Бренда Джойс
Играта (18)

17.

— Господарке! Моля ви, трябва да станете.

Катрин въздъхна. Беше в леглото, заровила лице във възглавницата, и се чувстваше приятно и топло под одеялата и кожите. Не искаше да се събужда, не още. Толкова бе изтощена, че едва се помръдваше. Наистина, сякаш беше упоена.

Хелън отново я повика. Катрин съзря прислужницата си и в същия миг си припомни пялата нощ.

Дъхът й спря. Лиъм. О, господи, Лиъм бе дошъл в стаята й, бяха се любили — донякъде — о, да. Беше греховно и прекрасно, при това като по чудо Катрин бе още девствена. По устните й плъзна усмивка. Тя размърда пръстите на краката си, стегна мускули. Мисълта й се върна към това как Лиъм я беше любил — не веднъж, а два пъти… и то втория път толкова безкрайно, толкова пълно, тъй съвършено, че накрая Катрин трябваше да го умолява да спре. Бузите й пламнаха.

Тя се взря в каменната стена, докато Хелън шеташе нещо в другия край на стаята. Беше си отишъл. Някъде преди зазоряване Катрин бе заспала, без да усети кога си е тръгнал. Мисълта, че го няма, я съкруши. Кога щеше да го види пак?

Изведнъж леката й усмивка угасна. Радостта й — също. Беше лудост, истинска лудост да скърби, задето си е отишъл, да си припомня горещата им среща така замечтано, с такъв копнеж. Тя беше луда. Този мъж бе закоравял пират. Катрин бе благородничка и нямаше право да върши отвратителните неща, които беше правила. Никакво право.

Тялото й се вкамени, смразено от ужас. Колко много грешеше. Напротив, бе имала пълното право да се държи като уличница. Не друг, а собственият й баща съвсем наскоро я бе помолил да играе тъкмо такава роля.

Катрин затвори очи. Джералд би одобрил поведението й, но самата тя никак не беше доволна от себе си. Срамуваше се. Най лошото от всичко бе, че изобщо не искаше да играе играта на баща си, не искаше да стане съпруга на О’Нийл, и все пак беше изпълнила ролята си чудесно, много по-добре, отколкото Джералд би се осмелил да желае от нея. Очевидно истинската й природа бе далеч по-тъмна, далеч по-дива от всичко, което Катрин някога си бе представяла.

Може би още щом я погледнеха, мъжете съзираха сладострастната й същност. Може би те всички ясно виждат какво представлявам в действителност, отчаяно си каза Катрин. Затова ли Хю Бари и граф Лестър, двама тъй благородни мъже, искаха да я направят своя любовница, а не съпруга? Нима наистина един мъж можеше от пръв поглед да прозре забранената страст, която бушуваше във вените й?

Каква ирония! Хю Бари и граф Лестър искаха да я имат като любовница, а Лиъм О’Нийл я искаше за своя съпруга.

Катрин прегърна възглавницата. Може би Джералд щеше все пак да успее да я омъжи за О’Нийл. Да, шансовете му за успех се увеличаваха, предвид на собственото й поведение и на факта, че тя очевидно не съумяваше да устои на ласките на пирата. Ала макар да съзнаваше своя дълг на предана дъщеря, Катрин се бе надявала, че Лиъм няма да се върне в двореца, че ще я остави на мира, ще изчезне от живота й и тя ще нареди бъдещето си така, както беше планирала. Сега обаче Джералд изглежда наистина можеше един ден да постигне своето.

Но дали това щеше да бъде толкова ужасно?

Катрин потръпна, поразена от собствените си противоречиви мисли.

— Кралицата желае да говори с вас, господарке — обади се Хелън, прекъсвайки смущаващите й разсъждения. — Тая заран се държите като същинска поспалана.

Катрин се надигна като ужилена и завивките се свлякоха до кръста й, но тя дори не забеляза, че е спала без нощница. Кралицата!

— Божичко! Колко е часът? Защо не ме събуди по-рано? — Бе спала едва няколко часа, но скочи от леглото със завидна пъргавина. Беше гола като новородено.

— Стана почти осем, а кралицата иска да говори с вас преди литургията. Не ви събудих, защото изглеждахте почти като умряла. Снощи май доста сте попрекалили.

