябваше да отговори:

— За съжаление, доколкото ми е известно, тест с флуоресцен не е извършван с подсъдимия.

— Нима стандартната процедура не включва изискване такъв тест да бъде правен с лице, заподозряно в убийство посредством огнестрелно оръжие?

— Да, има такова изискване. Ала нашият отдел е малък. Правим всичко, което е по силите ни. По някакъв начин този тест е бил пропуснат.

— Вярно ли е, че ако тестът е бил извършен достатъчно рано след ареста, полицията щеше да знае дали Кърт Скот е стрелял с огнестрелно оръжие през изтеклите двадесет и четири часа?

— Периодът от време може би е по-дълъг.

— Следователно той би бил напълно оправдан, ако тестът с флуоресцен е дал отрицателен резултат?

— Бих казал, че подсъдимият е имал късмет, че не сме направили този тест. Ако резултатът беше положителен, това би означавало, че вината му е неоспорима.

— Разбирам. Но нашите съмнения остават — заяви Нина, сякаш приказваше на себе си.

— Възразявам!

Нина побърза да отговори:

— Оттеглям последното си изречение, Ваша чест. Следователно… вие не разполагате с доказателство, че Кърт Скот е докосвал или стрелял с пушката през нощта на смъртта на Тери Ландън.

— Не, но…

— Благодаря ви — каза Нина и седна на мястото си.

 

 

Джери Кетрик се изкачи в свидетелската ложа, облечен в увиснали на коленете джинси, сложил широка вратовръзка. Еластичните му устни бяха обтегнати докрай, сякаш искаха да заявят: „Позволете ми да ви забавлявам.“

Джери беше много важен свидетел. Той получаваше неочаквано още петнадесет минути слава и разбираше това. Днес изглеждаше като Пийт Таунзенд в миговете на славните интервюта или като Алис Купър — изпълнена с достойнство, учтива, гримирана с черна очна линия. Ала при Джери всичко имаше привкус от навиците на опустошения от живота албинос. Рошавата му брада беше подстригана в чест на дебюта в съда, гумено ластиче пристягаше по-голямата част от рядката му бяла коса, ала острият поглед в очите му и дължината на бялата грива, падаща назад по гърба, издаваха истинската му същност. „Той е самото олицетворение на застаряващо хипи — помисли си Нина. — Един от онези типове, които не се занимават с политика, не посещават клуб «Сиера», нито пък се отдават на будизма, просто остаряват и се чудят къде е изчезнала революцията.“

Нина хвърли поглед на протокола от разговора с Джери, след това отново прегледа доклада на Пол за него.

Колиър зададе няколко предварителни въпроса, после каза:

— Къде е разположена вашата къща спрямо нейната? — Беше подготвена схема, на която Джери показа верандата на дома си, отдалечена на около сто и петдесет фута от портата на Тери.

— Имаше ли тя някакви съседи от другата страна?

— Не. Там е разположен един от парцелите, за който Федералното управление за опазване на природната среда не издава разрешение за строителство — отговори Джери. — Зад къщата й има гори. Тя беше издигнала ограда около цялата си собственост. Всъщност ние бяхме единствените й съседи.

— Влизали ли сте вие или вашият син в къщата й?

— Отивах там да помета покрива, поправях водопровода, вършех разни други дребни неща. Но това беше много отдавна, още когато родителите й все още бяха живи. След като те умряха, тя замина някъде за няколко години. Даваше къщата си под наем. Когато се върна, не желаеше да се мяркам наоколо.

— Защо?

— Ами би могло да се каже, че помежду ни се породи спор. Проблеми между съседи. Обичах да свиря с китарата си, усилвайки звука максимално. Нощна птица съм, тя беше привлекателна жена, аз бях самотен, но Тери не проявяваше никакъв интерес. Веднъж направо побесня без никаква причина и ми нареди да се махна от собствеността й. Ала после започна да вика сина ми и той й правеше същите услуги като мен.

— Отношенията помежду ви останаха ли добри?

— Едва ли би могло да се каже така. По едно време си помислих, че бихме могли да се срещаме от време на време, разбирате какво имам предвид, естествено. Но тя не беше готова за истински мъж. В спалнята си имаше нещо като олтар, посветен на някакъв обожател, когото познавала отпреди години. Както и да е, няколко пъти се държа враждебно с мене. Залостваше портата, човек трябваше да натиска звънеца, после се включваше домофонът й. Не ме пускаше да вляза. Аз съм човек, който разбира от намеци. Е, тя загуби от всичко това — Кетрик прокара ръка през бялата си коса.

