Мери Джо Пътни
Защото вярваш в любовта (27)

26

Както бе предположил Майкъл, след случилото се на плажа напрежението между него и Катрин се засили, но след един ден започна да отслабва. Тя все още не смееше да срещне погледа му, а той се опитваше да я гледа, без да си припомня милувките, с които я бе дарил. Но беше в състояние да се държи на разстояние от нея и единствено това беше важно.

След три дни двамата вечеряха с викария и съпругата му. Вечерта беше много приятна и когато тръгнаха обратно за палата, Майкъл беше леко опиянен. Още една седмица и щяха да се върнат в Лондон и да се разделят. Близостта на Катрин вече нямаше да го изкушава. Но междувременно… предстоеше му още цяла седмица на острова.

Входната врата не беше заключена, както бе обичайно за къщите в Скоул. Двамата влязоха заедно във фоайето и Майкъл тръгна към стълбището, когато Катрин посочи масичката до вратата.

— Тези писма са за теб, скъпи — обясни тя и му подаде пакетче, увито в намаслена хартия.

Майкъл погледна името и усети остра божа. „Капитан Колин Мелбърн.“ Въпреки това пакетчето беше за него. В долния ъгъл беше написано името на подателя: „Стратмор“, а адресът беше написан от ръката на Люсиен.

— Какво ли е било толкова важно, че е трябвало да ми го пратят чак тук — промърмори полугласно той.

— Вероятно са делови писма. — Катрин вдигна ръка към устата, за да скрие прозявката си. — Ще ида да кажа лека нощ на дядо, ако е още буден. Няма да се бавя.

Още едно от хрумванията, с чиято помощ си даваха по няколко минути да се измият и преоблекат. Майкъл влезе в спалнята им, запали лампите, разряза пакетчето и намери вътре няколко писма и кратка вест от Люсиен.

Майкъл,

имаш писмо от брат си и сметнах, че е необходимо веднага да го прочетеш. Прибавям и другите писма, които пристигнаха за теб. Надявам се, че се справяш умело с драконите.

Люсиен

Първото писмо беше от Ашбъртън. Майкъл го подържа в ръце, погледна името си и под него думата „Спешно“, която беше подчертана. Макар че този Ашбъртън му беше само полубрат, не човекът, когото бе смятал за свой баща, подписът събуди в душата му отдавна неизпитвани страхове. Старият херцог никога не пишеше, освен когато трябваше да го критикува или осъди. Сигурно и това писмо съдържаше нещо подобно. Майкъл се опита да си представи какво толкова важно има да му съобщи новият херцог, но не измисли нищо. Вероятно ставаше въпрос за наследството, което изобщо не го интересуваше.

Както бе направил в Лондон, той поднесе единия ъгъл на писмото към свещта и го запали. Тогава беше изпълнен с гнева на отчаянието, а сега с хладна решителност да прекрати завинаги връзката с „роднините“ си. Надяваше се новият херцог никога вече да не му пише.

Майкъл хвърли горящото писмо в камината и прелисти другите писма. Както бе предположила Катрин, повечето бяха делови, но две бяха от Кенет Уайддинг от Франция. В писмото с по-ранна дата Кенет съобщаваше новини от полка и разказваше забавни анекдоти за живота в окупационната армия. Най-интересни бяха сатиричните скици, които илюстрираха анекдотите.

Майкъл остави писмото в много по-добро настроение и се зае с второто. Странно защо Кенет му беше изпратил две писма почти едно след друго. Намери една единствена гъсто изписана страница без рисунки.

Майкъл,

Прости ми, ако преминавам границите на приятелството, но в Брюксел останах с впечатлението, че чувствата ти към Катрин Мелбърн са повече от приятелски. По тази причина си помислих, че ще ти бъде интересно да узнаеш нищо наистина важно: преди няколко седмици Колин Мелбърн е бил убит на една парижка улица. Твърди се, че го е направил отчаян бонапартист. Отвратителна история. Убиецът не бе намерен. Тъй като командването се страхува от политически последици, случаят беше прикрит. И аз узнах случайно, каза ми го под строга тайна един офицер от полка на Колин. Каза ми още, че след погребението Катрин и Ейми се върнали в Англия. Сигурен съм, че Ан и Чарлз Моубри знаят къде са се настанили.

