Струва си !!!!!!!!
Нямам думи да опиша тази книга. Потресаваща, разтърсваща, невероятна … меко казано е всичко това. Ако сте загубили способността си да плачете, тази книга ще ви я върне!
Когато прегледах коментарите , преди да прочета тази книга си казах „е чак пък да се разплача“ — признавам, че пиша това след като току що съм прочела книгата със сълзи в очите. Ако се чудите дали да прочетете книгата -недейте просто го направете..
Книгата е страхотна. Не мога да намеря точните думи, за да опиша невероятните ми впечатления от нея, но ще кажа, че според мен това е една от книгите, които задължително трябва да се прочетат.
Въпреки, че героите са измислени, страшно е да знаеш, че такива неща са се случили и сигурно продължават да се случват в началото на този век. Какво можеш да очакваш от народ, на когото е забранено да чете, слуша музика, гледа телевизия, кино и всичко, което носи радост и духовност. Тази държава не е единствена, която се управлява по законите на шериата. Не знам какво удоволствие ще изпиташ, като хвърляш камъни за да убиеш жена, чувайки писъците й, освен ако не си социопат. Не разбирам какви са тези хора, които разрушават собствената си страна. Писателят е страхотен, а книгата-също.
Книга, която те остава потресен! Книга, която показва колко много имаме и колко малко го ценим, защото има толкова много хора по света, които нямат нищо, дори и свободната си воля и живота си! Книга, която ме накара да се вгледам в собствения си живот и да благодаря безспирно, че имам покрив над главата и детето ми има всичко и всеки ден ляга нахранено! Блестяш автор!
Невероятна книга! Препоръчвам я силно!Една история, която не те оставя безразличен дълго време след като си прочел книгата!
Уникална книга! Разтърсваща! Книга, която ще ни направи по-добри. Прочетете я непременно!
Тази книга направо ме разтърси! Накара ме да преосмисля живота си и да съм благодарна за толкова много неща, които имам. Сигурна съм, че ще остави задълго отпечатък в сърцето ми. Прочетете я, наистина няма да съжалявате!
Силна и истинска — направо спираща дъха!
Книгата наистина е разтърсваща и човек не може да остане безразличен от двете съдби описани в нея. Кара те да се замислиш за живота и съдбата на много хора в отделни страни и кътчета на нашата планета, за тяхната религия и начин на живот. Горещо я препоръчвам.
Наистина много силна и разтърсваща книга…заслужава да бъде прочетена
Aз също харесах тази книга, на моменти ми беше трудно да я чета (особено този с цезаровото сечение), но не останах изнанадана от нищо, напомня ми на „Не без дъщеря ми“…
Страхотна книга! Чете се на един дъх!
Почнете ли да четете тази книга, няма да я оставите докато не сте я свършили. Просто на един дъх я прочетох. Невероятна е! Много емоционална и разтърсваща! Наистина те кара да се замислиш над много и то чисто екзистенциални неща от живота.Затова трябва да се радваме и оценяваме това, което имаме днес и сега!
Книгата много разтърси и мен, ние наистина не осъзнаваме колко много имаме….Точно днес цяла България празнува деня на независимостта……………четох книгата на работното си място и ми беше невъзможно въпреки обстоятелствата да спра сълзите си……преживяванията на тези хора са покъртителни и аз благодаря на Бог, че е милостив към нас
Изключителен роман!!!
Чудесна книга! Прочетох я на един дъх и останах без дъх! Не пропускайте да я прочетете.
