Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Паднали ангели (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shattered Rainbows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 145 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Мери Джо Пътни. Защото вярваш в любовта

Издателство „Ирис“, 2001

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN 954-455-044-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

29

Катрин изпита чувството, че е получила удар в корема.

— Не ти вярвам.

— Ако искаш доказателство, ела с мен в Рагнарьок. Настанил съм я в най-добрата стая за гости, осигурил съм и всички удобства. Ейми вече харесва много Скоул.

— Лъжеш — повтори с изтънял глас Катрин. — Ейми е на сигурно място при приятелите ми.

— Май не са ти толкова добри приятели. — Клайв се настани елегантно на близкия стол. — В началото Ан Моубри отказа да ми я даде без писмо от теб, но малката настояваше, а и аз съм благородният рицар, който миналата година отведе в Антверпен цялата банда хлапета, нали? Нима Ан можеше да се усъмни в такъв герой? — Той извади от джоба си яркочервена панделка и й я подхвърли. Сърцето й спря да бие. Беше купила тази панделка за рождения ден на дъщеря си. Яркият цвят подчертаваше меката тъмна коса… Катрин притисна пръсти към разреза, за да спре кървенето.

— Ако си й сторил зло, ще те убия.

— Майчината любов е трогателна. — Халдоран изтърси пепелта от пурата си. — Не се бой, Ейми е на сигурно място и още не е проумяла, че е затворница. Мисли, че ще те заведа в Рагнарьок, за да те изненадам.

Катрин се опита да вникне в случилото се.

— Още от самото начало си знаел, че мъжът с мен не е Колин.

— Да не мислиш, че не познавам забележителна личност като лорд Майкъл Кениън само защото не са ни представили официално? В Брюксел се осведомих подробно за всички твои приятели, придружители и партньори в танците. — Халдоран присви очи. — Когато дойдохте на острова, не бяхте любовна двойка, но сега сте. Разбрах го в мига, когато те видях.

Катрин разбра, че има насреща си страшен противник. Явно дълго е плел мрежата си около нея, наблюдавал я е и е чакал.

— Защо веднага не ме разобличи?

— Изненадах се, че представи лорд Майкъл за свой съпруг, и се възхитих от артистичните ти умения. Ние си приличаме, братовчедке. Прадедите ни са били пирати, макар и легитимирани от закона. Кръвното родство е нещо чудесно.

По-добре да имаше за роднина скорпион.

— Ако толкова искаш острова, ще ти го припиша, щом лердът умре. Това е справедливо, тъй като той се разочарова от мен и не иска да го наследя.

— Островът е само половината — възрази меко Халдоран. — Искам и теб. За да постигна целта си, трябва да станеш моя жена.

Потискайки страха си, Катрин се постара да подреди мислите си. Първо трябваше да се погрижи за дядо си. Във вазата беше изтекъл около половин литър кръв. Крайно време беше да го превърже.

Тя откъсна няколко ивици от фустата си и превърза стегнато ръката му. Пулсът бе станал по-равномерен, но състоянието му продължаваше да бъде лошо. Катрин стана, взе одеялото от инвалидния стол и зави грижливо безжизненото тяло. Лекарят нямаше да направи нищо повече. Тя се обърна към омразния си братовчед и стисна зъби.

— Майкъл никога няма да допусне безумният ти план да успее.

— Любовникът ти е способен мъж, но не е противник за мен. Ела тук, искам да ти покажа нещо.

Клайв явно се беше подготвил много добре. Катрин пристъпи към прозореца и видя в двора чакаща карета. Двама едри мъже със заплашителен вид се мотаеха наоколо.

— Избрах най-добрите си слуги от затвора в Нюгейт. Още по-опасни са, отколкото изглеждат. В Рагнарьок имам още двама. Всички са извършили убийства и пак ще го направят, ако им заповядам. Четирима въоръжени мъже и аз сме истинска малка армия, която ще владее Скуол. Любимият ти няма шанс.

Ужасът й нарасна.

— Искаш да кажеш, че ако не отпратя Майкъл, ще го убиеш?

— Дълго време те чаках, братовчедке, и нямам намерение да чакам повече. — Той склони глава. — Наистина ли си убедила Кениън да се ожени за теб или го каза само за да умилостивиш лерда?

— Не беше нужно да го убеждавам — отговори сърдито тя.

— Великолепна печалба за човек с такъв произход и богатство. Великолепен пример за силата на красотата. — Халдоран изпусна кълбо дим. — Ако наистина имаш чувства към Кениън, отпрати го. Аз убих мъжа ти и няма да се поколебая да убия и любовника ти.

