Вирджиния Хенли
Кристалната пещера (29)

Глава 29

Есента премина. Дойде зимата. Емералд бе благодарна, че в Ирландия снегове и ледове не сковават земята. Затова пък имаше много влажни и студени дни.

Обикновено вечер Емералд и Шон се качваха рано в спалнята си и се изолираха от целия свят. Понякога дори вечеряха там, след това играеха шах, четяха или се любеха.

Бременността вече й личеше, но като повечето дребни жени тя я понасяше леко и не изглеждаше тромава. Наедрялото й тяло я правеше още по-женствена и желана. Шон стана още по-нежен и грижовен. Често я носеше на ръце, редовно разтриваше гърба и краката й, караше я да се чувства като обичана съпруга.

И успешно отбягваше всякакви мисли за деня, когато ще трябва да я върне на семейството й. Това бе нещо, което щеше да предприеме в бъдеще. Ала бъдещето по неумолим начин се превръщаше в настояще.

Шон ходеше на гроба на майка си всеки ден, откакто се бе върнал в Ирландия. Винаги носеше свежи цветя, коленичеше под клоните на плачещата върба и повтаряше клетвите си за отмъщение. Изведнъж обаче започна да избягва гроба на Катлин, разкъсван от мъчителна вътрешна борба. През дългите нощи държеше с часове Емералд в прегръдките си. Искаше да я чувства до себе си, докато се унася в неспокойния си сън.

Това, което му предстоеше да извърши, бе най-трудното нещо в живота му. За хиляден път мислено пресмяташе в кой месец е тя и колко остава до раждането.

Според сметките му детето трябваше да се роди през февруари. Може би в началото. За пръв път я бе любил през април и ако бе забременяла веднага, детето можеше да се роди и през януари. Пътуването по море обаче излагаше здравето й на риск и той го отлагаше колкото може повече. Мъчителните мисли ден и нощ терзаеха душата му. Накрая реши, че двамата ще прекарат Коледа заедно. Упорито отказваше да мисли какво ще стане след празниците. Успя дори да пропъди всички опасения, мрачни мисли и предчувствия. Настроението му значително се подобри. Вече можеше с леко сърце да се включи в плановете на Емералд, прислугата и всички обитатели на Грейстоун в подготовката за Коледа.

Цялата къща бе празнично украсена със зеленика, бръшлян и имел. Тиара отново бе в Грейстоун. Маги, Меги и Мегън се бяха изредили за по един месец, след което тя бе настояла, че пак е неин ред. Прекарваше часове в дестилатната, за да направи омайни свещи. Напълни безброй купи с най-различни ароматни подправки. Свари ликьори от круши, дюли и кайсии.

Всеки път, когато пристигаше кораб на О’Тул, моряците Фицджералд бяха канени да опитат от празничните ястия на Мери Малоун, които се приготвяха от сутрин до вечер. Господин Бърк изваждаше бурета с бира и уиски от мазетата. Грейстоун се огласяше от смях и музика.

Дори Шеймъс позволяваше на Шон или Пади да го свалят долу, за да се присъедини към всеобщото веселие. Той се шегуваше с Емералд, че е заприличала на коледен пудинг, а тя сладко му отвръщаше на закачките.

В Ирландия коледната нощ бе свята, затова след вечерята всички отидоха в параклиса за тържествената служба. Всички, освен Шон и Емералд. Двамата загасиха свещичките по високата елха, после Шон я вдигна на ръце, притисна я до сърцето си и я отнесе на горния етаж.

— Липсва ли ти църквата? — меко попита младата жена.

Шон се изсмя гръмогласно.

— Не. Религията е за невежите.

— Аз отидох веднъж… още когато Нан беше тук. Отец Фиц отказа да ми даде причастие.

Пусна краката й върху дебелия килим и я погледна.

— Наистина ли си изпитала нужда да отидеш в църквата?

— Исках да се помоля за бебето и за твоята безопасност, когато отплава в онази буря.

— Това е глупаво. Няма Бог, който ни гледа отгоре и ни предпазва от беди, Емералд. Нещастията ме научиха да разчитам единствено на себе си и аз се опитах да предам опита си и на теб.

— Свещеникът ти е ядосан, задето не си стъпвал в църквата, откакто си се върнал в Ирландия.

— Какво ти каза отец Фиц?

Емералд се поколеба. Не й се искаше да повтаря обвиненията. Шон обхвана раменете й.

— Кажи ми!

— Че душата ти е почерняла от грях.

Шон се засмя, но в гласа му прозвучаха груби нотки.

— Той е казал истината, а и какво друго може да се очаква от един свещеник?

