Кристин Дорси
Диво сърце (12)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Ще съжаляваш. Каролайн затвори очи и се опита да вникне в думите на Улф. Но допирът на езика му и шепотът в ухото й не й позволяваха да се съсредоточи върху друго. Обърна се в прегръдката му и милувката на неговата кожа усили непоносимо желанието й.

Той не я притискаше към себе си и Каролайн се облегна назад върху ръцете, сключени на кръста й. Гърдите й натежаха, закопнели за докосването му. Тя бавно вдигна ръце и опря длани върху гръдта му.

Улф рязко си пое дъх, но не помръдна. На светлината от огъня лицето му изглеждаше като излято от бронз, кожата му бе гладка и опъната, а скулите под нея изпъкваха красиво.

По напрегнатия израз на лицето му Каролайн разбра колко скъпо му струва да остава неподвижен. Особено щом започна внимателно да изследва мускулестата му гръд. С разперени пръсти опипа твърдите хребети, проследи линиите на татуировките.

Одраска с нокът настръхналото мъжко зърно и усети как той потръпна.

— Каролайн! — Произнесе името й с неприкрито чувство.

Тя спря движението на ръцете си и повдигна очи, докато изравни погледа си с неговия. Горящата страст, която съзря в тъмните дълбини, й вдъхна смелост.

— Не искам да мисля за утре — прошепна задъхано. — Не искам да мисля за нищо друго, освен за чудото, което правиш с мен.

Сведе мигли.

— За това, което изпитвам, щом те видя. — Тя безмълвно погали тялото му с поглед — широките рамене, силните ребра. — Щом те докосна! — Прокара пръст по сърповидния белег, който вместо да загрозява, правеше тялото му съвършено. После проследи удълженото V, нарисувано върху стоманената плът на корема му.

— Моля те — прошепна тя и отново срещна погледа му. — Нека да забравя всичко друго… поне за тази нощ.

Не изчака отговор, а притисна устни до горещата кожа на гърдите му. Биенето на сърцето, което отекваше в главата й, и соленият вкус на кожата му я подтикнаха да продължи. Пръстите му несъзнателно се свиваха и отпускаха, но той я остави да го изучава на воля.

Езикът й остави мокра диря по равнината на корема му, ръцете й опипаха решетката от кости и жили по гърба. Улф още носеше превръзка на бедрата си, но тя не успяваше да скрие мощта на неговата мъжественост.

Пръстите и разтворените й устни се спуснаха по-надолу.

— Нека да… — Усети как мускулите на корема му потръпнаха под устните й. Нетърпение препускаше по вените й и развързването на възела й отне цяла вечност. Но той й даде толкова време, колкото й трябваше. После застана пред нея — висок, разкрачен и величествено гол. Сега Каролайн се разтрепери.

Не спря да трепери и когато остави пръстите си да следват естествените извивки на тялото му. Нежно и внимателно го докосна и ръката й се изпълни с твърда, напираща плът. Сатен — върху стомана. Копнееше да узнае повече.

При първия допир на устните й той извика. Накъсаният стон всъщност бе дума на родния му език, но Каролайн не можеше да разбере що за зов отправя към небесата. Пък и не беше на себе си. Ръцете на Улф, които досега висяха отпуснати до бедрата му, се впиха в косата й. При всяка нова атака на езика й пръстите му притискаха все по-силно главата й.

Каролайн постави длани върху силната извивка на бедрата му и се притисна към него… наслаждавайки се на вкуса му. Наслаждаваше се и на желанието, което извираше някъде дълбоко в тялото й.

— Спри! — Улф внезапно осъзна с каква сила я беше отблъснал от себе си. Падна на колене пред нея. С пръсти, все още вкопчени в косата й, наведе лицето й към своето. Целувката му бе дълбока и чувствена. Откъсна устни от нейните и одраска със зъби стегнатата плът на шията й.

— Още малко от това сладко мъчение — задъхано прошепна — и щях да излея семето си. — Премести устни под брадичката й. — Сега е мой ред.