Знам, че е проява на лош вкус да се преследват вдовици, особено когато съпругът още не е изстинал в гроба, но заради Катрин си заслужава да нарушиш старите правила. Даже ако вече не изпитваш романтични чувства към нея, бъди така добър да се осведомиш дали няма нужда от помощ. Никой не е изненадан, че Мелбърн беше затънал в дългове и не остави нищо на жена си и дъщеря си.

Ако намериш Катрин, кажи й, че съм готов да й помогна с всичко, което имам. Уведоми ме, ако мога да й бъда полезен. Написано набързо

от твоя приятел Кенет.

Майкъл не смееше да помръдне. Имаше чувството, че е получил удар в корема. Прочете писмото още веднъж. Ами ако Кенет се беше излъгал? Невъзможно. Защо Катрин го бе излъгала? А той си мислеше, че двамата са абсолютно искрени и честни един с друг.

Не за първи път жена го правеше на глупак.

Само след минута Катрин влезе в спалнята и грижливо затвори вратата. Лицето й беше весело.

— Лердът беше много уморен — заяви засмяно тя, — но имаше достатъчно енергия да ми обясни, че островните жители плащат годишен данък под формата на един угоен петел от всяка къща. Прекрасни нрави, не намираш ли? — Тя го погледна слисано. — Какво се е случило?

— Получих писмо от Кенет Уайлдинг — отговори сухо Майкъл. — Съобщава ми, че Колин е мъртъв. Вярно ли е?

Кръвта се оттегли от лицето й и съвършените черти побеляха като мрамор. Тя се залови за облегалката на един стол, за да не падне.

— Да, вярно е.

— По дяволите! — Майкъл смачка писмото в ръката си, не можейки да понесе съкрушителното чувство, че отново е бил измамен. Неговата красива и честна Света Катерина се оказа лъжкиня. — Защо не ми каза веднага?

Катрин зарови треперещите си пръсти в косата си.

— Защото не исках да знаеш, за какво друго? Помислих, че ще се почувстваш задължен да ми направиш предложение за женитба, защото се грижих за теб след раняването при Ватерло. Затова предпочетох да те оставя да вярваш, че Колин е жив.

Още един удар, дори по-болезнен от първия.

— Толкова ли те ужасява мисълта да станеш моя жена, та се криеш зад мъртвия си съпруг? — Гласът му прозвуча необичайно остро. — Ако не ме искаш, щеше просто да кажеш не и готово.

Катрин падна в креслото. Раменете й бяха сведени, погледът втренчен в преплетените ръце.

— Не… тази мисъл не ме ужасява. Тя е толкова примамлива, че сигурно щях да се изкуша да кажа да. Затова е по-добре въпросът никога да не се задава.

— Прощавай за глупостта ми — възрази ледено той, — но не разбрах нищо. Ти си помислила, че ще ти направя предложение и тази мисъл не ти е била неприятна, нали така? Защо тогава беше нужно да лъжеш?

— Защото е невъзможно! Аз никога, никога няма да се омъжа повторно! Ако бях направила глупостта да приема предложението ти, щях да те направя нещастен — обясни със сълзи в гласа тя. — Не мога да бъда твоя жена. Нямам какво да ти дам.

Гневът му отлетя и отстъпи място на отчаянието.

— Нима толкова силно си обичала Колин, макар че те пренебрегваше и ти изневеряваше?

Катрин изкриви уста.

— Посветих му дванадесет години от живота си, правех всичко за него, но не го обичах.

Майкъл можеше да си представи само една причина за поведението й.

— Твоят мъж е злоупотребил с теб. Затова си се отказала от мисълта за женитба — проговори безизразно той. — Ако не беше вече мъртъв, щях да го намеря във Франция и да го убия със собствените си ръце.