Емералд не повтори смъртните грехове, в които я бе обвинил отец Фиц, нито думите му, че Шон е превърнал отмъщението в свой Бог. Страхуваше се, че Шон тутакси ще признае, че и това е истина, затова предпочете да не говори повече по темата. Повдигна се на пръсти и му поднесе устните си.

— Каза ми да използвам влиянието си върху теб.

— Ти го правиш всеки ден и всяка нощ. — Гласът му от груб стана дрезгав.

— А, да, няма що! Личи си дори по книгите, които четеш.

Шон й се усмихна и взе двете книги от нощната масичка. Едната бе „Ад“ от Данте, другата — „Принцът“ от Николо Макиавели. Шон ги сложи настрани и взе тази, която Емералд четеше. Беше „Декамерон“.

— Ммм, Бокачо. Защо не използваш влиянието си, като ми почетеш?

Хвърли няколко възглавнички на пода пред камината и свали халата си. Емералд развърза колана на мекия вълнен пеньоар и също остана гола. Шон се излегна, подпря брадичка на силния си юмрук и впи поглед в нея.

Емералд започна да чете, но очите й постоянно се стрелкаха от страницата към великолепното мъжко тяло до нея. Светлината на пламъците проблясваше върху стегнатия му корем, дългите слаби хълбоци, мускулестите гърди и широките рамене.

Отново се съсредоточи върху книгата и прочете още няколко абзаца. Бокачо бе едновременно изискан и прям относно тайнствата на любовта. С крайчеца на окото си видя как членът на Шон се уголемява и щръква. Тогава захвърли книгата и с нарастващо възхищение го загледа как става все по-дълъг и по-дебел.

В гърдите й се надигна изгарящо желание да го докосне и вкуси. Ръцете й жадуваха да усетят тежестта на горещите тестиси, пръстите й копнееха да се плъзнат по гордия ствол, устните й — да целуват гладката кадифена главичка, която пламъците обагряха в тъмночервено. Очите му святкаха като на хищник, което още повече подчертаваше изключителната му мъжественост. Шон бе отгатнал желанията й.

— Ела!

Емералд видя как пулсът му тупти на шията, после погледът й се плъзна по гъвкавото стегнато тяло и се спря върху главичката на дългия член. Тя също пулсираше. Емералд коленичи и с любящи длани обхвана цялата му мъжественост. Устните й докоснаха кадифената повърхност, после духнаха леко. Шон затрепери.

— Застани на колене!

Той пое дълбоко дъх и се надигна, за да бъде на нивото на красивата й уста. Тя започна нежно, внимателно, с върха на езика си, после описа широки кръгове и накрая облиза цялата пулсираща главичка. Обхвана тестисите с едната си шепа, а с другата дебелия ствол, отвори уста и го пое в тъмната гореща пещера. Смучеше и ближеше, издавайки толкова възбуждащи звуци, че Шон усети как всеки миг ще експлодира или ще умре от наслада.

Опита се да се овладее, за да удължи вълшебното удоволствие, но Емералд бе толкова чувствено предизвикателна, че целият му самоконтрол се разби на милиони късчета. В устата й се изляха първите перлени капки на екстаза му. После се изви назад, разтърсван от жарките тръпки на оргазма, а горещата бяла течност потече по корема му. Емералд притисна голите си гърди до твърдото му тяло и ги отърка в мъжкия му сок.

Шон плъзна ръка надолу между краката й, за да я дари с чудното освобождение, и бе изумен, когато усети оргазма й в мига, в който я докосна.

— Моя малка красавице, ти се отдаваш толкова щедро! — Лежаха отпуснати пред огъня. Единственото им желание бе да останат така завинаги. Накрая Емералд се размърда лениво.

— Имам подарък за теб, но първо ми позволи да те изкъпя.

— Щом искаш… — промърмори младата жена и докосна лицето му.

— Искам! — Вдигна я на ръце и я отнесе в банята. Топлата вода бе прекрасна. Шон я държеше в скута си и бавно я сапунисваше с уханния сапун, удивлявайки се на гладката й атлазена кожа.

— Обожавам да те усещам до себе си. Ти имаш най-изкусителния гръб на света.

— Напоследък отпред не съм толкова изкусителна — усмихна се Емералд.

Ръцете му се плъзнаха по налетите й гърди.

— Не е истина, моя красавице. Нямам търпение да те подсуша и да те разтрия с розово масло.

— Аз също.

Шон я обви в пухкавата кърпа и отново я отнесе при камината. С безкрайно търпение и нежност я подсуши, после стопли маслото за разтривката. Когато свърши, Емералд протегна отмалялата си ръка, за да погали лицето му.

