Вирджиния Хенли
Кристалната пещера (19)

Глава 19

Очите на Шон застрашително блеснаха.

— Дяволите да го вземат!

— Шон, аз те обичам толкова много, не мога да го понеса…

Той изскърца със зъби от раздразнение.

— А ако сега се разплачеш, аз няма да мога да го понеса!

Повдигна брадичката й и впи очи в нейните. Беше толкова млада. В бялата си копринена нощница изглеждаше невинна, чиста и неопетнена. Но това нямаше да е задълго, не и ако успееше да си отмъсти.

— Не плачи заради мен, Емералд. Аз не го заслужавам.

Тя се усмихна боязливо.

— Позволи ми да обичам и твоята тъмна страна. — Искаше да го пречисти от жестокостта и грубостта.

— То не е просто тъмна страна, Емералд… Върви си, преди да е станало твърде късно за теб.

В отговор тя мушна ръка под завивките и улови ръката му.

— Не! — Шон подскочи като опарен.

— Шон, аз те обичам. Обичам те целия. Ръката ти е част от теб, моля те не я крий!

— Ето я, по дяволите! Погледни това грозно нещо! — Отметна завивките и извади на показ отсечения си палец. Тъмните му очи се взираха напрегнато в лицето й. Реши, че е невероятна в усилието си да прикрие отвращението си.

Очите му се разшириха, когато Емералд протегна ръка и пое неговата. Приближи я до бузата си, притисна я гальовно, после я покри с целувки. Сълзите й окъпаха белязания му навеки пръст.

Шон простена, сякаш принуден да вземе решение противно на разума си.

— Ела, ела при мен!

Отметна завивките и Емералд се плъзна в леглото до него. Привлече я в прегръдките си и притисна треперещото меко тяло към твърдите си мускулести гърди. Залюля я в силните си ръце, погали главата и гърба й, докато тя доверчиво се отпусна.

„Защо не избяга от мен, Емералд? Защо ме улесняваш толкова много?“

Дълго я люля нежно в прегръдките си. Най-после риданията й стихнаха и тя притисна буза до сърцето му. Никога не се бе чувствала толкова сигурна и защитена. Да лежи до него в леглото, бе все едно да се отпусне в голям и топъл пашкул. Това бе всичко, за което копнееше.

Повдигна лице, за да го погледне. Мургавата му красота бе неустоима. Прокара пръст по тъмните му вежди и високите скули, после по наболата брада върху квадратната челюст. Изпита такова удоволствие, че внезапно й се прииска да опознае всяка част от него.

Тялото му бе все още непознато за нея и тя желаеше да изучи всеки твърд и изваян като на гръцка статуя мускул. Копнееше да го гледа, да вдъхва уханието му, да го вкусва. Осъзнаваше, че сигурно ще й бъдат потребни години, за да разбере какво се крие в мислите и сърцето му, ала сега бе готов да сподели поне тялото си с нея. А за Емералд това бе достатъчно.

Ако го обичаше всеотдайно, може би щеше да излекува дълбоките му душевни рани и той щеше да повярва в нея, а някой ден да й довери най-съкровеното си. Очите му представляваха две тъмни бездни, но ръцете му бавно се повдигнаха, за да обхванат лицето й, после устните му докоснаха леко слепоочието и брадичката й.

Тя последва примера му — помилва мургавото лице, а устните й вкусиха от тъмната красота. Шон обсипа с целувки шията и раменете й, хапейки копринената й плът и шепнейки любовни слова. Емералд отвърна на ласките му — обходи с устни силния врат, потри буза в изпъкналата ключица, погали мускулестите рамене.

Ръцете на Шон се спуснаха надолу по тялото й. Усещането бе толкова вълнуващо, че Емералд изпита желание да закрещи. Ала милувките му още не бяха интимни. Целуна дланта й, после устните му проследиха тънките сини венички по китката й. Плъзна върха на езика си по вътрешната страна на ръката й. Вълшебни тръпки пробягаха по тялото й.

Изучавайки я бавно и чувствено, Шон възбуждаше и изостряше сетивата й. Емералд искаше да прави същото с него. Вдигна ръцете му над главата. После започна любовната си игра — прокарваше устни по чувствените места, гушеше се до мускулестите гърди, шепнеше любовни признания, вдъхваше опияняващия мъжки аромат. Обсипа с целувки вдигнатите му ръце, после плъзна тялото си нагоре по неговото, за да може да целуне пръстите.

