Вирджиния Хенли
Кристалната пещера (33)

Глава 33

От мига, в който се озова на борда на „Сулфур“, Шон О’Тул не спря да кръстосва неспокойно палубата. Знаеше, че се надпреварва с времето, но се надяваше да пристигне, преди да започнат родилните болки. Искаше да я измъкне от мавзолея на Портман Скуеър и да я отведе в къщата на Олд Парк, където бяха прекарали толкова щастливи часове. Но по-силно от всичко, копнееше да е с нея, когато се раждат децата му. Трябваше по някакъв начин да заличи стореното.

Беше два часа след полунощ, когато „Сулфур“ пусна котва. Малко преди три часа една карета отведе трима пътници до къщата на Портман Скуеър. Шон скочи на тротоара, изкачи на бегом стълбите и затропа с юмруци по вратата.

Белтън, който бе задрямал във вестибюла в очакване на Уилям, подскочи стреснато и удари главата си в поставката за чадъри. Преглътна обаче проклятието и побърза да отвори. Изуми се, когато видя насреща си не господаря, а най-лютия му враг. И което бе още по-лошо, явно той имаше намерението да нахлуе в къщата.

— Не можете да идвате тук! Отдавна мина полунощ!

О’Тул с огромно усилие на волята си успя да се сдържи да не изблъска иконома с юмруци.

— Отмести се — тихо рече той. — Аз притежавам ипотеката на тази проклета къща. Тя е моя.

Смаяният Белтън отстъпи и пропусна не само О’Тул, но и мъжа и жената, които го придружаваха.

— Заведи ме незабавно при нея! — Заповедта бе изречена тихо, но заплашително.

— Оттук, милорд. — Лицето на Белтън пламна от срам, защото дъщерята на господаря се намираше в слугинските помещения.

Когато Шон пристъпи прага на малката стая, сърцето му спря. Беше закъснял! Пристигането му събуди заспалата прислужница, ала жената в леглото с дремещото бебе на гърдите не се помръдна. Свещите догаряха и в стаята цареше полумрак.

— Запалете лампите — нареди Шон, коленичи и взе отпуснатата ръка на Емералд. Когато светлината се засили, пред очите му се разкри това, от което най-много се боеше. Емералд бе зле. Върху лицето й се виждаше отпечатъкът на смъртта. Отметна влажния кичур от челото й. Топлината опари пръстите му. В гърдите му се надигна гняв при вида на мръсните чаршафи, върху които лежеше любимата му.

— Света Дево! — разнесе се зад него възклицанието на Пади Бърк.

Жаждата да убива го задушаваше. В този миг би унищожил с голи ръце и баща й, и съпруга й. С огромно усилие на волята сподави яростта си. Не биваше да губи време. Трябваше да спаси Емералд и новородените.

Чу как Кейт поема дълбоко дъх.

— Нуждаем се от свещеник. Бедната малка душица може би изпуска последното си дихание.

Думите й му подействаха като камшик. Шон сграбчи малкото вързопче и впери поглед в посинялото личице. Наведе се и допря устни до малките устенца, за да им вдъхне живот.

— Не се нуждаем от свещеник. Никой няма да умира тази нощ!

Когато гърдичките на новороденото момиченце започнаха да се повдигат, той го върна на Кейт.

— Ще ги отведем оттук!

Момченцето, задрямало върху гърдите на майка си, се събуди и нададе силен рев. Шон го грабна и го пъхна в ръцете на Пади Бърк.

— Направете ми път — нареди той и вдигна Емералд. Докато я носеше по стълбите, изпита чувството, че най-после е намерил онова скъпоценно нещо, което бе изгубил. Внесе я внимателно в каретата.

Емералд отвори очи, затвори ги отново и прошепна:

— Не мога повече…

Думите й изпепелиха сърцето му. Знаеше, че животът й е в опасност. Тя плащаше за греховете, които той бе сторил. Искаше му се да прокълне Бог за несправедливостта в живота.

Господин Бърк подаде детето, което носеше на Кейт, и се качи на капрата до кочияша. Шон се сви на пода, опитвайки се да придържа Емералд. Пътуването от Портман Скуеър трая само няколко минути, които му се сториха цяла вечност.

