Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Паднали ангели (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shattered Rainbows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 145 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Мери Джо Пътни. Защото вярваш в любовта

Издателство „Ирис“, 2001

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN 954-455-044-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

25

— Искаш ли още ейл? — попита Катрин.

— Да, ако обичаш. — Майкъл мързеливо отвори очи. Беше се изтегнал на дебелото одеяло и се чувстваше абсолютно отпуснат. Единствено близостта на Катрин го напрягаше. Той се възхити лениво на гъвкавите й движения, когато извади каната с ейл от дупката с морска вода и напълни чашата му. Надигна се и отпи голяма глътка. — Толкова е приятно да имаш свободен следобед.

Катрин се изкиска с разбиране.

— Нямах представа, че посещението ни включва такива интензивни занимания с историята, законите и селското стопанство на Скоул. Но ми е много интересно. Чудесно е, че островът е независим, нали? — Тя посочи остатъците от обяда им. — Островно сирене и херинги с пресен хляб, островна бира и островни ябълки.

— А кошницата за пикник е от островна тръстика. Жалко е, че тук не виреят и чай, и кафе — така островът би станал съвършен.

— Липсата е сериозна. Значи Скоул не може да се лиши напълно от досега със света — Катрин се намести по-удобно и изпружи босите си крака под тънката муселинена рокля. — Иска ми се Ейми да беше с нас. Тя обича морето. Сигурно й е в кръвта.

Майкъл не откъсваше очи от красивия й профил. След като Катрин му бе спасила живота със собствената си кръв, той придаваше голямо значение на метафората, според която кръвта създаваше връзка и привързаност. Може би кръвта, която ги свързваше, го привличаше така неустоимо към нея и го караше да усеща така силно всяка нейна дума и движение.

Поривът на вятъра притисна роклята до тялото й и разкри съблазнителната извивка на гърдите. Тялото му веднага реагира и той побърза да отмести поглед. Огледа с интерес пясъчния плаж, защитен от стръмни скали, и се наслади на топлото слънце. Дяволски романтично местенце.

— Дейвин беше прав. Това е най-доброто място за пикник, което познавам. Всъщност Дейвин винаги е прав. Той е светец — убедително доказателство, че ти е братовчед.

— Стига, Майкъл — усмихна се Катрин. — Говориш, като че Дейвин е досаден, а не е така. Двамата с Глинис са чудесни хора.

Майкъл отпи още една глътка ейл. Започваше прилив и вълните бяха само на няколко метра от тях.

— Вече сме цяла седмица на Скоул. Ако лердът реши да ти завещае острова, смяташ ли, че можеш да бъдеш щастлива тук? Животът е доста скромен в сравнение с онова, което познаваш от армията.

— Прав си. Затова пък е сигурен и приятен. Ако ми предложи, не мога да си позволя да откажа. — Тя вдигна рамене. — Не знам какво е щастие, но ще бъда доволна. Това ми е достатъчно.

Следвайки импулса си, Майкъл зададе въпроса, който го занимаваше, откакто го бе помолила за помощ.

— Какво ще стане с Колин?

Катрин вирна брадичка.

— С помощта на Дейвин ще управлявам Скоул и сама.

Майкъл спря да диша. Дали това означаваше, че се е разделила завинаги с мъжа си? Ако да, това обясняваше защо Катрин изобщо не се тревожеше дали Колин ще се съгласи да живее с нея на острова. При мисълта за последствията очите му се премрежиха. Нечестно ли беше да започне да ухажва жена, която е приключила с брака си, макар че не е поискала развод? Изведнъж му стана ясно, че съществува напълно легална възможност за разтрогване на брака. Макар че хората се развеждаха много трудно, с помощта на много пари и влиятелни познати. А Майкъл имаше и двете и беше готов да вложи всяка стотинка от богатството си, за да я освободи от брака й. Стига тя да поиска.