Катрин се вцепени, вперила поглед в големите сини очи на Хелън. Но Хелън се усмихваше мило и изражението й бе съвсем невинно, без никакви задни мисли. Разбира се, тя не би могла да знае. Разбира се, че имаше предвид празненството долу в салона. Нищо, че от леглото се долавяше мирисът на мъж и жена; нищо, че Катрин бе спала гола-голеничка.

— Побързайте. Не бива да ядосвате кралицата. — В протегнатите си ръце Хелън държеше бельото на господарката си. Катрин имаше нужда от баня, но това явно нямаше да стане преди вечеря, затова тя само кимна, едновременно смутена и раздразнена, и започна да се облича.

— Кралицата иска да разговаря с мен? За какво?

Хелън вдигна рамене и й помогна да надене долната си риза и кринолина.

— Не зная, господарке. Изпратила е лейди Ан да ви повика. Казах на дамата, че ще отидете веднага.

Сега вече Катрин наистина се разбърза. Беше длъжна да бъде при Елизабет в осем без четвърт, както и всички останали придворни дами, макар че само фрейлините помагаха на кралицата да се събуди и облече. Тя бързо навлече роклята си, но в следващия миг замръзна на място. Върху сандъка до леглото лежеше пакет, увит в червена коприна и завързан с червена панделка.

— Какво е това? — промълви Катрин едва чуто.

Хелън отново вдигна рамене и й подаде пакета.

— Не знам. Беше тук сутринта, когато дойдох да ви събудя.

Можеше да е единствено от Лиъм. Тя погледна към Хелън, но лицето на прислужницата, която в този момент вземаше шапчицата й от масата, не изразяваше нищо. С разтуптяно сърце Катрин взе подаръка и разкъса опаковката. Очите й се ококориха.

— Какво… какво е това? Колко е красиво!

Двете с Хелън се вторачиха в нежната мрежа на белия плат, изтъкан от толкова фина плетеница от фигури, че на места тъканта сякаш се държеше само на няколко нишки.

— Никога не съм виждала подобно нещо — извика Катрин с нескрит възторг.

— Аз съм виждала — каза тихичко Хелън. — Това е испанска дантела.

Катрин не откъсваше очи от ефирната бяла материя.

— Испанска дантела — повтори тя унесено, докато си представяше как би стояла като маншет на ръкавите й или като нагръдник около деколтето на роклята й. — Прелестна е.

— Да — каза Хелън също толкова благоговейно. — Дори кралицата няма такава. Напоследък испанският посланик започна да се появява с такава дантела. Всички са възхитени. Дамите ще позеленеят от завист, като разберат, че вие имате от нея.

Катрин седна на леглото с все още незакопчана рокля и раздипли нежната тъкан. От гънките изпадна малко запечатано писъмце. Пулсът и се ускори. Тя разчупи печата с треперещи пръсти. На хартията бяха надраскани само три думи: „Наслаждавай се. Лиъм.“

Катрин притисна писмото до гърдите си, мислейки за необузданата страст, която бяха изживели през нощта. Това беше грях. Въпреки наставленията на баща й. Но най-невероятно от всичко бе не поведението на Лиъм, а нейното собствено. Ето, дори и сега, само при мисълта за него тялото й се нажежаваше.

Тя смачка хартията и рязко се изправи. Върху единствената маса в стаята й имаше кремък, с който палеха свещите и газените лампи. Катрин го взе и след миг писмото лумна в пламък. Когато се разгоря, тя го хвърли в оловния леген с вода, която използваше за утринния си тоалет.

После си пое дъх и решително отпъди мислите, нахлули в главата й. Кралицата я очакваше.

— Хелън, трябва да побързам. Моля те, закопчай роклята ми и ми помогни да си оправя косата.

Без да отделя поглед от надиплената бяла дантела, Катрин се остави в ръцете на прислужницата. Хелън сръчно оправи роклята й, сетне разреса и прибра косите й и накрая, когато вече бе поставила и шапчицата на главата й, отиде до вратата и я разтвори, за да направи път на господарката си.

Но Катрин не я последва. Вместо това тя взе един малък, старомоден кинжал с дръжка от слонова кост, предназначен по-скоро да се носи на пояса като украшение, отколкото да служи за оръжие, и отряза дълга, тясна ивица от плата. После застана пред огледалото над масата, затъкна дантелата в корсета си така, че да се подава от деколтето на роклята и едва тогава излезе от стаята, забързана за срещата с кралицата.