И мен авторът ме остави без дъх..съжалявам ,че толкова късно го открих !Толкова парещи думи и то, изречени от мъж -съвременник!!!- на какво е способна майката за оцеляването на децата си,не съм чувала !Всеки народ има песен за своите ХИЛЯДА СИЯЙНИ СЛЪНЦА и всеки има една майка ,независимо дали е афганистанка,азиатка … или от по- „цивилизована“ Европа …родно място, дом… поетично казано)))
Когато четох предните коментари не вярвах, че книгата ще ме развълнува толкова, но наистина я прочетох на един дъх. Прочетох я за по-малко от ден и наистина тази книга ме докосна. Искрено ви съветвам, ако не сте я чели не се замисляйте, а почвайте веднага. :)
Изключително силна и реалистична книга, която няма как да не ви разтърси. Тежка е, няма спор. Научих много от нея, попълних някои липси от познанията ми по отношение на Афганистан и злощастната съдба на народа му през последните десетилетия. Много често слушайки по новините за поредната взривена кола-бомба или нова военна операция или дори просто за нарушените права на жените в арабския свят го приемаме за даденост, за нещо далечно и незасягащо ни, за част от новинарския блок. Но не е. Това са човешки съдби, погубени животи и нерадостно съществуване на хора — като мен и като вас.
Всъщност книгата не цели да ви вкара в дълбока депресия, а напротив — да се огледате и да видите, за колко много неща трябва да сте благодарни, истински да оцените близките си и това че са до вас. Колко много имате и колко малко всъщност е нужно човек да е щастлив …
Срахотна книга, да, но повече ми хареса ЛОВЕЦЪТ НА ХВЪРЧИЛА от същия автор.
Наистина страхотна книга! Трудно ми беше да допусна че, в края на XX век може да да съществува такова отношение към жената- бях потресена. Какво е преживял този народ! Да ни пази Бог!
За мен в книгата предимно става дума за човещина. Човещина, която ние трябва да проявяваме всеки път, когато чуем за Афганистан, човечността, която героите и от двете книги на Хосейни таят в сърцата си и която ръководи животите им. Въпреки покъртителното действие за мен това е книга, която ни учи как да сме човеци.
Няколко месеца събирах смелост, за да прочета тази книга, защото знаех, че е разтърсваща (вече бях чела „Ловецът на хвърчила“). Е, успях накрая да се преборя със страховете си и я прочетох. Потресаваща е най-меко казано. Авторът е великолепен, перото му е „леко“ и историята буквално се лее, но събитията…, събитията там са безумни и по своему толкова човешки и… смазващи.
Докоснете се до тази книга, там всяка буквичка си струва труда да я прочетеш!
Много силна книга , струва си да се прочете.
Книгата просто показва, че клишето, че жената под бурката е послушна и безволева не е вярно. Тези две жени ясно показват това, те имат воля,собствено виждане и смелост.
Книгата е прекрасна, много ми хареса. Абсолютно съм съгласна, с предходните коментари, че това е книга, която ни учи на човечност.Може би и затова ми напомня за „Родосто, Родосто“ на Севда Севан, нищо, че става дума за различна епоха и различни географски ширини. Едновреминно с това от книгата научих доста за безкрайния джихад в Афганистан.Стилът на автора е лек, непретенциозен.Обръщам се към тези, които още не са я прочели, не се колебайте, книгата заслужава вашето внимание, във всички случаи ще ви обогати.
Книгата е прекрасна и се чете на един дъх!
Само нещо долови душичката ми, а именно момента, че автора в послеписа изръси,че бил в някакви програми за помощ на бежанци като… ПРЕДСТАВИТЕЛ НА САЩ и това донякъде ме накара да осъдя историята му в чисто политически аспект. То реално човек се съсредоточава в основната човешка история, но като навърже фона ( политическия момент ) си дава една ясна сметка за някои моменти, които правят впечатление. Каквото и да се е опитал да постигне автора определено не ме докара до финала в който виждам Кака Америка като освободителка на Афганистан! Който скъса едно цвете, остави бурени и плавя и накрая засади ново там… не променя факта, че преди това го е откъснал. Та толкова за този момент в книгата…
Много ми хареса,започвам и другата му книга.Никога не съм се замисляла за бежанците,за потърпевшите от войната.Отлично поднесена история и красива но тъжна картина на живота.
