Включено в книгата
Оригинално заглавие
Persuasion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 94 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джейн Остин. Доводите на разума

Редактор: Силвия Великова

Оформление на корицата: ГЛИФ

Мърлин Пъбликейшън, 1996


Глава 21

На другата сутрин Ан си припомни с удоволствие обещанието да посети мисис Смит, защото така й се удаваше възможност да избегне посещението на мистър Елиът, а единственото, което искаше да направи, бе точно това — да избягва мистър Елиът.

Въпреки неблагоприятните последствия от вниманието му към нея, тя му дължеше уважение, благодарност и дори съчувствие, затова продължаваше да изпитва добри чувства към него. Ан щеше винаги да си спомня с признателност необичайните обстоятелства на първата им среща. Тя смяташе, че със своите обноски, положение и искрен интерес към нея, той има всички основания да привлече вниманието й. Всъщност, Ан изпитваше към мистър Елиът доста смесени чувства — отношението му я ласкаеше и същевременно я смущаваше. Изпитваше и някакво съжаление, без да знае за какво. Нямаше смисъл да си задава въпроса как би погледнала на отношенията си с него, ако го нямаше капитан Уентуърт, защото така или иначе капитанът съществуваше и независимо от развоя на сегашните събития, сърцето й щеше завинаги да му принадлежи. Ан беше убедена, че като негова съпруга би контактувала по-спокойно с останалите мъже на света, отколкото след окончателната им раздяла.

Ан тръгна от Камден Плейс за Уестгейт Билдингс. Едва ли по улиците на Бат някога е стъпвал човек с по-прекрасни размисли в главата си, посветени на възвишена любов и вярност до гроб. Това й стигаше, за любов и вярност до гроб. Това й стигаше, за да може през целия път да се чувства ободрена и пречистена.

Знаеше, че приятелката й ще й се зарадва. Тази сутрин мисис Смит бе особено признателна за посещението, защото въпреки обещанието почти не се бе надявала Ан наистина да дойде.

Тя бърза я заразпитва как е минал концертът и Ан си спомни с радост за много неща, от което лицето й се оживи и тя с удоволствие заговори за предишната вечер. Онова, което можеше да каже, бе казано с чувство на удовлетвореност, но то бе съвсем недостатъчно, за да може човек да добие цялостна представа за ситуацията и определено не задоволяваше любопитството на мисис Смит, която вече бе научила от перачката и прислужницата много повече за успеха на вечерта, отколкото й бе разказала Ан. Тя се поинтересува кои личности са присъствали на концерта. Мисис Смит познаваше по име почти всички известни и благопристойни особи от батското общество.

— Предполагам, че са дошли и малките Дюран — каза тя — и са слушали музиката жадно и с отворени уста, както неоперените още лястовичета чакат поредната хапка. Не са изпуснали и един концерт досега.

— Да, макар че самата аз не ги видях, но чух мистър Елиът да казва, че са дошли.

— Ами Ибътсънови бяха ли там? И онези две нови за обществото красавици бяха ли с ирландския офицер, дето хората го сватосват за едната от тях?

— Не знам, струва ми се, че ги нямаше.

— А старата лейди Мери Маклийн? За нея дори не е нужно да питам — знам, че не би пропуснала такова събитие. Сигурно се е въртяла някъде около вас, след като сте отишли с лейди Далримпъл и разбира се, за вас са били отредени най-почетните места, близо до оркестъра.

— Не стана така, а точно от това се бях притеснила. Щеше да ми е неприятно във всяко отношение, но за щастие лейди Далримпъл предпочита да сяда по-настрани и от местата си можехме да чуваме чудесно — не казвам, че можехме да виждаме, защото аз почти не виждах какво става.

— О, все пак сте видели достатъчно неща, които са ви доставили удоволствие. Напълно разбираемо е. Човек може да изпита усещане за домашен уют дори сред тълпата, а на мен ми се струва, че точно такова чувство сте изпитали и вие. Компанията ви е била доста голяма и не сте имали нужда от никой друг.

— Може би трябваше по-добре да огледам присъстващите — каза Ан, макар че при тези думи много добре съзнаваше колко малко би си струвало това, ако погледът й не бе търсил Уентуърт.

— Не, не, имало е друго, което ви е доставило още по-голямо удоволствие. Дори не е необходимо да ми казвате, че сте прекарали много приятно вечерта — чета го в очите ви. Спокойно мога да си представя как са минали тези часове и през цялото време е имало нещо прекрасно за слушане, а в антракта сте водили интересен разговор.

Ан се усмихна бегло и каза:

— И това ли се чете в очите ми?

— Да, аз поне го виждам. По лицето ви личи, че снощи сте били заедно с някой, когото смятате за най-прекрасния човек на света и който в момента ви интересува много повече от всички останали, взети заедно. Ан пламна и не успя да каже нищо.

— При това положение можете да си представите колко високо оценявам вашата любезност — продължаваше мисис Смит — че сте дошли да ме посетите тази сутрин. Наистина е много мило, че дойдохте да си поговорим, след като имате къде-къде по-приятни неща, с които да запълните времето си.

Ан почти не я чу. Все още бе смаяна и силно смутена от проницателността на приятелката си, не можеше да проумее как е възможно да е разбрала за капитан Уентуърт. След кратка пауза мисис Смит рече:

— Бъдете така добра да ми кажете, дали мистър Елиът вие казал, че се познаваме? Знае ли той, че съм в Бат?