 

 

Елизабет я посрещна с разярен поглед и заповяда на всички останали да напуснат покоите й. Сърцето на Катрин трепна. Тя в миг си припомни как бе танцувала с Лестър, как той я бе принудил да излязат от балната зала и я беше отвел в онзи уединен ъгъл, за да й отправи своето непристойно предложение. Лицето й пламна. Стомахът й се сви от страх и ужас.

— Ела тук — изсъска кралицата, когато двете останаха сами.

Катрин се приближи отмаляла.

— Май си започнала да водиш доста разюздан живот, госпожице Фицджералд?

Очите на Катрин се разшириха.

— Аз… моля?

— Нима вниманието на един мъж не ти стига?

Тя преглътна.

— Ваше величество, не съм съвсем сигурна…

— Видях те снощи с лорд Робин! — Кралицата бе скочила на крака и кипеше от ярост.

— Ние… само танцувахме — опита се да се защити Катрин.

— Значи той ви отведе, защото просто сте искали да танцувате?

В първия миг Катрин не успя да отговори, защото си припомни за устните на Лестър върху шията си, за ръцете му в корсета си.

— Аз н-не желая неговото внимание, Ваше величество — каза тя накрая с треперещ глас.

— Така ли? Тогава може би предпочиташ сър Джон Хок… или Лиъм О’Нийл?

На Катрин й прималя.

— Аз… какво…

— Дойде ли снощи пиратът при теб или не? — настоя Елизабет.

Катрин пое дъх. Как кралицата беше узнала? Хелън. Хелън трябва да ги е видяла. Баща й се бе оказал прав — Хелън я шпионираше.

Със сетни усилия тя съумя да вдигне глава и да погледне кралицата право в очите.

— Да.

Елизабет вдигна вежди.

— Значи признаваш, че сте се срещнали тайно в твоята стая?

Катрин кимна.

Ръката на кралицата се стовари с все сила върху бузата й. Катрин извика от болка, защото Елизабет носеше множество пръстени и един от тях бе одрал кожата й. Но не се осмели да се отдръпне, нито дори да докосне пулсиращата си, наранена буза.

— Как смееш да се държиш като пачавра в нашия двор!

Катрин не отвърна нищо. Очите й се напълниха със сълзи. Но нямаше да заплаче. Знаеше, че човек трябва да си плати за греховните плътски развлечения.

— Майка ти би се срамувала от теб — каза Елизабет. — Тя поне си позволи да лудува с наследник на графство!

Катрин сведе глава. Не можеше да каже нито една дума в своя защита.

— Да се омъжиш ли искаш всъщност, момиче, или да станеш уличница? — Понеже отговор не последва, кралицата изкрещя: — Кажи!

Катрин вдигна очи.

— Ис-искам да се омъжа.

— Така казва и Ормънд. — Като че ли Елизабет вече беше по-малко ядосана. — Приехме те, защото обичахме твоята майка и чувстваме, че носим отговорност за теб. Ормънд очевидно също е решил да защитава твоята кауза. Той ни помоли да ти позволим да се омъжиш, въпреки че баща ти е в немилост. Вече обмисляхме този въпрос, но сега… Не знаем.

Катрин замръзна от ужас. Неочаквано й се представяше възможност да получи всичко, за което бе мечтала. Този път не биваше да изпуска шанса си.

— Ваше величество…

— Тишина! Как бихме могли да ти намерим почтен съпруг, след като не ти е останало и късче добродетел? След като не си запазила целомъдрието си? След като може би носиш в утробата си чуждо дете?

Катрин облиза устни.

— Не н-нося н-неговото дете.

— Лиъм О’Нийл е прочут и изкусен любовник. Не ми казвай, че е импотентен! Недей да ме лъжеш.

— Аз не лъжа! — извика тя отчаяно. — Той пощади девствеността ми, кълна се във всичко свято! О, господи, съжалявам, толкова съжалявам!

Кралицата я изгледа преценяващо.

— Коленичи и помоли за нашата милост.

Катрин се подчини.

— Моля ви, Ваше величество, простете ми… Най-смирено прося вашата милост.

