Включено в книгата
Оригинално заглавие
Persuasion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 94 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джейн Остин. Доводите на разума

Редактор: Силвия Великова

Оформление на корицата: ГЛИФ

Мърлин Пъбликейшън, 1996


Глава 24

Кой може все още да се съмнява в развоя на последвалите събития? Когато двама млади си втълпят, че трябва да се оженят, съвсем сигурно е, че с упорито преследване на своята цел рано или късно ще я постигнат, колкото и да са бедни, неблагоразумни или пък неподходящи един за друг. Като край на тази история това може би не е най-добрата поука, но аз вярвам в нейната истина, защото щом успяват дори такива младежи, как можем да се съмняваме, че един капитан Уентуърт и една Ан Елиът не биха преодолели всякакви прегради, когато на тяхна страна са толкова могъщи преимущества като зрялост на ума и ясно осъзнаване на доброто и лошото, а между тези две неща — свободата да разполагат с прилични доходи? Трябва да признаем, че биха могли да се сблъскат с много по-сериозна съпротива от тази, която всъщност преодоляха, но в случая просто нямаше какво да ги смущава, освен липсата на топлота и благосклонност. Сър Уолтър нямаше възражения, а Елизабет се задоволи да изглежда студена и безразлична. С двайсет и пет хиляди лири и висок ранг в професията, до който бе стигнал благодарение на своите способности и дела, капитан Уентуърт вече бе придобил солидно положение в обществото. Сега гледаха на него като на достоен кандидат за дъщерята на един глупав и разточителен баронет, който бе дотолкова лишен от принципност и здрав разум, че не бе успял да запази дори мястото, на което го бе поставило самото провидение, и който можеше да даде на дъщеря си само една незначителна част от десетте хиляди лири, които след смъртта му щяха да й принадлежат.

Макар че не обичаше Ан и женитбата й да не бе погалила суетата му, от което би се почувствал истински щастлив, сър Уолтър бе далеч от мисълта, че капитанът е неподходяща партия за нея. Тъкмо обратното, когато успя да поразгледа хубавичко капитан Уентуърт — за всеки случай пожела да го види няколко пъти и на дневна светлина — той бе дълбоко поразен от красотата му и реши, че може би превъзходният му външен вид се допълва с превъзходното обществено положение на дъщеря му, и всичко това, подкрепено от благозвучното му име, насърчи сър Уолтър да подостри с изящни движения перото си и да запише женитбата в книгата на почестите.

Ан не се притесняваше, че някой от тях ще се противопостави сериозно на нейната женитба, само позицията на лейди Ръсел я тревожеше. На дамата сигурно й беше много болно от това, което бе научила за мистър Елиът, затова се насилва да опознае капитан Уентуърт и дори да го оцени по достойнство. Лейди Ръсел наистина трябваше да направи усилие, за да свикне с мисълта, че е сбъркала в преценките си и за двамата, тъй като се бе подвела по външни белези. Бе побързала да обяви капитана за човек с избухлив и опасен характер, само защото обноските му не отговаряха на собствените й представи за съвършенство, а тъй като бе преценила маниерите на мистър Елиът като благопристойни, уместни, учтиви и изискани, бе решила набързо, че са резултат от най-правилните разбирания и дейността на един подреден ум. На лейди Ръсел не й оставаше нищо друго, освен да признае, че е допуснала огромна грешка, и да си изгради нов комплект от надежди и идеи.

Някои хора умеят да вникват бързо в нещата и да се ориентират в човешкия характер — накратко, притежават природна проницателност, която далеч превъзхожда жизнения опит у други, но в това отношение лейди Ръсел далеч отстъпваше на своята млада приятелка. Хубавото беше, че имаше добро сърце, и ако втората й цел беше стремеж към благоразумие и правилна преценка, първата й цел се определяше от желанието да види Ан щастлива. Добрата жена я обичаше много повече, отколкото сама подозираше и след като първата неловкост в отношенията им премина, не й бе никак трудно да обикне като майка човека, който се грижеше за щастието на другото й дете.

Мери бе единствената от семейството, която веднага се зарадва на този брак — женитбата на една сестра придава тежест, а и тя можеше да се похвали с особено важната си роля в тази история, тъй като бе поканила Ан да остане у нея през есента. Освен това е редно собствената ти сестра да се задоми много по-сполучливо от сестрите на мъжа ти, затова Мери беше много доволна, че капитан Уентуърт е по-богат и от Чарлз Хейтър и от капитан Бенуик. Все пак Мери се поизмъчи като се видяха, защото трябваше да гледа на Ан като на по-голяма сестра с всичките й произтичащи от това права, а също и като на собственица на много красива карета, но Мери вярваше, че за в бъдеще също може да разчита на още една могъща утеха — Ан нямаше да наследи Апъркрос Хол, имота от обработваема земя и правото на първородния син в семейството, а и ако не направеха капитан Уентуърт баронет, Ан нямаше да бъде по-знатна от нея.