— Мистър Елиът! — повтори Ан и стреснато вдигна поглед. Трябваше й само миг, за да открие грешката на своята приятелка. Разбра всичко още на секундата и това й помогна да се овладее и да се почувства в безопасност. След малко промълви, вече с много по-спокоен тон:

— Познавате ли се с мистър Елиът?

— Някога се познавахме отблизо — отговори мрачно мисис Смит — но сега отношенията ни като че ли прекъснаха. Мина много време, откакто се видяхме за последен път.

— Не знаех нищо за това, пък и вие не сте го споменавали преди. Ако знаех, с радост бих попитала мистър Елиът за вас.

— Да ви призная — каза мисис Смит с обичайния си бодър тон — точно това би ми доставило огромно удоволствие. Искам да поговорите с мистър Елиът за мене. Искам да предизвикате интереса му към моята личност, защото той би могъл да ми помогне много, а ако вие имате добрината да си го поставите за цел, моя скъпа мис Елиът, той непременно ще се заинтересува.

— Бих била щастлива да го сторя. Предполагам, не се съмнявате в желанието ми да ви бъда поне малко от полза — отговори Ан, — но подозирам, че смятате влиянието ми върху мистър Елиът за по-силно, отколкото е всъщност. Убедена съм, че по един или друг повод сте останали с погрешни впечатления. Аз съм просто роднина на мистър Елиът и ако в качеството си на такава има нещо, за което мога да го помоля, сигурна съм, че без всякакво колебание ще го споделите с мене.

Мисис Смит я изгледа проницателно и каза усмихната:

— Предполагам, че малко избързвам, моля да ме извините. Трябвало е да изчакам малко по-официална информация. А засега, моя скъпа мис Елиът, ви моля да ми дадете знак кога ще мога да поговоря с вас по тези въпроси. Може би следващата седмица? Позволете ми да си мисля, че със сигурност дотогава всичко ще бъде решено и аз ще разчитам на добрата съдба на мистър Елиът, за да направя собствените си егоистични кроежи.

— Не — отговори Ан — не следващата седмица, не и по-следващата, нито пък още по-следващата. Уверявам ви, няма да бъде решено нищо от такъв характер, за какъвто намеквате. Нямам никакво намерение да се омъжвам за мистър Елиът. Не ми е ясно какви са причините да си мислите такова нещо?

Мисис Смит отново я изгледа със сериозен и проницателен поглед, а после се усмихна, поклати глава и възкликна:

— О, как ми се иска да ви разбера! Как бих искала да науча към какво се стремите! Далеч съм от мисълта да ви обвинявам в жестокост, когато му дойде времето. Но дотогава, нали знаете, ние жените никого нямаме предвид когото и да било — това е нещо, което си остава дълбоко в нас. Отказваме на всеки мъж до момента, в който той ни предложи ръката си. Но защо е нужно да проявявате жестокост? Позволете ми да кажа добра дума за моя… не бих казала сегашен приятел, по-скоро — за моя някогашен приятел. Къде можете да намерите по-изгодна партия? Има ли някъде по-приятен мъж и по-голям джентълмен от него? Позволете ми да ви препоръчам мистър Елиът. Сигурна съм, че не може да сте чули нищо лошо за него и от полковник Уолис, а нима някой го познава по-добре от полковника?

— Моя скъпа мисис Смит, съпругата на мистър Елиът е починала едва преди шест-седем месеца. Не е възможно да очаквате, че той ще започне да ме ухажва.

— О, ако това е единственото ви възражение — извика мисис Смит с ироничен тон — мистър Елиът е извън всяка опасност и не бива да се притеснявам за съдбата му. Просто не ме забравяйте, след като се омъжите за него, това е всичко. Кажете му, че съм ваша приятелка и тогава той съвсем няма да приеме като огромни усилията, които ще му струва помощта му към мен, както естествено ще му се види сега. Той самият е много зает и има толкова неща за уреждане, че желанието му да ме избягва или да се отърве от мен изглежда съвсем естествено. Може би деветдесет и девет души от сто биха постъпили като него. Разбира се, той не би могъл да знае колко е важна помощта му за мен. Е, скъпа мис Елиът, надявам се и вярвам, че ще бъдете много щастливи. Мистър Елиът има достатъчно разум да оцени достойнствата на жена като вас. Спокойствието ви никога няма да бъде разрушено така, както се случи с мен. По отношение на всички материални въпроси няма да имате никакви грижи, а можете да сте сигурна и за характера му — мистър Елиът не би се оставил да го подведат, никой няма да му повлияе така, че в крайна сметка да остане разорен.