Тонът на Елизабет се смекчи.

— Стани, Катрин, и изтрий сълзите от очите си.

Катрин се изправи на крака.

— Занапред трябва да внимаваш. Ти си много красива и много мъже ще се навъртат край теб, повече или по-малко упорито. Трябва да бъдеш силна, да не се оставяш да бъдеш измамена. Дори от красиви негодници като Лиъм О’Нийл. — Погледът й потъмня и Катрин разбра, че в този момент кралицата мисли за Лестър.

— Права сте — каза тя, мачкайки с пръсти роклята си. — Направих огромна грешка.

— Може би дворцовият живот не е подходящ за теб — замислено подметна Елизабет.

Ужас обзе Катрин. Кралицата искаше да я прогони — и тя не можеше да я вини за това.

— Смятаме, че днес няма да ни придружаваш. Върви в стаята си и размишлявай за своето минало… и бъдеще. Междувременно ние ще помислим какво да направим с теб.

Бяха я отпратили. Катрин напусна стаята, обхваната от натрапчивото усещане, че е попаднала в примка, която все по-плътно се затяга около шията й. Навън придворните дами, съветниците на кралицата, кралските офицери и всички отбрани благородници очакваха Елизабет. Катрин си запробива път през шумното множество с наведени очи, докато някой не докосна ръката й, принуждавайки я да вдигне глава. Погледът й тутакси срещна погледа на Лестър. В зениците му имаше ням въпрос.

Тя нададе слаб вик, отскубна се от него и побягна през салона.

Няма изход, повтаряше си Катрин отчаяно. Изглежда наистина никога нямаше да се измъкне от ужасната си дилема, от мрежата, която я беше омотала — мрежа, изплетена от толкова много мъже, от техните тайни интриги и силни амбиции.

 

 

След като най-накрая й бе позволено да напуска стаята си, Катрин слезе на вечеря смирена, с наведена глава. Докато заемаше мястото си на масата в банкетния салон, тя имаше чувството, че повечето от придворните знаят, че е в немилост. Молеше се да не е така. Молеше се, дори ако някой е разбрал, да смята, че кралицата я е лишила от благоволението си, задето е прекарала няколко минути насаме с Лестър. Ако в двора узнаеха, че Катрин е забавлявала Лиъм О’Нийл в спалнята си предишната нощ, тя беше загубена. Нищо, че бе запазила целомъдрието си.

Но погледите, отправени към нея, бяха изпълнени не с лукавство, любопитство или притворство, а със съчувствие. Тя тъкмо се колебаеше къде и до кого да седне, когато Ан Хейстингз й се усмихна и й махна с ръка, а щом Катрин се приближи до нея, се изправи и я прегърна през кръста.

— Горкичката ми! Не се измъчвай прекалено много, Катрин — прошепна Ан. — Не си първата, на която Лестър е хвърлил око и която е била смъмрена остро от кралицата. Тя просто пази мъжа, когото смята, че притежава.

Катрин почувства топъл прилив на облекчение и се отпусна до Ан на претъпканата с хора скамейка.

— Но тя наистина го притежава, нали?

Ан сви рамене.

— Тя го създаде, даде му богатство и благородническа титла, но Лестър е достатъчно мъж, за да реши един ден да прави това, което желае. В крайна сметка, той трябва да се ожени повторно, ако иска да има законен наследник.

Катрин прехапа устни. Не искаше да казва на Ан, че Лестър съвсем не й бе предложил брак. Тя се извърна и погледна тъмнокосата жена право в очите.

— Ан, какво още се говори за мен?

Ан я изгледа дяволито.

— Не много, да ти кажа честно. — Тя изтри устата си с ръкав. — Всъщност, носи се странен слух за… че твоят пират е присъствал на снощното празненство.

Катрин се вцепени.

— Не е вярно, нали?

— Не зная — успя да излъже Катрин.

— Хм, ако се беше появил, със сигурност всички щяхме да го познаем. Такъв мъж не може да остане незабелязан, дори с маска. — Ан взе една пилешка кълка и започна да я гризе.

