Мери Джо Пътни
Защото вярваш в любовта (35)

34

Разузнаването потвърди, че Бон е почти напълно безплоден. Катрин и Майкъл обиколиха цялата западна част, но с изключение на няколко отдавна разрушени селски къщи не намериха следи от хора. Земята беше камениста, покрита предимно с трева и тук-там диви цветя. Единствената буйна растителност беше в падините, защитени от вятъра.

В най-красивата падина откриха „приказна гора“ с мършави стари дървета и красив килим от камбанки. Катрин погледна цветята и неволно си каза, че това би било прекрасно място за пикник и любовни игри. А те нямаха нищо за ядене и вече не бяха любовна двойка. Щастието им беше толкова кратко… Майкъл я погледна преценяващо.

— Седни за малко. Знам, че си изтощена.

Тя се изтегна благодарно между камбанките.

— Доста съм уморена…

Майкъл се облегна на едно стъбло и се огледа бдително. Катрин отново си го представи като средновековен рицар, който убива дракони, макар че тя беше твърде стара и мръсна за благородна девица.

Петнадесет минути минаха в мълчание. Когато Майкъл й подаде ръка, за да се изправи, тя се почувства още по-уморена отпреди.

— Мястото не е ли добро за скривалище?

Майкъл поклати глава.

— Дърветата създават фалшиво чувство за сигурност. Халдоран вероятно ще ни потърси тук.

— Не можем вечно да тичаме. Кое е според теб идеалното скривалище?

— Място, откъдето можем да гледаме във всички посоки, без да ни виждат — отговори без колебание той. — Освен това трябва да има няколко възможности за бягство, за да се оттеглим в случай на нужда. Хубаво би било да има добър огън и нещо за хапване, например ростбиф и йоркширски пудинг.

Катрин простена театрално.

— Това ли трябваше да кажеш? През последните дни бях толкова заета, че не се сещах да ям и сега умирам от глад.

— Съжалявам. Когато бурята прогони Халдоран от острова, ще си потърсим храна.

Преди да излязат от падината, Майкъл я накара да изчака и се промъкна напред силно приведен. Повика я едва когато се убеди, че наоколо е пусто.

— Трябва да бъдем предпазливи — обясни тихо той. — Халдоран вече е разбрал, че не сме на хълмовете. Ако привлечем вниманието му, ще ни бъде много трудно да се отървем от него.

Катрин кимна страхливо.

— Е, поне бурята, която предсказа, наистина се надига.

— Това е нашето голямо предимство.

Майкъл хвърли бърз поглед към небето, където се тълпяха черни облаци. Вятърът непрекъснато се усилваше. Над главите им хвърчаха сухи листа.

— Дано братовчед ти реши да се върне на Скоул, преди да избухне бурята.

А на следващия ден щеше да се върне с кучета и да ги пусне по дирите им. Катрин потрепери. Първо да преживеят днешния ден, после ще мислят за утрешния.

Зигзагообразното проучване на острова продължи. Майкъл запомняше всяко дърво, всяка скала и всяка гънка, която преминаваха. Стигнаха до едно възвишение и го заобиколиха. Майкъл внимаваше силуетите им никога да не се очертават пред хоризонта. От другата страна на възвишението се простираше долина, сред която се намираха останките на отдавна съществувало село.

— Цивилизация — промърмори иронично Катрин.

— Доколкото е възможно да съществува цивилизация на Бон. Но има и други останки от заселници, много по-древни. — Майкъл посочи наляво, където се издигаше магическият кръг на друидите. Камъните се издигаха драматично към облачното небе. Малкото стадо говеда, което пасеше между камъните и по близките полянки, правеше гледката по-прозаична.

Катрин, която се интересуваше повече от настоящето, предположи:

— Макар че селото е било обитавано преди много време, възможно е да намерим подивели зеленчуци в градините зад къщите. В края виждам и овощна градина. Ако мястото е защитено от вятъра, можем да намерим ранни ябълки.

— Вероятно си струва да опитаме, но не бива да се бавим. Селото е истински капан.

Двамата слязоха предпазливо по склона. Няколко дузини къщи бяха струпани около единствената улица. Къщичките бяха каменни, обрасли с трева. Покривите бяха отдавна пропаднали, плевели и цветя растяха необезпокоявани. Катрин се опита да си представи хората, които бяха живели тук.

