Мери Джо Пътни
Защото вярваш в любовта (41)

40

Спасителният отряд влезе в спалнята на господаря. Облегнат на дебели възглавници, лердът изглеждаше почти като някога.

— Значи си стигнал навреме, Дейвин. Добре си се справил. — Погледът му се устреми към херцога. — Какво, по дяволите, търсите тук, Ашбъртън?

— Наминах случайно — отговори запитаният и очите му засвяткаха развеселено. — Моля, не ми обръщайте внимание. Все едно, че ме няма.

Лердът изслуша внимателно Дейвин, който му описа накратко последните събития. След това Катрин излезе колебливо напред.

— Не знам дали съм добре дошла тук, дядо, но се радвам, че се чувстваш по-добре. — Тя хвана ръката на Ейми и я отведе до леглото. — Това е правнучка ти Ейми.

Лердът погледна мрачно момичето.

— Носиш бричове като скандалната си майка. И изглеждаш като нея. И ти ли си дебелоглава?

Ейми вирна брадичка.

— По-лоша.

— Тогава ще се разбираме. Елате при мен, вие двете.

Облекчена, Катрин пристъпи към дядо си и го целуна.

— Искрено съжалявам, че те излъгах.

Лердът помилва смутено ръката й, огледа втренчено Ейми и кимна одобрително. После се обърна към Майкъл, който се бе облегнал на стената.

— Щом не сте Колин Мелбърн, кой сте тогава?

— Майкъл Кениън от деветдесет и пета стрелкова бригада.

— Той е и полковник Кениън от сто и пети полк — допълни гордо Ейми, която искаше да бъде сигурна, че този важен факт няма да бъде премълчан.

— И моят единствен брат — допълни херцогът. Лердът вдигна рунтавите си вежди и отговори:

— Все ми е едно, даже да е генерал-майор. Лорд Майкъл компрометира племенницата ми.

Майкъл хвърли бърз поглед към Катрин.

— Да.

Колко омразна беше мисълта, че всичко, което бяха изживели заедно, е събрано в тази жалка дума „компрометирам“.

— Аз съм двадесет и осемгодишна вдовица, дядо, а не невинна девойка. Вината е изцяло моя. Мистър Харуел каза, че никога не би оставил Скоул на сама жена. Тъй като Колин беше починал наскоро, помолих Майкъл да се представи за мой съпруг. Той беше против измамата, но аз изпросих помощта му. Винаги се е държал като джентълмен.

— Съпротивата ми не беше чак толкова ожесточена — поправи я безстрастно Майкъл. — След Ватерло Катрин спаси живота ми и аз й заявих, че може да поиска от мен всичко, което желае.

В тези думи нямаше и искрица любов. Катрин помръкна.

— Харуел беше прав — въздъхна лердът. — Не исках да оставя Скоул на сама жена. Но след като те опознах, вече съм сигурен, че островът ще бъде в добри ръце. — Той се усмихна горчиво. — А и след като Клайв е мъртъв, нямам друг избор. Не можех да понеса мисълта, че той може да стане лерд. Затова последвах инстинкта си. — Той се обърна към Ейми: — Един ден ще станеш господарка на Скоул. Е, ако майка ти не роди син. Затова си остани упорита.

Катрин все още не можеше да повярва, че след всичко случило се дядо й искаше да я направи своя наследница. Даже Майкъл да не я искаше, двете с Ейми щяха да бъдат независими, да имат значителен доход и да се ползват с уважението на света.

Тя погледна през прозореца и отново се възхити на дивата, първобитна красота на острова. Господарка на Скоул. Беше излъгала, за да достигне целта си, и победата нямаше вкус. Време беше да се промени. Щом другите вдовици се грижеха за децата си, без да наследят остров, значи и тя можеше.

— Халдоран ми каза, че Дейвин е син на Харалд. Вярно ли е? — попита спокойно тя.

В помещението се възцари мъртвешка тишина. Лицето на Дейвин се вкамени. Лердът пое дълбоко дъх.

— Да, вярно е. Това е обществена тайна.

— Значи имаш избор. — Катрин навлажни пресъхналите си устни. — По-добре е следващият лерд да бъде Дейвин. Той познава и обича всяко кътче на острова. Той е истинският наследник на старата традиция. Би било грях да го лиша от наследството му. — Тя кимна към дъщеря си. — Мисля, че Ейми ще ме подкрепи.

Момичето кимна мълчаливо.