Пристигането им на Олд Парк разбуди слугите и къщата тутакси оживя. Веднага повикаха лекар, запалиха камините, оправиха леглата. Стоплиха и няколко ведра с вода.

Шон положи нежно скъпоценния си товар върху ленените чаршафи.

— Всичко ще бъде наред, любов моя. Вярвай ми! — прошепна с пресипнал глас младият мъж, а погледът му се плъзна по Емералд и по двете бебета. — Погрижете се за тях — обърна се той към Кейт и Пади. Сърцето му се късаше, че се налага да остави любимата си и момченцето, но трябваше да се заеме с момиченцето. — Донесете уиски!

Отнесе притихналото вързопче във всекидневната и внимателно го разви. Сърцето му се вледени, когато видя мъничкото телце. Пади се върна с бутилка уиски. Шон изля малко в дланта си, стопли течността на огъня и започна да я втрива в кожата на бебето.

Тръгна от слабичките гърди, после мина по гръбчето. Пръстите му нежно се плъзнаха по ръчичките и крачетата на дъщеря му.

След около час застрашителният синкав оттенък започна да изчезва. След два часа кожата на малкото момиченце дори се зачерви. Шон се наруга, задето се бе проявил като недодялан глупак. Навярно бе прекалил с усилията си. Гушна бебето и отиде в кухнята.

— Има ли мляко?

— Млекарят доставя всеки ден прясно мляко, милорд.

— Имам нужда от стерилна кърпа. Най-добре да е ленена.

Прислужницата сложи на огъня тенджера с вода и пусна вътре една ленена салфетка.

— С две бебета, милорд, ще се нуждаете от дойка.

— Как не се сетих за това! Ще можете ли да доведете някоя?

Жената се усмихна, доволна, че е била от полза.

— Агенцията, която се занимава с наемането на икономи и домашна прислуга, може да окаже и такава услуга. Английските дами не кърмят бебета си, милорд.

Шон отнесе чашата с мляко и изварената ленена кърпа във всекидневната. Наля малко от кехлибареното уиски в млякото, после потопи крайчеца на кърпата. Разтвори устата на бебето с пръсти и започна внимателно да храни дъщеря си, капка по капка.

Бебето внезапно се задави. Шон замръзна. Обърна го и го потупа по гръбчето. От устата на детето потече бяла слуз. Шон я избърса и момиченцето пое дълбоко дъх, отвори уста и слабо проплака.

— Добро момиче, татковото момиче. Хайде да продължаваме, време е за закуска.

Пади Бърк влезе в стаята.

— Слава богу, това бе доста окуражителен звук. Да можех само да накарам момчето да млъкне!

— В кухнята има мляко, а утре сутринта ще дойде дойка. Докторът тук ли е?

— Ще бъде на сутринта. Лекарите на богатите се ръководят от свои собствени правила.

— Как е тя?

— Кейт каза, че е изгубила много кръв. Нашето момиче е изтощено и много слабо, но поне е чисто. — Не му каза, че изгаря от треска и е започнала да бълнува.

Шон търпеливо успя, капка по капка, да излее половината чаша мляко в устата на дъщеря си, когато изведнъж осъзна, че другото бебе е момче. Погледна към слабото телце в скута си. Да, имаше Бог! Поклати глава, засрамен от арогантната си глупост. Когато човек държи безпомощното си дете на ръце и знае, че животът му виси на косъм, е склонен много бързо да признае съществуването на Бог. Шон О’Тул не само започна да се моли, но го стори пламенно, разтваряйки изцяло сърцето си за Божията любов.

Каква самодоволна свиня е бил да настоява упорито, че в сърцето му няма място за това чувство. В този миг то бе преизпълнено с любов. Тя струеше от цялото му същество. Обичаше една жена и две деца с цялата си душа. И завинаги.

След като дъщеря му заспа, той я уви грижовно. Не се заблуждаваше относно шансовете й да оживее. Беше твърде малка и крехка. Имаше нужда от постоянни грижи, любов и внимание. Собствената му майка е била близначка, но нейният брат не бе оцелял.