— Това е най-хубавият подарък, който съм получавала.

Шон дрезгаво се засмя.

— Това не беше подаръкът ти. — Стана, отиде до нощната масичка, извади нещо от чекмеджето, върна се и коленичи пред нея. — Ето го. — Сложи една кадифена кутия в ръцете й.

Емералд бавно повдигна капака и застина от изумление, когато видя великолепните бижута.

— Изумруди! — Скъпоценните камъни запламтяха със зелен пламък.

— Честита Коледа, любима.

Зелените й очи се наляха със сълзи.

— Не биваше да ми купуваш толкова скъп подарък.

— Напротив, Емералд. Заслужаваш го. Ти ми даде много.

— Надявам се да ти подаря син. — Наведе се да си сложи гривната и обиците и не видя тъжната сянка, която пробяга в очите му.

В следващия миг Шон мина зад нея, за да закопчае огърлицата на шията й.

— Хайде да си лягаме, че утре ни чака уморителен ден — малко рязко рече той.

 

 

В коледната утрин сложиха в огнището бъдника, а после дойде време за подаръците. Арендаторите и семействата им пристигаха един по един. Всички носеха по нещо и както бе традицията, всички получаваха щедри дарове от О’Тул. По пладне „Сребърна звезда“ пусна котва в пристанището и екипажът й бе поканен в Грейстоун на празничен обяд. Пиршеството нямаше равно на себе си.

Капитан Лиам Фицджералд донесе на Шон най-желаният коледен подарък. Новият шеф на адмиралтейството, които вземаше щедри подкупи от капитаните Фицджералд, бе конфискувал два кораба на „Монтагю Лайн“ заради контрабанда с френски коняк, заради което на Уилям Монтагю щеше да бъде наложена солидна глоба.

Капитанът носеше и писмо от Джон Монтагю, което потвърждаваше информацията. Шон го пъхна под ризата си и отиде да потърси Шеймъс и Пади Бърк, за да сподели радостните новини. Трудно обаче откри управителя на Грейстоун. А когато най-после го намери, видя, че лицето му е потъмняло от тревога. Шон си припомни, че по време на празничния обяд Пади Бърк се веселеше заедно с всички и вдигна множество тостове.

— Какво не е наред?

— Шеймъс. Изчезнал е.

— Странно… Не може да е отишъл много далеч — успокои го Шон, имайки предвид отслабналите крака на баща си. — Може би някое от момчетата го е завело в кулата му.

Двамата претърсиха навсякъде, но от Шеймъс нямаше и следа.

— Господи, дали не е паднал надолу по стълбите, водещи към зимника?

— Ти провери мазето, а аз ще се кача горе.

Шон обиколи всички стаи на Грейстоун, но без успех. Накрая приближи до един прозорец, който гледаше към градината, и сърцето му спря. Баща му лежеше по очи на земята.

Тутакси се спусна по стълбите, профуча през елегантната приемна и се озова в градината. Иисусе, от колко ли време лежеше върху студената земя? Младият мъж забави стъпки. Шеймъс издаваше ужасяващи отчаяни звуци. Той лежеше до гроба на Катлин и хлипаше безутешно. Шон се отпусна на колене и протегна силните си ръце, за да го вдигне и успокои, но баща му бе неутешим.

— Не! Искам да остана тук. Аз я излъгах! Заклех се, че Монтагю ще си плати за това, което стори на синовете й. Именно то разби сърцето й и я вкара в гроба.

— Татко, ти си разстроен заради Коледа. Сега мама ти липсва най-силно.

— Затваряй си устата! Нима не разбираш, че ми липсва всеки ден и всеки час? Беше сърцето и душата на Грейстоун, центърът на живота ми. Те ме наказаха чрез нея. Използваха моята любима, за да ме накарат да страдам. Тя бе единственото ми уязвимо място.

Докато Шон коленичеше край гроба на майка си, в гърдите му се надигна огромна вълна на вина, която едва не го задави. Когато разбра за смъртта й, той също бе заслепен от ярост и мъка. Тогава даде тържествена клетва, че ще накара враговете си да си платят за стореното зло. Монтагю щяха да страдат по същия начин, като им отмъсти чрез жената, която бе най-скъпото в техния живот. Дъщеря на единия и съпруга на другия. Емералд бе идеалното оръжие за възмездие.

Прегърна баща си и го притисна до гърдите си.

— Заклевам ти се, че аз няма да предам Катлин Фицджералд О’Тул, татко.