Катрин се олюля и се удари в стената. За малко да загуби съзнание.

— Ти си убил Колин?

— Да, макар че като ловец не съм особено горд с това деяние. Обикновената лисица се лови трудно. Той беше пиян като свиня и изобщо не се пазеше. Стрелях в гърба му. — Халдоран се усмихна злобно. — Нали няма да започнеш да ме уверяваш, че си обичала онзи измамник? Ти си добра лъжкиня, но няма да стигнеш толкова далеч.

Катрин едва дишаше. Господи, неустрашимият, лекомислен, обичан от съдбата Колин беше загинал заради нея. Беше оцелял след десет години война само за да бъде убит от един луд. Халдоран беше зъл дявол.

А в ръцете му беше животът на всички, които тя обичаше. Катрин беше прекарала целия си живот сред военни и знаеше, че щом веднъж започнеха да упражняват терор, Халдоран и убийците му нямаше да престанат. Насилието ражда насилие.

Тя си припомни ужасите, които бе видяла в Испания, и затвори очи, защото й се повдигна. Заради Майкъл, заради Ейми и жителите на острова трябваше да се подчини на Халдоран.

В далечината отекна гръм. Майкъл обучаваше милиционерите да си служат с оръдията. Последва втори изстрел. Добре познатият шум от бойното поле проясни ума й. Халдоран бе казал, че красотата е могъща сила. Значи тя имаше оръжие срещу него, макар и слабо. Повечето мъже, ослепени от външността й, не допускаха, че умът й е остър като бръснач.

Катрин отвори очи с предизвикателна бавност.

— Подценявала съм те, Клайв. Мислех, че си сноб. Човек със стил, но без съдържание. Ти си много по-смел и силен, отколкото мислех.

Макар и умен, и той не беше имунизиран срещу ласкателството.

— Много бързо усети новата ситуация — установи доволно той. — Жените са практични същества. Скоро ще ми благодариш, че поемам отговорност за живота ти. Аз съм по-богат и много по-интересен от Кениън.

— Вече виждам някои предимства — съгласи се скромно тя. — Дядо имаше някъде тук бутилка с бренди, нали? Налей ми една чашка. Време е за откровен разговор.

Халдоран се поклони с иронично уважение и изпълни молбата й. Катрин използва обръщането му, за да се опре на стената и да подреди хаотичните си мисли. Трябваше да е наясно с намеренията му. Да предпази Ейми и Майкъл. И преди всичко трябваше да спечели време. Да накара проклетия Халдоран да й повярва. Години наред беше заблуждавала света, че е любеща съпруга, успя да скрие дори любовта си към Майкъл. Беше съвършена лицемерка.

Халдоран се върна с две чаши и й подаде едната. Тя му посочи креслото.

— Каза, че искаш Скоул и мен. Защо? Островът е отдалечен, не крие особени богатства, а аз съм красива, но не повече от другите жени.

— Защото събирам редки, несравними неща. Признавам, в сравнение с другите ми имоти Скоул няма особена стойност, но феодалната му система е единствена по рода си. Лердът има повече авторитет от крал Джордж. Перспективата да разполагам с такава власт е неустоима. А що се отнася до теб… — Той я огледа похотливо. — Подценяваш външността си, както подценяваше и ума ми. Всички мъже на света ще ми завиждат, че те притежавам. Противно ми беше да гледам как се хабиш за недодялан дръвник като Мелбърн.

Катрин вдигна рамене и заговори хладнокръвно:

— Когато родителите ми починаха, Колин беше най-доброто, което можех да имам. Можех да го напусна, за да стана любовница на някой богаташ, но подобна позиция е опасна. Бракът и доброто име са чудесна защита за всяка жена. — Тя отпи голяма глътка бренди, за да се успокои. Дано Халдоран приеме следващото й условие. — Поради тази причина ще влезеш в леглото ми едва след като се оженим.

Очите му потъмняха.

— Ти спа с Кениън.

— Едва след като ми направи предложение за женитба. — Катрин се нацупи прелестно. — Може би трябваше да почакам, но исках да го обвържа по-здраво. Той има силно развито чувство за дълг и след като веднъж ми е обещал брак и е спал с мен, никога не би се отметнал. Не бих го направила, ако предполагах, че се интересуваш от мен, братовчеде. Трябваше поне да ми намекнеш.

На устните му се появи усмивка.