— Примитивни домове…

— Спомням си, че веднъж посетих подобна къща в Шотландия. В средата на стаята има огнище с торф, пушекът излиза през дупка в тавана. Димът е задушаващ. — Майкъл изкриви лице. — Не особено приятно място за астматик.

Нещо се раздвижи вдясно от тях и Майкъл се обърна светкавично. Ножът блесна в ръката му.

Между две къщурки излезе овца. Майкъл се успокои и прибра ножа.

— Ако имахме време да запалим огън, щях да хвана тази овчица и да я опека.

— По-добре да се задоволим с ябълки. Градината изглежда в добро състояние. Сигурно хората, които идват да стрижат овцете, подрязват дърветата.

— Печено агнешко с ябълки — промърмори Майкъл. — Задушено заешко с ябълки. Риба на фурна с ябълки.

Катрин тръгна бързо към овощната градина. И най-дребната ябълка щеше да има вкус на амброзия.

 

 

Треперещ от гняв, Халдоран тичаше на запад. Дойл равнодушно подтичваше след него. Макар че не беше истински ловец, той умееше да зарежда пушките със светкавична бързина, освен това беше добър стрелец.

Халдоран обхождаше острова с вълчи поглед. Инстинктът му подсказваше, че е постъпил правилно, като се е отказал да претърсва хълмовете, но искаше да намери потвърждение, като открие следи от плячката си. Трябваше да вземе кучета. При нужда щеше да го направи по-късно.

Макар че не се съмняваше в крайния резултат, островът беше голям и преследването можеше да трае с дни. Проклетата жилава трева скриваше следите. На всичкото отгоре се надигаше буря.

Макар и неохотно, той си призна, че постъпи глупаво, като се хвана на въдицата и се съгласи да устрои този лов. Настроението му се влоши още повече. Лердът беше сериозно болен и той, като най-близък роднина от мъжки пол, беше длъжен да бъде на острова. Не беше забравил да остави вест, че братовчедка му е изчезнала и отива да я търси, но това извинение не можеше да трае вечно.

В крайна сметка ловът беше страхотен. Отдавна чакаше случай да преследва живи хора, а Кениън беше умен противник. Катрин също щеше да умре, но първо трябваше да се наслади на прелестите й. Дойл с удоволствие щеше да се позабавлява с нея, след като господарят му свърши. Мисълта за предстоящото удоволствие беше привлекателна почти колкото перспективата да убие Кениън.

Първите по-ясни следи от бегълците се намериха в приказната гора. Отъпканите камбанки показаха, че двама души са почивали тук известно време. Халдоран продължи бързо напред.

Скоро щеше да влезе в старото село. Ако бяха още там, можеше да ги притисне до стената. Селото беше заобиколено с голи хълмове и бягството беше практически невъзможно. А специалната му пушка щеше да улучи всяка цел в долината.

Халдоран махна на Дойл да се приближи и двамата заедно изкачиха хълма. Той не направи опит да се прикрие. Харесваше му представата как плячката ще се разбяга панически.

Спря на билото и огледа тясната долина. От гърдите му се изтръгна похотлива въздишка.

— Еврика.

Едва видими между дърветата, бегълците ядяха ябълки. Глупаци. Можеше да ги убие веднага, но не смяташе да прибързва. Вдигна пушката си, опъна петлето и се прицели.

— Нека потичат, преди да ги довърша. Усмихна се и натисна спусъка.

 

 

Ябълките бяха чудесни. Още по-прекрасно беше да наблюдава детската радост на Катрин, която ядеше втори плод. Сърцето му преливаше от нежност. Катрин беше най-смелата жена на света. Не се оплакваше, правеше каквото бе нужно, не го обвиняваше, че е предизвикал тази катастрофа със завръщането си на Скоул.

— Да откъсна ли още няколко ябълки? Не е много вероятно да се върнем тук.

— Добра идея. — В момента, когато се надигна на пръсти, отекна изстрел и куршумът се заби помежду им в кората на дървото.

— По дяволите! — Вместо да се оглежда, беше наблюдавал Катрин, и преследвачът бе открил плячката си. Майкъл сграбчи ръката й и я издърпа към средата на овощната градина. Листата скриваха фигурите им. — Вероятно ще слязат да ни преследват. Ще се оттеглим през селото.

В очите й имаше страх, но гласът й беше спокоен:

— Няма ли да ни видят, ако се опитаме да напуснем долината? Хълмовете са почти голи.

— Права си. Рисковано е, но ще се скрием в някоя от къщите. Намерих едно подходящо място. С малко повече късмет онези ще повярват, че сме успели да се измъкнем незабелязани.

