Вирджиния Хенли
Кристалната пещера (34)

Глава 34

Този път, след като я изкъпа, Шон й помогна да си облече чиста нощница, а после я вдигна от леглото, за да сменят чаршафите. Говореше й тихо, обясняваше й къде е, успокояваше я, че Кейт и Пади са с него, за да й помогнат.

— Не се опитвай да говориш, любима. Това само ще те умори. От теб се иска единствено да се оправиш. Останалото е наша грижа.

Макар че тя мълчеше, Шон знаеше, че го разбира. Усмихваше се, за да й вдъхне смелост, но сърцето му си оставаше свито. Знаеше, че най-доброто успокоение за нея ще бъде да види бебетата. Ала ако зърнеше дъщеря си, щеше да се поболее още повече от тревога. Макар че температурата вече бе спаднала, Емералд все още не бе добре и Шон се боеше, че възстановяването й ще бъде дълго и трудно.

Приседна на ръба на леглото и взе ръката й.

— Знаеш ли, че имаш едно малко момче и едно малко момиченце? — Сърцето му се сви, като видя бледата измъчена усмивка. — Ще ти ги донеса, за да видиш чудото, което си сътворила. — Намигна й. — Не излизай никъде, ей сега се връщам.

Отиде в дъното на спалнята, която бе превърната в детска стая, за да се посъветва с Кейт. Тя излезе с доста странно предложение.

— За да я предпазим от излишни тревоги, можете два пъти да й покажете едно и също бебе.

Шон се намръщи. Наистина би било много по-лесно. Просто една благородна лъжа. Ала Шон бе решил, че никога повече няма да я мами, независимо колко голямо е изкушението.

— Не, Кейт — обърна се към Алис, която бе като Божи дар в трудното им положение. — Дъщеря ми може ли да суче?

— Не много добре, сър. Почти няма сили. Дръпва няколко пъти и заспива.

— Дръж я будна. Не й позволявай да заспи, докато не се нахрани както трябва. Кейт, гъделичкай крачето.

Шон откри господин Бърк в дневната.

— Пади, ще протриеш килима, ако продължаваш да крачиш непрекъснато напред-назад.

Пади се засмя.

— Напомня ми за времето, когато вие се родихте. Колко често Шеймъс ви носеше на ръце по цели нощи.

— Дай ми го! Ще го занеса на майка му.

Когато Емералд видя сина си, прекрасните й зелени очи заблестяха с радостни сълзи.

— Той е истински красавец, но има дяволски характер. Когато се разплаче, може да събуди и мъртвите.

Младата жена се усмихна.

— Любима, искаш ли да го накърмиш?

Тя кимна, а той положи бебето до гърдите й и разтвори нощницата й. Малката устичка тутакси намери майчиното зърно. Докато гледаше как синът й лакомо суче, лицето на Емералд сияеше от щастие, а Шон си каза, че наистина е благословен, щом Бог му е отредил да види тази прекрасна гледка.

След малко вдигна бебето и го нагласи до другата гърда.

— Как ще наречем този малък дявол?

Емералд погледна в тъмносивите очи.

— Джоузеф…

В гърлото му заседна огромна буца. Не можа да промълви нито дума. Тя бе най-благородната жена на земята! Какво, по дяволите, бе направил, че да я заслужи? Когато Джоузеф започна да се унася в сън, Шон го взе, вдигна го, опря главичката му на рамо и го потупа по гръбчето, както му бе показала Кейт.

— Мислиш ли, че имаш сили да видиш и дъщеря си? — Всъщност му се искаше Емералд да заспи, за да отложи малко тревожния миг. — В такъв случай, макар и с риск да се повторя, не излизай никъде, ей сега се връщам.

 

 

Когато Шон излезе със сина си, Емералд затвори уморено очи. Бе чула разговора между баща си и доктор Слоун и бе узнала какво готвят за новородените. Тогава разбра, че едното умира, а другото ще й бъде отнето. И се предаде. Раждането й бе отнело всички сили. После надеждите й бяха стъпкани безмилостно. Затова се отдръпна в себе си и зачака смъртта.

Това, което последва, бе като сън. Явно ангелът на Смъртта бе слязъл на земята и я бе отнесъл със себе си. Чак по-късно осъзна, че не е сън и призракът, който се бе появил на Портман Скуеър, е Шон О’Тул, който по някакъв начин бе накарал Смъртта да отстъпи. Но Емералд почти нямаше надежда за малката си дъщеричка. Бе чула мнението на двама доктори, според които детето бе твърде малко и слабо, за да оживее.

Шон обаче се държеше пред нея. Емералд му бе безкрайно благодарна за всичко, което бе направил. Затвори очи и се помоли Бог да й даде сили да понесе истината.