Тази история разтърсва.. Хиляди пъти съм си задавала въпроса как ли живеят жените с бурките.. Винаги съм знаела , че е много тежко , но тази книга ни дава още по-ясна представа . Господ е един и е за всички, дано техният Бог им помогне да преодоляват целият товар , който трябва да носят на крехките си плещи.. Та и те са жени като нас , със същите надежди и мечти . Нито повече , нито по-малко. Книгата е потресаваща , горещо я препоръчвам . А автора има такъв талант да увлича.. Влюбена съм и в първата и във втората му книга.. Уникален автор . Сега остава да прочета само и третата.
Съжалявам,че си изгубих времето с този роман.Не виждам какво са харесали предишните читатели в него.Като сюжет е добър,но тази политика постоянно ме изнервяше.Прочетох тези пасажи „по диагонал“.
Не ме впечатли изобщо! Напомня доста на турските сапунки, които ги въргяг по телевизиите. Очаквах нещо далеч по-добро, но… УВИ! Много разтегнати локуми и обяснения, и нищо повече!!!
Ловци на хвърчила е тази книга която трябва да се прочете! Сияйните слънца дори не я дочетох,
Много силна и стойностна творба, повод за много размисли.Препоръчвам, заслужава си да бъде прочетена.
Много добра книга, която трябва да се прочете. Потресен бях от картините на човешко страдание и на брутална жестокост, причинени от войните и от екстремизма.. Но също така и от безусловните и висши саможертви на майките и от любовта, която е навсякъде в книгата. Една книга, която ни показва истинския, човешки лик на афганистанската майка, както и на много достойни афганистанки мъже. Това е пример какво се случва на една държава и народ, които са под властта на екстремистите и на фанатиците. Нека се поучим и да не забравяме, че и ние си имаме есктремисти, макар и такива , които не се кълнат в името на бог, а на масов убиец като Хитлер. Екстремисти, които мразят, всеки който не се вписва в техните догми, фанатици,които са същите като талибаните в Афганистан, но с една разлика, че са тука при нас и в цяла Европа. Историята е доказала на какви ужаси са способни и те, стига да се докопат до власт. Нека не им позволим нашата родина да се превърне в Афганистан на омразата.
Книгата е невероятна. Едвам сдържах сълзите си през повечето време докато я четох.
Според мен тази история може да случи навсякъде — детето без баща, цял живот измъчвано и плащащо чужда вина. Книга за силата на майката. Невероятна книга.
Невероятна книга!След нейният прочит просто човек поглежда под друг ъгъл на живота!Чете се бързо и на места оставаш без дъх.
Хубава, реалистична книга, разкриваща тъжната съдба на живота в арабския свят.
Ако в Афганистан наречеш някой местен „арабин“, много е вероятно главата ти да се отдалечи от тялото.
Афганците са наследници на персите, а персите мразят арабите, защото са били завладени и ислямизирани от тях. Преди това да се случи, са изповядвали религията зороастризъм, чийто духовен водач е Зороастър, известен повече като Заратустра.