Гърдите й се търкаха в лицето му и изпълваха ноздрите му с женското й ухание. Той затвори очи и пое дълбоко дъх, вкусвайки нейната събудила се страст. Емералд изведнъж обхвана с устни ранения му палец и бавно го засмука. Искаше да му докаже, че белезите по тялото му не я плашат, а още повече я възбуждат и я карат да го желае.

Шон внезапно бе завладян от неистова и дива страст. Почувства се като хищна птица, която преследва плячката си, за да я разкъса. Успя обаче да потисне грубата похот. По-късно може би щеше да се отдаде на животинската страст. Този първи път Емералд трябваше да се наслади на всеки миг.

За да задоволи поне малко примитивната си сексуална жажда, Шон постави ръце на кръста й и я повдигна, докато устните му докоснаха леко къдравите копринени косъмчета между бедрата й. После устата му я завладя. Емералд извика. Когато проникна навътре с горещия си език, все едно я прониза светкавица!

И в най-разюзданите си сънища не си бе представяла, че един мъж може да прави подобно нещо. Ала невероятното усещане й хареса толкова много, че тя разтвори широко крака, разкривайки женствеността си, както цветето разтваря листенца под топлите слънчеви лъчи. Извиваше се и стенеше от удоволствие. Шон измъкна езика си и заблиза малката гореща розова пъпка, оросена от влагата на страстта. Когато вкуси нейния крем, устните му станаха ненаситни, а виковете й отекнаха до най-високата кула.

Завивките отдавна се бяха свлекли от дивата им чувствена игра и двамата алчно се вкусваха с погледи.

— Само ако можех да направя същото и за теб — простена Емералд.

— Какво? — дрезгаво попита Шон.

— Да те любя с устата си.

— Малко невинно момиче…

— Моля?

Тя се протегна и докосна огромната му мъжественост. Шон едва не изкрещя и цялото му тяло потрепери.

— О! Толкова е дебел и твърд. Нямах представа, че е толкова чувствителен. Мислиш ли, че моите устни и език ще му доставят удоволствие?

— Може би… малко…

Отначало го докосна съвсем леко, несигурна каква ще бъде реакцията му. Тя обаче бе светкавична и Емералд тутакси стана по-дръзка. Любопитна да опознае формата, цвета и вкуса му, тя забрави страха си от големината му. Дори се изпълни с радостна възбуда, когато видя как се удължава и удебелява под нежните ласки на езика й.

— Достатъчно, красавице… — изстена младият мъж, зарови пръсти в косите й и нежно я отдръпна от себе си, преди да се изпразни. Тогава за пръв път Емералд осъзна еротичната си власт над него и лицето й пламна. Шон никога не бе виждал по-красива и страстна жена. Точно този миг беше чакал толкова дълго. Сега щеше да я направи изцяло своя.

Премести се над нея и разтвори копринените й бедра. Нагласи пулсиращата главичка на члена си срещу малката розова пъпка и бавно, но твърдо я прониза. Отвътре бе толкова гореща и тясна, че той извика от наслада. Когато навлезе докрай, започна да й шепне как ще я накара да се почувства и колко прекрасно е най-после да бъде в нея.

Емералд изгаряше. Тялото й се разтърсваше от буйни тръпки и се извиваше, изпълнено от огромната му мъжественост. Искаше да му отдаде всичко. Обви бедра около кръста му. Когато той започна да навлиза диво и яростно в нея, горещото триене я накара да обезумее от възбуда. Обичаше тежестта на тялото му, обожаваше пулсиращата и тръпнеща пълнота, която изпълваше докрай, наслаждаваше се на мускусното ухание на кожата му.

Бе почти полудяла от страст. Викаше и хапеше раменете му с малките си остри зъби. Усещаше как той я носи все по-нагоре и по-нагоре, сякаш изкачваха някакъв връх, извисил се над тъмна бездна. Задържа се там за няколко мига, после се хвърли заедно с него от ръба в екстаза на забравата. Когато той избухна в нея, Емералд изкрещя от чувственото удоволствие, което тялото му й бе донесло.

Бе се вкопчила в него и не искаше да му позволи да излезе от нея. Пръстите й нежно галеха гърба му. Целуваше го пламенно. Той я бе накарал да се почувства цялостна, бе й доставил такова огромно удоволствие, че й се струваше, че никога няма да му се насити.