Движейки се като сенки, двамата се втурнаха към селото. Майкъл огледа внимателно възвишението, от което бе дошъл изстрелът. Ако ловците се бяха разделили и единият чакаше на билото с пушка, Майкъл представляваше лесна цел. Но двамата слизаха към долината и скоро щяха да навлязат между дърветата. Имаха само пет минути, преди да започнат претърсването.

Къщата, която бе набелязал, беше в средата на селото. Едната стена беше рухнала, по гредите се виеше бръшлян и създаваше естествена завеса.

Катрин огледа със съмнение полусрутената къща. Според нея скривалището беше твърде очебийно. Майкъл й посочи другата страна на стената. Килимът от бръшлян прикриваше тясно помещение, вероятно землянка за цвекло. В дупката имаше достатъчно място и за двамата.

Майкъл вдигна бръшляна и Катрин слезе предпазливо. Някакво животинче се мушна между краката й и я уплаши до смърт. Тя затисна устата си с ръка, за да не изпищи. Настани се в дупката и легна по корем. Майкъл направи същото и грижливо подреди бръшляна, за да не личи, че е пипан.

В дупката беше влажно, миришеше на пръст, мустачетата на бръшляна се захващаха в дрехите им, но все пак имаше достатъчно място. Майкъл се притисна до Катрин и обгърна раменете й. Направи го не само за да спечели място, а и за да я усети. Тялото й беше толкова топло и меко. Дупчиците в бръшляна му позволяваха да вижда улицата. Междувременно и двамата бяха толкова омазани с пръст, че не се виждаха отвън.

След десетина минути, които им се сториха цяла вечност, ловците влязоха в селото.

— Къде ли са се скрили, мръсниците? — изръмжа Дойл.

— Не са напуснали долината, иначе щяхме да ги видим — отговори спокойно Халдоран. — Не са и в овощната градина, защото току-що я претърсихме. Вероятно са някъде в селото. — Той извиси глас: — Знам, че ме чуваш, Катрин. Ако излезеш, ще те пощадя и ще освободя Ейми.

Катрин стисна зъби. За момент Майкъл повярва, че тя ще приеме предложението на братовчед си. Не би я обвинил, ако го направеше. Той нямаше право да я излага на такива мъчения. Лошото беше там, че на Халдоран не можеше да се вярва.

Катрин не се опита да се изправи. Майкъл я погледна с крайчеца но окото си и видя, че лицето й е сковано от гняв. Ако имаше пушка, сигурно щеше да го простреля смъртоносно.

Ловците се приближаваха. Майкъл видя два чифта ботуши.

— Ти не се предаваш, нали, скъпа братовчедке? — проговори бавно Халдоран. — Дойл, стреляй в онази зеленина. Зад бръшляна спокойно могат да се скрият двама души.

Отекна изстрел и куршумът се заби в другата страна на каменния зид, само на няколко сантиметра от главите им.

Ако бяха стреляли и двамата, Майкъл щеше да ги нападне с отчаяната надежда да ги обезвреди, преди да са заредили. Но Халдоран беше твърде хитър. Дойл, който беше стрелял, веднага зареди пушката. Халдоран протегна дългото дуло и разбута бръшляна от другата страна на зида. Металът застърга по камъните.

Катрин потрепери и Майкъл я помилва успокоително. Движейки се абсолютно безшумно, тя извърна глава и опря чело в брадичката му. Пулсът удряше неравномерно под хладната гладка кожа. Майкъл затвори очи и потъна в спомена за миналото. Дали имаха общо бъдеще?

Ловците претърсиха селото. Дадоха още два изстрела, които подплашиха овцете. Накрая се върнаха по улицата и Майкъл чу как Дойл изръмжа:

— Сигурно са избягали от долината, докато претърсвахме овощната градина, милорд.

— Вероятно си прав, макар че не ми е ясно как са бягали толкова бързо — отговори раздразнено Халдоран. — Хайде да се качим на билото. Мястото е равно и непременно ще ги видим. Ако не, ще се върнем и ще претърсим всяка къща.

Стъпките заглъхнаха. Майкъл си отдъхна, а Катрин попита:

— Ами сега? Ако се върнат, сигурно ще ни намерят.

— Да, но ако напуснем долината, веднага ще ни видят. Попаднахме в капан.