„Афганците са наследници на персите, а персите мразят арабите, защото са били завладени и ислямизирани от тях.“
Боя се, че твърдението до известна степен е спорно. Изглежда така, сякаш този народ мрази арабите, защото е „побратим“ с персите. Да, ама… Пущунските въстания са били против персийските сафавиди, индийските могули и узбекските шайбаниди. Тоталното ислямизиране е под въздействието на селджуки и газнавиди (не съм сигурна дали се произнася така на български). Последните са и с персийски произход също. За селджуките всички сме чували :(. Вярно е обаче, че разпространението на исляма изобщо и по принцип започва от арабите. Споменатите от мен династии в повечето случаи са с т.нар. суфийски или шиитски ислям, което е коренно различно от сунизма на арабите. В съвременен Афганистан въпроса с религиите и етносите е твърде „цветен“. Имат си почти на сто процента мюсюлмани, ама само една пета шиити. Намират се и хинди, сикхи както и християни, чийто брой е силно незвестен, но принадлежат към римокатолическата църква. Там проблемът не е толкова в религията, колкото в племенните отношения и традиции. Преобладаващи са пущуните, почти половината от населението, таджиките са горе-доу една трета, следват т.нар. хазара, узбеки, тюркмени и т.н. съвсем малобройни. Абсурдно, но факт е, че по време на съветската инвазия и комунистическото управение там (1978 и нататък), на жените са предоставени редица права и независимост, напр. за образование, за неносене на бурка и т.н.. При таджиките бурката и без това не е разпространена. С идването на талибаните на власт картинката се променя. Друг абсурд е, че всъщност носенето на бурка е широкоразпространено в градовете, но в провинцията, където се работи много на полето няма как…логично!
Апропо, жените в Афганистан, независимо от племенната си принадлежност като правило са изключително красиви. Външният вид е силно съпоставим с този на българките и иранките, донякъде и на средноазиатските народи. Нямат нищо общо с пакистанките и индийките. Имат по-скоро европеидни черти и нежно излъчване. Не се заблуждавайте по външния вид на Малала Юсуфзай — тя не е представителна извадка!
В момента в Кабул има няколко десетки хиляди вдовици, оставени сами на себе си, чието единствено препитание остава просията. :(
Голям е проблемът и с бежанците — след съветската инвазия те са били около 6 милиона. Част от тях се завръщат в родината, но към момента по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците UNHCR — 3 милиона са все още бежанци, от тях — ок. 2 млн в Пакистан, основно Пешавар и ок. 900 000 — в Иран. В момента (от 2008) функционира програма за подпомагане на бежанците от Пешавар, за доброволното напускане на Пакистан.
Въможно е да бъркам с имената и данните, затова моля за извинение. Бележката е допълнение и уточннение към коментара, под който се намира и няма за цел да се съмнява в „сълзливо-разчувстващия“ ефект на книгата.
Имаме си всеразбирач във форума — от любовните бози, през евтаназията, та до расово-религиозните въпроси… Честито! Намесвам се заради: „Нямат нищо общо с пакистанките и индийките. Имат по-скоро европеидни черти и нежно излъчване. Не се заблуждавайте по външния вид на Малала Юсуфзай — тя не е представителна извадка!“
Извинявам се, но индийките нямат ли „европеидни черти“? А Малала Юсуфзай да не би да е африканка или монголоидна?!
Пиша този коментар, за да призова към следното: Моля, мислете малко преди да произведете поредното безкрайно словоизлияние. Благодаря!
За мен индийците (и конкретно жените) нямат европеидни черти. Пакистанците също.
Не става въпрос за това какво мислим ти, аз или някой трети, а за това какво е научното становище по въпроса. Според него както индийците, така и пакистанците принадлежат към т. нар. европеидна раса. Може да се прочете дори в учебниците, не е нужно човек да е антрополог, за да го знае.
Не става въпрос за моето, твоето или нечие трето мнение, а за научно становище по въпроса. Според него както индийците, така и пакистанците спадат към т. нар. европеидна раса. Може да се прочете дори в учебниците по биология, не е нужно да си антрополог, за да го знаеш.
Питате, отговарям:
Никъде не съм споменала в текста си, че не вярвам в достиженията на антропологията по въпроса, още по-малко, да ги оспорвам. Споделям единствено лични наблюдения при контактите ми с тези хора. Стоя зад твърдението като очевидец. А вие?