Пръстите й внезапно напипаха дълбоките резки по гърба му. Разбра, че това са белези от камшици. Изпадна в дива ярост. Не я бе грижа, че бяха обезобразили красивото му тяло, но когато си представи колко безпомощен е бил, колко много самоконтрол му е бил нужен, за да оцелее, сърцето й едва не се пръсна от мъка. Искаше да убие баща си, да убие Джак Реймънд, да убие всеки, който му бе причинил болка.

Шон усети гнева й. Изтърколи се по гръб, но без да я пуска, така че тя се озова отгоре му. Знаеше един начин, който щеше да укроти беса й и отново да запали страстта й. Зарови пръсти в косите й и приближи устните й към своите. Подложи ги на такова обстойно изследване, че много скоро всички мисли излетяха от главата й. Езикът му нахлуваше в устата й дръзко и настойчиво, опиянявайки я със силни тласъци, а ръцете му я караха да тръпне и да се извива, отдадена изцяло на страстния му повик.

Преди зазоряване Емералд бе напълно изтощена от любов. Беше я обхванала такава блажена отмала, че дори клепачите й се струваха прекалено тежки, за да ги повдигне. Най-сетне събра сили и се размърда.

— Трябва да се върна в стаята си, преди слугите да са ме заварили тук.

Ръцете му се сключиха като железен обръч около нея.

— Няма да има никакви тайни притичвания между стаите. Възнамерявам да си лягам с теб всяка вечер и да те целувам всяка сутрин. Ето така. — Устните му докоснаха леко веждите й, плъзнаха се по слепоочията, после нежно целунаха клепачите. Когато стигнаха до устните й, тя го очакваше, готова да му се отдаде без всякакви задръжки.

Тя бе толкова мека, топла и податлива. Точно такава я искаше. Шон стана от леглото и подпъхна завивките под нея.

— Тази сутрин ще обиколим с конете нашето графство, а после и съседното.

Когато Емералд изпъшка, той се засмя.

— Не и ти, красавице. Ще кажа на Джони, че си яздила цяла нощ!

— Шон!

— Ммм, дали и прекрасните ти гърди са се изчервили? — Отметна чаршафа и ги целуна. После ги обхвана собственически с шепи и нежно ги потърка. — Исках те още когато бе на шестнадесет… Ала си заслужаваше чакането, красавице. Почини си добре, за да накараме после нощта да експлодира.

Думите изпратиха горещи тръпки по тялото й и отново възпламениха желанието. Как щеше да дочака нощта?

 

 

Шон беше избрал два от най-добрите чистокръвни жребци. Копитата им трополяха ритмично. Джони Монтагю беше в стихията си. Лицето му бе светнало от вълнение и той не спираше да задава въпроси относно великолепните ирландски коне и да попива жадно всяка дума на Шон за тучните поляни на Мийд, където се отглеждаха най-добрите екземпляри в Килдеър — център на конните надбягвания.

Прекараха следобеда в Мейнут. Шон уреди да се пренесат книгите от библиотеката на дядо му в Грейстоун и помоли Нан Фицджералд да забавлява госта. Отначало Джони се притесни. За петте изминали години Нан се бе превърнала от хубаво момиче в красива жена. Ала в душата си бе останала същата — най-милото и нежно същество, което бе срещал.

Нан много бързо му помогна да се отпусне, макар че и нейното сърце се разтуптяваше при вида на младия благороден англичанин. За да го забавлява и да го държи по-далеч от другите обитателки на Мейнут Касъл, тя го заведе да разгледат кулите на замъка.

— Поласкан съм, че не си ме забравила.

— О, Джони, не бих могла да те забравя! Толкова често си мисля за теб.

— Не си омъжена или сгодена, нали?

Нан припряно поклати глава, надявайки се, че новините няма да го окуражат прекалено много, ала Джони се изчерви от собствената си дързост и се умълча. Нан реши, че не може да чака още пет години, за да даде шанс на тяхната връзка и като много други млади жени преди нея събра цялата си смелост:

— Джони, вярваш ли в любовта от пръв поглед?

— Да — сериозно отвърна той. — Точно това се случи между сестра ми и Шон.

— Вярно ли е, че той я е отвлякъл и я е съблазнил? — развълнувано попита Нан, мигом забравила за тях двамата.