— Вече мислих по този въпрос — призна глухо лердът. — Но, по дяволите, Дейвин е извънбрачен.

— Нали се гордеете с викингското минало на острова, лорд Скоул — намеси се неочаквано Майкъл. — Нравите на северните хора се отличават от европейските. Вилхелм Завоевателят е бил от нормански произход и родителите му не са били женени. Въпреки това е бил велик воин и владетел. — Той присви очи. — Защо господарят на Скоул да не направи това, което е добро и полезно? Защо да се съобразява с глупавите английски обичаи?

Катрин беше готова да ръкопляска. Майкъл бе живото доказателство, че стойността на един мъж не се определя по произхода.

— Мисля, че ще мога да уредя мистър Пенроуз да получи титлата напълно законно. Принц-регентът ми дължи някоя и друга услуга — намеси се с усмивка херцогът.

Лердът забарабани с пръсти по ръба на леглото. Накрая се изкиска одобрително.

— Май сте прави. Е, добре, ще ме наследи Дейвин. Момчето има и синове, които да го заместят. Пък и няма да се тревожа, че ще предпочете да живее на друго място.

Лицето на Дейвин побеля. Беше получил нещо, на което никога не се беше надявал.

— Никога не съм ви молил за нищо, господарю, нито съм очаквал да признаете произхода ми.

— Знам, знам. Това е още една причина да те уважавам — отвърна мрачно лердът. — Ти служиш вярно на острова и на мен, без да се оплакваш или да се самосъжаляваш. Когато му дойде времето, ще станеш добър лерд, но трябва да поработиш над темперамента си. Прекалено си разумен.

Катрин избухна в смях.

— Ти обаче си различен, дядо.

Очите на стареца блеснаха гневно.

— Не желая да слушам безсрамията ви, мис. Ти се държа позорно и единственият начин да оправиш нещата е да се омъжиш незабавно за Кениън.

Катрин сведе глава, после крадешком погледна Майкъл. Лицето му остана безизразно.

— Минали са само три месеца от смъртта на Колин — прошепна тя. — Не е особено прилично да се омъжа толкова скоро.

— Бързата женитба ще поправи другите ти глупости — изсъска дядото. — Кениън?

— Аз съм готов да изпълня дълга си — отговори спокойно Майкъл. — Но не знам дали Катрин и дъщеря й ще ме приемат.

— Внучката ми ще се подчини. Тя е типичен пример защо жената има нужда от съпруг, който да й казва какво да прави. Щом можете да командвате полк, значи ще се справите и с нея. Е, Катрин, готова ли си да станеш почтена жена?

Катрин прехапа устни. Нещо не беше наред — макар че се осъществяваше най-съкровеното й желание. Може би трябваше да направят само годеж, който лесно можеше да бъде развален.

— Искаш ли Майкъл да ти стане втори баща? — обърна се тя към дъщеря си.

— Ако не се омъжиш, ще се яви още някой звяр като лорд Халдоран, който ще се опита да те отвлече — отговори Ейми, огледа критично Майкъл и се засмя. — Всъщност аз много те харесвам. Ти си чудесен.

— Поласкан съм — отговори сериозно Майкъл.

— Тогава и аз съм съгласна — произнесе с мъка Катрин.

— Много добре — засмя се лердът. — Хайде, елате при мен, за да извърша церемонията. Дейвин, Ашбъртън, вие ще бъдете свидетели.

Катрин едва не припадна.

— Не можем да се оженим без разгласяване, специално разрешение или свещеник!

Дядо й се изсмя подигравателно.

— Господарят на Скоул има правото да сключва бракове и аз съм твърдо решен да измия позорното петно от името ти.

Не може толкова бързо! — искаше да извика Катрин, но Майкъл вече стоеше до леглото на лерда. Тя го последва като упоена.

— Нямаме пръстен — пошепна безсилно тя в последен опит да предотврати това безумие.

Херцогът моментално свали пръстена от малкия пръст на лявата си ръка и го подаде на Майкъл.

— Мисля, че става за случая.

Лердът улови леденостудената й ръка, взе десницата на Майкъл и произнесе тържествените слова. Накрая сложи ръцете им една в друга.

— Обявявам ви за мъж и жена и ви пожелавам да създадете силни синове.

— Ама че церемония — промърмори неодобрително Ейми. — Защо не казахте, че трябва да имат и дъщери?

— Хайде, Кениън, целунете булката — подкани го лердът. — Знам, че не е за първи път, но…

Майкъл се приведе към Катрин и безстрастно докосна устните й със своите. След това пусна ръката й и заяви:

— След като приключихме с церемонията, моля за разрешение да се оттегля, за да поспя ден или два.