— Не си прав! Колин не е злоупотребил с мен. — Катрин закърши ръце. — Аз му причиних по-голямо зло, отколкото той на мен.

Гласът й издаваше бездънно отчаяние.

— Трудно ми е да повярвам — възрази Майкъл. — Това е невъзможно.

— Знам, че всички обвиняваха Колин и ме съжаляваха заради вечните му женски истории, но не той, а аз превърнах брака ни във фарс — обясни едва чуто тя. — Той беше много снизходителен към мен.

— Май съм загубил способността си да разсъждавам. Обясни, ако обичаш.

— Не… не мога. — Катрин не смееше да вдигне глава. Майкъл направи крачка към нея.

— В името на бога, Катрин, погледни ме. Не смяташ ли, че заслужавам обяснение?

— Разбира се — прошепна тя. — Но не мога да говоря за брака си… дори с теб.

Майкъл разбра, че тя няма да му каже нищо, и реши да смени тактиката. Сложи ръка на тила й и се наведе да я целуне, надявайки се желанието да я накара да се разкрие.

В първия момент Катрин реагира с отчаян копнеж, но бързо се извърна и по лицето й потекоха сълзи.

— Аз не съм онова, което виждаш в мен! Не мога! Опитай се да го приемеш!

Майкъл започна да проумява за какво става дума.

— Страхувам се, че не мога просто да го приема, Катрин. Аз те искам, откакто те видях за първи път в Брюксел. Бог знае, че се опитвах да се боря, но не мога. Не искам никоя друга жена. Ако трябва да прекарам остатъка от живота си в дълбоко отчаяние, че не мога да те имам, ще ми бъде малко по-леко, ако знам защо.

Катрин го погледна унило. Думите му явно я бяха засегнали дълбоко и бяха сломили съпротивата й.

— Проблемът е в секса, нали? — попита тихо Майкъл.

Очите й се разшириха от ужас.

— Откъде знаеш?

— Намерих доказателство в думите ти. — Той коленичи пред креслото и взе ръцете й в своите. Пръстите й бяха ледени и трепереха. — Това обяснява защо ти е унизително да говориш за нещастието си. Кажи ми защо не желаеш да се омъжиш повторно. Съмнявам се, че признанието ти ще ме шокира.

Крехка като дете, Катрин се сви в ъгъла на креслото и притисна ръце към сърцето си.

— Брачната интимност е… ужасно болезнена за мен — зашепна измъчено тя. — Това е дяволски нечестно, Майкъл. Аз харесвам мъжете. Изпитвам желание като всяка нормална жена. Но консумирането на брака е ужасно.

А чувството, че не е нормална, сигурно е било още по-болезнено от физическата болка, помисли си Майкъл и попита:

— Не се ли обърна към някой добър лекар?

Катрин се усмихна горчиво.

— Искаше ми се, но да не мислиш, че лекарите разбират от жени? Пък и не можех да понеса мисълта, че някой чужд човек ще опипа най-интимното ми място и като награда за това съмнително удоволствие ще потвърди онова, което и без това знам: че съм безнадеждно деформирана.

— Но ти си родила дете, а това означава, че си нормална — възрази замислено Майкъл. — Нима болката не отслабна след раждането на Ейми?

Катрин отмести поглед.

— Забременях много скоро след женитбата си и използвах бременността като претекст да прогоня Колин от леглото си. Оттогава… не поддържаме интимни отношения.

— Живяла си с него дванадесет години, без да спите в едно легло? — извика Майкъл, неспособен да скрие изненадата си.

Катрин потърка слепоочията си.