Изправи се и я вдигна на крака. Не устоя и докосна връхчето на гърдата й. Видя как то настръхна. Беше толкова откликваща и всеотдайна, че му се искаше да й даде всичко от себе си. Обузда страстта си и я поведе към мястото, където беше окачил одеялото. Още беше влажно, но той го свали от клона и го постла на земята. После я вдигна и я положи върху вълнената материя.

За миг постоя над нея с възхитен поглед. Беше съвършена! Тя протегна ръце и той се отпусна до нея. Отвърна на усмивката й. Сърцето му се сви, когато палците му се плъзнаха по крехките черти на лицето й.

Преди смяташе, че тя няма да оцелее в суровите условия на Новия свят. Но явно беше сгрешил. Нежната камея се оказа по-здрава, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

— Какво казваш?

Раф не съзнаваше, че говори на родния си език. С връхчето на показалеца си бръсна долната й устна и преведе:

— Красива си. — Дори на трепкащата светлина от огъня видя, че бузите й поруменяват.

— Смущават ли те думите ми? — Наведе се и целуна носа й, после върха на брадичката й.

— Караш ме да се чувствам красива — прошепна Каролайн, като едва успя да си поеме дъх, преди устните му да се насочат към ухото й.

— То е защото ме държиш в ръцете си. — Улф разстла светлите къдрици по одеялото така, че те се разпериха като ветрило около лицето. Не можеше да се въздържа повече и я привлече към себе си за целувка. Все по-дълбоко и по-дълбоко навлизаше езикът му, докато накрая бяха принудени да се разделят, за да си поемат дъх.

— Господи, Каролайн. — Сърцето му препускаше лудо и копнежът го изгаряше. Вече не беше сигурен, че ще съумее да я люби дълго, за да й върне цялото удоволствие, което тя му беше дала. Устните му се върнаха върху шията й и той усети, че кожата й настръхва.

— Студено ли ти е? — Имаше вкус на мед и Улф не можеше да спре да се угощава със сладостта й. Вече си беше проправил път надолу към долината между закръглените й гърди, когато осъзна, че не му е отговорила. Вдигна глава и я погледна въпросително.

Очите й бавно се извърнаха към него и тя поклати глава.

— Горещо ми е — успя да каже накрая и той се усмихна. Самият той гореше от желание.

Връхчетата на гърдите й сякаш се протягаха към него и затова той взе едното в устата си. Тя простена, щом езикът му запърха върху зърното.

Но търпението му вече се изчерпваше. Устните му внезапно изоставиха гърдите й и си проправиха път надолу по корема й. Улф спря в ъгъла между бедрата й и зарови лице в ситните косъмчета, вдишвайки аромата на мускус. Повдигна краката й и усети силната тръпка, която премина по тялото й, щом ръката му погали топлата влага.

После я докосна с език. Почти веднага я разтърсиха конвулсии. Все по-дълбоко и по-дълбоко търсеше той соковете на екстаза, подклаждайки огъня, докато тя се отпусна омаломощена върху одеялото. Неохотно отмести устните си върху бедрото й.

Но пламъците в него все още горяха ярко. Докато се движеше нагоре по тялото й, той откри, че не е трудно отново да запали искрата в нея.

Тя цялата пламтеше. Всяко местенце, докоснато от устните му, вибрираше и излъчваше топлина. Вдлъбнатата бразда на гърба й, долната страна на ръката й. Той сякаш бе решил да покрие с целувки всеки милиметър от тялото й, за да я накара да го пожелае отново. Когато стигна до ямичката между ключиците, тя вече се задъхваше и почти го молеше. Пръстите й се впиха в гърба му.

Първият му тласък бе дълбок, а вторият — разтърсващ. Каролайн отметна глава назад и изкрещя от заливащите я вълни. Викът й се сля с грохота на водопада и нощните шумове в гората. Удоволствието я пречисти от спомена за кръвта и болката… поне за тази нощ.

Раф се присъедини към екстаза й и тя се притисна към него с всички сили. Той отпусна глава до нейната и зарови лице в косата й. Остана така дълго и Каролайн помисли, че е заспал. Но дрезгавият му шепот разлюля късите къдрици около ухото й.

— Сигурно ти тежа.

— Не, изобщо не ми тежиш — излъга тя. Не искаше да разваля магията.