— Аз също — присъедини се към него Катрин. Лердът въздъхна и кимна.

— Денят беше напрегнат и всички трябва да си починат. Дейвин, погрижи се да приготвят стаи за Ейми и Ашбъртън.

Херцогът раздруса ръката на брат си и прегърна Катрин.

— Добре дошла в семейството — поздрави я сърдечно той и се обърна към Ейми: — Виж, ние с теб очевидно няма да заспим толкова бързо. Тъй като вече съм ти нещо като чичо, предлагам да задълбочим познанството си. Искаш ли да обиколим острова, ако констейбълът ни намери някое файтонче?

— С радост ще ви придружа — отговори Ейми. — Добре е също да вземем дрехите ми от дома на лорд Халдоран.

— Идете в обора и си вземете, каквото ви трябва — усмихна се сърдечно Дейвин. — Бих дошъл лично да ви обслужа, но… първо трябва да кажа на Глинис какво се случи. — Той преглътна тежко. — Благодаря ти, Катрин. Трогнат съм от великодушието ти.

— Не съм великодушна, а справедлива. — Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата. — Надявам се, че можем да ти идваме на гости. Обикнахме острова.

Дейвин засия.

— Винаги ще бъдете добре дошли в дома ми.

Катрин прегърна Ейми за довиждане и тръгна след мълчаливия Майкъл към помещението, което бяха споделяли. Едва влезли в стаята, те се разделиха. Майкъл отиде до прозореца, а Катрин седна пред огледалото. Майчице, колко зле изглеждаше с тъмните кръгове под очите и разбърканата, пълна с пясък коса.

Тя разплете дългата си плитка и започна да разресва слепените къдрици. Когато мълчанието стана непоносимо, заговори нервно:

— Това са единствените ти дрехи, нали? Не би ли могъл да вземеш назаем от брат си?

— Вероятно така ще направя. — Майкъл отвори прозореца и вдъхна дълбоко влажния, ухаещ на земя въздух. — Трябва да изпратя вест на Люсиен, за да не се тревожи за мен. Иначе ще хукне насам и ще накъса Скоул на парченца.

Катрин се усмихна и погледна брачния си пръстен. Златна халка с печат, на който беше изобразен гербът на Кениън. Печатът на херцога, одобрението за брака им.

— През последните дни се случиха толкова много неща — заговори с треперещ глас тя. — Трудно е да повярваме, че сме наистина мъж и жена.

Изведнъж дишането на Майкъл се превърна в пресекливо свирене и Катрин се сепна. Той се приведе, вкопчи се с едната си ръка в рамката на леглото, а с другата притисна гърдите си.

— Господи, Майкъл! — извика тя. — Какво ти стана?

— Лек пристъп на астма — изпъшка той. — Трябва ми само… свеж въздух. — Той се обърна отново към прозореца.

Катрин наля чаша вода от каната и му я занесе.

— Ще пийнеш ли?

Майкъл изпразни чашата на две глътки. После се облегна изтощено на стената. Лицето му беше сиво, пулсът на шията му биеше като чук.

— Добре съм, наистина. Втори пристъп за една седмица. Това ще ме разкъса.

Катрин застана пред него и попила лицето му.

— Кога беше първият?

— Когато Стивън ме намери в Грийт Ашбъртън. — Лицето му се опъна. — Едва не се задуших. Също като след смъртта на мама.

Катрин осъзна, че пристъпът бе предизвикан от забележката й, че са станали съпрузи, и изпита дива болка.

— Дали пристъпът беше резултат от общо изтощение и стрес, или причината е, че не желаеш да си женен за мен?

Майкъл я погледна с безкрайна умора. В момента не беше в състояние да скрие от нея каквото и да било.

— Това беше най-силното ми желание.

Сърцето й заби като обезумяло.

— Искал си да се ожениш за мен? Не си го направил от чувство за дълг?

— В този случай дългът и желанието вървят ръка за ръка.

В отчаян опит да го разбере Катрин продължи да пита:

— Защо тогава изглеждаш като осъден на смърт?

Майкъл направи опит да се усмихне.

— Може да съм добър в битките, но нямам опит в щастието.

Катрин разбра, че това беше истината. Макар че беше способен да обича и заслужаваше да бъде обичан, Майкъл никога не беше имал възможност да го изрази. Ако тя съумееше да остане близо до него, да излекува наранените му чувства, той щеше да й принадлежи завинаги.

