Халед Хосейни
Хиляда сияйни слънца (43)

43

Горе, в стаята на Мариам, Залмай беше превъзбуден. Известно време си игра с новата баскетболна топка, подритваше я по пода, удряше я по стената. Мариам го помоли да престане, но той си знаеше, че тя няма никаква власт над него, затова продължи да играе шумно с топката и да я гледа предизвикателно. После двамата си поиграха с количката му — малка линейка с ярки надписи от двете страни, като я бутаха един към друг през стаята.

По-рано, когато видяха Тарик пред портата, детето притисна топката до гърдите си и налапа палеца си — нещо, което правеше само когато беше неспокоен. И погледна подозрително Тарик.

— Кой е оня човек? — попита сега Залмай. — Не ми харесва.

Мариам понечи да му разкаже, че той и Лайла са израснали заедно, но Залмай я прекъсна и й каза да бутне линейката към него, а когато тя я търкулна, заяви, че иска пак да си играе с топката.

— Къде ми е топката, която татко ми купи? Къде е? Искам си я! — завика той и с всяка дума гласът му ставаше все по-писклив.

— Беше тук — каза Мариам, но Залмай се разплака.

— Не, няма я. Знам, че изчезна! Къде е? Къде е?

— Ето я. — Мариам извади топката изпод леглото, където се беше търколила. Но Залмай вече плачеше, блъскаше с юмруци и викаше, че това не е същата топка, че не може да е същата, защото неговата се е изгубила, а тази е друга. И облян в сълзи, крещеше: — Къдеее? Къде, къде, къде?

Крещя, докато Лайла не се качи и не го взе на ръце. Залюля го, прокара пръсти през острата му тъмна косица, избърса сълзите по бузите му и зацъка с език в ухото му.

През това време Мариам чакаше отвън. От площадката виждаше само дългите крака на Тарик — истинския и изкуствения, в бежови панталони, — прострени на оголелия под на дневната, където беше седнал. И тогава тя си даде сметка защо онзи ден, когато с Рашид отидоха в „Континентал“ да позвънят на Джалил, портиерът й се стори познат. Носеше шапка и черни очила и затова не го позна веднага, но сега си го спомни отпреди девет години. Седеше долу, попиваше потта от челото си с кърпичка, помоли за вода. Сега през съзнанието й минаха всевъзможни въпроси: дали и таблетката, която изпи, не беше част от измамата? Кой от двамата беше измислил лъжата и подсигурил убедителните подробности? И колко беше платил Рашид на Абдул Шариф (ако това му беше истинското име), за да дойде и да сломи Лайла с историята за смъртта на Тарик?