Раф я разбра, а може би и той самият изпитваше същото, защото се претърколи заедно с нея настрана, без да разчупва прегръдката им. Главата й легна върху ръката му и той приглади назад падналия върху лицето й кичур коса.

— Така не е ли по-добре?

Усмивката му беше заразителна — най-вече защото тя рядко я виждаше. Проследи чувствената извивка на устните му с пръст. Спря до ъгълчето, а той бавно пое пръста й в устата си и го засмука. Вътрешностите й омекнаха.

Затвори очи, за да не би Улф да забележи в дълбините им припламващото желание. Но докато я галеше с език и зъби, тя разбра, че неговата страст е не по-трудно запалима от нейната. Разпери пръсти върху силната му челюст и простена, щом той се втвърди в нея.

 

— Не мога да ти се наситя — каза той, а Каролайн остави с пръст мокра диря по брадичката му. Одраска с нокът гърдите му и в следващия миг усети тласък в себе си. Повдигна крак и го преметна през хълбока му.

Но и двамата не изпитваха нужда да бързат.

— Какви са тези белези? — Тя проследи тъмните линии върху гърдите му и се почувства силна и жизнена, щом мускулите на корема му се свиха.

— Доказателство за мъжествеността ми — отвърна той и зъбите му блеснаха в усмивка на фона на загорялата му кожа.

— Според мен няма нужда да я доказваш — забеляза тя и се засмя. След миг и двамата избухнаха в смях, който притихна, щом Улф навлезе по-дълбоко. Обхвана с ръка гърдата й. Каролайн дълбоко си пое дъх, докато палецът му бавно чертаеше кръгове около чувствителната плът. Всеки път събираше повече смелост и се приближаваше по-близо до зърното. Мъчението бе разкошно.

— Красива си — прошепна й той и този път тя разпозна думите, изречени на езика на племето чероки. Потъна в тях като в пухена постеля. Тази нощ се чувстваше красива… беше красива.

Но после той каза нещо, което едва не развали магията. Като продължаваше да я гали и внимателно да си проправя път към връхчето на гърдата й, той се наведе към нея и я целуна по брадичката.

— Паметта често ми изневерява, но доколкото си спомням гърдите ти бяха по-малки. — Хвърли й ослепителна усмивка, преди да вземе набъбналото зърно в устата си.

Каролайн се опита да измисли отговор. Отговор, който да не е свързан с бременността й. Вече беше открила почти незабележимите промени в тялото си и знаеше, че скоро няма да може да ги скрива. Тогава ще трябва да му каже… Какво?

Истината?

Ти си бащата на моето незаконно дете. Затвори очи и се опита да запази разума си трезвен, докато той я дърпаше все по-навътре в паяжината на страстта. Представи си, че в този миг му казва истината. Отблъсква го от себе си и му казва истината. Какво ли щеше да направи той? Не знаеше. И докато ръката му се плъзгаше към мястото, където телата им се сливаха, тя не намери сили да отвори уста.

Улф я докосна и тя извика не само от удоволствие, а и за да не изрече истината. Ако искаше детето й да не носи клеймо, трябваше да поддържа заблудата, че бащата е Робърт. Нямаше кой да твърди противното. Но можеше ли да изрече тази лъжа пред хората… пред Улф?

— Каролайн?

Тя отвори очи и се загледа в неговите. Бяха черни като нощта, с гъсти мигли и леко разтревожени.

— Заболя ли те?

— Не. — Обви ръце около шията му и го привлече към себе си. — Не — прошепна отново, а тласъците му, все по-бързи и по-силни, изтриха мислите от съзнанието й.

Когато отново можеха да дишат спокойно, Улф дръпна края на одеялото върху тях и двамата заспаха. Късно през нощта той се събуди и хвърли дърва в огъня, после легна обратно до нея и я заключи в прегръдката си. Тя отвори очи, погали го и отново се любиха.

Малко по-късно я събуди мирис, от който устата й се изпълни със слюнка. Протегна се и си помисли, че това е първата нощ след нападението, в която не я бяха мъчили сънища с кръв и насилие. Бузите й поруменяха, като си спомни защо.