Ако за антополозите русата и синеока Надин от Германия с едър кокал и ръст от метър и осемдесет е от същата раса като чернооката мургава Амал от Пакистан, то аз нямам никакво намерение да противореча, не само защото ми липсва познание, но и защото съвсем не ме интересува това. За мен хората са еднакво достойни и равноправни поради външните си физически белези. Изказах единствено мнението си, че афганистанките са много различни от пакистанките и индийките, както и от жените в Бангладеш, защото изглеждат и са красиви по особен начин, който съм виждала повече при южноевропейските народи. Щом не ви харесва думата „европеидни“, нека да е „южняшки“ тогава. Продължавам да се придържам към становището, под формата на директива в европейското законодателство, че ЕС не приема за мародавни идеите за разделянето на човешката популация на раси. Атакистките попълзновения по въпроса са освен нелепи и безкрайно глупави и отказвам категорично да бъда вмъкната в подобна полемика.
Коментарите ми по въпросите за евтаназията и бежанският проблем в момента ме засягат пряко и затова дадох израз на вижданията си с надеждата не да се създава дискусия, а защото това е мое конституционно право — правото на мнение и свободно разпространение на информация. Извинила съм се дори ако има неточности в данните, както и по-късно сама установих.
Ако вие държите да съм глупава, защото не мисля, преди да пиша поредното „безкрайно словоизлияние“, нека да е така! Нямам никакво желание да променям мнението ви, защото то не ме интересува. Бих добавила, че дори ме отегчава. Държа обаче коментарите ми да бъдат най-малкото обмисляни, преди да бъдат заклеймявани като „всеразбирачество“, защото засягат важни морални и социални въпроси и дори диаметрално-противоположните мнения мен поне ме радват, защото показват заинтересованост извън обхвата на коментираната книга, както и би трябвало да бъде.
Постваното от мен под този роман има за цел да събуди вниманието на читателите към бежанския проблем като последица от опита за променяне начина на живот в тези общества както и като допълнение на мнението на друг участник, както вече уточних. Формата под която беше поднесено е единствено суха информация. Та кое толкова не ви се понрави — данните или цитирането им от „блондинката с розовата боза“?
Виждам и че сте запознат с тематиката на обсъжданото от скромната ми особа, което ме кара да мисля, че за разлика от мен, вие се интересувате от моята личност. Казах го преди няколко месеца пак тук, но по друг повод, че ако това е разбирането да привлечете вниманието и се харесате на обекта на вашата критика, използвайте тривиалните методи. Шансът за успех при нефункционален перхидролен мозък е по-висок процентуално, но не е гарантиран!
Всъщност не очаквам и не желая да ми отговаряте на въпросите. Те са риторични. Писах единствено защото се обърнахте към мен лично както и не възнамерявам да повтарям.
И аз благодаря!
Въпросите Ви били реторични? Да ги бяхте задържали за себе си вместо да оспамвате форума. Явно много държите да се обяснявате. Личността Ви не ме интересува. Забелязал съм присъствието Ви, защото неизменно ми е било неприятно — дълги, не съвсем свързани постове, целящи да обяснят на аудиторията колко интелигентна и възвишена е дамата с мечи псведоним. Досадно. Пък и между „познание“ и „информираност“ разлика има. Твърденията на ЕС имат политическа, а не научна основа. Още нещо: признаването, че хората са расово различни, не означава че не са равноправни. „Европеинден“ е terminus technicus, затова трябва да се употребява внимателно, а не на който както му дойде.
Така е. Аз също отдавна забелязах присъствието на Мечето Кода. Набиваше ми се на очи, така да се каже. И винаги чета нейните коментари с удоволствие.
Иначе тя го написа черно на бяло: [Щом не ви харесва думата „европеидни“, нека да е „южняшки“ тогава.] Това е за протокола. Аз също държа на коректното боравене с термините. И се хващам на бас, че ти, Венелине, казваш „подпочвени води“. А те всъщност са почвени.
Към Мечето Кода също имам реплика — грешиш, ако мислиш, че Халед Хосейни с творчеството си не предизвиква размисъл и интерес към живота в Афганистан във всичките му аспекти. Точно заради него посегнах и към Фирдоуси, и към „Кабулските лястовици“ на Ясмина Кадра, и към „Афганистански истории“ на Ганчо Каменарски.