— Не — каза Ан — в никакъв случай не допускам с братовчед ми да се случи подобно нещо. По всичко личи, че той е решителен и хладнокръвен и определено не се поддава на опасни влияния. Аз наистина много го уважавам и нищо, което съм видяла у него досега, не може да разколебае това мое отношение, но трябва да призная, че го познавам съвсем от скоро, а той не е човек, в когото можеш да вникнеш по-отблизо след кратко познанство. Начинът, по който говоря за него, не може ли да ви убеди, мисис Смит, че за мен той не е от особено значение? Със сигурност не изпитвам никакви чувства. Честна дума, той наистина не означава нищо за мен. Ако някой ден ми предложи ръката си (а аз нямам основания да си мисля, че има такива намерения), няма да я приема. Можете да ми вярвате, че няма да приема. Уверявам ви, мистър Елиът няма нищо общо с удоволствието ми от концерта снощи, както предполагате. Не е мистър Елиът, най-малко мистър Елиът е този, който…

Тя замълча, съжалила веднага за думите си и силно поруменя, но и много по-малко от това би било съвсем достатъчно за мисис Смит. Приятелката й не би повярвала толкова скоро в липсата на шансове за мистър Елиът, ако не се бе досетила, че в сърцето на Ан има друг. Тя бързо съобрази, че не може да има друго обяснение, а в нетърпението си да избегне по-нататъшните й въпроси в тази насока, Ан я запита защо е била толкова сигурна в женитбата за мистър Елиът, кой й внушил подобна мисъл и откъде е чула за това.

— Кажете ми, защо мислите така?

— Тази мисъл ми дойде веднага щом научих колко време прекарвате заедно — отговори мисис Смит — и ми се стори, че, които познават добре и двама ви, това биха преценили, че една бъдеща женитба ще е много изгодна за вас. Може да бъдете сигурна, че всичките ви познати виждат вашите отношения в такава светлина, но аз самата до преди два дни не знаех нищо по въпроса.

— И какво всъщност научихте тогава?

— Забелязахте ли жената, която ви отвори при вчерашното ви посещение?

— Не, не беше ли това мисис Спийд, както обикновено или прислужницата? Не обърнах особено внимание.

— Това беше моята приятелка мисис Рук — сестра Рук, която напоследък изпитва силно желание да ви види, изгаря от любопитство и се зарадва, като разбра, че може да ви отвори и да ви види. Тя се върна от Малборо Билдингс в неделя и ми съобщи, че ще се омъжвате за мистър Елиът. Самата мисис Уолис й го казала, а според мен тази дама е доста надежден източник. В понеделник вечерта стоя при мен повече от час и ми разказа цялата тази история.

— Цялата история! — повтори Ан и се засмя. — Според мен от няколко дреболии и основаните на тях безпочвени изводи едва ли е могла да създаде много дълга история.

Мисис Смит не отговори.

— Но макар и да няма и капка истина в това, което се говори за някакви мои намерения спрямо мистър Елиът — отговори Ан след малко — много ще се радвам да ви помогна с нещо, което мога да сторя за вас. Да му кажа ли, че сте в Бат? Или да му предам нещо?

— Не, благодаря ви, определено не. За момент се разгорещих под влияние на погрешните си впечатления и исках да насоча вниманието ви към някои обстоятелства, но при това положение на нещата по-добре да не ви занимавам с това. Не, благодаря ви, не искам да ви създавам главоболия.

— Струва ми се, казахте нещо в смисъл, че познавате мистър Елиът от много години, нали?

— Така е.

— Още преди неговата женитба?

— Да, когато се запознахме, той още не беше женен.

— И… действително ли го познавате добре?

— Много добре.

— Така ли! Разкажете ми, моля ви, какъв е бил той тогава. Много ми е интересно да разбера какъв е бил като млад. Беше ли същият, какъвто е сега?

— Не съм виждала мистър Елиът от три години — отговори мисис Смит толкова неохотно, че бе направо неудобно да продължат разговора на същата тема, а Ан разбра, че не е научила нищо, само любопитството й се изостри още по-силно. И двете си замълчаха, като мисис Смит изглеждаше дълбоко замислена. Най-после каза:

— Моля ви да ме извините скъпа мис Елиът, — възкликна тя сърдечно, както обикновено — извинете, че ви отговарям така неохотно, но просто не знам как да постъпя. Досега се питах и разсъждавах какво мога да ви кажа. Трябва да се съобразя с много други неща. Никак не ми е приятно да се бъркам в чужди работи, защото може да създам лошо впечатление за някого и да нанеса непоправима вреда. Струва си човек да запази дори и привидно гладката повърхност на семейните отношения, дори под нея да няма трайни чувства. Все пак се реших и дано съм права, че вие трябва да научите какъв е истинският характер на мистър Елиът. Макар че вече съм напълно убедена, че нямате никакво намерение да се омъжвате за него, не се знае какво може да се случи по-нататък… По някое време все ще ви се наложи да погледнете на него в съвсем различна светлина. Ето защо е добре да знаете истината още сега, когато сте непредубедена към мистър Елиът. Той е коравосърдечен и без капка съвест. Все крои някакви планове, вечно е нащрек и е лишен от всякакви скрупули, човек, който мисли само за себе си и в името на собственото си спокойствие и интереси е способен на всякаква жестокост и предателство, стига то да не го изложи на опасността от разкриване на истинския му характер. Сърцето му е ледено за всички останали. Довеждал е до разорение свои приятели и след това ги е изоставял с пренебрежение и без най-малкото угризение на съвестта. Чувства като справедливост или състрадание са му напълно чужди. О, душата му е като на дявола — черна и пуста!