Седна върху одеялото, отметна от лицето си заплетените кичури коса и се огледа. Беше сама. Набоден на пръчка заек се печеше върху огъня. Кожата му цвъртеше и върху пламъците капеше гореща мазнина. Какъв аромат! Каролайн вдиша дълбоко и стомахът й изръмжа. Откога не беше яла? Откакто индианците ги нападнаха, бе хапвала по съвсем малко. Но със сигурност никога досега не бе изпитвала такъв глад.

Уви се в одеялото, стана и се приближи до огъня.

— Ще се изгориш — предупреди я глас зад гърба й.

Обърна се и видя Улф — целия мокър и само с набедрена превръзка. Вадички се стичаха от лъскавата му черна коса, минаваха по широките му гърди и продължаваха надолу. Само като го гледаше, я завладяваше копнеж да се озове в прегръдката му. Навлажни сухите си устни и реши, че закуската може да почака.

Но Улф явно не споделяше мнението й. Макар че се държеше приятелски, страстта от изминалата нощ вече не пламтеше в тъмните му очи. Кимна с глава към тихото езерце над водопадите.

— Докато се изкъпеш, ще го сваля от огъня. Дрехите ти са сухи.

Навлече ризата си и клекна край пламъците. Каролайн му обърна гръб. Той беше прав, разбира се. Тази сутрин нямаха време. Нали искаше да стигне до „Седемте бора“ колкото може по-бързо. Да се увери, че Мери е добре. И все пак, помисли си тя, когато потопи ръка в студената вода, една целувка нямаше да им отнеме кой знае колко време.

Върна се край огъня с избистрени мисли. Щом излезе от водата с настръхнала кожа и тракащи зъби, тя си спомни, че всичко, случило се снощи, е само илюзия. Беше го помолила да й помогне да забрави. И той го бе направил.

Улф нямаше вина. Тя желаеше да продължи заблудата и след изгрева на слънцето. Но не биваше. Беше вдовицата на баща му. Носеше дете, което трябваше да бъде признато като рожба на покойния й съпруг. Любовта нямаше място тук. Особено любов без отговор, каквато беше нейната. Защото Улф я желаеше, но това беше всичко. Беше го доказал още когато я бе изоставил в къщата на баща си. А тя, глупачката, очакваше нещо повече от него. Но сега вече знаеше.

 

Пътуваха почти през целия ден с кратки почивки и късно следобед навлязоха в разчистената площ пред „Седемте бора“.

Каролайн се бе подготвила за картината, която очакваше да завари. Гледката, която я изпроводи, когато индианците я отвеждаха. Но сега уродливото тяло не се гърчеше до големия чинар. От помещението за опушване на месо беше останала само купчина овъглени останки, също и от бараката, в която складираха стоката за продан. Но къщата си стоеше непокътната.

Улф докосна кръста й и тя осъзна колко дълго е стояла, вперила поглед пред себе си. Вдигна очи към него и той кимна към обраслата с трева могила отдясно на къщата. Трябваше й време, за да разбере, че това е гробът на съпруга й. Засрами се, защото не изпита тъга.

Пилетата на двора се разпръснаха, недоволни, че Каролайн и Улф се приближават към къщата. Преди двамата да стигнат до верандата, входната врата се отвори и на прага се появи Мери. В ръцете си държеше мускет.

— Защо си станала от леглото? — запита я Каролайн и се спусна да я прегърне. Въпросът й се стори глупав, като си помисли за всичко, което ги бе сполетяло, но само това успя да каже, преди очите й да се изпълнят със сълзи.

Мери отвърна на прегръдката й и през замъглените си очи. Каролайн забеляза, че Улф взема пушката от ръцете й. Постоя за миг край тях, после влезе вътре. Когато се появи отново на верандата, двете жени бършеха мокрите си лица.

— Къде са Садаи и Уолини? — попита той.

— От време на време идват при мен, но нали си имат семейства… Освен това вече нямам какво да дам срещу труда им.

Преди Улф да се обърне, Каролайн успя да зърне мрачното му лице.

— Съгласиха се да останат — Мери се приближи до него, — но аз се чувствах добре. Единствената ми тревога беше Каролайн, ала сега вече съм спокойна. — Тя стисна ръката й.

