Вирджиния Хенли
Кристалната пещера (38)

Глава 38

Емералд се разтрепери, когато чу изстрел толкова близо до къщата и подаде дъщеря си на една от бавачките.

— Трябва да разбера какво става!

Кейт се прекръсти.

— Не излизай навън, дете. Обеща на Шон, че ще останеш тук.

— Кейт, не мога да остана тук в пълно неведение. Шон е целият ми живот! Ако е ранен, трябва да съм с него.

Спусна се надолу по стълбите, отвори входните врати на Грейстоун и затича през широката поляна към морето. На пътеката видя група мъже, които се бяха събрали около някой, който лежеше на земята.

„Моля те, Господи, да не е Шон! Само да не е Шон!“

Когато разпозна Джони, сърцето й почти спря. Приближи до брат си и позна мъжа на земята. Беше прострелян в главата и лежеше мъртъв.

— Къде е Шон? — прошепнаха безкръвните й устни.

Джони я погледна объркано за миг.

— Горе в кулата.

Емералд вдигна полите на роклята си и затича натам. Майка й грешеше! Това не бе самоотбрана, това бе отмъщение! Когато стигна в подножието на стълбите, Шон тъкмо слизаше. Впи поглед в него. Чувствата й бяха в пълен хаос. Облекчението, че не е ранен, бе помрачено от факта, че той току-що бе извършил убийство.

— Защо трябваше да го застреляш като бясно куче?

— Защото той беше бясно куче — изрече Амбър и пристъпи напред с пушка в ръка.

— Майко! — Емералд изтича нагоре по стълбите. Страхът и загрижеността изместиха останалите чувства.

Шон взе пушката от ръката на Амбър и Емералд я поведе обратно към стаята.

— Шеймъс ме изпрати да му донеса оръжие. Той бе дал свещена клетва, че ще го убие, ако някога стъпи на негова земя. Пушката бе в ръцете ми, когато го видях, и разбрах какво трябва да направя.

Джони също се появи и очите му се разшириха от изумление, когато разбра, че не Шеймъс е стрелял. Пристъпи към майка си и я прегърна.

— Всичко свърши. Той вече никога няма да ни наранява.

Потърси погледа на Шон.

— Какво ще стане сега с нея?

— Нищо. „Замъкът на лъжите“ пази тайните си.

— Благодаря ти! — изхлипа Емералд, хвърли се към Шон и зарови лице на гърдите му. — Целият си мокър!

— Този безразсъден глупак плува до кораба на баща ни, знаейки, че всеки миг могат да го пръснат на парчета!

— Направил си го заради мен, за да се опиташ да предотвратиш жестокостите. — Емералд ридаеше на глас. Шон бе удържал на дадената дума с риск за живота си!

— Когато достигнах до „Чайка“, баща ти вече бе застрелял Джак Реймънд. Ти си вдовица, Емералд.

— Аз… Аз не мога да повярвам… — Погледна към майка си и двете осъзнаха, че са станали вдовици в един и същи ден. Облекчението им бе огромно.

 

 

Моряците извадиха тялото на Джак Реймънд. По поръчка на Пади Бърк дърводелците направиха два ковчега.

Амбър и Джони решиха да отнесат тленните им останки в Англия и там да ги погребат. Щяха да продадат къщата на Портман Скуеър, която винаги бяха мразили.

Преди да отплават, Джони целуна Нан и сина си, а Амбър се обърна към Шон:

— Да не сте посмели да направите сватбата без мен!

Той се засмя.

— Емералд иска да бъде ухажвана, но това няма да продължи твърде дълго. Аз не съм много търпелив мъж!

 

 

През един прекрасен майски ден, когато глогът се бе обсипал с нежни цветчета, Грейстоун празнуваше сватбена церемония и кръщене.

Емералд седеше пред огледалото в спалнята си и разчесваше гъстите си черни коси. Накрая ги украси с нежни рози. Усмихна се на отражението си и се замисли за ухажването на Шон.

Бе я преследвал неуморно, обсипвайки я с комплименти и внимание. Крадеше целувки, дразнеше я, докосваше я, шепнеше й страстни слова, караше я да се смее. Направи така, че да й бъде невъзможно да му отказва, но по някакъв начин тя успя да устои на чувствените му атаки и да го държи на прилично разстояние.

Накрая отец Фиц им заяви, че е възмутително да отлагат повече святата церемония, след като вече бяха създали две деца. Емералд отстъпи и му каза, че може да обяви брака им.