Ан бе изумена и възкликна смаяно; мисис Смит помълча и после продължи малко по-спокойно:

— Зная, че думите ми ви плашат. Сигурно разбирате, че говоря като наранена и оскърбена жена. Ще се опитам да се овладея. Не искам да говоря нищо обидно по негов адрес, само ще ви разкажа как изглежда той в моите очи, а фактите ще говорят сами за себе си. Някога беше близък приятел на моя скъп съпруг, който го обичаше и му се доверяваше във всичко, защото го смяташе за добър като себе си. Бяха станали близки още преди нашата женитба и аз ги заварих в чудесни приятелски отношения. Мистър Елиът допадна и на мен и тогава си изградих високо мнение за него. Сама разбират, че на деветнайсет години човек не е склонен да разсъждава задълбочено и мистър Елиът ми се струваше не по-лош от всички останали, дори много по-симпатичен от повечето хора. Ние прекарвахме много време заедно. През по-голямата част от годината живеехме в града и то в много изискана обстановка. Мистър Елиът не разполагаше с много средства тогава, беше почти беден; живееше под наем в Темпъл[1] и едва успяваше да поддържа жизненото ниво на джентълмен.

Можеше да остане у нас винаги, когато пожелаеше, всякога бе добре дошъл, отнасяхме се към него като към брат. Моя беден Чарлз, който имаше най-нежното и най-щедро сърце на света, бе готов да раздели с него и последния си грош, зная, че кесията му бе винаги отворена за мистър Елиът и че често му е помагал. Струва ми се, че ме интересува точно този период от живота му — каза Ан. — Вероятно тогава се е запознал с баща ми и сестра ми. Аз не го видях, само бях чувала за него, но нещо в постъпките му по онова време, нещо, което има отношение към баща ми и Елизабет, а по-късно и обстоятелствата около неговата женитба, не ми позволяваха да го приема сега в този вид, в който се представя пред околните. Като че ли някога е бил съвсем различен.

— Зная всичко, всичко ми е известно — извика мисис Смит. — Той е бил представен на сър Уолтър и сестра ви още преди да се омъжа за Чарлз, но Елиът непрекъснато говореше за тях. Зная, че са го канили и насърчавали, но той не искал да поддържа с тях никакви отношения. Сега може би ще научите нещо, за което преди не сте и подозирали, а и за женитбата му мога да ви разкажа всичко. Бях в течение на всичките „за“ и „против“ този брак, защото ме приемаше като свой доверен приятел и споделяше с мен всичките си планове и надежди. Макар и да не познавах жена му отпреди, според мен ниското й обществено, положение би трябвало да осуети възможността за брак. След женитбата им обаче знаех всичко за живота й с него или поне знаех всичко за последните две години от нейния живот, затова мога да отговоря на всеки ваш въпрос.

— Не, нямам някакви въпроси специално по отношение на нея. Доколкото разбирам, бракът им никак не е бил щастлив. Просто ми се иска да науча защо тогава е пренебрегнал така баща ми, който определено беше особено благоразположен да му окаже необходимото внимание. Защо се е отдръпнал мистър Елиът?

— По онова време — отговори мисис Смит — Елиът си бе поставил за цел да забогатее и то много по-бърз начин, отколкото би му дало възможност изучаването на правните науки. Определено си бе наумил да натрупа състояние чрез женитба. Никак не му се искаше да разруши бъдещето си чрез неблагоразумен брак и зная, че беше съвсем сигурен (дали основателно или не, не мога да кажа) в намерението на баща ви и сестра ви, с всичките им покани и учтиви жестове, да оженят бъдещия наследник на имението за младата дама, а представите му за богатство и независимост категорично се разминаваха с подобна идея. Мога да ви уверя, че само това е причината да се отдръпне от тях. Самият мистър Елиът ми разказа всичко това, той нямаше тайни от мен. Стори ми се малко необичайно, след като дойдох в Бат, вашият първи и най-сериозен кандидат за женитба се оказа именно братовчед ви и че благодарение на него зная нещо за баща ви и сестра ви. Някога той ми бе говорил за едната мис Елиът, а аз все си мислех за другата.

— Може би вие, в такъв случай, сте говорили на мистър Елиът за мене? — възкликна Ан, внезапно поразена от тази мисъл.

— Точно така, аз често съм му говорила за вас. Беше ми приятно да се похваля с достойнствата на моята Ан Елиът, макар че, смея да твърдя, тогава вие бяхте много по-различна от сега…

Тя побърза да се поправи съвсем навреме.

— Точно това ми каза и мистър Елиът снощи — възкликна Ан. — Сега всичко си идва на мястото. Каза ми, че много е слушал за мен, а аз не можех да се сетя откъде, но сега разбирам от кой е източникът на информация. Какви невероятни неща е склонен да мисли човек, когато е засегнато любимото му „его“! Колко лесно може да сбърка! Моля ви да ме извините, че ви прекъснах. И тогава мистър Елиът се ожени само заради парите, така ли? И може би това ви е накарало да погледнете на него в съвсем различна светлина?

Мисис Смит се поколеба.

— О, това е толкова нормално. В светските среди един брак по сметка е нещо твърде обикновено и не може да изненада никого. По онова време бях много млада, а и хората около мен бяха също така млади, лекомислени, жизнерадостни и без особени скрупули в постъпките си. Живеехме само заради удоволствията. Сега вече гледам на живота по съвсем друг начин — времето, мъката и болестта много ме промениха, но в ония дни не виждах нищо укорително в постъпките на мистър Елиът. „Да постъпиш така, както е най-добре за самия тебе“ беше общоприето правило.

— Но тя не е ли бе с много ниско потекло?