Тази мисъл го накара да потрепери. Питайки се дали не е вложил друг смисъл в думите й, той продължи колебливо:

— Няколко пъти ми загатна, че Колин не влиза в плановете ти за бъдещето. Наистина ли си мислила да го напуснеш?

Катрин затвори очи.

— Не ме питай за Колин — прошепна измъчено тя. — Моля те, не го прави.

Стената от сдържаност, която бе издигнал с болезнени усилия, рухна.

— Катрин. — Той сложи ръка на рамото й и потръпна от допира с топлата кожа. — Катрин!

Тя задиша накъсано. Устните й затрепериха. Неспособен да понесе мъката й, той я привлече към себе си и започна да милва косата й. От очите й потекоха сълзи и той попи с целувка ситните солени капчици.

Катрин въздъхна дълбоко и се обърна към него. Гърдите й се притиснаха към ребрата му, ръцете й се заловиха за хълбоците му, сякаш търсеха опора. Майкъл приглади назад тъмните кичури и проследи с език фината извивка на ухото. Катрин издиша шумно и устните й се отвориха. Изглеждаше непоносимо изкушаваща, ранима морска сирена. Майкъл сведе глава и завладя устните й.

Те имаха вкус на ябълки и ейл. Очите й останаха затворени, за да не виждат нередната прегръдка, но устата й реагира горещо и жадно.

Сърцето му заби като лудо. Шумът на кръвта заглуши гласа на разума и той я притисна още по-силно. Едрият пясък заскърца под одеялото. Точно такава я беше сънувал: покорното й тяло под неговото, силните удари на пулса под бледата кожа на шията. Треперещата му ръка обхвана гърдата й. Мека, пищна, женствена.

Майкъл разкопча непохватно големите копчета на раменете й, отстрани корсажа и долната риза и разголи гърдите и.

— Толкова си прекрасна — прошепна дрезгаво той, наведе се и взе тъмното зърно в устата си. То се втвърди моментално, а сладостта му беше неописуема. Той го засмука по-силно, сякаш искаше да поеме в себе си цялата й есенция, топлината и женствеността, за които беше копнял през целия си живот.

Катрин простена и се изви под него. Той помилва гърдите й и зарови лице между топлите, коприненомеки кълба. Усети биенето на сърцето й и отново плъзна пръсти към косата й.

Вече не го беше грижа за брака и съпруга й. Желанието беше по-силно от всичко на света и той не можеше да му се противи. Ако светът беше справедлив, тя щеше да бъде негова, закриляна от силата и любовта му.

Кога справедливостта е била част от живота му? Той трябваше да я направи своя жена, сега и завинаги.

Ръката му се плъзна към талията й и продължи бавно към венериния хълм. Горещината под тънкия плат криеше обещание за нови радости. Но когато я помилва там, тялото й се скова.

— Господи, какво направих? — изохка Катрин и отвори очи. Трепереща, тя се отдръпна от него и закри гърдите си с корсажа.

Напрегнат до пръсване, изпълнен с диво желание, Майкъл протегна ръка да я върне.

— Катрин…

Тя се отдръпна от ръката му, като че бе видяла змия. Ужасът в морскосините очи беше като леден душ. Разумът му се проясни. По дяволите, какво беше сторил?

Той бе нарушил най-святата клетва, която някога беше давал.

— Господи, съжалявам. Безкрайно съжалявам. — Майкъл скри лице в ръцете си. Тялото му се разтърсваше от преживяното разочарование и още повече от разкаяние. — Не исках да стане така, кълна се.

— И аз не исках — отвърна с треперещ глас Катрин. — Съжалявам, Майкъл, вината е само моя.

Тя не бе оказала съпротива, дори напротив, отговори му с готовност, но това не го извиняваше. Той се бе възползвал от ситуацията, от състоянието на брака й. Макар че не го направи нарочно, грешката беше непростима. По дяволите, никога ли нямаше да поумнее? Мислеше си, че се е поучил от грешките на миналото, а се оказа, че си е останал същият безумец.

