Вирджиния Хенли
Кристалната пещера (16)

Глава 16

До следобеда на следващия ден две стаи на горния етаж и една на долния бяха превърнати в шивачници. Когато Шон влезе, Емералд забеляза, че всички жени спряха работата си и втренчиха възхитените си погледи в него. Тъмната му мъжествена красота бе толкова завладяваща и неустоима!

Усмихна се тайно. Тази сутрин не му бе дала възможност да издърпа завивките й, защото беше вече напълно облечена, когато той влезе през междинната врата. Устните му се извиха в лека усмивка, след като видя, че този път е с една крачка преди него. Това му хареса — явно ставаше дръзка и предизвикателна, точно както искаше.

— Хрумна ми, че бих желала тесни черни панталони за езда и черни кожени ръкавици също като неговите — заяви Емералд на госпожа Макбрайд, а косият поглед, който му хвърли изпод тъмните си мигли, бе толкова изкусителен, че за пръв път се почувства жена от главата до петите. След миг обаче забрави за ролята си на съблазнителна и нетърпеливо попита: — Наистина ли довечера ще ме заведеш на театър?

— Ако това ще ти достави удоволствие? — Шон поднесе ръката й към устните си. Емералд не можа да прикрие вълнението си.

— Само да видиш роклята ми! Просто няма да повярваш, че това съм аз!

— Трябва да се приготвиш, ако ще ходим в Дъблин. Кейт те чака в стаята ти.

 

 

Един час по-късно трябваше да признае, че Кейт Кенеди бе идеалната камериерка. Тя твореше направо чудеса с четката за коса. Емералд знаеше, че никога през живота си не е била толкова елегантна. Роклята от пурпурно кадифе разкриваше млечнобелите й рамене и голяма част от високите й твърди гърди. Малката кадифена маска я правеше загадъчно предизвикателна.

Дълбок и плътен глас я накара да се извърне от огледалото.

— Готова ли си, красавице? — Видът му секна дъха й. Черните вечерни дрехи контрастираха със снежнобялата колосана риза и вратовръзка. В официално облекло изглеждаше като истински граф. Бе магнетичен. Желанието възпламени кръвта й.

Копнееше да я вдигне на ръце, да я отнесе в спалнята си и да я целува през цялата нощ. Малка въздишка се отрони от устните й, когато той приближи, нагласи подплатената с бял сатен наметка на раменете й, взе ръката й и рече:

— Да вървим.

В каретата я настани на отсрещната седалка.

— Искам изцяло да се насладя на красотата ти.

Близостта му разтуптя сърцето й. Кръвта запулсира във вените й. Видя как тъмносивите му очи припламват, докато обхождат бавно и чувствено очите и устните й, а накрая се задържат върху високите й гърди. Емералд също го изпиваше с поглед. Първо устните му, после силните му, облечени в черни кожени ръкавици ръце. Копнееше тези устни да завладеят нейните, а тези ръце да я стиснат в страстна прегръдка. Сексуалното напрежение помежду им стана толкова непоносимо, че Емералд изпита желание да изкрещи. Внезапно дълбокият му плътен глас проряза тишината.

— Какво предпочиташ? Пиеса, опера или камерна музика?

Обясни му, че е невежа по отношение на театъра.

— Сигурна съм, че ще се наслаждавам на всичко, което избереш.

Думите й го накараха да се усмихне.

— Обещавам ти, че наистина ще се наслаждаваш — интимно промърмори младият мъж. Емералд подозираше, че изобщо няма предвид театъра. Сякаш я любеше с очите си и я вкусваше с думите си. Целуна пръстите й.

Емералд копнееше да направи много повече. Затвори очи и си представи устните му върху своите. Нима той не бе разбрал, че жадува да бъде целувана? Когато отвори очи, здрачът се бе спуснал и в каретата цареше полумрак. Шон изглеждаше някак си потънал в себе си. Дали потискаше желанието си, защото тя бе забранен плод?