Когато Шон пристъпи в стаята, притиснал нежно бебето до гърдите си, сърцето й щеше да се пръсне от мъка.

— Тя е много малка, Емералд, не исках да се тревожиш. Дойката вече я нахрани и сега спи. — Сложи я до сърцето й.

Внезапно Емералд осъзна, че не би могла да му отнеме надеждата. Погледна надолу, лицето й омекна от любов и тя с мъка сдържа напиращите сълзи.

— Катлин…

Шон щеше да се разплаче. В следващия миг видя, че тя също едва сдържа сълзите си. Падна на колене, за да е по-близо до нея. Погледите им се срещнаха и всички преструвки изчезнаха.

— Емералд, кълна ти се, че ако има начин да спася нашата дъщеря, ще го направя. Катлин е прекрасно име. Може би майка ми е неин ангел-пазител. — Докосна притихналото бебе и излезе за малко, за да ги остави насаме.

 

 

През следващите две седмици не се отделяше от Емералд. Джоузеф започна да расте като гъбка, кърмен и от майка си, и от Алис.

Но малката Катлин почти нямаше апетит, често дишането й бе накъсано, а личицето й придобиваше восъчен оттенък. По което и време на деня или нощта да се случеше това, Шон я разтриваше, докато кръвообращението й отново се възстанови. Тя само немощно проплакваше, Шон и Емералд се редуваха да я държат на ръце. И двамата вярваха в магическата сила на докосването.

Емералд бе възвърнала част от силите си, но Шон знаеше, че ще мине доста време, преди да оздравее напълно. Затова, когато изглеждаше зле, я обгръщаше със своята нежност и любов. Минаха две седмици, а той нито веднъж не напусна къщата на Олд Парк.

Февруари ги изненада с пролет и слънчевите лъчи проникваха през високите прозорци, къпейки стаите в златисто. Всички в къщата се оживиха. Нещата се развиваха що-годе добре и обитателите бяха изпълнени с надежда.

Шон влезе в спалнята, понесъл цял наръч нарциси и ги пръсна около леглото. Прекрасната картина, която Емералд представляваше с малката дъщеричка до гърдите си, извика нежна усмивка на устните му.

— Знам, че много обичаш цветята и винаги си ги приемала с радост от мен, за разлика от бижутата. — Приседна на леглото. — Има още нещо, което искам да приемеш. — Взе бебето и й подаде плика.

Тя го отвори и извади нотариалния акт на къщата на Олд Парк. Вдигна глава.

— Ти си я купил?

Шон кимна.

— Знам колко много обичаш тази къща. Купих я на твое име. Трябваше отдавна да го направя.

— Благодаря ти.

— Обичам те, Емералд.

— Не го казвай — прошепна тя.

„Значи все пак не си ми простила“, тъжно си помисли младият мъж. Разбираше я напълно. Усмихна й се. Емералд явно се нуждаеше от още време. Щеше да й даде цялото време на света.

И четиримата спяха в една стая. Емералд бе доволна и се чувстваше спокойна, заобиколена от скъпите си същества. Позволяваше на Шон да я къпе и храни, докато стана достатъчно силна, за да се справя сама. Значи нямаше нищо против да я докосва, което го изпълваше с благодарност.

— Не искам да те насилвам, но бих се радвал, ако си помислиш за връщане в Грейстоун — въздъхна облекчено, тъй като тя се усмихна нетърпеливо.

— Ако смяташ, че за Катлин е безопасно да пътува, аз съм готова да тръгна по всяко време, Шон!

Взе ръката й.

— Никога повече няма да те лъжа. Скъпа, не мога да гарантирам, че тя ще понесе пътуването.

— Знам — меко отвърна Емералд.

— Но аз ще я държа на ръце по време на целия път до Ирландия.

Устните й се извиха в лека усмивка.

— Ами Джоузеф?

— Той е достатъчно голям да управлява кораба!

Беше прекрасно да чуе отново смеха й. Не подозираше обаче, че Емералд иска час по-скоро да напусне Англия, за да се отдалечи, колкото се може повече от Монтагю. Всеки ден тя се питаше кога той отново ще започне да отмъщава. Засега великолепно бе успял да овладее гнева и омразата си, но Емералд знаеше, че няма да е задълго. В този момент тя и бебета им бяха главната му грижа, но това нямаше да продължи вечно и младата жена бе сигурна, че накрая отмъщението му ще бъде ужасно.

 

 

Шон къпеше Емералд, когато изказа на глас загрижеността си.

— Залежаването не е полезно. Не бих искал мускулите ти да се деформират. Смятам, че ежедневният масаж ще ти се отрази много добре. Имаш на разположение още три седмици, преди да започнеш да ходиш.