Катрин изпита още по-голямо облекчение. Ако това бе единственото, което се говореше за Лиъм О’Нийл, нейната репутация беше в безопасност. Но в този миг тя осъзна, че бе стигнала на косъм от това да разбие живота си. Само на косъм. Не биваше да го допуска никога повече. Беше достатъчно умна, за да си даде сметка, че още едно подобно преживяване би я тласнало към брак с пирата, а тя още не бе склонна да се откаже от своите мечти, въпреки онова, което баща й бе поискал от нея.

Сигурно имаше начин да помогне на Джералд, без да се налага да става наложница на Лестър, нито пък съпруга на О’Нийл.

Катрин се замисли за граф Ормънд. Изглежда, че завареният й брат все пак се беше застъпил за нея, беше настоял пред кралицата да й намерят подходящ жених. Още една ирония, каза си Катрин. Оказваше се, че най-добрият й съюзник сред толкова мъже в двора бе не друг, а най-големият враг на баща й. Може би Ормънд щеше да успее да поеме бъдещето й изцяло в свои ръце… и да го изтръгне от нейните собствени.

* * *

— Тя си призна. Снощи е била с Лиъм О’Нийл.

Ормънд почервеня от гняв.

— Следващия път, когато го видя, ще го убия.

Кралицата обаче гледаше не него, а Лестър, който се бе вторачил в нея, поразен от думите й. Елизабет му се усмихна някак прекалено невинно.

— Нещо не е наред ли, скъпи Робин?

Дъдли се окопити. Тъмното му, красиво лице му се отпусна и на него се изписа усмивка.

— Пиратът явно е изключително дързък и нагъл, за да дойде непоканен във вашия дворец и да се промъкне в спалнята на една дама.

— Може би тя го е поканила — подхвърли кралицата, без да откъсва поглед от него. — Той е необикновен мъж. Ами да — когато се появи, всичките ми придворни дами изпадат в несвяст.

Усмивката изчезна от устните на Лестър. Всеизвестно бе, че той се гордее както с външния си вид, така и с копнежите, които извикваше у множество женски сърца.

— Съмнявам се, че госпожица Фицджералд би поканила който и да било мъж в спалнята си с такава цел.

— Ах… значи я познаваш добре?

Лестър стисна челюст.

— Знаеш, че не я познавам! Единственото, което се е случило помежду ни, беше един танц.

— И може би една целувка след това?

В погледа му проблесна опасен пламък. В този момент, въпреки че Елизабет бе кралица, а той — само неин поданик, тя се уплаши, защото усети, че е стигнала твърде далеч. Но не помръдна, когато Лестър се приближи и се надвеси над нея. Пулсът й се ускори, но това бе чисто женска реакция на неговата близост и властно излъчване.

— Аз съм мъж, Бес, както дяволски добре знаеш — изръмжа той, но толкова тихо, че го чу само тя. — И дори да съм откраднал една целувка от нея, какво значение има това за теб? — Очите му бяха като черни огньове. — Знаеш, че не бих ловувал другаде, ако ти ми беше дала онова, което искам.

Елизабет трепна. В този момент й се прииска да бяха сами. Знаеше, че ако ги нямаше останалите, Дъдли щеше да я грабне в прегръдките си, независимо дали тя желаеше или не. Точно това харесваше у него най-много… и най-малко. Защото жената у нея ликуваше, докато кралицата бе разярена.

Тя го погледна. Както обикновено, не можеше да прецени какво точно означаваха думите му. Дали говореше за тялото й, което Елизабет досега успешно бе отказвала да му даде, или за нейния трон?

— Давам когато и каквото аз реша, Робин — каза тя най-накрая. — А ти, естествено, можеш да целуваш когото и когато решиш.

Лестър продължаваше да я гледа настойчиво, неотстъпчиво. Елизабет изпита страх. Може би наистина прекаляваше с Дъдли. Тогава тя се усмихна широко и докосна ръката му под надипления маншет.

— Прости ми, скъпи, че се държа надменно. Такива сме ние, жените.

Той се поотпусна.

— Позволи ми да дойда при теб довечера, Бес.

Клепачите й трепнаха и тя отмести поглед встрани.

— Ще си помисля.

Лестър сграбчи ръката й, за да й попречи да му обърне гръб.

— Ще дойда, Бес — каза той с нетърпящ възражение тон.