Шон измъчено простена.

— Но това означава, че ще чакам още три седмици! Повече не мога да издържам! Ти ме мъчи достатъчно!

Емералд го поглед изпод дългите си гъсти мигли.

— Ирландецо, та аз дори не съм започнала!

През последната седмица от въздържанието сънищата й станаха определено неприлични и Емералд се зачуди какво ли сънува нейният любим. Изчервяваше се всеки път, когато той я погледнеше, и се възбуждаше винаги щом чуеше дълбокия му плътен глас. Прекарваха всеки ден и всяка вечер заедно, но се разделяха пред вратите на спалните си.

Шон я извеждаше на езда и на разходка в морето. Ходеха да плуват в топлите води на залива. Посетиха няколко театрални постановки в Дъблин. Ала където и да се намираха, той не можеше да държи ръцете си далеч от нея и във всичките им разговори се усещаше тлеещият пламък на страстта. Това не бе нежно и благопристойно ухажване, а дръзко и най-безсрамно съблазняване!

Емералд видя в огледалото как вратата зад нея се отвори и влезе майка й.

— Скъпа, всички вече са в параклиса. Време е.

— Майко, изглеждаш прекрасно в бледолилаво! Готова ли си да ме предадеш на младоженеца?

— Предполагам, че Шон О’Тул е завладял сърцето ти още когато си била на шестнадесет.

— Да, мамо.

 

 

Емералд вървеше по пътеката, хванала майка си под ръка. Параклисът бе изпълнен с членове на семейство Фицджералд. Чувстваше се ирландка до мозъка на костите. Беше с кремава ленена рокля, украсена със старинна ирландска дантела. Погледът й се спря на двете бебетата, които се гушеха в прегръдките на бавачките, и лицето й засия от любов. После впи очи в Шон. Той я очакваше пред олтара.

Макар че отново се бе превърнал в жизнерадостния млад мъж, какъвто бе, когато за пръв път го срещна, наивното му младежко очарование бе изчезнало завинаги. Високите скули, тъмносивите очи и изражението на лицето му му придаваха суровия и твърд облик на истински келт. На устните му изведнъж заигра предизвикателна усмивка.

„Моят Ирландски принц! Колко много го обичам!“

Уханието на восъчните свещи се смесваше с аромата на тамян и дъха на розите в косите й. Лицето на отец Фиц бе разцъфнало в блаженство. Произнесе свещените клетви на смесица от латински и келтски.

Кейт погледна към Пади Бърк.

— Мислех си, че връзката им няма да трае дълго. Представял ли си си някога, че ще се стигне дотук?

— За тях, да, Кейт, но кой би си помислил за нас двамата? — намигна й управителят. — Смяташ ли, че помежду ни може да има нещо?

Тя го изгледа дръзко от главата до петите. После лицето й придоби сериозно изражение.

— Може би, ако ме ухажваш както се полага.

Кейт не бе единствената жена, която се чувстваше прекрасно през този ден. Когато отец Фиц попита Емералд дали обещава да обича, почита и се подчинява на Шон, тя отговори с ясен и чист глас:

— Да. — После прошепна, така че само Шон да я чуе: — Според обстоятелствата.

Той я изгледа сурово, ала светлината в очите му издаваше страстта и радостта му. Остроумието й бе равностойно на неговото. А какво повече би могъл да си пожелае един съпруг? Плъзна нежно брачната халка на пръста й, после сведе глава, за да се наслади на най-прекрасната целувка в живота си.

— Обявявам ви за мъж и жена и нека Бог ви пази и закриля — тържествено завърши отец Фиц.

 

 

Щастливите младоженци излязоха на слънчевата светлина, която къпеше старите стени на параклиса и ръка за ръка се запътиха към Грейстоун. Там дълги маси, отрупани с всевъзможни лакомства, очакваха многобройните гости и обитатели на замъка.

— Нашите бебета се усмихваха, забеляза ли, Шон?

Той погледна към нея и нежно погали лицето й с дългите си пръсти.

— Те не се усмихваха. Малките дяволчета се присмиваха на баща си, дето е толкова сляпо влюбен в майка им!

През целия ден на небето нямаше нито едно облаче, сякаш цялата природа празнуваше. Всички се смяха, пиха, ядоха до насита, танцуваха и се веселиха, така както само ирландците могат да го правят.