— Да, и заради това аз също се противопоставих на тази женитба, но той не ми обърна внимание. Пари, пари — това беше единственото, което го интересуваше. Баща й търгуваше с добитък, а дядо й бил касапин, но само по себе си това все още не означава нищо. Тя беше прекрасна жена, с добро образование и бе възпитана в семейството на свои роднини. Случило се така, че веднъж попаднала в една и съща компания с мистър Елиът и се влюбила в него, а от негова страна нямаше никакви пречки или предразсъдъци по отношение на нейния произход. Преди да се реши на подобна стъпка, той бе съсредоточен единствено върху мисълта как да се добере до парите й. Можете да ми вярвате, че както и да гледа на общественото си положение в момента, на времето той изобщо не ценеше такива неща. Възможността да наследи имота в Келинч си имаше своето значение, разбира се, но не даваше и пет пари за семейната чест — на нея гледаше като на нещо, не по-съществено от тор. Често съм го слушала да заявява, че ако титлата баронет се продаваше, всички щяха да си я купят за по петдесет лири — заедно с девиза, герба, името и парадния костюм, но сега не бих искала да повторя и половината, което съм чула от него по този въпрос. Няма да е честно, но въпреки това сигурно се нуждаете от доказателство, защото това, което чухте досега, са само мои твърдения, нали? Аз мога да ви предложа и доказателство.

— Не, мила мисис Смит, наистина не се нуждая от такова нещо — извика Ан. — Не ми казвате нищо, което да противоречи на представата ми за него отпреди няколко години. То по-скоро потвърждава онова, което аз самата съм чула и мислила за него. Повече ме интересува защо сега е толкова различен.

— Все пак аз самата искам да съм спокойна, затова ви моля да бъдете така добра и да позвъните за Мери. Всъщност не, чакайте — може би ще бъдете така любезна да отидете сама в спалнята ми и да ми донесете малката подплатена кутийка, която държа на горния рафт в шкафа.

Ан разбра, че приятелката й много държи на това и направи каквото искаха от нея. Донесе кутийката и я сложи пред нея, а мисис Смит въздъхна, отключи я и каза:

— Това са все документи на мъжа ми, една малка част от онова, което трябваше да прегледам след смъртта му. Писмото, което търся, е от мистър Елиът отпреди нашата женитба, и не мога да разбера защо изобщо е било запазено. Но както повечето мъже, съпругът ми беше доста разпилян и в някои отношения — дори лекомислен, и когато започнах да преглеждам документацията, го открих заедно с още куп други писма с още по-незначително съдържание, разпилени насам-натам и писани някога от най-различни хора, докато много от действително важните писма и документи бяха унищожени. А, ето го; макар че още на времето то не представяше мистър Елиът в най-добрата му светлина, аз все пак реших да го съхраня като спомен за някогашното ни приятелство. Сега имам още една причина да съм доволна от това, че съм го запазила.

Писмото беше писано в Лондон още през юли 1803 и бе адресирано до „Чарлз Смит, ескуайр, Търнбридж Уелс.“

Драги Смит,

Получих писмото ти — твоята любезност надхвърля всичките ми очаквания. Ще ми се природата да бе създала повече хора със сърце като твоето, ала през двайсет и три годишния си живот не съм срещал друг като тебе. Искам да те уверя, че засега нямам нужда от помощта ти, имам пари. Можеш да се радваш заедно с мен — отървах се от сър Уолтър и госпожицата. Те си заминаха за Келинч и почти ме принудиха да се закълна, че това лято ще им отида на гости, но моето първо посещение там ще бъде само заедно със землемер,

който ще ми каже по какъв начин ще е най-удобно да съборя всичко. Както и да е, няма вероятност баронетът да се ожени повторно, твърде тъп е за това. Ако се ожени, ще ме оставят на мира, което би било благодарност за това, че и аз съм ги оставил на мира. Станал е още по-досаден от миналата година.

Бих предпочел което и да е друго име, само да не се казвах Елиът. Повръща ми се от него. Слава богу, поне мога да изпусна името Уолтър и те моля никога повече да не ме обиждаш, като пишеш У. в писмата си.

До края на живота си оставам искрено твой,

Уилям Елиът

Беше невъзможно Ан да не пламне при четенето на такова писмо, и като видя колко силно е порозовяла, мисис Смит каза:

— Зная, че си служи с много оскърбителни изрази. Може и да съм забравила точните думи, но помня отлично общото съдържание. То показва какъв човек е въпросният господин. Обърнете внимание на ласкателствата към моя беден съпруг — нима сте виждали някога такова подмазване?

Ан не отговори веднага, тъй като не успя да се съвземе достатъчно бързо от удара и унижението да прочете такива неща за баща си. Насили се да си спомни, че четенето на чужди писма е в разрез със законите на честта и че не бива да си прави изводи или да съди за някого по такива доказателства, че личната кореспонденция не е предназначена за чужди очи и едва тогава успя да се овладее достатъчно, върна писмото, върху което бе размишлявала дълго и каза:

— Благодаря ви. Това наистина е необоримо доказателство. Но, кажете ми, но защо сега толкова държи на отношенията си с нас?

— Имам обяснение и за това, — възкликна мисис Смит и се усмихна.

— Така ли? И какво е то?