Би било много хубаво, ако и най-голямата им сестра бе доволна от положението си, защото при нея не се очертаваха промени. Тя се почувства силно унизена от отдръпването на мистър Елиът, а след това не бе попадала в благоприятни обстоятелства, които да събудят дори неоснователните надежди, изчезнали заедно с него.

За мистър Елиът новината за годежа на братовчедка му Ан дойде като гръм от ясно небе. Това съсипваше най-хубавите му планове за семейно щастие и най-хубавите му надежди чрез бдителното око на зет да не даде възможност на сър Уолтър за повторен брак. Но, макар и разочарован и огорчен, все още можеше да направи нещо, за да си достави удоволствие и да удовлетвори собствените си интереси. Не след дълго той напусна Бат, а след като скоро след него замина и мисис Клей, първата новина по неин адрес беше, че се е установила в Лондон под негова протекция, което говореше съвсем недвусмислено за двойната игра на мистър Елиът и за това колко твърда бе неговата решимост да не се остави да бъде измамен от лукавството на тази жена.

Любовта на мисис Клей бе удържала победа над нейните сметки и заради по-младия мистър Елиът дамата бе пожертвала възможността за дългосрочни отношения със сър Уолтър. Освен лукавство, тя имаше и влюбчиво сърце, и засега още не е ясно кой от двамата е измаменият и кой ще успее да надхитри другия, не се знае и дали като й отнеме възможността да се омъжи за сър Уолтър, мистър Елиът не ще се остави да го придумва и приласкава, докато най-после я направи съпруга на сър Уилям.

Сър Уолтър и Елизабет несъмнено се почувстваха много унизени и безкрайно изненадани от загубата на своята компаньонка, както и от откритието, че през цялото време ги бе мамила. Вярно, че винаги можеха да се утешат с компанията на далечните си братовчедки, но щеше да се наложи дълго време да се подмазват и да стоят винаги на заден план, без някой да ги ласкае и да стои по-ниско от тях, а това намаляваше наполовина ефекта от всичките им развлечения.

Още от самото начало Ан беше много доволна от желанието на лейди Ръсел да обикне капитан Уентуърт, както той заслужаваше и щастието й не бе помрачено от нито едно петънце, освен огорчението, че няма роднини, на които би държал всеки разумен съпруг. В това отношение тя се чувстваше много непълноценна. Разликата в материалното състояние на двамата нямаше никакво значение и тя никога не изпита болка и неувереност по този въпрос, но да няма семейство, което да го приеме и да го цени така, както той заслужава, в което няма хармония и обич, да не може да му предложи роднини с добро име и висок авторитет в замяна на уважението и топлотата, с която веднага я приеха неговите братя и сестри — това за нея бе източник на силна болка, която усещаше по-скоро с разума си през тези дни на иначе безоблачно щастие. Имаше само две приятелки, които бяха достойни за неговата среда — лейди Ръсел и мисис Смит. Капитан Уентуърт беше предразположен към тях и след време вероятно щеше да ги обикне. Вече ценеше лейди Ръсел от душа въпреки старите й прегрешения към него. Беше готов да й признае какви ли не хубави качества, с изключение на едно-единствено — не приемаше, че е била права, когато ги бе разделила преди осем години. Що се отнася до мисис Смит, в неговите очи тя притежаваше такива достойнства, че веднага му допадна и си спечели завинаги неговата признателност.

Огромната услуга, която бе оказала на Ан напоследък, бе напълно достатъчна сама по себе си. След женитбата им мисис Смит не загуби своята приятелка, напротив, намери още един приятел в лицето на нейния съпруг. Тя беше първата гостенка в техния дом и капитан Уентуърт й се отплати стократно за добрината, като направи всичко възможно за възстановяването на имота в Западните колонии — пишеше писма, действаше от нейно име, превеждаше я през всички формалности на делото с усърдието на добър приятел и силата на човек, който не се бои от нищо.

Мисис Смит не се разглези от подобреното си материално положение, както и от подобреното състояние на своето здраве, а с приятели като тях можеше да прекарва много време и обичайната й жизнерадост и остроумие никога не й изневериха. След като разполагаше с първия си сериозен източник на доходи, тя имаше възможност да ги увеличи и да сериозно да увеличи своето материално състояние. Все още можеше да стане много богата, здрава и дори да намери своето щастие. С разцвета на нейното благосъстояние нарастваше и силата на духа й, а приятелката й Ан стопляше обичливото й сърце. Ан беше самата нежност, която можеше да се сравни само с любовта на капитан Уентуърт. Професията му беше единственото, заради което на приятелките й понякога им се искаше Ан да не е толкова влюбена, а единственият облак сред нейните хоризонти можеше да бъде само избухването на нова война. Тя беше горда, че е жена на моряк, но трябваше да плаща за това с внезапното чувство на тревога, предизвикано от неговата професия, която е по-известна с изключителните си домашни добродетели, отколкото със своето национално значение.

Край
Читателите на „Доводите на разума“ са прочели и: