Бренда Джойс
Играта (10)

9.

Лиъм постави Катрин в средата на леглото и легна върху нея. За миг се вгледа в очите й и в този миг Катрин почувства всяка частица от тялото му с всяка частица на собственото си тяло — от гърдите до пръстите на краката. Бедрата му притискаха нейните, а неговата мъжественост пулсираше мощно, прилепена към слабините й.

Всичко в ума й се завъртя със скоростта на светлината. Манастирът и заминаването й от него; насилственото завземане на френския кораб; и Лиъм, изправен надменно на кърмата като владетел, който оглежда кралството си. И Хю. Хю, който я очакваше, за да й даде името си, дом и деца.

— Катрин, мила — каза дрезгаво Лиъм. Палецът му погали бузата й. Ръката му трепереше.

Катрин се взря в сребърните му очи и беше почти хипнотизирана от огромното пламтящо желание, което прочете в тях. Но тя не бе напълно замаяна. Беше й останало късче здрав разум. Ръцете й бяха свободни и Катрин замахна към него с намерение да го одере и да го принуди да я пусне. Но преди да успее дори да го докосне, Лиъм я хвана за китките и изви ръцете й над главата толкова рязко, че цялата горна част на тялото и се скова от болка. Сетне укроти и краката й със собствените си мощни бедра.

— Престани! — заповяда й той. — Проклятие, жено, няма да ти сторя нищо лошо!

— Лъжеш! — извика Катрин. Мислеше за целувката му, за ръцете му и тялото й трепереше неудържимо. — Ти ще ме погубиш, ще ме изнасилиш!

Изражението му беше мрачно.

— Нямам намерение да те изнасилвам. Нито сега, нито когато и да било. Така че престани да се дърпаш.

— Не ти вярвам — изсъска тя. — Ти си син на Шон О’Нийл!

— Колко ми е омръзнало да ми напомнят този злополучен факт — каза рязко Лиъм.

— Тогава се дръж като джентълмен. — Катрин отново се опита да се освободи, но не успя. — Той е изнасилил майка ти, нали? Горката Мери Стенли!

Ноздрите му се разшириха, очите му потъмняха още повече, но тонът му остана спокоен.

— Аз не съм Шон, Катрин. Никога не го забравяй. А сега — той се усмихна, но усмивката не стигна до очите му — ще го докажа. — И наведе глава, за да я целуне.

Катрин извърна лице встрани и устните му попаднаха на бузата й и я обсипаха с целувки, леки и нежни като перо. Тя изстена:

— Аз принадлежа на Хю!

— След тази нощ ще разбереш, че за теб има само един мъж и той не е Хю Бари. — Лиъм все още държеше китките й над главата, но с една ръка. С другата я обърна към себе си и се наведе към устните й.

Катрин се заизвива ожесточено, но единственото, което успя да постигне, бе да се прилепи още по-плътно към възбудения му пенис, затова бързо се укроти. Този път пръстите му не стягаха челюстта й, така че тя отказа да отвори уста. Но той изглежда не възнамеряваше да бърза. Устните му леко докоснаха нейните. В ъгълчетата на стиснатите й очи се образуваха сълзи. Вече беше отприщил буря от желания в тялото й. И за миг не се бе съмнявала, че ще стане така.

Лиъм спря и прошепна:

— Предай се, скъпа.

Катрин отново извърна лицето си встрани и каза задъхано:

— Кралицата одобрява годежа ми с Хю!

Сивите му очи блестяха.

— Бес е известна с това, че лесно променя мнението си.

Как й се искаше той да отмести тялото си, така че да не усеща всяка тръпнеща частица от него.

— Тя ще побеснее, ако наистина направиш това!

Лиъм се усмихна, наклони глава и с докосна с език стиснатите й устни. Те се отпуснаха лекичко, но тя успя да преглътне приглушения, мъркащ звук, който напираше в гърлото й.

— Не се тревожи за Бес — промърмори той. Езикът му погали първо едното ъгълче на устните и, после другото. Накрая Лиъм вдигна глава, срещна погледа й и дрезгаво каза: — Мога да се справя с Бес.

Катрин се вкамени от ужас. Докато говореше, той бе започнал да върти хълбоци много бавно и много плавно, като през цялото време я гледаше право в очите. Тя изпъшка, защото в резултат на тези движения твърдият му като скала член се плъзгаше напред-назад мъчително сладостно по пламналите й, пулсиращи слабини. Накрая Катрин изстена и изви снага, за да го посрещне.

Лиъм се засмя, разтвори с устни устата й и започна да я гали с език отвътре. Тя усети, че е на път да му се поддаде. Противно на волята й, собствените й хълбоци отчаяно, нетърпеливо се притискаха към неговите. Тялото й гореше. Беше я завладяла една-едничка мисъл — да разтвори още по-широко вече разтворените си бедра и да поеме в себе си всяка частица от него.

Хю. Трябваше да не забравя за Хю. Шон О’Нийл. Трябваше да не забравя кой бе бащата на този мъж и кой и какъв бе самият този мъж. Свиреп пират, убиец. Не биваше да отдава честта си на Лиъм О’Нийл. Цялото й бъдеще беше поставено на карта.

Катрин се вкопчи в тази спасителна мисъл, стисна зъби… и захапа езика му.

Лиъм изрева от болка и гняв и скочи. Тя извика, разбрала твърде късно, че е прекалила. За негов късмет, точно преди зъбите й да се впият в езика му, той бе започнал да го отдръпва. По устните му не се виждаше никаква кръв.

Сега Лиъм стоеше над нея разярен, с ръка на устата. Катрин осъзна, че вече е свободна и побърза да седне в най-далечния ъгъл на леглото.

— Кучка! — процеди накрая той и сега на долната му устна изби кръв. — Проклета кучка! — Лицето му бе станало сурово и заплашително.

Тя усети, че се намира в огромна опасност и изкрещя:

— Не! Съжалявам!

Но Лиъм се протегна към нея, сграбчи я за ръката, дръпна я и я простря по гръб в средата на леглото. Преди Катрин да успее да скочи, той завърза китката й за таблата на леглото с един от червено-златните шнурове, които придържаха назад завесите на балдахина.

— Проклета кучка! — изръмжа отново Лиъм, дишайки тежко, и изви и другата й ръка, без да обръща внимание на отчаяната й съпротива. — За малко да отхапеш половината ми език, по дяволите!

— Ти ме принуди да го направя! — изпъшка Катрин в напразен опит да скъса шнуровете. — Аз само се защитавах!

Той завърза и глезените й за долната табла на леглото, после я прониза с потъмнял, страховит поглед.

— Имаш късмет, Катрин, това е просто драскотина. — Внезапно ъгълчетата на устните му много леко се повдигнаха. — Ако ме беше осакатила, един ден горчиво щеше да съжаляваш.

Тя пламна от гняв, забравила, че е вързана.

— Трябваше да те ухапя по-силно!

Очите му се разтвориха широко.

— Нима ме предизвикваш?

Катрин веднага разбра, че е безразсъдно да разпалва гнева му.

— Не! Не! Моля те, развържи ме! Моля те!

Никога в живота си не бе изпадала в по-уязвимо и беззащитно положение и беше лудост да го забрави дори за миг. Но не страхът предизвикваше лудешкото туптене на пулса й.

Лиъм не отговори. Очите му бяха станали поразително сребристи. На устните му все още играеше лека усмивка. Внезапно в ръката му се появи кинжал.

— Наказание — каза той меко.

Катрин дръпна шнуровете като обезумяла. Не бяха съвсем стегнати и тя откри, че не е напълно неподвижна. Но това едва ли щеше да й помогне.

Лиъм се приближи до нея и допря кинжала си до ръба на деколтето й. Тя започна да проумява намеренията му и замръзна от ужас. Острието бавно се плъзна по избелялата синя коприна между гърдите й. Катрин го проследи с очи и изскимтя уплашено — през прореза се бе показала дантелата на долната й риза. Ножът продължи да се спуска надолу по корема, сетне между краката й. Катрин не помръдваше и мускулче, не дишаше. Тогава Лиъм с едно-единствено рязко движение разряза роклята чак до долния ръб. Беше я разцепил на две. Но Катрин нито за миг не бе почувствала ножа.

— Спри — каза дрезгаво тя. Гърдите й се повдигаха и всеки трудно поеман дъх разтваряше още повече срязаната й рокля.

Лиъм погледна покритите й с лен гърди, взря се в изпъкналите й зърна. Сетне вдигна очи, впери ги в нейните и докосна с кинжала долната й риза. Катрин настръхна. Без нито за миг да откъсне поглед от нея, той прокара ножа между гърдите й.

При вида на ивицата снежнобяла кожа, която се показа изпод срязаната тъкан, Катрин изстена. Оставяйки след себе си хладна диря, острието се плъзна много внимателно и бавно още веднъж надолу по тялото й. След миг долната риза също бе разрязана на две.

Катрин дишаше тежко. Единствената дреха по нея, която бе останала непокътната, бяха долните й гащи. Лиъм отново прикова поглед в нейния. Зениците му светеха диво, а чертите на лицето му бяха сурови. Катрин не можеше да извърне очи, не можеше и да диша.

Той заби върха на ножа в средата на обточения с дантела пояс на гащите й и оголи пъпа й. Катрин гледаше като омагьосана проблясващото сребърно острие, което започна да разделя финия ленен плат на две, придвижи се надолу по корема й, разкри гнездото кестеняви косми в основата му и спря. По пламналата кожа между бедрата й плъзна едва доловим хлад.

Лиъм рязко вдигна очи — сребърен дим. От гърдите на Катрин отново се отрони сподавен звук и тя трескаво облиза сухите си устни. Всеки нерв в тялото й се бе изопнал до скъсване и пулсираше неистово.

Лиъм стисна челюст и с две мълниеносни движения разряза всеки от крачолите на долните й гащи от вътрешната страна. Сетне прибра кинжала и срещна ококорения й, немигащ поглед.

Ръцете му се протегнаха и разтвориха двете половини на роклята и долната й риза, като разкриха първо заоблените й, тръпнещи гърди, после тънката й талия, тъмнокестенявия триъгълник между бедрата й и накрая дългите й, бели крака.

Катрин преглътна. В каютата внезапно бе станало непоносимо горещо и й беше трудно да диша. Тя отвори уста, за да му каже да спре, но успя само да завърти глава наляво-надясно.

— Толкова си красива, Катрин — каза дрезгаво Лиъм и седна до нея. Едната му ръка се плъзна по гръдта й и Катрин изстена. Зърната й вече бяха втвърдени, но сякаш набъбнаха още повече, когато дланта му ги погали. И на сън не си бе представяла, че усещането за мъжка ръка върху голата й кожа ще бъде такова. — Носиш прекалено стегнати дрехи и криеш щедростта, с която си надарена. — Той прокара пръст по зърното й и се взря в очите й. — Харесва ли ти това, Катрин?

Тя поклати отрицателно глава.

Лиъм се засмя внезапно и рязко.

— Тогава или си лъжкиня, или си глупачка. — Погледът му се премести на другото зърно и той нежно го стисна. — Знам, че не си глупава, скъпа.

Катрин го гледаше безмълвно, разкъсвана едновременно от ужас и желание. Той се наведе и езикът му погали зърната й едно след друго. Беше загубена. Тя затвори очи и от устните й се изтръгна продължителен, приглушен стон.

Шепнейки гальовни думи, Лиъм започна да смуче зърната й. Тялото й се сгърчи конвулсивно. Колкото по-настойчиви и дръзки ставаха устните му, толкова болката в слабините й се усилваше. Катрин стенеше, викаше, извиваше се под него. Неочаквано усети, че ръцете й са свободни. Не се замисли как и кога е успял да разсече шнуровете; вместо това хвана главата му и я притисна още по-силно към гърдите си.

Но той се освободи, наведе глава надолу и обсипа с целувки корема й, пъпа й. Катрин извика. Бе обвила дългите си крака около него и отчаяно люлееше хълбоци. Но притихна, когато ръката му докосна слабините й.

Дъхът й секна. Докато устните му продължаваха да хапят нежно корема й, пръстите му започнаха да разтварят плътните, влажни гънки на нейната женственост. Катрин изстена, а сетне, когато палецът му влезе сред гънките и намери клитора й, изкрещя.

Тялото й се замята ожесточено. Смътно осъзнаваше, че целувките му стават опасни, защото докато пръстите му я галеха, главата му се свеждаше все по-надолу. Изведнъж устните му стигнаха до гъстите косми на пубиса й. Тя застина. Лиъм покри с целувки вътрешната част на бедрото й. Лицето му докосваше мястото, където до преди миг бяха пръстите му.

Тогава той я целуна. Там.

— Лиъм! — простена Катрин.

Лиъм я разтвори и отново я целуна — бавно, пламенно. Катрин потръпна и изви тяло към него. Изкусният му език не преставаше да я гали. Тя изкрещя. И още веднъж, и още веднъж… докато от някакви незнайни дълбини се надигна огромна и ужасна вълна от болка, която се превърна в наслада и накрая я погълна.

Катрин се отпусна на леглото. Постепенно екстазът избледня, удоволствието отлетя. Тя усета, че стиска здраво в ръцете си копринената му коса. Усети допира на бузата му, прилепнала към вътрешната страна на бедрото й. Усети пръстите му, които продължаваха да я галят съвсем нежно.

Тогава Катрин шокирана проумя какво е направила. Както беше предчувствала още от самото начало, тялото й го бе приело с ненаситна страст. Въпреки че той беше проклет пират и син на прословутия изнасилвач Шон О’Нийл, въпреки че бе сгодена за друг, тя го беше приела, беше пламнала от желание. И, както сам бе казал, не беше я изнасилил.

Нямаше нужда. Трябваше само да реши да използва пак този свой дяволски език и след малко Катрин щеше да го умолява на колене да проникне в нея.

Тя простена и се опита да се извърти на една страна. Едва сега разбра, че краката й още са вързани. Тогава се отпусна отново по гръб, закри лицето си с ръце и си каза, че няма да плаче от срам пред него.