— Знаех, че зад кротката фасада се крие безсрамно сърце. Вече съм уверен, че ще си живеем много добре. — Погледът му беше опасно пронизващ. — Но не си мисли, че можеш да ме измамиш с тази внезапна готовност да ми се покориш. Разполагам с малката си армия, която ме прави непобедим. Ако ме измамиш, ще те отстраня и ще обясня, че си претърпяла злополука на скалите. Внимавай как се държиш, защото нищо няма да ме спре.

— Вярвам ти. Бих била глупачка, ако не ти вярвах.

Мъжът разклати брендито си.

— Дъщеря ти е прекрасна и скоро ще стане млада жена. Знаеш ли, че на Скоул момичетата могат да се омъжват след дванадесетата си година?

Заплахата беше недвусмислена и още по-ужасна от всичко, случило се преди. Потискайки парещото желание да издере очите му, Катрин отговори:

— Според мен ти имаш нужда от жена, не от дете. — Усмивката й беше невероятно изкусителна. — Както правилно отбеляза, жените са практични същества. Привличат ни силните мъже. Ако си почтен към мен, ще ти се покорявам.

Халдоран избухна в смях.

— Катрин, ти си великолепна! Трябваше да го направя още преди месеци.

— Защо се забави?

— Имах си работа. — Той я огледа втренчено и закова поглед в гърдите й. — Исках да те даря с цялото си внимание, когато му дойде времето.

Катрин се опита да не мисли, че може би ще й се наложи да стигне до леглото. При тази перспектива бракът с Колин й се стори истински рай.

— Добре, но първо трябва да се погрижим за дядо.

— Правилно. Не можем да позволим уважаваният лерд на Скоул да изпусне последния си дъх на пода. Не искам хората да говорят. Предполагам, че държиш да се грижиш лично за него. Ще наредя на един от хората си да ти помага. Ще се преместя в замъка, за да бъда наблизо, ако имаш нужда от помощ. — Той отпи още една глътка бренди. — Тъй като ще имаш много работа, ще оставя Ейми в Рагнарьок, докато лердът умре. Това ще стане скоро. Не се тревожи за Ейми — верните ми хора ще се грижат добре за нея.

С други думи, това означаваше, че двете с Ейми щяха да бъдат постоянно охранявани. Тъй като засега дъщеря й не беше в непосредствена опасност, тя беше длъжна да опази живота на Майкъл.

— Ще заповядам да съберат багажа на лорд Майкъл. С лодка ли ще го откарат на сушата?

Халдоран кимна.

— Кениън трябва да си отиде веднага. Щом се върне от стрелбата, ти ще говориш с него в салона до спалнята на лерда. Аз ще слушам до вратата. — Лицето му стана брутално. — Ако усетиш внезапно изкушение да му разкажеш, че съм те принудил да се подчиниш, спомни си, че съм наблизо. — Той отметна сюртука си и Катрин видя дългата дръжка на пистолет. Посланието беше повече от ясно.

— Ти май ме смяташ за глупачка, братовчеде? Нямам намерение да си създавам излишни трудности. — Тя се надигна. — След като уредихме най-важните въпроси, повикай прислугата. Трябва да отнесат дядо в леглото и да изпратят за лекар, дори да не може да направи нещо съществено.

Халдоран стана и дръпна звънеца. Катрин коленичи до лерда. Той дишаше слабо, но равномерно, ресниците му трепкаха.

— Моля те, дядо, не умирай в ръцете ми — пошепна трескаво Катрин. — Трябваш ми жив.

Тя го зави грижливо, размишлявайки какво да каже на Майкъл. Той в никакъв случай нямаше да повярва, че е променила чувствата си толкова бързо. Не можеше просто да му каже, че не го иска повече. Какво да измисли, че да го накара да си отиде без излишни въпроси?

Отговорът дойде бързо. Единственият възможен отговор. Трябваше да играе като уличницата, която някога го бе излъгала. Да се възползва от онова, което знаеше за него, за да събуди тайните му съмнения. Да го оплете в убедителна мрежа от лъжи и да го накара да вярва, че е имал работа с егоистична мръсница.

Представата беше мъчителна. Той бе простил първата й лъжа и се отнесе към нея като никой друг мъж на света. А тя щеше да разруши честността и онова, което се бе породило между тях, за да го отпрати. Това щеше да го нарани жестоко. Сигурно завинаги щеше да унищожи доверието му в жените. Ала ако не успееше да го отпрати, Халдоран щеше да го убие.