Отнесе спящото дете в спалнята и го сложи върху широкото легло. Докосна рамото на Кейт.

— Искам да си починеш. Аз ще се погрижа за тях.

Кейт побърза да възрази.

— Моля те! Няма да има много полза от теб, ако се изтощиш до смърт.

— Добре, ще полегна за час-два — най-после склони тя. — Ето тук има чисти чаршафи за леглото, а казах на една прислужница да приготви пелени.

— Благодаря ти, Кейт.

— О, помолих изтънчения ви управител да приготви ечемичена отвара. Нищо не ободрява по-добре от ечемичената отвара. Ще повярвате ли, той дори не знаеше! Сигурно чавка му е изпила акъла! Ще ида да видя дали няма да обърка нещо.

Шон погледна разтревожено надолу към Емералд. Лицето й вече не бе бледо, а зачервено. Клепачите и бяха подпухнали. Устните й постоянно мълвяха нещо неразбираемо, а главата й се мяташе неспокойно. Докосна челото й и разбра, че изгаря от треска. Въпреки че Кейт я бе изкъпала, температурата явно не бе спаднала. Реши да я изкъпе отново.

Донесе до леглото купа с хладка вода и гъба. Докато я търкаше внимателно, нежно й говореше:

— Кейт сигурно доста се е потрудила, докато ти облече тази нощница, но ще трябва да я сваля, моя красавице. Ще ти стане по-хладно, а и аз знам, че предпочиташ да си гола в леглото. Ето, сега вече е по-добре. — Намръщи се като видя бинтования й крак. Ако докторът не се появи, след като привърши с банята, ще свали превръзките сам.

Изми няколко пъти лицето и шията й. Накрая почувства, че станаха по-хладни. После изми раменете и ръцете й. Докато миеше гърдите й, забеляза, че майчинството бе засилило естествената им красота. Бяха станали по-големи, твърди и гладки като атлаз, а зърната им — розови и влажни.

— Ти си една рядка красавица, Емералд! Истинска ирландска красавица! Свършила си великолепна работа! Веднъж ми каза, че ще ме дариш със син, но преизпълни обещанието си!

Изми нежно корема й.

— Няма нито една резка благодарение на чудодейното мазило на Тара!

Изми и превързания й крак. После нежно я подсуши с ленена кърпа. Струваше му се, че кожата й вече е по-хладна.

Погледна изцапаните бинтове.

— Ще се опитам да не ти причинявам болка, любима, ще се опитам никога повече да не те наранявам. — По време на пътуванията по море бе наместил много счупени кости и не беше новак в тази работа. Освободи крака от бинтовете и го разгледа внимателно. Опипа с пръсти бедрото. Тъй като Емералд не трепна, реши, че няма нараняване на бедрената кост и шината повече не е нужна.

Ала долната част на крака не изглеждаше добре. Беше подут от коляното до глезена. Шон се помоли костта да е зараснала правилно. Бавно и нежно го изми и подсуши. След това разкъса един ленен чаршаф и го превърза.

Пади Бърк посрещна лекаря. Доктор Брукфийлд се представи, прегледа набързо крака и заключи, че добре са се погрижили за него.

— Костта или ще зарасне, или няма. — Разбра обаче, че граф Килдеър няма да се задоволи с полуистини, затова добави: — Ако шест седмици остане на легло, ще се излекува напълно.

— Тя има треска, докторе. Какво да направя, за да сваля температурата?

Брукфийлд премери пулса и пипна челото.

— Родилната треска е често срещано явление. Обикновено тези, които получават нежни грижи и се поддържат чисти, имат най-големите шансове да се възстановят. Тези, които са немарливи, умират. Но понякога се случва и точно обратното.

Шон сподави с мъка желанието си да сграбчи доктора за гърлото и да го удуши с голи ръце. Очевидно той нямаше намерение да прави нищо, беше дошъл просто да изрази мнение.

— Раждането се е усложнило, защото са били близнаци. Вероятно е имала силен кръвоизлив. Ако не се възстанови…

— Тя ще се възстанови, доктор Брукфийлд — прекъсна го Шон. — Кажете ми какво да направя, за да ускоря възстановяването й.