— Колин заслужава много повече от мен да бъде наричан светец. Запознахме се, когато аз бях на шестнадесет, а той на двадесет и една. И за двама ни това беше първата любов, много романтична и не особено дълбока. Колин много скоро щеше да хукне подир друга красавица, а аз щях да поплача няколко седмици и да си намеря друга цел в живота. — Тя въздъхна с болка. — Ала точно тогава родителите ми загинаха в пожара и ме оставиха сам сама на света. Колин сметна за свой рицарски дълг да поиска ръката ми и аз приех, без да се замислям. Мислех, че физическата страна на брака ще ми хареса. Тайните целувки преди сватбата бяха прекрасни. Вместо това…

Катрин си припомни сватбата си и потрепери. След обичайното пиршество и грубите шеги Колин влезе в леглото й, треперещ от нетърпение да осъществи съпружеските си права. Макар и нервна, тя беше готова да го приеме. Но никога не беше очаквала тази силна, разкъсваща болка и отвратителното чувство, че е била опозорена. Никога не беше помисляла, че ще плаче, докато заспи от изтощение, докато съпругът й похъркваше доволно до нея.

— Най-доброто, което мога да кажа за първата си брачна нощ, е, че свърши бързо.

Майкъл беше впил поглед в лицето й.

— Първото сношение почти винаги е болезнено за жената.

— Да, но при мен е винаги болезнено. Даже стана по-лошо. Плътските радости имаха голямо значение за Колин. След като се бе отказал от свободата си, имаше право да очаква красива и пламенна партньорка в леглото. — Тя си припомни колко възбуждащи бяха дните преди сватбата, когато си въобразяваше, че обича Колин… и че е нормална. — Докато не бяхме женени, аз бях весела и романтична и той имаше всички основания да смята, че ще удовлетворя очакванията му в леглото. Вместо това аз започвах да плача още щом ме докосваше.

— Разбирам — отвърна съчувствено Майкъл. — И за двама ви е било ад.

— Беше страшно — призна тихо тя. — Не му отказвах, но не можех да го задоволя и много скоро той престана да ме търси. И двамата изпитахме облекчение, когато забременях. Без да говорим за това, сключихме мълчаливо споразумение, че ще продължим да живеем като брат и сестра. Така бракът ни стана… поносим.

— Значи ти знаеше за другите жени, но никога не се оплакваше?

— Да се оплаквам? — Катрин се усмихна безрадостно. — Бях им благодарна. Когато той беше щастлив, аз не се чувствах толкова виновна. Правех всичко по силите си, за да създам уютен дом на Колин и Ейми. Като отплата той ни издържаше и не ме измъчваше заради провала ми в леглото. Всъщност това беше печалба за мен. Колин беше почтен съпруг и баща. В много отношения лекомислен, но не ни напусна и не позволяваше на другите мъже да ми досаждат. Никой не разбра какъв фарс беше бракът ни. До днес.

— Този брак е имал много предимства за него — отбеляза сухо Майкъл. — Колин беше роден женкар. Ти си била съвършената съпруга — ослепителна красавица, за която всички мъже му завиждат, покорна съпруга. Нито веднъж не си го укорила, че тича по чужди жени, а като женен мъж не му се е налагало да си блъска главата, че някоя от приятелките му ще помисли за евентуална женитба. За много мъже това е самият рай.

— Може би си прав. Но истината е, че аз провалих брака ни, не той. Явно не съм създадена за съпруга. — Особено за съпруга на мъжа, когото обичаше. Тя го погледна плахо и продължи: — Надявам се, сега разбираш защо не мога да се омъжа за теб или за когото и да било другиго. Сигурна съм, че не искаш жена, която не е способна да те… задоволява.

— Като имам предвид колко силно те желая, мисля, че бих рискувал. Затова… — Майкъл се поколеба и добави бавно: — Готов съм да се оженя за теб, ако ме искаш.

Катрин го погледна изумено.

— Не говориш сериозно!

— Така ли мислиш? — Той повдигна нежно брадичката й. — Аз съм щастлив, когато съм с теб, Катрин. А що се отнася до физическата част, мисля, че можем да постигнем решение, задоволяващо и двама ни.

Устата й се опъна.

— Приемах изневерите на Колин, но ги мразех. Не искам още един такъв брак.

— Нямах предвид изневери. — Пръстите му се плъзнаха към ухото и шията й и по гърба й пролазиха сладостни тръпки. — Половото общуване не е единственият начин за телесно задоволяване. Не вярвам, че по природа си студена. Може би ще се научиш да се наслаждаваш на други възможности.