— Да. Показах ви какъв е бил мистър Елиът преди дванадесет години и ще ви кажа какъв той сега. Не мога да ви представя писмено доказателство в това отношение, но можете да разчитате на истинността на твърденията, които ще ви дам устно — какво иска той и какво прави. В момента той не се държи лицемерно и наистина иска да се ожени за вас. Вниманието му към вашето семейство е напълно искрено и той прави всичко от цялата си душа. Ще ви кажа и откъде знам това — от полковник Уолис.

— Полковник Уолис! Познавате ли се с него?

— Не. Не съм получила сведенията си по въпроса толкова пряко, но изворът им е достатъчно надежден, също както и предишният, и човек лесно може да отстрани затлачванията, които родената от него река е насъбрала на завоите. Мистър Елиът е напълно откровен с полковник Уолис за отношението си към вас и според мен полковникът е умен и разсъдлив човек, но жена му е много хубавичка и доста глупава, а той често й казва неща, които вероятно би трябвало да премълчи. След възстановяването си от болестта тя така прелива от възбуда, че повтаря всяка негова дума пред своята болногледачка, а сестрата знае, че с вас се познаваме и намира за съвсем естествено да ми го разкаже. В понеделник вечерта добрата ми приятелка мисис Рук до голяма степен ме посвети тайните на Малборо Билдингс. Сега разбирате, че не съм си измислила нищо, когато ви казах, че знам цялата история.

— Скъпа мисис Смит, вашият източник греши. Това просто няма да стане. Усилията на мистър Елиът да се сдобри с баща ми изобщо не могат да се обяснят с намерението му да се ожени за мене. Те предшестват моето пристигане тук. Когато пристигнах, вече бяха в чудесни отношения.

— Зная това, много добре го зная, но…

— Наистина, мисис Смит, не бива да очакваме, че получената по този начин информация е достоверна. Факти и мнения, които са минали през толкова много хора, неизбежно са подложени на неправилно възприемане или глупост у едни, а на невежество — у други, и в тях едва ли е останало много истина.

— Само ме изслушайте. Скоро ще имате възможност да отсъдите дали е вярно най-важното от това, което ви казах. Когато ви изброя някои подробности, вие сама ще разберете дали те го потвърждават или му противоречат. Не смятам, че той е имал намерения към вас още от самото начало. Наистина, видял ви е още преди да пристигнете в Бат и много ви е харесал, но едва ли е знаел, че това сте точно вие. Така поне смята моят източник. Вярно ли е това? Виждал ли ви е миналото лято или есента „някъде на запад“, според собствените му думи, без да знае, че това сте били вие?

— Със сигурност ме е виждал. Дотук всичко съвпада. Видя ме в Лайм, случихме се там по едно и също време.

— Добре тогава — продължи мисис Смит с победоносен вид, — въз основа на това първо потвърждение сама ще отсъдите дали можете да вярвате на следващото. Тогава в Лайм той ви е видял и толкова много ви е харесал, че когато в Камден Плейс е научил коя сте, то несъмнено е послужило като още един мотив за посещенията му у вас. Но той е имал причина още преди това. Ще ви кажа какво имам предвид. Моля ви да ме прекъснете, ако нещо в думите ми ви се стори невероятно или неубедително. Според мисис Рук се отнася до приятелката на сестра ви, дамата, която е на гости у вас и за която съм ви чувала да споменавате, е пристигнала в Бат още през септември заедно със сър Уолтър и мис Елиът (с други думи, когато те се преместиха тук), и оттогава живее у вас. Каза ми и че тя умна, съобразителна и изглеждаща прилично, добродетелна и бедна, и на всичко отгоре, според общото мнение на познатите на сър Уолтър, имала такова държание и се поставила в такова положение, че всички подозират намеренията й един ден да стане лейди Елиът. Хората просто не могат да разберат защо мис Елиът е сляпа за тази опасност.

Мисис Смит замълча, но Ан нямаше какво да каже и тя продължи:

— Хората, които ви познават отдавна, разглеждаха нейното присъствие у вас точно в такава светлина и то доста време преди вашето пристигане. Полковник Уолис е твърде наблюдателен и е забелязал у баща ви по-особеното му отношение към нея, и макар че тогава полковникът още не посещаваше Камден Плейс, заради своя приятел бе поел грижата да следи какво става там. Когато мистър Елиът се отби тук за ден-два малко преди Коледа, полковник Уолис му разказал до какви изводи е стигнал, а същите сведения мистър Елиът бил получил и от другаде. Сега разбирате, че с течение на времето мистър Елиът е променил съществено своето отношение по въпроса за титлите. В момента е на съвсем различна позиция по въпроса за потеклото и връзките в обществото.