Той беше видял как Емералд затваря очи, за да скрие копнежа си зад спуснатите мигли. Извитите й устни очакваха целувките му. Гладът му по нея нарастваше с всеки миг. Но той искаше копнежът й да се превърне в ненаситно желание, а желанието в болезнена необходимост, която да изгаря тялото й и да опустошава мислите й. Чак тогава щеше да я направи своя и да завладее тялото и душата й.

 

 

Ангажира ложа, най-хубавата в залата. Преди светлините да угаснат, мъжете открито се възхищаваха на красивата жена, а жените насочваха театралните си бинокли към Емералд, изгаряйки от завист.

Шон забеляза, че спътницата му се наслаждава на цялото това внимание. Явно й даваше увереност в самата нея, а тази увереност я правеше още по-красива.

Оркестърът засвири увертюрата и завесата се вдигна. Шон видя как Емералд се навежда напред и съсредоточава цялото си внимание върху сцената. Не можеше да откъсне поглед от нея. Тя бе толкова прелестна! Как ли страдаше съпругът й? Представата за болката, която изпитваше Джак Реймънд, го изпълни с безкрайно задоволство. Слуховете за тази вечер щяха много бързо да стигнат до Лондон и да се забият като нож в сърцето му.

Емералд се радваше толкова искрено на вечерта, че Шон не можа да устои и я заведе в ресторанта близо до театъра, за да се насладят и на една късна вечеря. Настани я в дискретно сепаре, отделено от главната зала с плътна завеса. Внимателно я слушаше, докато тя развълнувано му разказваше колко много й е харесало представлението.

Този път Шон се настани до нея, което бе доста по-интимно. Докато я наблюдаваше как говори, видя сиянието в очите й. Тя цялата излъчваше някакъв особен блясък, който я правеше още по-изкусителна. Свещите хвърляха меки сенки и превръщаха вечерята в романтична среща.

Пръстите им се преплетоха, когато й подаде чашата с шампанско.

— Имаш ли представа колко си красива тази вечер? Само се погледни! — Кимна към огледалната стена. Емералд вдигна очи, за да види отражението си, а той се наведе и леко целуна голото й рамо. — Какво те прави толкова ослепителна, моя красавице?

— Щастието…

След вечерята Шон наметна пелерината около раменете й, а ръцете му собственически я притиснаха. Топлият му дъх опари ухото й.

— Тази вечер няма да се връщаме в Грейстоун. Ще пренощуваме в градската ми къща на Мериън Роу.

Емералд се чувстваше така, сякаш мехурчетата на шампанското танцуваха по вените й. Когато каретата се понесе по смълчаните улици на Дъблин, й се зави свят от трепетно очакване. Вместо с „ирландке“, той бе започнал да се обръща към нея с „красавице“. Обожаваше нещата, които й казваше. Дали тази вечер щеше да й признае, че я обича? За какво повече би могла да мечтае…

 

 

Шон отвори входната врата и поздрави прислужника, който от десет години наглеждаше градската къща на О’Тул. После взе Емералд в прегръдките си и я отнесе в една от спалните на горния етаж.

Ръцете й се обвиха около врата му. Притисна се към гърдите му, отмаляла от желание. Леко се олюля, когато краката й докоснаха дебелия килим. Не шампанското бе замаяло главата й, тя бе пияна от усещането на твърдото му тяло. Изобщо не забеляза елегантната спална гарнитура от палисандрово дърво. Имаше очи единствено за Шон.

Той взе ръката й и я поведе към високото огледало.

— Искам да се видиш, красавице!

Видя двойка влюбени. Тъмната му фигура явно контрастираше с пурпурночервената й рокля. Шон свали пелерината от раменете й и я остави да падне върху килима. После махна маската. Накрая пръстите му започнаха да измъкват фибите от косите й. Тежката лъскава маса се разпиля върху голите й рамене.

— Истинска ирландска красавица! — заяви младият мъж и за пръв път в живота си Емералд осъзна колко ослепително привлекателна е.