— Истина е. Това не беше хубаво от негова страна, но сестра ми е толкова влюбена, че направо сияе от щастие.

— Колко романтично… Сега, след като отново се срещнахме, аз осъзнах, че също съм влюбена — избъбри Нан и се олюля, а Джони сграбчи ръцете й и неуверено ги докосна с устни. После се целунаха, притискайки се един в друг, забравили за всичко на света.

Когато Шон се изкашля зад тях, те виновно отскочиха. Преструвайки се, че не е забелязал нищо, той помоли Нан Фицджералд да им прави компания през остатъка от следобеда. Показаха на Джони Монтагю просторните конюшни, пасищата и многобройните ферми за отглеждане на коне. Шон забеляза замечтаното лице на госта си.

Когато Джони въздъхна тежко и промърмори: „Как бих искал да съм се родил тук“, Шон разбра, че е постигнал целта си. Да му показва великолепни коне в присъствието на очарователната Нан Фицджералд бе най-финото мъчение за младия англичанин.

На път за Грейстоун, докато Джони говореше с тъга за това, което оставяше зад себе си, Шон засили изтезанието, като му напомни за това, което го очаква.

— Ще те отведа в Лондон на борда на „Полумесец“. Знам, нямаш търпение да се завърнеш у дома. Да тръгнем утре, устройва ли те?

— Жесток негодник! — сухо процеди Джони.

— Безмилостен — съгласи се Шон и в очите му блеснаха сребристи пламъчета.

Джони реши, че изстрелът на Шеймъс О’Тул е бил в негова полза. Сега английският екипаж смяташе, че е избягнал смъртта на косъм. Ирландските моряци свалиха всички оръжия и амуниции от борда на „Суолоу“, оставяйки впечатлението у англичаните, че са пленници. Джони реши, че е по-добре да не разсейва убеждението им, че могат всеки миг да бъдат убити по прищявка на Шон О’Тул. Отчасти защото това донякъде бе истина, отчасти защото щеше да му е от полза, когато Уилям Монтагю започнеше да ги разпитва.

— Следващата седмица, когато „Монтагю Лайн“ остане без по-голямата част от своите кораби, ще трябва да посъветваш баща си да купи още. Разбира се, аз ще осигуря парите. Виждаш ли някакви проблеми относно този план?

— Аз съм много лош моряк, но на суша се справям отлично с бизнеса. Документите са моята стихия. Баща ми ми се доверява изцяло. — Джон помисли за миг. — Когато става дума за застраховането на товара, аз лавирам между капките. Поне един на всеки два кораба не е бил застрахован. Това ни спестява доста пари и е обичайна процедура сред притежателите на търговски линии.

Шон запази невъзмутимия израз на лицето си.

— Станах акционер на „Лойдс“ в Лондон. Мога да ти кажа точно кои кораби на Монтагю са застраховани и кои не са.

— Оставяш ли понякога нещо на случайността?

— Много малко, Джони. Разполагах с цели пет години, за да обмисля плановете си. А сега, когато Съдбата ми се усмихна и ми предостави графска титла и богатство, имам намерение да ги осъществя докрай.

Джони Монтагю не бе изненадан. Защо англичаните винаги подценяваха ирландците? Мислите му се насочиха към Емералд. Надяваше се, че тя няма да направи тази грешка. За нейно собствено добро се надяваше да бъде достойна партньорка на Шон О’Тул.

 

 

Емералд не можеше да спре да си тананика. За нея днес светът изглеждаше съвсем различен. Всичко и всички бяха красиви. Спалнята от палисандрово дърво сияеше с неземен блясък, стъклата на прозорците блестяха като златни. Когато Кейт смени чаршафите, те й се сториха по-бели и по-свежи, закуската й имаше вкус на амброзия, дори водата във ваната бе необичайно приятна.

Напълни къщата с цветя. Ароматът и багрите им я опияняваха. Сърцето й преливаше от радост и тя искаше да я сподели с всички. Реши следобеда да посети бащата на Шон в кулата. Гневът й към него се бе стопил, отстъпвайки място на съжалението.

Набра цял наръч бели и жълти цветя и ги връчи на смаяния господин Бърк.

— Предайте на господаря си, че Емералд Фицджералд е дошла да го види.

По дяволитите пламъчета в очите на Шеймъс О’Тул Пади Бърк разбра, че се радва на посещението.