— Катрин?

Безполезно беше. Сълзите сами рукнаха от очите й. Лиъм се надигна и тя почувства напрегнатия му поглед.

— Защо, за бога, плачеш? — попита я той дрезгаво.

Катрин отпусна ръце и го погледна с убийствена ярост.

— Доволен ли си? Доволен? Задето доказа какъв си мъж… и каква курва съм аз?

Очите му се разтвориха широко.

— Прави каквото ще правиш — извика тя и прехапа свития си юмрук. — Проклет да си, проклет да си! Колко те мразя, О’Нийл! Колко мразя себе си!

Лиъм се взря право в зениците й.

— Ти не си курва, Катрин. И двамата го знаем — прегракнало промълви той.

Катрин отново закри лицето си с ръце. Беше сигурна, че Лиъм ще я докосне. Но той не го направи.

— Не плачи, Катрин.

Тя го чу, но не му обърна внимание. Полагаше невероятни усилия да овладее истерията и внезапната си сляпа омраза към този мъж, който я бе прелъстил толкова лесно.

Лиъм изруга яростно, после освободи краката й. Катрин се претърколи към далечната страна на леглото и седна с гръб към него. Дали пък нямаше да стане чудо и той да я остави на мира? Съмняваше се.

В стаята се възцари пълна тишина. Внезапно Лиъм докосна рамото й отзад. Тя настръхна.

— Ти не си курва — повтори той. — Недей да се самоненавиждаш. Това, което направихме е най-естественото нещо между един мъж и една жена, Катрин. Особено като се има предвид желанието, което изпитваме един към друг.

Катрин се извърна.

— Аз не изпитвам желание! — изкрещя тя, съзнавайки, че лъже.

Той я гледаше сдържано, но и очевидно Скептично. Прииска й се да не беше обръщала лице към него, особено след такава безочлива лъжа. Неочаквано откри, че не може да откъсне поглед от него.

Сивите му очи блестяха. По слепоочието му бавно се процеждаше струйка пот. Ноздрите му бяха леко разширени; дишането му далеч не бе равномерно. Вените на здравия му врат бяха изпъкнали и в тях Катрин видя как сърцето му пулсира — силно и бързо.

Мократа му от пот риза бе широко разтворена и разкриваше мускулестите му гърди и по-голямата част от стегнатия му корем. Тя знаеше, че не трябва да свежда очи по-надолу, но погледът й се плъзна само за миг и това бе достатъчно.

Този мъж беше зашеметяващ; тялото му бе силно и могъщо, както и умът и волята му. И все още беше много възбуден.

Той бе проследил погледа й.

— Точно така. Все още те желая, Катрин. Още имам нужда от теб.

Искаше й се да си запуши ушите. Дори думите му притежаваха мощ, дори думите му бяха прелъстителни.

— Но аз не те искам. — Погледът му я прониза и Катрин усети, че се изчервява. Преди Лиъм да успее да изтъкне очевидния факт, че току-що го беше искала, при това твърде силно, тя добави: — Тялото ми може и да те иска, но аз искам Хю.

Той стисна челюст и каза грубо:

— В продължение на шест години си била убедена, че е умрял. Не се опитвай да ми кажеш, че през цялото това време си останала вярна с разума и със сърцето си на мъж, когото си смятала за мъртъв?

Тя почти бе престанала дори да си спомня за него още след първите няколко месеца на траур. Но кимна.

— Аз го обичам. Той е мой годеник и скоро ще се оженим.

Лиъм се усмихна. Това беше една много опасна усмивка.

— Наистина ли?

Катрин изтръпна.

— Да.

Внезапно той се приближи и се наведе над нея.

— Не мисля така.

Не бе възможно да знае най-дълбоките й, тайни страхове — че Хю отдавна я е забравил и че няма никакво намерение да се жени за нея.

— Грешиш — прошепна тя. Беше й трудно да говори.

— Така ли? — Устните му се извиха. Погледите им се срещнаха. За момент помежду им легна напрегната тишина. — Е, съвсем скоро ще разберем, нали, Катрин? Съвсем скоро ще разберем дали любимият ти наистина те обича.

— Да — успя да промълви Катрин, като се вкопчи в покривката на леглото.

Лиъм стоеше напълно неподвижен.

— А когато той те отхвърли, ще дойдеш ли при мен?

Тя пое дъх. Звукът беше силен и рязък и разсече въздуха като камшик.

— Ще го направиш ли? — настоя той със святкащи очи. — Ще дойдеш ли доброволно при мен?

— Не.

Лиъм се взря в нея за миг, после се обърна и тръгна към вратата. Когато я затръшна тежко зад себе си, Катрин се стовари на леглото и се сви на кълбо. Измина твърде дълго време, преди дори да си помисли за сън.