— Вече се безпокоя, че макар и да не ставам от леглото, не се чувствам по-силна.

— Мускули, които не се използват, атрофират. Няма да позволим това да се случи. Ще ти покажа някои упражнения в леглото.

— О, гарантирам, че си изключително изобретателен в тези упражнения.

— А, доста окуражаващ знак, щом си започнала да мислиш за такива неща.

Емералд се остави на грижите му. След като я изкъпа, разтри бавно и нежно тялото й с ароматно масло. Тя притвори очи, отдавайки се на блаженството.

— Чувствам се прекрасно — измърка като доволна котка. Наблюдаваше го изпод полупритворените си клепачи. Изглеждаше греховно привлекателен.

Погледът й се плъзна надолу по тялото му и забеляза, че е възбуден. Ъгълчетата на устните й се повдигнаха леко от задоволство.

— Доколкото виждам, окуражаващи знаци има и другаде — предизвикателно промърмори тя.

Лицето му остана напълно сериозно.

— Това е много ободряваща работа.

— Казват, че очакването е най-вълнуващата част, а въздържанието е мехлем за душата. — После добави с не по-малко сериозно от неговото лице: — Много ли е твърд?

— Ирландке, дори нямаш представа.

Емералд протегна ръка и го обхвана в дланта си.

— Играеш си с огъня — шеговито й се закани Шон.

— Само проверявах. Мускулите, които не се употребяват, закърняват. — Хвърли му подканващ поглед. — Какво ще кажеш за малко орална стимулация?

Шон отдръпна ръце от бедрото й, бутна я върху възглавницата и погледна искрящите й зелени очи.

— Ти наистина се наслаждаваш на тази порочна игра за моя сметка. Подозирам, че под орална стимулация разбираш целувки, макар че ме караш да си мисля за други неща.

Емералд го шляпна леко по ръката.

— Престани да четеш мислите ми, дяволе!

— Когато направиш всичките си упражнение, ще ти дам целувка, но не и преди това.

Престанаха с игривите закачки и се заеха сериозно с възстановяването на силите й.

След време влезе Кейт с по едно бебе във всяка ръка.

— Ето ни и нас. Изкъпани и готови за гушкане.

Шон й намигна.

— И аз съм готов.

— Внимавай! — засмя се Емералд. — Той е в много игриво настроение.

— Ха! Сигурно е от пролетта. Пади Бърк също е доста игрив.

Двамата се втренчиха изумено в нея, но в мига, в който Кейт се изнесе величествено от стаята, избухнаха в смях.

— Май наистина е време да се връщаме у дома. Тези двамата останаха твърде дълго заедно.

 

 

През последната им нощ в къщата на Олд Парк, Шон внимателно сложи Катлин в люлката до братчето й.

— Какво правиш? — прошепна Емералд.

— Искам да те подържа малко. След час ще ти я донеса. — Плъзна се в леглото до нея, така че телата им почти се докоснаха. Подпря се на лакът и се загледа в лицето й. По-рано бе измил косата й и сега се радваше на блестящите лъскави кичури.

— Косата ти е по-хубава от всякога. Копринена и къдрава. — Повдигна един масур и го допря до бузата си.

— Сигурно има нещо общо с раждането.

Ръката му се премести към гърдите й. Върховете на пръстите му погалиха нежно налетите им извивки, после продължиха по падината помежду им.

— Ти си като узрял плод.

— Като забранен плод — усмихна се тя.

— Забранен наистина. Струва ми се, че е минала цяла вечност, откакто се любихме за последен път. Знам, че още не си достатъчно силна, за да ме задоволиш изцяло, но какво ще кажеш за един лек флирт?

— Имам ли избор? Аз съм твоя пленница и не мога да избягам. Поне не още.

— Да поиграем ли на пленница и похитител? — пресипнало попита той, а главичката на члена му се отърка в бедрото й.

— Ще трябва да се примиря поне докато кракът ми оздравее напълно.

Шон докосна устните й, вкусвайки сладостта им.

— А после?

— После ще побягна толкова бързо, че няма да ме стигнеш.

— Аз ще хукна след теб, горещ и твърд.

— Горещ и твърд? — Ръката й се плъзна между краката му и шепата й обхвана тестисите му. — Тези думи те описват много добре. Ммм, колко си изкусителен! Но аз все пак ще бягам.

— Не и тази нощ, малка моя пленнице! Не и тази нощ. — Устните му завладяха нейните и й показаха какво може да направи един похитител с красивата си плячка. А Емералд откри изобретателни начини да задоволи всичките му желания.