След като отдавна е забогатял и може да харчи колкото си иска, след като е удовлетворил своята алчност и всеки свой каприз, малко по малко е разбрал, че единствено титлата баронет не му достига за да е напълно щастлив. Мисля, че той бе стигнал до този извод още преди да прекъснем отношенията си, а сега съм съвсем сигурна в това. Просто не би понесъл мисълта, че един ден може да не стане сър Уилям. Затова можете сама да предположите как е приел тази твърде неприятна за него новина, която приятелят му съобщил и какви последици са произтекли от нея. Решил да се върне в Бат, колкото може по-скоро, да отседне тук за известно време с намерението да поднови някогашните си отношения със семейството и така да се сближи с вас, че да се ориентира колко голяма е опасността и ако намери за необходимо — дори да надхитри въпросната дама. И двамата приятели решили, че това е единственият начин да се оправят нещата. Полковник Уолис поел грижата да му помага както може. Трябвало да бъде представен на сър Уолтър, както и жена му и други общи познати. Мистър Елиът се върнал в Бат в съответствие с плана, примолил се за прошка и, както знаете, му простили, в резултат на което бил признат отново за член на семейството. Останало му само да следи неотклонно своята цел — единствената му цел тогава (защото след вашето пристигане той имал допълнителен мотив) — да наблюдава сър Уолтър и мисис Клей. Не пропускал нито една възможност да бъде заедно с тях, все гледал да ги срещне някъде, отбивал се у тях по всяко време — по този въпрос едва ли е необходимо да навлизам в подробности. Можете да си представите на какво е способен един хитър човек, и като имате предвид всичко, което ви казах, можете да разгледате поведението в тази светлина.

— Така е — каза Ан — не ми казвате нищо, което да противоречи на това, което знам и аз или пък бих могла да си представя. Има нещо оскърбително в измислянето на подробности, чрез които се проявява нечие лукавство. Увъртанията на егоизма и лицемерието винаги са ми били противни, но нищо от това, което ми казахте, не предизвика у мен изненада. Познавам хора, които биха били шокирани от подобно описание на мистър Елиът, дори не биха повярвали в него, но аз го намирам за съвсем логично. Дълго време все не можех да си дам обяснение за поведението му. Винаги съм искала да открия и други мотиви, освен очевидните. Ще ми се да разбера какво мисли в момента за възможността, от която толкова се страхува, дали приема опасността за по-нереална или е тъкмо обратното.

— Доколкото разбирам, той смята, че опасността е намаляла, — отговори мисис Смит. — Мисли, че мисис Клей се страхува от него, усеща, че е вникнал в намеренията й и докато той е там, тя няма да предприеме нищо. Но след като така или иначе мистър Елиът все някога ще си отиде, не мога да си представя как ще бъде спокоен, след като знае колко силно е влиянието й върху сър Уолтър в момента. Мисис Уолис подхвърлила нещо доста забавно в смисъл, че когато вие се омъжите за него, в брачния договор ще има някаква клауза, според която сър Уолтър не може да се ожени за мисис Клей — така поне каза мисис Рук онзи ден, и според мисис Уолис, действително си струвало това да се направи; но моята умница сестра Рук вижда колко нелепо би било това: „Със сигурност, госпожо,“ каза тя, „това няма да предотврати женитбата му за друга жена.“ И да ви кажа право, според мен сестра Рук дълбоко в душата си би искала сър Уолтър да се ожени втори път. Винаги е поддържала, че след първия си брак човек не бива да се жени повторно, но кой може да каже (тъй като тук са засегнати и собствените й интереси), че през главата не й минава надеждата един ден, след препоръка от мисис Уолис, няма да се грижи за следващата лейди Елиът?

— Доволна съм, че научих всичко това, — каза Ан, след като поразмисли. — Сега ще ми по-трудно да понасям компанията му, но поне ще знам какво да правя. Мистър Елиът определено е потаен, лукав и пресметлив човек който никога не се е ръководил от нещо друго освен от собствената си себичност.

Ала още не бяха приключили с мистър Елиът. Мисис Смит се бе отклонила от първоначалната тема, а Ан, загрижена за интересите на собственото си семейство, бе забравила колко много неща й говореха против него още от самото начало. Сега вниманието й бе насочено към обяснението на някои намеци още в самото начало и тя изслуша една изповед, която дори и да не оправдаваше изцяло непресторената хапливост на мисис Смит, поне доказваше колко безчувствен е бил той към нея и как не е проявил дори капка съчувствие или чувство за справедливост.

Ан научи (женитбата на мистър Елиът съвсем не била нарушила близостта му с мисис Смит), че те продължавали да общуват както преди и мистър Елиът въвлякъл приятеля в такива разноски, които семейство Смит не могли да покрият със своите доходи. Мисис Смит не допускаше, че може и тя да има вина за това, нито обвиняваше съпруга си, но съдейки по начина им на живот, Ан се досещаше, че доходите им са били много по-ниски от разходите и още от самото начало и двамата са били твърде разточителни. От думите на жена му можеше да се предположи, че мистър Смит е бил човек на силните

чувства, небрежен в навиците си, избухлив и не твърде умен, но бил много по-добър по душа от своя приятел. Двамата никак не си приличали, мистър Елиът все го подвеждал да прави едно или друго и дори може би го презирал за това. След женитбата си мистър Елиът бързо забогатял и можел да си позволи всякакви удоволствия и да засити суетата си, без да се интересува от положението на своите приятели (защото въпреки че удовлетворявал всеки свой каприз, той бил внимателен в разходите си). Той богатеел, а приятелят му обеднявал, но промененото положение на нещата ни най-малко не повлияло на мистър Елиът. Тъкмо обратното — той им давал съвети, които ги насърчавали да харчат все повече и повече, така че в крайна сметка всичко водело към разорение — и семейство Смит, естествено, се разорили.