Здраавейте, видях че и Вие като мен сте проявили интерес към живота в Афганистан, благодарение на книгите на Халед Хосейни. Моля ако знаете още някои книги, освен гореописаните, да ги споделите.
СТРАХОТНА!
Толкова реалистично описани истории не бях чела отдавна. И трите книги на автора ме впечатлиха, но тази като че ли най-много.
Много добра книга,автора пише изключително увлекателно!!!Потресаващо е като се замислиш,че такива неща са се случвали и най-вероятно продължават да се случват…
Имах честта да познавам една афганистанка с баща комунист, убит от талибаните, дадена на талибанин…. По професия лекар, завършила в Русия. Избягала и озовала се без да знае как в южна Турция.
И какво ме впечатли: какъв дух, каква сила за оцеляване и нагаждане. Тази жена ме обогати, откри ми света на по-различното мислене, светоусещане.
Тази книга донякъде покрива представите ми за Афганистан. Жалко само, че историята е разказана като хронология на един живот. Но е ценна, много полезна.
Като ударен с чук съм след тази книга….. Голяма!!!
Много добро произведение! Едва дочаквах да си легнат всички и грабвах таблета с нетърпение! Не можеш да оставиш тази книга недочетена… а и тя не те оставя равнодушен!
Изключителна история…….
Колко много болка има в тази книга! При това е написана от мъж. Колко точно и силно е предал мислите и чувствата на жените. Тези измъчени жени с бурки…
И по-страшното е, че всичко това се случва и сега, в момента, през 2015 г.
До къде може да доведе вярата в божество и политически интриги? Тия хора ползват религията като параван за домогване към власт и богатства. Как може едно божество да иска жените да бъдат тъпкани, бити и убивани с камъни, измъчвани? Та нали точно те създават живот на тая земя. Защо нямат уважението, та дори и на семейството си? Не я разбирам тая религия. Не разбирам това божество, което разделя вярващите по пол. Не разбирам защо трябва да има войни на тази тема.
Книгата е много хубава. Хареса ми лекият стил на писателя. Препоръчвам.
Много тъжна история.Благодарна съм, че съм родена в по-либерална страна и жените имат права
Прочетете я….нищо повече.Просто я прочетете.
Благодаря ви!!! Прекрасна книга!!! Всеки трябва да я прочете! Просто я прочетете! Отдавна не съм се вълнувала толкова от книга!
Книгата, историята на тези две силни жени просто те впива в себе си и те кара да се замислиш за реалността, тежката, мрачна реалност някъде там по света. Понякога трябва да се замисляме преди да се оплачем от нещо, което не е провървяло по план, защото „планът“ за жените на изток е предначертан от много рано, за съжаление.
Супер книга. Заслужава си да се прочете
Невероятна, истинска и много тежка
Невероятно силна и растърстваща книга. Накара ме да видя живота и съдбата на арабските жени, а от там и на жените до нас, под различен ъгъл. Смятам книгата за изключително ценна и полезна, за всеки които се докосне до нея.
Горещо я препоръчвам…..
Страхотна книга, разтърсваща и завладяваща книга.
Благодаря на читанка!!!
Книгата е много добра!
Книга, която те сграбчва за сърцето,кара те да мислиш,чувстваш,съпреживяваш, книга за любовта към живота, въпреки обстоятелствата на битието,за силата на духа,книга, на която много плаках и която ме разтърси дълбоко.
Книга, която дава много на читателя. Благодарна съм, писателите на такива книги. Невероятна!
https://m3.chitanka.info/text/12508-hiljada-sijajni-slyntsa/0
ако искате да прочетете книгата ,може да я намерите от този линк.
Колко много мька има по света…
препорьчвам
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.