Най-разумно беше да си замине още днес. Но това означаваше да изостави Катрин, да разкрие измамата, да застраши бъдещето й. Трябваше заедно да намерят начин да успокоят връзката си и да завържат отново скъсаните краища.

Майкъл вдигна глава да я погледне. Тя бе закопчала роклята си и като че се готвеше да избяга. Вълните се плискаха в краката й. Той стана, нави панталона си и й подаде ръка.

— Хайде да потичаме. Така ще си проясним главите.

Деловият тон постигна желаното въздействие. Катрин плахо му подаде ръка, а с другата прибра полата си. Глезените й бяха стройни и чудесно оформени. Без да я поглежда, Майкъл я поведе по линията между морето и сушата. Вълните се втурваха със съскане, мокреха краката им и бързо се оттегляха.

— Това трябваше да се случи — заговори Майкъл, след като се успокои напълно. — Ненапразно е казано, че мъж и жена не бива да се оставят сами, ако не са женени. Дълго време живяхме заедно и това унищожи добрите ни намерения. — Той я погледна изпитателно. — Не мога да отрека, че си най-прекрасната жена, която някога съм познавал.

— Господи! — Катрин спря, парализирана от ужас. — Ако знаех какво чувстваш, никога нямаше да те помоля за помощ. Как не разбрах, че положението е непоносимо за теб!

— Откъде можеше да знаеш? Докато бяхме в Белгия, полагах усилия да се държа прилично. — Майкъл стисна ръката й и двамата продължиха напред. — Макар че малката ни измама постави на изпитание самообладанието ми, и днес съм щастлив, че дойде при мен и ме помоли за помощ. Разбирам, че вече не можеш да ми вярваш, но не мога да го променя. Заслужавам бой с камшик.

— Не искам да се обвиняваш — пошепна тя. — Аз съм виновна за всичко, само аз.

Той се държеше като истински джентълмен, а тя беше една жалка лъжкиня Този факт я разболяваше. Изкуши се да му разкрие цялата истина: да признае, че Колин е загинал, а тя е влюбена в него още от първата им среща в Брюксел. Но беше длъжна да запази тайната си.

— Най-добре е веднага да напуснем острова. Ще кажа на дядо, че не мога да понеса по-дълго раздялата с Ейми.

— А той ще ти отговори, че е трябвало да я доведеш тук. Той не иска да го напуснеш и аз напълно го разбирам. Най-малкото, което можем да направим, е да издържим още една седмица. Ще се качвам да спя на зъберите. Така ще устоявам на изкушението.

— Не можеш да направиш такова нещо! — извика ужасено тя.

— Естествено, че мога — отговори меко той. — Много пъти съм спал под звездите и съм сигурен, че ще ми е приятно.

Катрин прехапа устни.

— Толкова мъки ти причиних. Аз заслужавам бой, не ти.

Майкъл изкриви уста.

— Красивите жени трябва да бъдат целувани, не удряни. Точно затова ще спя на зъберите. Не се безпокой, Катрин, ще се справим.

В това нямаше съмнение. Ала когато си припомни горещите му милувки, тя разбра, че не чувството за чест беше спасило добродетелта й, а страхът.

 

 

Ан Моубри беше в салона и учеше Моли и Ейми да бродират, когато ги посети лорд Халдоран. Тъй като прислужницата имаше свободен следобед, тя отвори вратата лично и извика от изненада.

Халдоран свали шапката си.

— Толкова се радвам да ви видя отново, мисис Моубри. Ненавреме ли идвам?

Защо гостите идваха винаги, когато носеше най-старата си домашна роба?

— Времето е добро като всяко друго — отговори философски тя. — Моля, заповядайте. Радвам се, че намирате време да ни посетите.