Съпругът успял да умре съвсем навреме, за да си спести узнаването на цялата истина. И преди били изпадали в доста тежко положение, при което приятелските чувства на техните познати били подлагани на изпитание, затова знаели, че е по-добре да не поставят мистър Елиът на подобно изпитание. Ала едва след смъртта на съпруга й се разбрало за истинските размери на катастрофата в материалното им положение. Вярвали, че мистър Елиът изпитва към тях дълбоко уважение и разчитали по-скоро на неговите чувства, отколкото на способността му да преценява трезво нещата и по тази причина мистър Смит го направил изпълнител на завещанието си. Мистър Елиът не направил нищо по същество и в резултат от неговия отказа да действа всички проблеми и неразбории се струпали върху нейната глава, за да добавят още бреме към огромната й загуба — приятелката й не можеше да говори за всичко това, без да се разстрои, а Ан не би могла да я изслуша, без в душата й да бликне негодувание.

Мисис Смит й показа някои писма, отговори на настойчиви молби от нейна страна. Всеки ред говореше за категоричната решеност на джентълмена да не се главоболи с неща, от които самият той няма изгода, затова се бе отнесъл с ледена учтивост и безразличие към тежките последствия за мисис Смит, които бяха породени от неговото бездействие. Така се изграждаше една ужасна картина на неблагодарност и липса на всякаква човечност и в някои моменти на Ан й се струваше, дори едно явно престъпление не е толкова страшно, колкото отношението на мистър Елиът. Трябваше да чуе много неща, подробности от някогашни печални сцени, всички дребни детайли за страданията, които се струпвали върху приятелката й едно след друго и за които в предишните им разговори тя едва бе загатвала. За всичко това мисис Смит говореше сега като човек, който най-после е имал възможността да си излее душата. Ан усещаше дълбокото й облекчение и се питаше как бе възможно приятелката й да възвърне обичайното си спокойствие.

В разказа за всички тези страдания имаше едно обстоятелство, от което Ан бе много и неприятно впечатлена. Мисис Смит имаше основания да смята, че съпругът й притежава някакъв имот в Западните колонии, който преди много години бил ипотекиран, за да покрие разходите по собствената си поддръжка и ако се предприемеха нужните мерки, този имот би могъл да й бъде възстановен. Макар и неголям, той би я направил сравнително богата. Но нямало кой да се заеме с формалностите. Мистър Елиът не искал да си мръдне дори пръста, а тя самата, обременена както от собствения си недъг, не можела. Спирала я и липсата на пари, поради което не можела да ангажира за тази работа друг човек. Мисис Смит нямаше близки, които да й помогнат дори със съвет, а не можеше да си позволи да плати на адвокат. Това жестоко влошаваше и без друго тежкото й положение — човек би понесъл много трудно мисълта, че може да живее по-добре, че с малко усилия, насочени в правилна посока, това е напълно възможно и че тази възможност може да пропадне, ако въпросът не бъде решен навреме.

Точно по този въпрос мисис Смит бе имала намерение да се възползва от услугите на Ан да проведе един разговор с мистър Елиът. До вчера бе очаквала, че те ще се оженят и си бе мислила с тревога, че тогава ще загуби приятелката си. Била уверена, че той се опитва да я спечели. Вдовицата с надежда си помисли, че под влияние на любимото момиче би могъл да направи нещо за нея, затова бе побързала да провери какъв е интересът на Ан към мистър Елиът и да разбере до колкото може да разчита на впечатленията й за неговия характер. Но Ан категорично бе отхвърлила всякаква възможност за предполагаем годеж и това бе променило всичко. Новата ситуация й бе отнела новородената надежда да постигне целта, която я терзаеше от години, но поне й остави утехата да разкаже на своята приятелка всичко от начало до край.

След като изслуша това толкова подробно описание на характера мистър Елиът, Ан не можеше да не изрази учудването си, че в началото на техния разговор мисис Смит бе говорила за него в толкова благоприятна светлина, като че ли искала да го похвали и да се застъпи за него пред Ан.

— Мила моя, отговори мисис Смит, — не можех да постъпя по друг начин. Смятах, че женитбата ви вече е решена, макар той все още да не ви е направил предложение, затова не можех да ви кажа истината за него — все едно, че вече ви е станал съпруг. Сърцето ми са късаше, когато ви говорех, че ще бъдете щастливи, но въпреки всичко той наистина е умен, симпатичен и с жена като вас положението му може би нямаше да бъде безнадеждно. Той беше много груб с първата си жена и двамата бяха много нещастни в брака си, но тя беше твърде невежа и душа даваше за почести, а той никога не я бе обичал. Много ми се искаше да се надявам, че на вас ви предстои по-добра участ.

Ан трябваше да признае в себе си, че имаше дни, в които бе напълно възможно склони за подобна женитба, затова потръпна при мисълта за трагедията, в която би се превърнал животът й. Беше напълно възможно лейди Ръсел да й изложи своите разумни доводи и дори да я убеди! И при такова злощастно развитие на събитията как би се чувствала тя, когато с времето щеше да разбере истината, но вече нямаше да има път назад?

Не биваше да оставя повече лейди Ръсел да се самозалъгва, и една от заключителните уговорки на това важно заседание, което им отне цялата сутрин беше, че Ан разполага с пълна свобода на действие и може да разкаже на своята приятелка всичко, което се отнася до мистър Смит и е свързано с разкритията за неговия характер.

Бележки

[1] Темпъл — название на две от четирите лондонски „Съдебни корпорации“. Построени са на мястото, където през XII–XIV век са живели рицарите-тамплиери — Б.пр.