Думите й не разведриха лицето му. Той огледа пространството около къщата. С изключение на опожарените постройки всичко изглеждаше тихо и спокойно. Сред брезите кряскаше сойка, а поточето бълбукаше и се търкаляше по гладките камъчета.

Но Улф много добре знаеше колко измамна може да е тази картина. Побутна жените към вратата.

— Съберете си багажа. Само най-важните неща — подчерта той. — Тръгваме веднага.

Мери я погледна въпросително и Каролайн обясни:

— Раф ще ни заведе във форт Принц Джордж.

— Но защо? Садаи каза, че вече няма страшно. Вождовете осъдили нападението. — Мери хвана ръката й. — Не искам да напускам „Седемте бора“.

Нещо в погледа й накара Каролайн да я заведе до най-близкия стол. Щом я настани, тя клекна на килимчето пред нея.

— Раф смята, че е най-добре да отидем във форта… Аз също. — Потърси с поглед подкрепата му, но Улф явно предпочиташе тя да говори. Изчезна зад ъгъла на къщата. — Вождовете отиват в Чарлз Таун, за да сключат примирие с англичаните, но въпреки това ние не бива да забравяме какво се случи тук.

— Раф погреба Робърт на хълма. — Мери затвори очи. От ъгълчетата им потекоха сълзи. — Нямаше свещеник да каже няколко думи над гроба му. — Тя вдигна мокрите си мигли. — Никой не заслужава да умре така.

— Така е. — Каролайн облегна глава на коленете на Мери. Скутът й беше зает от огромния корем.

— Не го обичах — простичко каза Мери. — Знам, че не е хубаво, но…

— И аз не го обичах. Не беше добър човек.

— И все пак… ако беше видяла какво му сториха.

Каролайн бе сплела пръсти в пръстите на Мери и сега ги стисна.

— Видях. — После вдигна глава. — Трябва да се приготвяме за тръгване, Мери — подкани я тя нежно.

— Логън не знае за баща си.

Каролайн си пое дълбоко дъх.

— Ще разбере, като се върне.

— Няма да знае къде да ме търси. — Мери сключи вежди. — Ще си дойде вкъщи, ще види гроба… — Гласът й заглъхна. — А аз няма да съм тук, за да му кажа какво се случи.

— Раф ще му каже. — Прииска й се да извика Улф. Да го накара той да говори с Мери. Вместо това вдигна бременната жена на крака. — Не се тревожи за Логън, той ще те намери.

— Ами ако не дойде? — Мери се спря пред стълбите и се обърна към Каролайн. — Ако не се върне вкъщи?

— Ще се върне — увери я тя. Погледна към салона и реши да заведе Мери там. — Хрумна ми нещо. Защо не полегнеш на канапето, а аз ще ти донеса чаша чай. Искаш, нали? — Тя кимна и Каролайн се усмихна. — Нещо за ядене? Сигурно си гладна…

Мери не отговори, но изглеждаше по-спокойна. Каролайн продължи да й говори тихо. Настани я удобно и се завтече към кухнята. Надяваше се да намери Улф, но от него нямаше и следа.

Огънят беше почти угаснал, затова Каролайн го разпали и наля в чайника вода от ведрото. Потърси нещо за ядене. Нямаше нито пресен хляб, нито кифли. Откри ябълки и поизсъхнал царевичен хляб. Докато чаят се запарваше, тя наряза ябълките, после занесе всичко върху калаена табличка в салона.

Мери изглеждаше заспала, но щом влезе, тя отвори очи. Усмихна се и Каролайн въздъхна от облекчение. Макар че бе много уморена от напредналата бременност, страхът беше изчезнал от лицето й.

— Благодаря. — Мери пое чашата с чай и се облегна на възглавницата. — Толкова си добра! — Погледите им се срещнаха. — Страхувах се, че ще те убият.

— Нищо лошо не ми сториха — увери я Каролайн. — Раф дойде и ме отведе.

— Радвам се — усмихна се Мери. — Ти няма ли да пиеш чай?

Каролайн погледна към ръцете си, скръстени в скута.

— Не ми се пие. Май ще се кача горе да събера багажа. Ти не се безпокой, знам какво да ти взема.

Гласът на Мери я спря на прага.