Посетителят влезе в салона и момиченцата скочиха да го посрещнат. Кучетата се втурнаха след тях и Халдоран се стъписа. Ан го наблюдаваше с тиха усмивка. Негово благородие явно не беше семеен човек. Той поздрави учтиво младите дами и застана по-далеч от възбудено скачащия Кланси.

След като нареди на децата да изведат кучетата, Ан заведе посетителя в другия салон.

— Освен удоволствието да ви видя, трябва да изпълня една важна мисия за мисис Мелбърн — заговори направо Халдоран.

— Съжалявам, но в момента Катрин не е тук.

— Знам. Тя е на остров Скоул. Тъкмо идвам оттам. Семейството ми произхожда от острова и се оказа, че с Катрин сме братовчеди. — Усмивката му издаваше нежност. — Предположих го още в Белгия, щом видях очите й, но не й казах, защото не бях сигурен.

— Значи и аз съм ви братовчедка? — попита несигурно Ейми, която се беше свила до вратата и слушаше разговора.

Ан хвърли поглед през рамо и се усмихна. Дъщеря й се беше разположила на дивана и бродираше усилено, но явно ушите й бяха наострени.

— Да, лорд Халдоран е и твой братовчед, но сега те моля да излезеш. Моли, това важи и за теб. Мястото ви не е тук.

— Всъщност аз съм дошъл заради Ейми. Тъй като имах работа в Лондон, Катрин ме помоли да взема дъщеря й. Лердът иска да се запознае с нея.

— Наистина ли? Преди два дни получих писмо от Катрин, но в него не се споменава нищо за пътуване.

— Решението дойде спонтанно. — Лордът се усмихна снизходително. — Според мен причината е, че Катрин страда много от раздялата с дъщеря си.

Това звучеше убедително. Катрин не искаше да замине без Ейми.

— Носите ли писмо от Катрин за мен? — попита предпазливо Ан.

— За съжаление не — поклати глава мъжът. — Както ви казах, решението дойде съвсем спонтанно. Тъкмо когато се качвах на борда, Катрин дотича на пристанището и ме помоли на връщане да взема Ейми. Трябваше да бързаме, за да не пропуснем отлива, тъй че не остана време за писмо. Знаете ли, радвам се, че бях удостоен с тази чест. Все пак ние с Ейми сме стари спътници.

Ан си припомни колко опасно беше пътуването от Брюксел до Антверпен и потрепери. Но Халдоран се бе погрижил всичко да мине добре. Дори беше проявил необичайно търпение в трудните моменти. Ако пуснеше Ейми да тръгне с него, поверяваше дъщерята на Катрин на доказал годността си закрилник. И все пак…

— Не знам дали мога да пусна Ейми без писмо от майка й.

Халдоран вдигна вежди и лицето му стана високомерно.

— Вие сте чудесна майка и приятелка, мисис Моубри, но не забравяйте, че Катрин е моя братовчедка.

— Моля те, лельо Ан — обади се Ейми, която бе чула целия разговор. — Мама обеща да ме повика, ако посещението мине добре.

— Разбира се, веднага ще намеря добра прислужничка, която да задоволява потребностите на младата дама по време на пътуването — обеща Халдоран. — Ще тръгнем утре на разсъмване.

Ан, притисната от всички страни, капитулира.

— Е, добре. Ейми, имаш позволението ми да заминеш. Но ще си вземеш учебниците.

— Разбира се! — извика въодушевено Ейми, направи няколко пируета и изскочи от салона, за да започне да си прибира багажа. Моли я последва бавно, сърдита от мисълта, че не може да я придружи.

Ан изпрати посетителя в много по-добро настроение. Съдбата им се обръщаше към добро. Благодарение препоръката на лорд Майкъл Чарлз вече работеше за дук Кандовър и получаваше много висока заплата. А вестите от Скоул говореха, че Катрин напредва и скоро ще стане господарка на острова. Боже, май всички щяха да станат важни личности! Ан се усмихна и отиде да помогне на Ейми в приготвянето на багажа.