Сърцето й затуптя силно. От много седмици не беше оставала насаме с Лестър. След кратък размисъл Елизабет кимна и докато се извръщаше, забеляза задоволството, което светна в очите му. Противно на волята си, тя усети, че очаква вечерта с нетърпение. Но погледът й се насочи съм Ормънд.

— Днес ти печелиш, Том. Съгласна съм с теб. Трябва да й намерим съпруг, и то бързо.

Лицето на Ормънд се озари от приятната изненада, докато Лестър замръзна на мястото си. Но сега вече Дъдли нямаше да се осмели да се противопостави и Елизабет отлично знаеше това. В този момент напред пристъпи Сесил.

— Значи променихте мнението си, Ваше величество? Въпреки онова, за което се бяхме разбрали?

— Да — твърдо отвърна кралицата. Определено бе променила решението си. И в това нямаше нищо необичайно — онези, които я познаваха, знаеха, че тя е в състояние да се завърти като ветропоказател от изток на запад, без да й мигне окото. Сега Елизабет бе решила да съобщи на своите съветници истината… макар и не цялата.

— Не съм убедена, че тя е конспираторка. Вече я опознах и намирам, че е прекалено наивна, за да участва в някакви тайни заговори с баща си или пък с О’Нийл. При все това не бих се изненадала, ако се окаже, че тези двама умни мъже възнамеряват да я използват. Ето защо смятам да я отстраня като евентуална пешка в тяхната игра — преди играта още да е започнала.

Уилям Сесил не каза нищо. Но съзнаваше, че играта — и то сериозна игра — вече е започнала. Преди няколко дни неговите шпиони му бяха донесли доста стряскащи вести. „Морски кинжал“ бил забелязан на котва в залива Дингъл, близо до Аскийтън — същия залив, който използваше и папистът Фицморис. И тъй като Фицджералд бе затворен в Саутуърк, Сесил приемаше този факт за знак, че е започнала игра, много по-опасна от обичайните политически интриги. Игра, в която О’Нийл очевидно бе заложил живота си. Сесил беше заинтригуван. Ако предположенията му се окажеха верни, този пират бе дяволски умен.

Затова Сесил не каза нищо. Пиратът трябваше да бъде оставен да действа.

Елизабет вдигна ръце, за да привлече вниманието на всички присъстващи.

— Искам момичето да се омъжи за някой, който ми е предан — заяви тя. — Омъжена, тя няма да означава нищо за Лиъм, а още по-малко — за баща си.

Ормънд се усмихна с мрачно задоволство.

— Имаш ли предвид някой свой предан васал?

Кралицата кимна. Това, което премълча, бе най-важната от всички причини да иска да омъжи Катрин Фицджералд. Тази причина нямаше нищо общо със заговори и съзаклятничества. Беше свързана изцяло с чувства и страсти.

Момичето бе прекалено красиво и съблазнително. Ако останеше в двора, щеше да представлява непрекъсната заплаха за любимите й мъже. Елизабет не можеше да позволи на Катрин да оплете в мрежите си Лестър, нито пък одобряваше обстоятелството, че Лиъм О’Нийл бе явно запленен от нея. Дори скъпият, обичен Том изглежда й симпатизираше. От известно време насам кралицата долавяше у него някаква промяна. Не, допускането на Катрин в двора беше сериозна грешка. Колко глупаво бе постъпила Елизабет, като й позволи да остане.

Представи си я закътана на сигурно място в Корнуол, в тихо провинциално имение, в напреднала бременност и с рояк дечурлига наоколо и не можа да сдържи усмивката си. Така нито Лестър, нито О’Нийл, нито Черният Том щяха да я смятат за привлекателна.

— Всъщност, аз вече говорих с жениха. — Усмивката й стана още по-широка. — Наистина, Джон Хок имаше по-добри планове за бъдещето си от това да се ожени за бедна ирландска католичка, но аз ще й дам за зестра едно малко, ала богато имение в Кент. — Сега изражението й беше тържествено-спокойно. — Сър Джон се съгласи. Сватбата ще бъде на петнадесети април, тоест само след четири седмици. Сега единственото, което ми остава, е да съобщя на момичето, че неговото бъдеще е решено. — Сетне добави: — Несъмнено тя ще бъде безкрайно доволна, защото искаше това повече от всичко на света.

В това време Сесил се питаше какъв ли ще бъде следващия ход на пирата.