Когато следобедните сенки започнаха да се удължават и денят да клони към своя край, Шон, сметна, че е крайно време да отвлече булката, но шаферките не му позволиха, преди да им обещае, че ще изтанцува любимата им жига върху буре с бира.

Емералд помоли да поставят две бурета едно до друго. После повдигна полите на роклята си и се понесе във вихрен танц редом със съпруга си. Избухнаха оглушителни аплодисменти. Шон скочи на земята, протегна ръце и Емералд с весел смях се хвърли в прегръдките му. Аплодисментите се замениха с шумни викове, когато Шон я метна през рамо и затича към къщата. Спря чак в господарската спалня.

Там остави тялото й да се плъзне покрай неговото.

— Как е кракът ти? — с нежна загриженост попита младият съпруг.

— Напълно наред — промърмори тя и повдигна лице за целувка.

Устните му докоснаха нейните.

— Ще трябва лично да се уверя — прошепна Шон, вдигна полите й и пъхна ръка под гънките на роклята.

— Ох, оох, боли ужасно!

Ръката му се плъзна към задничето й и леко я шляпна.

— Малка закачлива палавнице! Това беше здравият крак!

— Аз? Закачлива? Никога!

Шон пъхна и другата си ръка под полите й.

— Вече цели два месеца ме дразниш и предизвикваш!

Устните й погалиха неговите.

— И се наслаждавах на всеки миг.

— Хайде да свалим тази сватбена рокля. Никога досега не съм виждал гола графиня.

— Ами лейди Нюкасъл?

— Тя е херцогиня, а и никога не сваляше корсета си — подразни я Шон.

— Ти си истински дявол, Шон О’Тул!

Той я целуна бавно и нежно, влагайки цялото си сърце и душа. Искаше да й покаже, че тя е единствената жена.

— Тази нощ ще бъде незабравима — промърмори младоженецът и й помогна да свали роклята.

Емералд се гордееше с тялото си. Гърдите й бяха едри и твърди, коремът й отново бе плосък, а кожата й излъчваше меко сияние на светлината на свещите. Затова искаше да му се покаже в цялото си великолепие. Отдръпна се и бавно прекоси спалнята. Тъмносивите му очи не се отделяха от прекрасната й голота.

Усети как кожата й настръхва. Кръвта й закипя и забушува във вените. Върна се при него, тъкмо когато той сваляше и последните си дрехи, неспособен да се сдържа нито миг повече.

Повдигна я и зарови лице в уханната й плът. Докато я отнасяше към леглото, Емералд осъзна, че никога няма да може да избяга от силата на този мъж. Притисна се към него, отмаляла от желание. Много скоро телата им щяха да се преплетат в огнената вихрушка на страстта, съединени завинаги от любовта.

Шон нежно я положи върху снежнобелите чаршафи и разпиля тъмните й къдрици по възглавницата. Устните му нежно обходиха всяко кътче от копринената кожа.

— Красивата господарка на сърцето ми — промълви младият съпруг. После страстта му избухна. Обичаше я безкрайно и всеотдайно, както само един мъж може да обича една жена.

— Видя ли какво е написано на венчалната ти халка?

Тя свали пръстена и го поднесе към светлината. Само две думи: „Вярвай ми“.

— Обичам те, Шон О’Тул!

— Любовта е едно пътуване от първата искра на физическото привличане до пълното единение на душите.

Пръстите й обходиха лицето му, шията, гърдите и накрая се сключиха около неговите, така както и сърцата им се бяха слели.

В този миг Шон осъзна, че наистина трябва да загърби миналото завинаги, ако иска да прегърне бъдещето. Как бе възможно толкова дребничка жена да притежава такава огромна мъдрост? Наистина я обожаваше!

Емералд пое дълбоко дъх, когато усети пулсиращата мъжественост до бедрото си. Топлият му дъх погали ухото й.

— Спомняш ли си как, когато бе на шестнадесет години, ми зашлеви една силна плесница?

— Спомням си… — отмаляло промърмори тя.

— Тогава ти обещах, че някой ден ще ти направя нещо, че да заслужа онзи шамар.

Емералд плъзна ръка между телата им. Когато пръстите й обхванаха огромния пулсиращ член, от устните й се изтръгна смаяно възклицание. Ала нямаше да му позволи да има последната дума.

— Толкова дълго чаках, милорд, докато най-после бъдете готов!