— Не искам да тръгвам. Логън… — Не довърши мисълта си.

— Раф ще се погрижи за него — отсече Каролайн и изчезна зад вратата.

От стаята на Мери Каролайн взе чисто бельо и мъничките бебешки дрешки, които двете бяха приготвили през есента. Уви ги в одеяло. После отиде в своята стая и направи същото с долните си ризи и чорапите. Знаеше, че ще трябва да избира само най-необходимото. Но нямаше представа колко дълго ще останат, а бебето със сигурност щеше да се роди далеч оттук.

Тъкмо вадеше чисти чаршафи от скрина, когато чу гласа му зад себе си:

— Дяволите да те вземат, Каролайн! Казах — най-важното.

— Не ме ругай! Само това не прави! — добави тя почти шепнешком и хвърли чаршафите върху леглото.

Улф влезе в стаята и затвори вратата.

— Какво има?

— Казах ти. Не желая да…

— Чух какво каза. — Той пристъпи към нея.

— Знаеш ли… — Каролайн нави чаршафа на руло. — Баща ти ми крещеше и ме ругаеше непрекъснато. Няма да търпя и синът му да се отнася с мен по същия начин.

— Не желая да ме наричаш негов син.

— Само че си точно такъв! Рафърти Макуейд — син на Робърт Макуейд.

Улф я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Какво ти става?

— Нищо. Какво да ми става? — Тонът й беше като на капризно дете. — Видях как измъчват съпруга ми и как го убиват, после ме отвлякоха, освен това краката ми са целите в рани…

— Нищо ново не ми казваш. — Той присви очи. — Защо се държиш така?

Каролайн се опита да се отскубне от ръцете му, но той я държеше здраво.

— Как искаш да се държа, Раф? — Тя шумно си пое дъх. — Ти може би си свикнал, но аз…

— Знам, че не ти беше лесно. Ако си спомняш, предупреждавах те да не идваш тук.

— Да. — Тя обърна лицето си настрана. — Може би трябваше да те послушам.

— Може би. — Пръстите му я стиснаха по-силно. Улф се стараеше да я държи на една ръка разстояние от себе си. — Но не ме послуша и сега си тук. И трябва да потеглим, докато още е светло.

— Мери се държи странно. — Потърси очите му с надежда, че ще разбере.

— На нея също не й беше леко напоследък.

Каролайн въздъхна.

— Не знам какво да правя. Тя се тревожи за Логън.

— Брат ми сам може да се грижи за себе си.

— Но той трябваше сега да е тук, при нея.

— Но не е. Вместо него ние сме при нея. — Улф не устоя на желанието и я привлече по-близо до тялото си. Отначало тя се противеше, но после се остави в ръцете му. Той се наслади на допира до нея.

— Притеснявам се за Мери — прошепна Каролайн до гърдите му. Той ухаеше на свеж въздух и борова гора. Излъчваше сигурност. Ръцете му обвиха тънката й талия. — Няма да й е лесно да пътува.

— Разбирам, но най-доброто, което можем да направим, е да я отведем на безопасно място. — Това беше и най-доброто за Каролайн. Усети, че тя кимна, и притисна къдриците й с длан. — Ти слез долу и приготви Мери, а аз ще довърша събирането на багажа.

— Чаршафите са за Мери, за раждането.

— Знам. Не трябваше да ти крещя.

— И аз съжалявам за това, което ти казах. Разбирам защо не искаш да ти напомням, че си свързан с Робърт.

— Но ти беше права, той ми е баща.

Останаха още миг прегърнати, очи в очи. После Каролайн мълчаливо излезе от стаята. Потънала в мисли за Улф, влезе в салона.

Внезапно сърцето й се преобърна.

— Мери! Господи, Мери! — Прекоси стаята и се свлече на колене до Мери, която лежеше на пода. Взе главата й в ръце и приглади косата, паднала върху лицето й.

Килимът и полата й бяха изцапани с кръв. Каролайн усети, че стомахът й се свива от страх, още преди Мери да отвори очи.

В тях имаше болка, но щом я видя, Мери се опита да й се усмихне.

— Бебето — прошепна тя. — Моето бебе идва.

Лицето й се сгърчи в агония.