Молейки се да намери правилните думи, тя заговори:

— Когато умирах от страх, един мъдър мъж ми каза, че страховете ми не са създадени за един час и не могат да бъдат излекувани толкова бързо. Това важи и за разбито сърце.

Тя се приведе и го целуна с безкрайна нежност.

— Ти беше умен и мил и ме излекува от страха. Нека и аз да направя същото за теб, Майкъл. Сърцето не се разбива за един ден и не може да бъде излекувано за един ден. Но аз те обичам и ти обещавам, че след време това ще ти хареса.

Майкъл изохка дрезгаво и я притисна в прегръдката си с такава сила, че ребрата й изпукаха.

— Никога не съм бил достатъчно добър, колкото и да се стараех — призна с мъка той. — Не е лесно да повярвам, че сега ще бъде друго. Пожертвах честта и сърцето си заради фалшива любов. Наистина ли ще получа втори шанс след престъпната си глупост?

Катрин го погледна право в очите.

— Приятелят, когото си измамил, ти е дал втори шанс — изрече тихо тя. — Херцогът ти даде втори шанс в семейството. Защо да не получиш втори шанс и в любовта? Ако някой го е заслужил, това си именно ти. Не познавам друг мъж с толкова силен характер и с такова нежно сърце като теб. Влюбих се в теб още в Брюксел, макар че отказвах да го призная.

Майкъл я прегърна мълчаливо. В душата му бушуваше такава буря от чувства, че не можеше да определи болка ли му причиняват или радост.

— Когато те видях за първи път в Брюксел, имах чувството, че полудявам — призна тихо той. — Още от самото начало ти изпълваше мислите и чувствата ми, макар да се мразех, че съм обсебен от една омъжена жена. Тайно се наслаждавах на знанието, че във вените ми тече твоята кръв — и копнеех за теб. Така имах чувството, че си наблизо.

— Винаги съм била с теб — отговори тя. — Ако не физически, поне духовно.

Майкъл затвори очи. Катрин беше до него и му предлагаше любовта си. Единствената пречка беше неспособността му да я приеме.

— Хайде да си легнем, мила — помоли тихо той. — Щом се наспя, вероятно ще стана по-разумен.

Той се изправи и погледна през прозореца. Вече не валеше и над морето се издигаше дъга, неземно красива като Катрин. Майкъл се взря в дъгата и в един миг противоречивите елементи на мислите му се подредиха в стройна редица. Щом имаше приятели като Никълъс и Люсиен, значи можеше да има и любима жена като Катрин. Дълбоко в сърцето му се зароди усещане за мир и покой, по-сладостно от всичко, което беше изпитвал досега.

— Винаги когато поглеждах в калейдоскопа, виждах разтрошени дъги и рухнали мечти — сподели тихо той. — Това ми помагаше да създам малко ред в хаоса. Сега вече това не ми е нужно. Погледни навън.

Тя проследи погледа му и извика възхитено. Дъгата беше станала още по-ярка и красива. Обещанието на небето за земята.

— Ти внесе ред в живота ми, Катрин. Ред и любов.

— Ние с теб се обичаме, Майкъл. Това е толкова просто — и прекрасно. — Тя се надигна на пръсти и го целуна. Това не беше страст или отчаяние, а покой и нежно съединение, рядко чувство за последните дни.

Майкъл се почувства безкрайно изтощен.

— Хайде да си легнем, мила — повтори той. — Ще спя най-малко един ден.

Усмивката й стана дяволита.

— Най-после ще спим заедно съвсем легално.

— Жалко, че съм твърде уморен, за да осъществя съпружеските си права.

— По-късно ще имаме достатъчно време. — Катрин се прозя и започна да се съблича.

Майкъл направи същото, без да откъсва поглед от нея. Катрин беше най-красивата жена на света, а сега беше негова съпруга. Когато вдигна ръка да приглади косата си, той видя тънкия белег в свивката на лакътя. Заля го вълна от нежност, която започна от сърцето и се разпространи по цялото тяло. Докато беше жив, щеше да носи нейната кръв, да бъде част от нея.

Катрин се пъхна под завивките и го погледна въпросително. Майкъл се усмихна криво.

— Знаеш ли, май не съм чак толкова уморен, колкото си мисля.

Тя протегна ръка и на лицето й грейна усмивка.

— Ела в леглото, любов моя. Ей сега ще разбера дали си уморен.