Оръдието даде още един изстрел. Мирният остров се огласяше от шумовете на войната. Катрин потрепери, после тръсна глава. Надвисналата смърт беше в състояние да засили неимоверно решителността на човека.

 

 

Майкъл се върна следобед, много доволен от себе си. Артилерийските упражнения включваха огън, мазни черни петна от барут и оглушителни трясъци. С други думи, можеше да се наслади на радостите, които по-рано го изпълваха с чувство за вина. Милиционерите, които трябваше да обучи, се оказаха добри ученици. Разбиха всички опасни скали в края на пристанището. Жалко, че Катрин не бе дошла, но вероятно не понасяше шума. С повечето жени беше така.

Веднага щом влезе в двора и видя лицето на ратая, Майкъл разбра, че нещо не е наред.

— Какво се е случило?

— Лердът получи нов удар — отговори момъкът. — Изпратиха за лекар, но… положението не е добро.

— Проклятие! — Майкъл скочи от коня. — Жена ми при него ли е?

— Казват, че не се отделя от леглото му.

— Ако някой може да спаси лерда, това е само Катрин.

Майкъл се втурна към двореца и се запъти към покоите на стареца. Когато влезе в салона, забави крачка. Един от грамадните служители на Халдоран — Дойл ли беше? — гледаше от прозореца със скучаещ вид. Ала когато Майкъл влезе, Дойл прекоси бързо помещението и застана пред вратата към спалнята.

— Дамата каза да не пускам никого — обяви мрачно той. Потискайки възмущението си, Майкъл отговори:

— Съобщете на жена ми, че съм тук.

Дойл се обърна и влезе в спалнята. След минута се появи Катрин. Майкъл се втурна да я прегърне, но тя го спря с вдигане на ръка.

Готов за най-лошото, той попита:

— Чух, че лердът получил удар. Тежък ли е?

— Дядо е в кома. Не вярвам да оживее.

Едва намерила единствения си роднина, тя щеше да го загуби.

— Много съжалявам — прошепна Майкъл. — Какво мога да направя?

Тя сведе глава и за момент притисна ръце в слепоочията си. Когато отново го погледна, лицето й беше кораво.

— Не ми е лесно да го кажа, но няма как. Време е да си отидеш, Майкъл. Вчера дядо промени завещанието си в моя полза. Постигнах целта си. Благодаря за помощта ти. Беше решаваща.

— Няма да те напусна нито за минута. — Той посегна да я прегърне. — Толкова пъти съм бил раняван, че знам как да се държа в стаята на болния. Няма да ти преча.

Катрин се отдръпна, преди да я е докоснал.

— Май не се изразих ясно. Трябва да си отидеш завинаги. Историята е приключена.

Майкъл помисли, че не е чул добре.

— Какво каза? Мислех, че искаме да се оженим.

— Така ли? — отвърна с високо вдигнати вежди тя. — Няколко пъти намекна за такава възможност, но не се сети да ми направиш предложение.

Той отдаде тона й на преживяното напрежение и обузда напиращия гняв.

— Може би трябваше да говоря направо, но положението е ясно. Ти не си от жените, които имат… „истории“, а аз не съм мъж, който прелъстява почтени жени за свое удоволствие.

Очите й се присвиха.

— Ти не ме познаваш, Майкъл. През целия си живот съм се съобразявала с други хора. Най-после имам възможност да вземам самостоятелни решения. Не мисля за брак с теб.

Кръвта пулсираше болезнено в слепоочията му.

— Бях повярвал, че съм променил решението ти — проговори предпазливо той. — Или скоро ще го променя, ако не съм успял.

Катрин поклати глава.

— Приеми, че всичко е свършило, Майкъл. Приятно ми беше с теб, но не те искам за съпруг.

— Приятно? — повтори той. — Това ли изпитваш към мен?

Тя вдигна рамене.

— Никога не съм казвала, че те обичам.

Точно така. Той си правеше заключения от поведението й. Съвсем естествено беше да приеме, че ще се оженят.

— Прощавай, но ми е трудно да разбера — заговори напрегнато той. — В малкото часове на отсъствието ми си станала друга жена.

— Говори по-тихо. Лердът има нужда от спокойствие. — Тя хвърли страхлив поглед към вратата на спалнята.

Катрин беше обезумяла от страх за живота на дядо си — това беше единственото разумно обяснение. Решен да сложи край на кошмара, Майкъл прекоси стаята с бързи стъпки и я грабна в обятията си. Страстта лекуваше страха.

Катрин се отпусна безволно в прегръдката му и за момент стана отново жената, която обичаше. Но бързо се отдръпна и в очите й блесна дива решителност.