Преживяното вълнение бе отнело и последните сили на Шеймъс. Синът му го вдигна и го отнесе в леглото му в кулата. Пади Бърк стопли краката му с нагорещени тухли, а Тиара му даде специална отвара от уиски и стрито маково семе, за да заспи.

 

 

В коледната нощ Емералд се строполи в леглото уморена, но щастлива. Шон, Пади и Тиара решиха да не й казват за случилото се с Шеймъс, за да не я тревожат излишно, и тя мигом заспа.

Шон лежеше до нея, пъхнал ръце под главата си. Разбираше, че бе дошло време да затвори една глава от живота си. Беше отлагал достатъчно. Сега трябваше да действа решително. Нямаше да позволи да изпадне в безплодни фантазии или самосъжаление.

Вътрешно вече се бе разделил с жената до себе си, убеждавайки се, че тя повече не се нуждае от него, защото не беше някогашното безропотно и срамежливо момиче. Откакто я бе довел в Ирландия, я бе научил да бъде силна и я бе превърнал в жена, която може да се опълчи на всеки, и въпреки че бе разорил баща й, й беше дал скъпоценности, които струваха цяло състояние и щяха да я направят финансово независима. Така нямаше да й се налага да живее с Уилям и Джак.

 

 

Когато Емералд се събуди, Шон вече се бе изкъпал и облякъл. Този път обаче не дойде да приседне на леглото до нея, а отиде до прозореца, който гледаше към морето. В писмото си Джони му съобщаваше къде Уилям Монтагю и Джак Реймънд ще прекарат последната нощ от злочестата си година и той трябваше максимално да се възползва от тази информация.

— Имам работа в Англия.

— Нали няма да тръгнеш още днес?

— Не, имаме на разположение два дни, за да се приготвим за пътуването.

Лицето й светна.

— Добре! Ако си мислиш да ме оставиш сама в моето деликатно положение ще се боря със зъби и нокти.

Шон повдигна вежди.

— Деликатно положение? Та ти си дива котка!

Емералд отвори уста, за да му изтъкне, че по тялото му има следи, които го доказват, но замълча. Не й даваше сърце да се шегува с белезите му, те бяха толкова много — и видими, и невидими. Остана обаче изненадана, че той смята да я вземе със себе си в Англия. Очакваше, че ще тропне с крак и ще й заповяда да остане в безопасност в Грейстоун.

Тогава се сети, че в Лондон има много повече лекари и акушерки. Усмихна се, сякаш разбрала мотивите му. Тя самата бе пренебрегвала съветите на Кейт и Тиара да се прегледа. Надяваше се да не се разболее от морска болест по време на пътуването. Махна величествено като кралица.

— Поръчай ми спокойно море.

— Не забравяй да помолиш Тиара за няколко флакона с розово масло и онази вълшебна отвара. — Мислено си отбеляза да помоли Тиара да му даде и от онова успокоително, което бе използвала за баща му. Щеше да му потрябва за изпълнението на плана му. Смяташе поне малко да смекчи жестокостта си и да не забърква Емералд в някоя ужасна сцена.

— Смяташ ли, че ще останем в Лондон достатъчно дълго, за да се видя с Джони?

— Сигурен съм — спокойно отвърна Шон и я остави да опакова багажа си. — Ще изпратя Кейт да ти помогне.

 

 

Два дни по-късно, докато помагаше на Емералд да се качи на борда на „Сулфур“, Шон се изненада колко е наедряла.

— Емералд, добре ли се чувстваш?

— Прекрасно, милорд, благодаря ви. Като се изключи само фактът, че Кейт не ми говори.

— На закуска тя се държа ужасно и с мен. Чудя се каква ли муха е влязла в главата й?

— Възмутена е, че заминавам за Англия в моето скандално положение. Според нея трябва да се крия в стаята си, за да не ме види никой. Смята, че поведението ми е безсрамно и, разбира се, е права! — Емералд се засмя. — Но Бог да я благослови! Има добро сърце. Предложи ми дори да дойде с мен, а ти знаеш, че за Кейт стъпването на английска земя е все едно да прекрачи дверите на ада.

— Не си взела много багаж — отбеляза Шон, като отвори вратата на каютата и видя малкия сандък. Предполагаше, че ще понесе всички нови дрехи, които й бе купил.

— Е, не ми се вярва да присъствам на някой кралски прием, нито пък на бала в Карлтън Хаус — безгрижно отвърна младата жена. Всъщност не искаше Шон да разбере колко бързо се задъхва напоследък и колко тромави бяха станали движенията й. — Качи се на палубата. Аз сама ще се настаня. Знаеш, че мога да се грижа за себе си!