— Имам идея — продължи колебливо тя. — Не можем ли да се скрием между говедата, които пасат край камъните? Животните са мирни, не се стреснаха от идването ни.

Майкъл я погледна възхитено.

— Ти си невероятна! Ще дадем време на Халдоран да се отдалечи и ще отидем при говедата.

Двамата зачакаха напрегнато. Трябваше да улучат точния момент. Майкъл се уповаваше на войнишкия си инстинкт. Когато реши, че е време, той се измъкна изпод бръшляна и се огледа на всички страни. После махна на Катрин и двамата се запътиха към края на селото, като се прикриваха зад къщите. Ловците бяха изчезнали.

Дузина червенокафяви говеда пасяха под кръга от камъни. След като се убеди, че в момента няма опасност, Майкъл даде сигнал за действие. Когато се приближиха до говедата, едно от животните се отдръпна страхливо, но другите само ги изгледаха любопитно и продължиха да пасат.

Слава богу, говедата не се плашеха от хора. Въпреки това Майкъл остана на сигурно разстояние от дългите им рога. Като се придвижваха предпазливо, двамата изкачиха билото на хълма, но малко преди да се скрият зад първия камък, отекна изстрел, следван от втори. От камъка се посипаха парченца.

— Веднага се скрий! — изкрещя Майкъл.

Двамата хукнаха в различни посоки и намериха убежище зад два монолита. Майкъл се наведе и погледна към отсрещния хълм.

Ловците тичаха право към каменния кръг. Фигурите им се очертаваха ясно на хоризонта. По-едрият спря за миг, стреля, хвърли пушката на слугата си и взе неговата, за да стреля още веднъж. Дойл зареди бързо пушката на господаря си, а докато тичаше, зареди и втората.

Един от куршумите одраска млада крава, която измуча жално. Стадото се изнерви и побърза да се отдалечи от ловците. Следващите куршуми щяха да предизвикат паника.

Майкъл се обърна бързо към Катрин:

— Ако ти помогна да възседнеш едно от тези говеда, ще се задържиш ли на гърба му, щом хукне да бяга?

Катрин примигна смаяно, после кимна колебливо.

— Добре. Сега ще се опитаме да си хванем говеда за езда. — Използвайки прикритието на камъните, двамата се смесиха с животните, които бягаха бързо. Изглеждаше невъзможно да ги уловят.

Майкъл посочи кравата, която беше най-близо до Катрин, и попита:

— Искаш ли я?

Тя кимна и побягна редом с животното. По някое време Катрин скочи, той я хвана през кръста и я метна на гърба на кравата, сякаш бяха репетирали стотици пъти. Катрин се закрепи, приведе се и се хвана здраво за дългите рога.

Изненаданото животно разтърси глава, измуча и се опита да се отърси от товара си. Катрин се вкопчи като репей на гърба му. Животното се втурна в галоп и изпревари Майкъл, който го проследи с възхитен поглед. Кой би помислил, че жената в разголена бална рокля умее да язди едно побесняло говедо?

Крайно време беше и той да си потърси подходящо животно. Почти цялото стадо се изниза покрай него, когато се появи млад бик. Майкъл хукна редом с него и успя да се метне на гърба му. Притисна се към гладката кожа, хвана се здраво за рогата и устреми поглед напред.

Бикът беше темпераментно животно и не позволяваше да му се налагат. Протестите му бяха почти като на разгневен кон, но Майкъл беше още по-упорит. Едно падане би било смъртоносно. След кратка, ожесточена борба бикът сметна, че е по-умно да остане със стадото заедно с нежелания си товар, успокои се и препусна след другарите си.

Дотук добре. Но ловците ги бяха открили и щяха да ги преследват безмилостно. Майкъл трескаво размишляваше каква би трябвало да бъде следващата им стъпка.

 

 

— Те яхат проклетите говеда! — извика смаяно Дойл.

— Блестяща идея. — Халдоран се взираше с яден поглед след отдалечаващото се стадо. Плячката му беше извън обсега на пушката. Вече не можеше да различи говедата, на чиито гърбове седяха ездачите. — Кениън е превъзходен дивеч, а братовчедката Катрин се оказа невероятно упорита. Е, говедата скоро ще достигнат крайбрежните скали. После вероятно ще завият на запад, където е съвсем равно. Ако тръгнем право към западния край на острова, ще чакаме спокойно, докато животните се уморят.

Халдоран се затича към морето. На лицето му грееше усмивка. Краят наближаваше. В никакъв случай нямаше да пропусне плячката.