— Добре. Насочвам вниманието ви към нощта на тридесети март.

По лицето на Джери се появи величествен израз, чието значение беше: „Аз съм на вашите услуги.“

— Чухте ли нещо необикновено тази вечер?

— Разбира се, че чух. Чух изстрели.

— В колко часа беше това?

— Около единадесет и половина. Бях задрямал в креслото си във всекидневната стая и чух изстрелите.

— Колко изстрела чухте?

— Два.

— Какъв беше интервалът от време между изстрелите?

— Ммм. Около минута. Направо скочих от креслото, казвам ви истината, изтичах до прозореца и вдигнах щорите. Изстрелите прозвучаха от къщата на Тери. Наведох се напред с широко отворени очи, разбирате те, нали, и вперих поглед към портата. Тя беше отворена, сякаш тя очакваше някой посетител. Видях човека, който тичаше с всичка сила по пътеката. Той скочи в колата си и офейка.

— Идентифицирахте ли този човек на следващия ден в полицията сред група от други мъже?

— Да. Мога да го идентифицирам и днес.

— Виждате ли този човек сред присъстващите в съдебната зала?

— Да, разбира се — отговори Кетрик. — В противен случай не бих дошъл тук. Това е подсъдимият хей там.

— Посочвате подсъдимия Кърт Скот — каза Колиър. — Господин Скот носеше ли пушка?

— Не, не носеше. Ала държеше ръката си така, като че беше ранен.

— Колко време след като чухте изстрелите видяхте господин Скот?

— Веднага. Много скоро. Отидох в спалнята, взех собствената си пушка, останах до прозореца и се опитах да реша какво да правя. Ралф беше прекарал дълъг, тежък ден. Синът ми спи с възглавница върху главата, защото аз хъркам, така че той все още беше дълбоко заспал. А Тери беше способна да изстреля предупредителен изстрел, ако наистина желаеше някой да се махне от къщата й. Тя непрекъснато ми казваше: „Гледай си работата“, повтаряше, че личният й живот е неприкосновен, настояваше да я оставя намира и други неща в този дух… — Гласът на Кетрик заглъхна. След малко той попита: — Бихте ли повторили въпроса си?

— Ще ви задам нов въпрос — каза Колиър. — Какво направихте, след като чухте изстрелите?

— Помислих си да извикам полиция, наистина си помислих така — заяви Кетрик.

— Ала не извикахте?

— Не, не се обадих до полицията. Не исках да се замесвам в проблемите на Тери. Помислих си, че е уплашила онзи тип, както тя си знае. Нали разбирате — високите огради създават добросъседските отношения. Може би беше обратното, забравил съм. Затова си взех пушката и останах дълго време до прозореца, ала не се случи нищо друго. Предполагам, че след това ми се е доспало. След това си спомням, че беше седем и половина сутринта и полицаите тропаха по вратата на къщата ми.

— По това време бяха ли открили трупа?

— Да. Искаха да знаят защо не съм се обадил, когато съм чул изстрелите. Та откъде да зная какво бе станало в действителност? — Клепачите на Кетрик примигнаха гневно.

— Отидохте ли след това в полицейското управление в Южно Тахо, за да дадете свидетелски показания и да идентифицирате подсъдимия сред група от други мъже?

— Направих точно така. Отидох там. Дадох показания. Идентифицирах го.

— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.

Милн обяви кратка почивка. Нина пое своята доза кофеин, мислейки усилено. Кетрик беше ключът за разрешаване на случая. Двата изстрела, след това той беше отишъл да вземе пушката си, ала не беше влизал в къщата на Тери, нито пък се беше обадил в полицията.

Странно поведение дори за старо хипи като него. Смелият човек би разследвал случая сам. Страхливецът щеше да извика ченгетата. Защо Кетрик не беше предприел нищо?

Освен това Нина знаеше, че той или лъжеше, или се беше объркал. Кърт е излязъл тичешком навън, след това Мат и Тери са се вкопчили един в друг, борейки се с всички сили, и вторият изстрел я е убил. Мат е прескочил оградата, след като се е измъкнал през задния вход, където Кетрик не е могъл да го види.

Нина не можеше да посочи нито една причина, поради която Джери би излъгал, следователно той вероятно се беше объркал. Не бе имало два изстрела, след които Кърт е излязъл тичешком през вратата.

Как можеше да се справи със създалото се положение?

Наведе глава и започна да се моли на нещо, за което не беше сигурна, че съществува. Проницателният, съсредоточен ум се бореше, без да изпитва срам, за най-дребната следа, която можеше да я доведе до някакво прозрение.