За пръв път Шон заспа преди нея. През дългите часове, докато лежеше прикована в леглото, Емералд имаше възможност да преоцени миналото и да размисли за бъдещето. Макар и със закъснение си припомни предупрежденията на Шон. Той я бе учил да живее за мига. Защото е знаел, че ще се разделят. Припомни си и предупреждението, което изрече, преди да я люби за пръв път: „Това не е просто тъмна страна, Емералд! Върви си, докато не е станало твърде късно за теб“. Освен това бе настоял да задържи бижутата. „Ти нямаш собствени пари; диамантите ще ти дадат финансова сигурност.“

Докато лежеше в леглото, обмисляйки плановете си, погледът й се плъзна по тъмното му лице. Откровеност за откровеност — тя го бе предупредила съвсем ясно, че ще избяга от него.

 

 

Когато „Сулфур“ влезе в пристанището на Грейстоун, Шон с радост видя, че Шеймъс е издигнал на кулата древното зелено-златисто знаме на Ирландия.

Кейт събра всички прислужници и попита кои биха искали да станат бавачки на близнаците. Осем нетърпеливи млади жени изразиха желание. Икономката избра две чисти и трудолюбиви момичета от добри семейства.

Елен и Джейн мигом се заеха да се научат как да перат пелените на бебета и как да стерилизират шишетата с мляко. Кейт им заяви, че когато овладеят до съвършенство тази работа, ще им бъде позволено да приспиват близнаците и дори да ги къпят.

Щом до Мейнут достигна новината, че Емералд и децата са се завърнали в Грейстоун, половината от клана Фицджералд се изсипа в къщата. Маги, която вече бе пристигнала, за да помага на Тиара в отсъствието на господин Бърк, не бе позволила на дъщеря си да се върне вкъщи заради напредналата й бременност. Оказа се, че е имала право. Късно следобед родилните мъки на Нан започнаха и тя дари съпруга си със син. Джони не бе на себе си от радост и гордо показваше детето на всички.

С трите бебета в Грейстоун вече нямаше нито един спокоен миг. Дори Шеймъс напусна кулата и се премести отново в красивата джорджианска къща, защото искаше отново да бъде част от семейството и да сподели радостта им.

Една вечер двамата млади бащи седяха и пийваха по чашка на спокойствие, след като всички си бяха легнали.

— Джон, аз пристигнах точно навреме. Когато влязох в онази къща, моето малко момиченце бе пред дверите на смъртта, а Емералд едва дишаше. Благодаря ти, че събра смелост да дойдеш и да ме накараш да се върна при тях.

— Ти щеше да се върнеш и без моята намеса.

— Да, но може би щеше да бъде късно.

— В сравнение с последния път, когато я видях, Емералд изглежда великолепно.

— Да, тя укрепва с всеки изминал ден. Още една седмица и отново ще се разхожда.

— Катлин обаче е слабичка, смяташ ли, че е вън от опасност?

— Не знам, Джони. Надявам се да е така. Тя никога няма да е много здрава. Ще се налага да я пазим, да я обгръщаме с грижи и никога да не я изпускаме от поглед.

— Да бъдеш добър баща е голяма отговорност. Мислех си… дали да не взема под аренда някоя от фермите за коне в Мейнут. Бих искал да опитам уменията си.

— Аз имам предвид по-отговорна работа за теб. Какво ще кажеш да ме заместиш в управлението на Мейнут? Конюшните, ливадите и пасищата са огромни. Някои Фицджералд са добри коняри, но никой от тях не разбира от бизнес. В миналото дядо ми отглеждаше най-добрите състезателни коне в Килдеър. Смятам, че ти си точно мъжът, който ще възвърне предишната слава на Мейнут.

Джон Монтагю не можеше да повярва на ушите си.

— Къде е уловката? — бавно попита той.

— Аз съм ти задължен, Джон. Направи всичко, което поисках. А аз поисках много гнусни неща. След като разорих баща ти, ти остана без пукнат грош. Когато се съгласи да ми помагаш, се заклех, че никога няма да съжаляваш. — Подаде му един плик. — Това е нотариалният акт на Портман Скуеър. Той е твой. Заслужи си го. — Устните му се извиха в насмешлива усмивка. — А другата награда, която имах предвид, бе Нан Фицджералд.

— Нищо не можах да направя…

— Тъкмо обратното, момчето ми, направи, и то доста!

И двамата се засмяха.

 

 

Преди да се качи в спалнята, Шон трябваше да свърши още нещо. Уви се в черната си пелерина и се промъкна в параклиса. Не помоли за прошка заради това, което бе сторил. Никога нямаше да се хване на играта, ако не бе готов да я играе докрай. Но благодари на Бог за децата си. Обеща да ги пази с живота си. Накрая се помоли за Катлин.