— Можете да се опитате да й дадете течности, а аз ще й предпиша успокоително. Така и така съм дошъл, бих могъл да погледна и бебетата.

Шон обаче нямаше желание да изслушва надутото му мнение и за новородените.

— Те са добре, докторе. Колко ви дължа?

Брукфийлд погледна към малкото вързопче в широкото легло.

— Това не ми изглежда добре. Килдеър, вие сте интелигентен човек, който може да погледне фактите право в очите. Когато се раждат близнаци, обикновено само единият оцелява. Детската смъртност е много висока, дори сред нормалните и здрави деца. Подгответе се за неизбежното — това бебе няма да оживее. Понякога смъртта е благословено избавление.

— Вървете си — рязко рече Шон и затвори очи. „Господи, как ще преживея тази нощ, без да извърша някоя лудост?“. — Пади! — Господин Бърк се появи веднага и остави спящото бебе на леглото. — Изведи доктора, докато е все още цял!

Помоли се думите на лекаря да не са проникнали през вцепенението на Емералд. Тя обаче явно чуваше, защото реагираше на гласа му. Наведе се над нея и й заговори с увереност, каквато не чувстваше:

— Нашите бебета са тук. Те са нахранени и сега спят. Ще ти донеса нещо за пиене. Устните ти са много сухи.

Донесе две чаши до леглото и се запита как да й даде да пие, без да я задави. Издърпа възглавницата изпод главата й и седна на леглото зад нея, като се облегна на таблата. Много внимателно повдигна раменете й, така че да се опре на гърдите му.

Емералд се сгуши, сякаш най-после бе намерила желаното убежище. Шон поднесе чашата към устните й.

— Само една глътка. Точно така. Браво! Ти наистина си била жадна, а никой не се сети да ти даде да пиеш. Сега си почини и поеми дълбоко въздух.

Взе другата чаша и отново я приближи до устните й. С безкрайно търпение и нежни думи успя да я накара да изпие половината ечемичена отвара. Челото й все още гореше, но вече бе много по-спокойна.

Искаше Емералд да знае, че той е тук, до нея. Трябваше да усети, че именно той, а не някой друг, я държи до сърцето си. Затова улови нежно ръката й и сключи пръстите й около осакатения си палец.

Пламенно си повтаряше, че ако любовта може да лекува, то той ще я спаси със своята. Не знаеше дали бе само плод на въображението му, но му се стори, че пръстите на Емералд стиснаха ръката му.

Държа я така с часове. Мракът отстъпи на зората, после през прозорците започна да прониква светлината на деня. Шон видя как синът му се събуди и започна да плаче. Усмихна се, докато наблюдаваше как малкото дяволче става все по-гневно, настоявайки за храна и внимание. Появи се Кейт и го взе.

— Дойката ще дойде всеки момент. Детето ви е одрало кожата. Господ да ни е на помощ!

— Дали ще трябва да вземем две дойки? — Не се опитваше да прикрие страха си, че Емералд може и да не се възстанови. — Какво мислиш, Кейт?

— Емералд може до довечера да е достатъчно добре, за да накърми едното от тях.

Думите му вдъхнаха кураж и енергия. Щеше да й даде още течности и да я мие на всеки час. Ако бе в човешките възможности да се пребори с треската, щеше да го направи.

Усилията на цялото домакинство бяха съсредоточени само върху едно: родилката и бебетата да оживеят. Господин Бърк излезе и се върна с малка люлка. Изпратиха две от прислужниците да купят всичко необходимо за новородените — одеялца, пеленки, шишета, биберони. Кейт остана да наглежда Емералд, докато Шон се изкъпа, преоблече и изгълта набързо храната си. После се върна при любимата си, за да бди над нея — шепнеше й утешителни слова, миеше я с гъбата, даваше й по малко вода и ечемичена отвара.

Здрачът измести дневната светлина. После падна мрак. Шон седеше, сгушил Емералд в обятията си. Стомахът му се бе свил на топка, защото тя все още не бе дошла на себе си. Изведнъж усети влагата. Надеждите му мигом избуяха. Пипна челото й, после лицето и шията. Емералд се бе изпотила! Значи температурата й бе спаднала!