— По дяволите, Майкъл, аз не съм твоя собственост! Спасих живота ти, ти си плати дълга, като дойде с мен в Скоул. Сега сме квит. Върви си! Остави ме сама!

Преди да е успял да отговори, вратата на спалнята се отвори и се появи Халдоран. Лицето му беше заплашително.

— Ако не престанете да досаждате на годеницата ми, Кениън, ще бъда принуден да взема мерки.

Майкъл зяпна слисано.

— Искаш да се омъжиш за него?

— Да. — Тя застана пред братовчед си. — Клайв има островна кръв. Познава Скоул от детските си години. Освен това е дискретен. Веднага те е познал, но до днес си мълча. След като си поговорихме, установихме, че имаме много общи черти.

Халдоран се усмихна със злобно задоволство.

— Катрин е сигурна, че съм по-добър мъж от вас, Кениън.

— Глупости — изсъска Майкъл, готов да добави: та тя дори не ви харесва.

Катрин вдигна ръка, за да го спре. Сините очи бяха необичайно корави.

— Опитах се да не те нараня, но ти ме принуди да бъда откровена, затова ще ти кажа: Клайв е по-богат, от благороден род, първороден син е и познава света много по-добре от теб. Двамата сме на мнение, че бракът не бива да ни ограничава. След като го даря с наследник, ще имам свободата да се наслаждавам на живота, както искам. В отчаянието си бях готова да преглътна произхода и имотното ти състояние, но сега имам по-добра перспектива. Не мога да се обвържа с човек, жаден да ме притежава. Не мога да ти позволя да ме обсебиш. Искам да живея според собствените си представи.

Думите й бяха като удари с чук. Майкъл я гледаше, без да мигне. Дробовете му се свиха и той с мъка поемаше въздух. Катрин се оказа същата като Каролайн. Отново бе допуснал една жена да се подиграе с чувствата му. По дяволите, никога ли нямаше да поумнее?

— Права си. Аз явно имам старомодни представи за брака. Не мога да се оженя за уличница.

Катрин побледня.

— Не съм подходяща за пиедестала, на който си ме въздигнал, Майкъл. Исках да се разделим като приятели, но се оказа невъзможно.

— Приятели? — повтори невярващо той. — Със сигурност не. По дяволите, Катрин!

Очите й святкаха като на котка.

— Наредих да съберат багажа ти и да го натоварят в каретата. Лодката вече чака на пристанището, за да те отведе в Пенуорд.

Ако не излезеше веднага, щеше да извърши нещо непоправимо. Майкъл беше готов да заплаче като дете. Или да убие и нея, и себе си. Затова се обърна рязко и се запъти към вратата. Хвана се здраво за перилата, защото не му достигаше въздух. Вдишай бавно, издишай. И пак, и пак. Напълни дробовете с въздух.

Като се успокои, той излезе на двора и се отправи към чакащата карета. Беше оцелял след катастрофата с Каролайн, след Ватерло, значи щеше да преживее и Катрин.

По дяволите, защо тя не го остави да умре в Белгия!

Катрин се отпусна в креслото, цялата трепереща.

— Добре се справи скъпа, но не ми харесаха думите ти, че смяташ да си отваряш краката и за други мъже. — Халдоран говореше провлечено, но с едва прикрита злоба. — Жена ми трябва да принадлежи само на мен. Никога не го забравяй, защото ще съжаляваш.

Тя преглътна мъчително.

— Казах го, защото исках лорд Майкъл да се отврати от мен. Не бива да се тревожиш за верността ми, Клайв. И аз съм почитателка на моногамията.

Халдоран се усмихна доволно и се запъти към вратата.

— Отивам да се уверя, че Кениън наистина ще си замине.

— Разбира се, че ще си замине. След случилото се днес няма да ме погледне никога вече.

След като Клайв излезе, Катрин закри лице с ръцете си. Сърцето й биеше с такава сила, че нищо чудно и тя да получи апоплектичен удар.

И след сто години нямаше да забрави как изглеждаше Майкъл, когато я напусна.

Катрин стисна ръце в юмруци. В Испания беше убила двама мъже на бойното поле, които страдаха от толкова жестоки болки, че я заклеваха да го стори. И тя го направи, макар че беше против най-дълбоката й същност.

За да спре треперенето си, тя пое дълбоко дъх. Един ден, при удобен случай, щеше да убие Халдоран. Щеше да го направи хладнокръвно, без да трепне. И никога нямаше да съжалява.