Емералд се изкачи по каменните стълби, настани се на един висок стол срещу Шеймъс и прие да изпие малка чаша френски коняк. Сърцето й бе преизпълнено с топлота. Заради Монтагю семейството на О’Тул бе сполетяно от толкова беди. Любимата му съпруга Катлин навярно бе умряла от разбито сърце, когато бе узнала, че и двамата й сина са изгубени.

Емералд умело поведе разговора към отминалите по-щастливи времена. Шеймъс обичаше да си спомня.

Когато се надигна да си върви, той рече със светнало лице:

— Ела пак! Ти донесе слънцето със себе си!

— Ще дойда, ще дойда — щастливо обеща младата жена.

Емералд реши да се преоблече за вечеря. Избра пъстрата копринена рокля и втъкна розова клонка в косите си.

От високите прозорци на спалнята си видя как двамата ездачи влизат в двора. Представи си, че Шон вече оглежда Грейстоун с надеждата да я зърне. Повдигна полите си и изтича да го посрещне.

В мига, в който я забеляза, той скочи от коня си. Беше не по-малко нетърпелив от нея. Разтвори ръце и тя се сгуши до гърдите му. Вдигна я високо и я завъртя във въздуха. Захапа я лекичко за ухото и прошепна:

— Нима цялата тази красота е заради мен?

Тя повдигна лице и промълви:

— Нима ти не си взискателният и придирчив граф на Килдеър?

— Аз съм, госпожо. — Страстната целувка отне дъха й. — Ухаеш на рози и обещания. Не бива да те докосвам, преди да съм отмил миризмата на коне и пот от себе си.

Емералд подуши мъжкото му ухание и потръпна от удоволствие.

— Миризмата на кон, примесена с тази на кожа е истински афродизиак.

— Ако бях убеден, че това е истина, щях да забравя за банята и вечерята и веднага да те отнеса в леглото.

В този миг Джони излезе от конюшните, но побърза да отстъпи назад.

Емералд се престори, че току-що го е забелязала.

— О, скъпи, аз съвсем забравих, че ние имаме гост. Предполагам, че все пак ще трябва да почакаме. Вече съм поръчала на Мери Малоун да приготви любимите ти ястия.

 

 

Тази вечер в трапезарията Джони бе този, който се почувства изолиран. Макар че те учтиво го включваха в разговора, Емералд и Шон не откъсваха погледи един от друг. Когато поднесоха десерта, Джони дори забеляза, че си държат ръцете под масата. „Ако тя съумее да укроти звяра, който се крие в Шон О’Тул, може би ще се окаже достойна партньорка за него!“ Накрая, когато повече не можеше да понася копнежа в очите им, той се извини и им пожела лека нощ.

 

 

Шон пусна краката на Емералд върху дебелия килим, заключи вратата и свали кожените си ръкавици.

— Не спирай… Позволи ми да узная всичките ти тайни… — нежно промълви тя, а пръстите й вече разкопчаваха корсажа на роклята й.

— Не се събличай, искам да изпитам удоволствието сам да го направя.

Емералд отпусна ръце и жадно впи поглед в Шон, който припряно сваляше дрехите си.

— Винаги ли получаваш това, което искаш? — подразни го тя.

— С малко ирландски чар и приятелско внушение.

Смолисточерни къдрави косъмчета покриваха гърдите му и се стесняваха в тънка линия през плоския корем, после се губеха надолу в слабините. Беше изключително надарен и чувствен.

Докато пристъпяше към нея, членът му стърчеше гордо напред. Емералд остана напълно неподвижна, докато ръцете му се плъзнаха под копринените й поли. Пръстите му заиграха. Женствеността й се навлажни — гореща, хлъзгава и мека. После той се разкрачи, повдигна я и я нагласи върху мраморния си член.

Ръцете й се вкопчиха в раменете му и ноктите й се забиха в твърдата плът. Когато разкопча всички копчета на роклята й и пусна гърдите й на воля, тя вече се задъхваше от желание. Езикът му си поигра малко със зърната, ала това бе достатъчно, за да ги накара да се втвърдят и да щръкнат като остриета на копия. Усещаше, че тя едва сдържа страстта си.

Тогава повдигна копринените поли на роклята й, обхвана задничето й и проникна дълбоко в нея с един-единствен силен тласък. Див вик се изтръгна от гърлото му.

Нощта наистина експлодира.