Шон я поведе към тоалетната масичка и я настани пред огледалото.

— Искам да се приготвиш за лягане — дрезгаво изрече той. Тъмносивите му очи я хипнотизираха. Миглите й свенливо потрепнаха.

— Нямам какво да облека… — едва чуто прошепна младата жена.

Шон побутна към нея един кристален флакон с парфюм.

— Това ще е достатъчно.

Гърдите й се повдигаха и спускаха. Видя го как взема четката със сребърна дръжка.

— Когато те видях за пръв път, си помислих, че косата ти прилича на облак тъмен дим. Мамеше ме да я докосна. Мога ли да разреша косите ти, Емералд?

Тя кимна безмълвно и потръпна от вълнение. Дългите лъскави кичури пукаха под четката.

— Няма ли да свалиш ръкавиците си?

Молбата й го проряза като остър нож. Бавно смъкна дясната и зарови пръсти в копринената маса. Те докосваха, галеха, играеха си с непокорните черни къдрици. Напълни шепата си с тях и ги поднесе към ноздрите си, вдишвайки с наслада аромата им. После ги отметна от шията й и оголи вдлъбнатината, обикновено скрита от чужди погледи.

Емералд се задъха, когато пръстите му започнаха да разкопчават роклята й. Отдолу не носеше нищо и се питаше дали той го бе отгатнал. Усети как топлите му устни се спускат по извивката на гърба й. Наслади се на сластните тръпки.

В следващия миг ръцете му се пъхнаха под роклята и обхванаха голите й гърди. Възбудата й се усилваше и от това, че наблюдава действията му в огледалото. Очите му не се отделяха от нейните. Те бяха потъмнели от страст, докато гледаше как лицето й излъчва ненаситно желание. Пръстите му разтриваха зърната на гърдите й, докато те се втвърдиха като малки диаманти.

Усещането на ръцете му върху всяка гърда бе различно. Тогава Емералд изумено осъзна, че гали едната с гола длан, а другата с ръкавица. Само представата за черната кожа върху млечната й белота я накара да почувства влага между краката си. От гърлото й се изтръгна дълбоко стенание. Силните ръце на Шон се спуснаха надолу към кръста й.

Емералд задъхано видя как пурпурното кадифе се свлича. Остана съвсем гола пред огледалото. Шон я притисна до сърцето си, а тя зарови глава в широкото му рамо, докато я отнасяше в леглото.

Положи я по гръб, разпиля косите й по възглавницата и сведе устни към нейните.

Толкова дълго бе чакала и копняла за тази целувка. Меките й устни се разтвориха, а тялото й се изви в дива страст. Вкусът му я правеше ненаситна и жадна за още и още.

Устните му се плъзнаха надолу по шията й. Думите му затрептяха до кожата й.

— Лека нощ, Емералд.

Усети как в гърлото й се надига отчаян вик, когато той тихо прекоси стаята и изчезна през междинната врата. Викът се превърна в глухо ридание.

— Люби ме… Шон, люби ме…

 

 

Емералд се въртеше неспокойно в широкото легло. Сънят бягаше от очите й. Всичките й сетива бяха толкова напрегнати, че дори допирът на хладните чаршафи до кожата й я възбуждаше. Трябваха й часове, за да укроти бесните удари на сърцето си и да охлади кръвта си.

Постепенно осъзна, че чувствата и копнежите й са съвсем несвойствени за нея. Нали тя мразеше толкова силно физическата близост между мъжа и жената? Нали се отвращаваше от съпружеските си задължения? Съвестта започна да я гризе. Наистина бе студена и безчувствена с Джак. Обвиненията му във фригидност бяха напълно справедливи. А ето че сега въздишаше и жадуваше за Шон О’Тул.

Изпитваше огромна благодарност към този мъж. Той не само й бе дал свободата, но бе върнал и индивидуалността й. Не можеше да спре да го обича, както не можеше да спре да диша. Устните й се извиха в мека усмивка. Вярваше му. Дали обаче да остави всичко да се развива по негово желание, или да ускори развръзката?