— Не те разбирам. — Лицето й пламна. — Аз съм и деформирана, и невежа.

— Невежеството се лекува. Според мен е твърде възможно ти изобщо да не си деформирана. Болката, която си изпитвала, вероятно е била последствие от младостта и неопитността ти, както и от безогледните действия на съпруга ти. — Майкъл потърси още думи и сърдито разтърси глава. — В изисканото общество не се говори за тези неща. Моля те да ми простиш, ако казаното от мен те смущава, но няма как. Ще се изразя ясно: когато половият акт се осъществи твърде бързо, това е неприятно и за двамата партньори, особено за жената. Веднъж изпитала ужас, тя попада в дяволски кръг, от който няма излизане. Утробата става суха и се стяга и болката става неизбежен спътник на акта. А колкото по-силна е болката, толкова повече те е страх.

— Мисля, че е повече от това — възрази несигурно тя.

— Може би — кимна той, — но дори ако на шестнадесет години си била необикновено тясна, раждането на детето е предизвикало значителни промени. Твърде възможно е да не изпиташ болката, която те е измъчвала в началото на брака ти.

Каква смайваща теория, почти плашеща с последствията си. Наистина ли съм в състояние да се любя с мъжа, когото обичам, без болка и страх, запита се безпомощно Катрин. Нима мога да имам още деца? Да бъда нормална!

Без да смее да се надява, тя прошепна:

— Значи има само един начин да открием дали си прав.

Майкъл я погледна пронизващо.

— Знам, че искам твърде много. Готова ли си да опиташ?

— Май предпочитам да отида на бойно поле, затрупано с ранени — отговори тя, опитвайки се да се усмихне. — Но… Господи, Майкъл, толкова искам да ти повярвам! Искам да бъда нормална жена, способна да прави нещата, които правят другите жени, да им се радва…

Майкъл взе ръката й. Тя сведе поглед и проследи финия белег от сабя, наслади се на топлината и силата на пръстите, обхванали нейните. Той беше толкова сигурен. Толкова мъжествен.

Това прозрение събуди в душата й грозен спомен: ами ако пак се почувства като едно безпомощно „нещо“, притиснато под възбуденото, блъскащо мъжко тяло? А болката и насилието? А страшното унижение? Тя притисна юмрук към устата си, впи зъби в кокалчетата на пръстите си.

— Но… страхът е станал част от мен…

— Знам, мила, знам. Това е съвсем естествено. Страхът възниква постепенно и трябва да бъде отстранен също така постепенно — отговори спокойно той. — Има още много форми на плътски радости освен половия акт. Ти ще се научиш да им се наслаждаваш. Едва когато се успокоиш напълно, ще дойде време за истинската интимност.

Катрин се почувства като птица, която трябва да напусне сигурното гнездо. Трябваше просто да излезе навън и да полети. При това можеше да падне безпомощно на земята и да си изпотроши костите.

Видял нерешителността й, Майкъл започна да целува вътрешната страна на ръката й. Пулсът й се ускори, кожата й се зачерви.

— Кълна се, че няма да ти сторя нищо — нищичко, — което не ти е приятно — проговори нежно той. — Ако се почувстваш зле, трябва само да ми кажеш да престана. Вярваш ли, че ще го направя?

Зелените очи я пронизваха с безкрайна любов и нежност, способна да изгори всички студени и безутешни кътчета в душата й. Катрин осъзна, че Майкъл беше потискал пламенното си желание да се люби с нея още от първата им среща, защото я смяташе за забранена територия. Това беше истински шок за нея.

Сега беше друго. Той я желаеше и го изразяваше по най-убедителен начин. Нежността му я омагьосваше. Изправена пред властната му мъжественост, тя беше като безпомощен молец, устремил се към пламъка, за да преживее миг на изгаряща радост преди смъртта.

— Да, Майкъл, вярвам ти — отговори с пресекващ глас тя. — Можеш да правиш с мен, каквото искаш.