 

 

Когато се събуди, клепачите й тежаха и се чувстваше така, сякаш изобщо не е спала. Преди да стане от леглото, Шон влезе в стаята с поднос.

Погледът й се плъзна по панталоните му за езда и бялата риза, разтворена на врата.

— Съжалявам, че нямаш други дрехи, за да се преоблечеш, Емералд.

Младата жена махна нехайно с ръка.

— Напоследък изобщо не ме е грижа за условностите.

— Да не би да съм създал чудовище? — пошегува се той.

— Може би, но тази сутрин съм едно много сънливо чудовище — отметна назад разрошените си вълнисти коси и го стрелна многозначително изпод гъстите мигли.

Шон приседна на леглото.

— Тази сутрин очите ти са като на истинска ирландка. Имаш тъмни кръгове, все едно че си се разтривала с изцапани със сажди ръце. — Наведе се над нея, но тя постави подноса със закуската помежду им.

— Да не си посмял да ме целунеш — предизвикателно промълви Емералд. — Не започвай нещо, което нямаш желание да довършиш.

Шон отметна глава назад и се засмя.

— Изглежда, красавице, че изведнъж си станала много сведуща по тези въпроси!

Младата жена сви грациозно рамене и остави чаршафа да падне и да разкрие част от рамото й.

— Просто реших да си изработя няколко собствени правила за тази възхитителна игра, която и двамата играем.

 

 

По-късно в каретата, когато Шон понечи да се настани срещу нея, Емералд властно рече:

— Не, не, седни до мен.

Той й хвърли развеселен поглед, а тя се сгуши удобно в наметката си и се облегна на рамото му.

— Не спах добре. Моля те да ме събудиш, когато стигнем — прозя се сладко, закривайки устните си с ръка и отпусна глава на гърдите му. Представи си подигравателния му поглед и сякаш прочете мислите му: „Май се научи да играеш тази игра прекалено добре“.

Обаче не след дълго равномерното полюшване на каретата и топлината на тялото му наистина я унесоха. Шон чу дълбокото й и спокойно дишане, усети как доверчиво се отпуска и се учуди, че се чувства достатъчно сигурна, за да заспи в ръцете му. Глупава малка жена! Да повярва в Принца на Ада!

Внимателно я настани, за да й е по-удобно, и я прегърна. Мигом обаче осъзна грешката си. Мекото й тяло отново пробуди желанието му. Опита се да го контролира, но не достигна особен успех. Слабините му запламтяха, а членът му се втвърди. Раздвижи се леко, за да освободи напрежението в тесните панталони за езда, но това само влоши нещата. Желанието му се усили и болката запулсира.

Пелерината й се бе смъкнала от раменете, разкривайки чувствената извивка на пълните й гърди. Не можеше да откъсне поглед от нея. Ароматът на топлото й тяло дразнеше ноздрите му. Миналата нощ се бе проявил като истински глупак. Тя беше гола в леглото, а тялото й тръпнеше и се извиваше от несподелена страст!

Шон опъна дългите си крака и Емералд се плъзна надолу между бедрата му, правейки сладката болка почти непоносима. Топлината на телата им се смеси и проникна в кръвта му. Знаеше, че няма да издържи още дълго и ще я завладее.

Докато я притискаше в скута си, младият мъж осъзна колко е дребна и крехка и в гърдите му се надигна желание да я закриля. То бе толкова силно, че заплашваше да го погълне. Не можеше да позволи обаче на чувствата да се намесят в това съблазняване. Дали не бе направил тактическа грешка? Като се бе въздържал, изчаквайки Емералд да го пожелае страстно, той бе позволил собственото му желание да стигне твърде далеч.

Дали да не я съблече и да я обладае в каретата? Погледна през прозореца и разбра, че няма достатъчно време. Изруга тихо. Как щеше да дочака до следобеда?